ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506
гр. Перник/11.06.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 363 по описа на ОС – гр.Перник
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 787/18.04.2019 г. на К.Е.Д.,
с ЕГН: ********** срещу определение от 02.04.2019 г., постановено в закрито
заседание по гр.д. № 221/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, с което
жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на Националното бюро за правна
помощ (НБПП) сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
В частната
жалба се излагат доводи, че жалбоподателката е във финансова невъзможност да
заплати сумата, за която е осъдена. В тази връзка се посочва, че същата е по
майчинство, не получава никакви доходи, няма имущество, а освен това издържа
две деца. Към жалбата са приложени: две служебни бележки от Агенция по
заетостта, удостоверение от лечебно заведение, удостоверение по декларирани
данни, декларация за семейно и материално положение.
Насрещната
страна по делото – Н.А.Д., не е взел становище по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частна жалба с вх. № 787/18.04.2019 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок като отговаря
на изискванията за нейната редовност, в това число е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждането й.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от страните и представените по делото доказателства, и след като съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС прецени служебно всички правно релевантни факти, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 221/2018 г. по описа на РС – гр. Брезник е
образувано по исковата молба на К.Е.Д. срещу Н.А.Д.. Със същата е предявен иск за развод, както и искане за
присъждане упражняването на родителските права над роденото от брака дете и
искане за присъждане на издръжка. Предвид изрична молба от страна на К.Е.Д.
и представени към същата доказателства, с определение от 10.07.2018 г.,
постановено в закрито съдебно заседание, районният съд на основание чл. 25, ал.
1 вр. с чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПрП) и чл. 95,ал. 2 от ГПК
е предоставил на ищцата правна помощ под формата на процесуално
представителство по делото, доколкото след преценка на
обстоятелствата, посочени в чл. 23, ал. 3 ЗПрП е достигнал до извод, че същата
не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Във връзка с
отправено в този смисъл искане до Адвокатския съвет при Адвокатска колегия –
гр. Перник, от същия за адвокат на ищцата е била определена адв. В.П..
Последната е назначена за процесуален представител на ищцата с определение от
13.07.2018 г. В това й качество от адв. П. е постъпила искова молба по делото с
вх. № 1220/20.07.2018 г. Видно от протокол за проведено на 30.10.2018 г.
о.с.з., ищцата се е явила с упълномощен процесуален представител – адв. Д.Х.,
като е направила изрично изявление, че се отказва от услугите на адв. В.П.,
поради което и последната е освободена от по-нататъшно участие по делото.
Производството
по гр.д. № 221/2018 г. по описа на РС – гр. Брезник е приключило с Решение №
17/19.02.2019 г., с което бракът между страните по делото е прекратен и е
одобрено споразумение относно последиците от това прекратяване.
С Решение №
ПК-1198-23348/2018 г. от 07.11.2018 г. на основание чл. 23, т. 2, предл. 2-ро
вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ НБПП е
определило на адв. В.П. възнаграждение в размер на 100 лева за предоставена
правна помощ на К.Е.Д. по гр.д. № 221/2018 г. по описа на РС – гр. Брезник.
Предвид
постъпило от НБПП искане до РС – гр. Брезник за присъждане на разноски по
делото, решаващият състав е постановил обжалваното определение след като е
приел, че ищцата следва да заплати на бюрото претендираната от него сума.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21 от ЗПрП правната помощ във вида на процесуално
представителство обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско
дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП
пък предвижда, че съдът е органът, който предоставя правната помощ в хипотезата
на ал. 2, след като съобрази съответните обстоятелства, посочени в законовия
текст. В сравнение с чл. 22 от ЗПрП, чл. 23 от ЗПрП действително не посочва
изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна,
но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 от ЗПрП, където е уредено, че
тя се финансира от държавата, и от чл. 94 от ГПК, който я посочва изрично като
безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по
начало възстановяване в полза на държавата на средствата, чрез които тя им се
осигурява. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПрП – правната помощ съгласно чл. 5 от ЗПрП се предоставя на
физически лица и се поема от държавата, като по този начин се гарантира
конституционно признатото им право на защита в процеса. Разпоредбата на чл. 27а
от ЗПрП предвижда изключение от този принцип, като постановява, че
възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на
които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените в закона случаи.
Уредените в чл. 78, ал. 7 изр. 1-во и 2-ро от ГПК две хипотези обаче не представляват
такива случаи. Посоченият извод следва от граматическото и систематическо
тълкуване на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1-во от ГПК е установено, че
ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно
има право да му се присъдят срещу насрещната страна разноските, които е
направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора
страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния процесуален представител.
Тогава въз основа на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че
възнаграждението на назначения служебен адвокат е изплатено от бюрото, съдът
следва да присъди на същото сумата, възлагайки я в тежест на изгубилата спора
страна. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на
НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която обаче
не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го
прави нито страна в процеса, нито страна по материалноправната по своето
естество безвиновна отговорност за разноски. Чл. 78 от ГПК урежда именно отговорността
за разноски, която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и
която отговорност е поставена основно в зависимост от изхода по материалноправния
спор между тях. По тези съображения хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр. 1-во, което урежда вземането на
НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 от ГПК, касаещ разпределяне
на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК в случаите на осъдително решение
лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа,
установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а именно изхода на спора. Посочената
разпоредба акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен
иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на
насрещната страна по делото – а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е
разходвало за възнаграждение за служебен адвокат. Следователно чл. 78, ал. 7,
изр. 2-ро от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а от ЗПрП, за разлика
от чл. 97, ал. 2 от ГПК – при лишаване
от правна помощ, и чл. 96, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП – хипотезата на
прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е
била предоставена. Аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от
чл. 24 ЗПрП, който урежда случаите, в които правна помощ не се предоставя,
въпреки че може да са налице предпоставките, очертани в чл. 22 и 23 ЗПрП. Една
от хипотезите е когато претенцията на страната е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима. Само в този случай законът обвърза правната помощ
с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й. По никакъв начин обаче
нито ЗПрП, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК обвързват с изхода на
делото възстановянето на средствата от страна на лицето, на което тя вече е
предоставена. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение №
99 от 14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016
г., I г. о.; Определение № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015
г., I г. о.,; Определение № 131 от 24.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2020/2016 г., II г. о. и други, която се споделя и от настоящия състав.
По
тези съображения обжалваното определение е неправилно и като такова следва да
бъде отменено.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение от 02.04.2019 г.,
постановено в закрито заседание по гр.д. № 221/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Брезник, с което К.Е.Д., с ЕГН: ********** е осъдена да заплати в полза
на Националното бюро за правна помощ сумата от 100 лева, представляваща
разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.