Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

       гр. Плевен, 25.02.2019г.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на двадесет и девети януари  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: Венелин Николаев

                                                

при секретаря Иглика Игнатова  и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №30 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-0938-005960/05.11.2018г. на Началника на сектор ПП към О.н.М.н.В.С.Т. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв., за това, че на 29.10.2018г. в 18:40 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ ***, като водач на мотопед “Кийуей Хърикен” с рег.№ ***, движейки се с несъобразена скорост, при намалена видимост, попада в неравност на платното за движение и пада от мотопеда, от което настъпва ПТП и си нанася лека телесна повреда, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В.С.Т., който го обжалва и моли съда да го отмени като незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

Акт за установяване на административно нарушение Серия „АА“ №104855 е съставен на 29.10.2018г. от В.С.В., мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен срещу В.С.Т. ***, ЕГН ********** за това, че на 29.10.2018г. в 18:40 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ ***, като водач на мотопед “Кийуей Хърикен” с рег.№ ***, движейки се с несъобразена скорост, при намалена видимост, попада в неравност на платното за движение и пада от мотопеда, от което настъпва ПТП и си нанася лека телесна повреда, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал акта без възражения.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото  В.С.В. се установява, че работи в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен. Заявява, че на 29.10.2018г. бил на работа за времето от 19:00 часа до 07:00 часа.  Около 19:30 часа получили сигнал за настъпило ПТП в ж.к. „Сторгозия“ до бл.44, а именно че мотопедист е паднал от мотопед. Посочва, че когато отишли на мястото на ПТП, с колегата си установили водача на мотопеда, който попаднал в дупка на пътното платно за движение.   За констатираното нарушение съставил на водача АУАН.

Показанията на актосъстиветеля се подкрепят и от показанията на св. К.К.А., присъствал при съставянето на акта. Свидетелят А. дава показания, че работи като мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция”-Плевен. Заявява, че в деня на процесното събитие с колегата си били изпратени по сигнал за настъпило ПТП в ж.к. „Сторгозия“, бл.44. Твърди, че на място установили, че пътно-транспортното произшествие се изразява в това, че водачът, движейки се с мотопед с несъобразена скорост, попада в дупка на пътното платно за движение и пада от мотопеда.

Заявява, че не си спомня каква е била травмата на водача.

Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по- горе свидетели, тъй като показанията им са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер 200 лв., за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. От цялостния доказателствен материал за съда стана ясно единствено, че жалбоподателят е попаднал в дупка на платното за движение на процесната дата и място и е допуснал самостоятелно ПТП, но въпреки това остава неяснотата относно описанието на  нарушението и най-вече – на обстоятелствата около неговото извършване.

В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства“.

Първо – прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Това  би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и с което обстоятелство жалбоподателя е бил длъжен да се съобрази в случая,  с оглед показанията на свидетелите, които сочат, че не е могъл да избегне дупка на пътя.

Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със  състоянието на пътя и т.н.   Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Освен допуснатото нарушение в процедурата по реализиране на отговорността, не е доказано извършеното нарушение и вината на жалбоподателя. Пристигналите на мястото на произшествието свидетели- полицейски служители не са очевидци на ПТП и липсва надлежна мотивировка относно констатациите досежно механизма на ПТП. Поради факта, че не са установени правнорелевантните факти, свързани с това каква е била конкретната скорост на движение на жалбоподателя, имало ли е въведени ограничения на скоростта, респ. условия,които е следвало да бъдат съобразени при нейния избор от водача, следва да се приеме за недоказано вмененото нарушение-движение с несъобразена скорост, както и причинната връзка с настъпилия резултат. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Настъпването на такива не води автоматично до извода, че щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване изискването на закона. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия. Деецът не е могъл да избегне произшествието, но това обстоятелство не може да се използва като потвърждение на схващане, че той не е изпълнил изискването по чл.20, ал.2 ЗДвП. Няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение на правилата за движение и то в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.

 Предвид горното, съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №18-0938-005960/05.11.2018г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР-Плевен, с което на В.С.Т. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв., за това, че на 29.10.2018г. в 18:40 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ ***, като водач на мотопед “Кийуей Хърикен” с рег.№ ***, движейки се с несъобразена скорост, при намалена видимост, попада в неравност на платното за движение и пада от мотопеда, от което настъпва ПТП и си нанася лека телесна повреда, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен  съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: