Р Е Ш Е Н И Е
№ 260403
гр. Пловдив, 23.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието
секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 4200/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004456 от 03.06.2020 г., издаден от
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на П.Х.Р. с ЕГН **********
и с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Жалбоподателят оспорва НП с бланкетни възражения
за незаконосъобразност. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено
становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за
разглеждане. Не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа
законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 05.05.2020 г. около 13:15 ч. в гр.
Пловдив на бул. „България“ до № 230 в посока на движение запад при въведено
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС лек автомобил „Нисан Х
Трейл“ с рег. № *** се е движил със скорост от 101 km/h, като е превишил
максимално допустимата скорост и това е установено с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) TFR1-M
№ 648.
Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 104 km/h.
Същото е фиксирано в клип № 20213.
Автоматизирано техническо средство или
система TFR1-M
№ 648
е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност
до 24.02.2020 г. Същото е минало последваща проверка за техническа изправност
на 25.10.2019 г., видно от представения протокол № 8-32-19 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери.
За дата на констатиране на нарушението
АТСС е поставено в автомобил на контролния орган с рег. № ***. За използването
му е съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР за използването на АТСС. В същото време в автомобила се
намирал и полицейският служител Р.С.. Той се обърнал до ОДЧ с молба, ако
автомобилът премине през контролно-пропускателния пункт на „4-и километър“,
изграден във връзка с въведената противоепидемиологична обстановка в страната,
да бъде спрян. След около 5 мин С. разбрал, че водач на автомобила е спрян.
Пристигнал на място и установил водачът като П.Р.. С. разяснил на жалбоподателя
за какво е спрян, какви са последиците и възможностите.
За установеното нарушение на мястото на
спиране на водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА бл. № 368641/05.05.2020 г., в който е описано, че
жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал
автомобила при гореописаната фактическа обстановка. Актът му бил предявен за
запознаване със съдържанието му, за което го подписал, както и написал, че няма
възражения. Било му връчено и копие от него. В акта било записано, че
автомобилът е собственост на друго лице, а именно ОТП Лизинг клон Пловдив с ЕИК
***.
За извършеното нарушение било издадено
и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 700
лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, както и са му отнети 12 контролни точни.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на Р.С. – актосъставител и
от писмените доказателства по делото – протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-15065 от 07.05.2020 г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на БИМ, снимковия материал от автоматизираното
техническо средство клип № 20213, протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери, справка за нарушител/водач, два броя
докладни записки, писмено възражение ведно с копие от СУМПС, оправомощителни
заповеди рег. № *** и рег. № ***. на МВР.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят
потвърждава авторството на АУАН. Потвърждава установено превишаване на
допустимата скорост в населено място от лекия автомобил. На място на КПП бил
спрян автомобилът и установен като негов водач жалбоподателят. В допълнение
пояснява, че жалбоподателят бил запознат със снимковия материал и със
съдържанието на акта и му бил предоставен екземпляр от него.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на АТСС, протокола за използване на АТСС и справката за регистрация на МПС.
Относно
приложението на процесуалните правила:
В настоящия случай правилно и
законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване
на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
За обсъжданото нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща над
50 km/h разрешената максимална такава в населено място, освен наказанието глоба
е предвидено и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство. В настоящия случай процедурата е била спазена, тъй като превишаването
на разрешената максимална скорост в населеното място е с 51 km/h, поради което
и следва да се издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено в
настоящия случай.
При съставяне на АУАН са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на
нарушителя.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед,
в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е
отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението
на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение с координатите му.
От правна страна съдът намира
следното:
На базата на всички събрани по
делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано
деянието от акта като нарушение на разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 50 km/h. От обективна страна обаче не се доказва жалбоподателят да е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че лек
автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № *** се е движил в гр. Пловдив на бул. „България“ до № 230
със скорост от 101 km/h, като е превишил
максимално допустимата от 50 km/h за градски условия с 51 km/h. Не се
установява обаче конкретно жалбоподателят да е управлявал в момента на
установяване на нарушението чрез процесния автомобил. Не са и събрани
доказателства от страна на наказващия орган, чрез които да се установи същото.
Сочи се в наказателното
постановление, че автомобилът, с който е извършено нарушението е собственост на
ОТП Лизинг, клон Пловдив с ЕИК ***. При това положение е следвало да бъде
спазена процедурата по чл. 188 от ЗДвП и наказанието за нарушението да се
наложи на представителя на юридическото лице или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В този
смисъл е следвало да се уведоми юридическото лице и представителя му, който в
декларация по чл. 188 от ЗДвП да посочи лицето, на което е бил предоставен
лекия автомобил, с който е извършено нарушението. Това е необходимо поради
същностния признак на нарушение, установено с техническо средство, доколкото не
може да бъде установено лицето, което го управлява. Затова и това е начинът за
установяване именно на водача и субекта на административнонаказателната
отговорност.
От друга страна по делото се
установява, че процесният автомобил е бил спрян на друго място от мястото на
констатиране на нарушението и като негов водач е установен жалбоподателят. Това
обаче, както самият актосъставител споделя, е станало около 5 мин след като е
извършено нарушението. При това положение се поставя въпросът за авторството на
нарушението и начина на установяването на самия нарушител. Независимо от
своевременните и правилни действия на актосъставителя, тази част от обективната
страна на деянието, а именно неговото авторство, според съда е следвало да бъде
доказана и подкрепена по законовия ред на чл. 188 от ЗДвП – чрез декларация от
представителя на юридическото лице, собственик на автомобила, в която да е
посочено именно лицето, установено на КПП като негов водач. Не може от самото
установяване на това лице като водач на МПС да се презумира, че в предходен
момент именно то е управлявало автомобила. Независимо какво е времето и
разстоянието до спирането му, ако няма преки доказателства, които да сочат, че
това е лицето управлявало в момента на нарушението, не може точно това да се
приеме за безспорно доказано. В контекста на изложеното настоящият състав на
въззивния съд намира, че не е безспорно и категорично доказано жалбоподателят
да е управлявал процесния автомобил в момента и на мястото на нарушението. В
зоната на предположенията остава какво се е случило от преди спирането на лекия
автомобил на КПП, независимо колко малко време е минало, и кой е бил неговият
водач. Изводите за авторство на повдигнатото деяние не могат да почиват на
такива предположения, а следва да бъдат установени в степента, която законът
изисква, и със законовите средства, които, както се спомена, могат да бъдат
тези по чл. 188 от ЗДвП. Това именно не е сторено по настоящото дело и от
доказателства по него не може да се направи категоричен извод за авторството на
нарушението, тъй като няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да
сочи именно жалбоподателя като водач на лекия автомобил в момента на
заснемането му от АТСС.
Изложеното дава основание на
съда да приеме, че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на П.Р. като водач на процесното МПС, доколкото същото не се
доказа. Затова и обжалваното наказателно постановление се приема за
незаконосъобразно и като последица от това следва да бъде отменено. Поради
липсата на обективна страна на нарушението, не следва да бъде обсъждана
субективната страна нарушението.
Следва да се посочи,ч е са
спазени условията за използване на АТСС. Нарушението е установено с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникация тип TFR1-M
№ 648, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено
в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган в лек
автомобил, разположен край пътния участък, подлежащ на контролиране. Посоченото
изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а
следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от
пътя, т.е. „мобилно“ АТСС. За въпросната система е издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване от БИМ, валидно до 24.02.2020 г., от което се
установява по безспорен начин годността на техническото средство, измерило
скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Мобилното АТСС е
преминало проверка, приключила със заключението, че въпросната система
съответства на одобрения тип, видно от приложения по преписката протокол
№ 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория
за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, като измерването е направено в срока за валидност на измерванията му. АТСС
е одобрено средство за измерване, доколкото такова одобрение вече е поставено и
независимо от срока на одобрение, по силата на изричната разпоредба на Закона
за измерванията, когато средството за измерване е в употреба, същото се счита
от одобрен тип – чл. 30, ал. 5 от ЗИ.
За да е законосъобразно
използването на мобилното техническо средство следва да са изпълнени
изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ и в частност разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване на
мобилно АТСС, без да е необходимо да е съпроводен със снимка на разположение на
уреда, доколкото не е от онези АТСС, които самостоятелно се поставян на участък
от пътя, а е такова прикрепено към автомобил. В случая към материалите по
делото е приложен протокол от 07.05.2020 г. за използваното АТСС, тип TFR1-M № 648, който
съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и
датата за контрол, диапазона от време за извършване на контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на
измерване, посоката на задействане на АТСС, номер на служебния автомобил, номер
на първото и последно статично изображение, необходими да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. По делото е
представена и снимка на разположение на средството за измерване, която дава
ясна представа къде е било разположено същото – а именно в автомобил.
Протоколът за използване на АТСС съответства на останалите събрани
доказателства. В тази връзка за безспорно се установи мястото на извършване на
нарушението. Същото се установява от надлежно попълнения протокол по чл. 10 от
Наредбата, който е гарант за законосъобразното използване на АТСС.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
наказателноотговорно лице за недоказаното по безспорен и категоричен нарушение,
макар и да са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС
съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на
деянието, което дава основание наказателното постановление да се прецени като незаконосъобразно
и последицата от това – да бъде отменено. Доколкото не се поискаха от страна на
жалбоподателя разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1030-004456
от 03.06.2020
г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на П.Х.Р.
с ЕГН ********** и с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точни на основание
Наредба № Iз-2539
на МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването
му на страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.