Определение по дело №962/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4516
Дата: 8 ноември 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200500962
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 184

Номер

184

Година

15.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.03

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Диана Костова

дело

номер

20124100500377

по описа за

2012

година

Производство по чл.258 ГПК, образувано по жалба на адв.Ж. Д., като пълномощник на С. М., против решение № ... от 13.01.2012 година на ВТРС, постановено по гр.д. № ..../2011 година. В жалбата излага следните съображения: Съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, поради което е стигнал до неправилен правен извод. Недоказано по делото остава твърдението на ищеца, че между страните съществува договор за изработка на мебели, след като такъв договор между страните не е подписван. Договор за изработка съществува между доверителя и фирма "Ф. С." ООД, които са различни правни субекти от страните по издадения запис на заповед. Освен това, дори и да се приеме, че е налице такъв договор за изработка, налице е некачествена работа, като възражението за това е направено устно от страна на възложителя, поради което работата следва да се счита неприета от поръчващият. След като е налице некачествено изпълнение на договора за изработка, респективно жалбоподателят не дължи възнаграждение. Моли да бъде отменено обжалваното решение.

Ответникът по жалба е депозирал писмен отговор в който счита подадената жалба за неоснователна, тъй като между страните по издадения запис на заповед е имало договор за изработка, същият е изпълнил точно поръчката, нямало е възражение от страна на жалбоподателя за некачествена работа, поради коет¯ правилно и законосъобразно ВТРС е уважил предявения установителен иск. Моли съда да потвърди решението. Претендира и разноски.

Съдът като взе превдид становищата на страните и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното:

Между страните е започнало производство по реда на чл. 417 от ГПК, като е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение от страна на С. Б. и е представена запис на заповед, издадена на 06.02.2009 година от жалбоподателя. Въз основа на тази запис на заповед и заявлението, от ВТРС е била издадена заповед № ... от 28.10.2010 година и изпълнителен лист. В срок от страна на С. М. е направено възражение на 20.12.2010 година, поради което за С. Б. е възникнал правен интерес за предявяване на установителен иск по смисъла на чл.422 от ГПК. Такъв иск е предмет на спора по гр.д. № ..../2011 година. По делото няма спор, че записът на заповед притежава всички необходими реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ във вр. с чл. 536,чл.486 ал 1 т 4 и ал 2 от ТЗ, поради което същият се явява валиден и установяващ задължения за заплащане на 15 600 лв. на 30.06.2009 година. По делото не се спори, че жалбоподателят не е изпълнил задължението по записа на заповед. Във връзка с установяването на каузалните отношения между страните, тъй като е направено възражение в отговора на исковата молба, че такива не са възникнали между страните, по-късно се поддържа становището, че се касае за договор за заем. Прието е като доказателство Договор за изработка на маси и пейки от 06.02.2009 година за сумата от 15 600 лева, която съвпада с издадения запис на заповед. По делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът е обсъдил в обжалваното решение и правилно не е кредитирал тези на свидетеля Е. М., син на ответника, тъй като неговите показания не кореспондират с приложените документи - стокови разписки, които същият е подписвал. Приетите като доказателство стокови разписки са подписвани от упълномощено лице - син на ответника, без забележки за качеството на извършената работа. Съдът е кредитирал правилно показанията на свидетеля А., който от една страна е незаинтересован и от друга страна кореспондират с горните писмени доказателства. Същият свидетел установява, че при подписване на договора за изработка, тъй като е имало съмнения от страна на изпълнителя по този договор за изработка, че поръчващият ще заплати точно и в срок договореното възнаграждение за обезпечаване на това точно изпълнение е бил подписан записът на заповед. Така приетата фактическа обстановка от ВТРС, съдът изцяло възприема. В хода на въззивното производство не се събраха никакви доказателства, които да водят до различна фактическа обстановка.

Великотърновският окръжен съд изцяло споделя правните изводи на Великотърновски районен съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Единствено следва да отговори на направените в жалбата възражения, които се изразяват във факта, че има възражения за некачествена работа. Съдът по това възражение намира същото за неоснователно, тъй като видно от приложените стокови разписки, поръчващият е приел изцяло и без забележки изработените и договорени вещи. Дори и да приемем, че е направено по-късно устно възражение за некачествена изработка, същото не освобождава поръчващият от заплащане на възнаграждение, тъй като съгласно нормата на чл. 262 от ЗЗД, ако поръчващият не е поискал в шест месечен срок от предаването и приемането на изработените вещи съответно намаление на възнаграждението, поради недостатъци в изпълнената работа, той не може да отказва след това заплащане на уговореното възнаграждение - решение № 2927 от 1956 г. на ВС. След като не е върнал вещите ,пропуснал е този преклузивен срок, правилно ВТРС е направил извода, че работата е била приета като точно изпълнена. Следователно се дължи заплащане на уговореното възнаграждение в пълния му размер. По второто възражение, че договорът за изработка е сключен между жалбоподателя и юридическо лице, в което Б. е управител, а записът на заповед е издаден на физическото лице Б., съдът намира същото за неоснователно. Наистина има такова различие в субектите по двете сделки - каузална и абстрактна, но като се има предвид, видно от приложено удостоверение за актуално състояние, че процесното дружество е еднолична собственост на физическото лице, то се установява пряката и непосредствена връзка между каузалната и абстрактната сделка.

С оглед гореизложеното решението на ВТРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Тъй като не е представено доказателство за платен допълнителен хонорар във въззивната инстанция, то такива на практика не се присъждат.

Водим от горното, ВТОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 13.01.2012 година на ВТРС, постановено по гр.д. № .../2011 година.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението за страните при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.

Решение

2

CA82986143F1EB4EC22579FF003509F0