Присъда по дело №3071/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 146
Дата: 10 август 2023 г. (в сила от 26 август 2023 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120203071
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 146
гр. Бургас, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Ж. ЗЛ. МАРИНОВА
и прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120203071 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. И. П. с ЕГН: **********, живущ в гр. ***, ж.к.
„***“ ***, ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, ***, за
ВИНОВЕН в това, че:
На 26.07.2023 г., в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“ до спортна зала
„Арена“, в посока гр. София , управлявал МПС - лек автомобил, марка „***“, модел
„***“, с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин и
канабис, установено по надлежния ред с техническо средство - „Дрегер Дръг Тест
5000“ с фабр. № ARPK 0024, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. с
чл. 2, ал. 1 НК, вр. с чл. 58а от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ месеца и наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестстотин/
лева.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 / ТРИ/ години.
НЕ НАЛАГА на К. И. П. с ЕГН: ********** предвиденото в чл. 343г, вр. с чл.
343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“, доколкото подсъдимият е неправоспособен.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 НПК К. И. П. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на РС-Бургас сумата от 5 (пет) лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, ако се
пристъпи към издаването на такъв.
1
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – един брой тест-касета от
техническо средство, като вещ без стойност, да бъде УНИЩОЖЕНО по предвидения
в ПАС ред след влизане в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 146/10.08.2023 г. по НОХД № 3071 /2023 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу К. И. П. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 26.07.2023 г., в
гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“ до спортна зала „Арена“, в посока гр. *** ,
управлявал МПС - лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, след употреба на
наркотични вещества, а именно кокаин и канабис, установено по надлежния ред с
техническо средство - „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARPK 0024 - престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият П. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.
Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК и на П. да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 годни и наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. Предвид
неправоспособността на П. прокурорът предлага да не му се налага наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ Предлага вещественото доказателство да бъде унищожено.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Г. Г. – БАК заявява, че се придържа
към становището на РП-Бургас и няма какво да добави към него.
Подсъдимият П. също заявява, че се придържа към казаното от защитника му. В
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да каже.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. И. П. с ЕГН: ********** е роден на **** г. в гр. ***. Той е българин,
български гражданин, ******. Подс. П. е неправоспособен водач и никога не е притежавал
СУМПС.
До датата на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан веднъж по НОХД
№ 9336/2011 г. на СРС, в сила от 16.12.2011 г., като му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години. На 16.12.2014 г. е настъпила реабилитация по право (чл. 86,
ал. 1, т. 1 НК) по отношение на това осъждане, която заличава последиците, които законът
свързва с осъждането.
На 26.07.2023 г., около 02:00 ч., подсъдимият, управлявал лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“, в района на спортна
зала “Арена Бургас“.
По същото време, по повод изпълнение на служебните си задължения, съгласно
разпореждане и план за СПО, свидетелите И. П. и К. Г. - полицейски служители при 05 РУ
Бургас, извършвали обход на района на бул. „Стефан Стамболов“. Полицейските служители
1
спрели за извършване на рутинна проверка, управлявания от подсъдимия автомобил, като
посредством представената лична карта установили водача като К. И. П. от гр. ***. С него
на предна пасажерска седалка пътувала св. Ж. Ш.. Подс. П. представил свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство, но не представил свидетелство за управление на
МПС. Обяснил на полицейските служители, че си е загубил книжката. На полицейските
служители направило впечатление, че проверяваното лице е нервно и неспокойно. Зениците
му били разширени. Водачът бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол.
Техническото средство отчело 0,00% алкохол в издишания от водача въздух. Св. И. П.
поискал съдействие от служител при Сектор „ПП“ за да бъде тестван водачът за употреба на
наркотични вещества. На място подс. П. бил тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № АКРК 0024. Техническото средство
дало положителна проба за употреба на кокаин и канабис. Резултатът от проверката бил
предявен на водача, който го приел без възражения.
Била извършена справка, от която се установило, че на К. П. никога не е било
издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Свидетелят Х. Х. съставил акт за установяване на административно нарушение, който
бил подписан от подсъдимия без възражения, както и талон за медицинско изследване.
Подсъдимият К. И. П. бил съпроводен до УМБАЛ Бургас, където отказал да даде
кръвна проба за анализ, след което бил задържан по реда на ЗМВР.
По случая било образувано настоящето досъдебно производство (протичащо по реда
на бързото производство), в хода, на което подс. П. била привлечен като обвиняем. В
последвалия разпит той признал вината си и дал обяснения по случая, заявявайки, че желае
да сключи споразумение с РП-Бургас.


По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия П. самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: Х. Х. (л. 6 от
ДП); И. П. (л. 8 от ДП); К. Г. (л. 9 от ДП); Ж. Ш. (л. 10 от ДП) и от обясненията на
подсъдимия К. П. (л. 40-41 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 7 от съдебното производство);
АУАН (л. 11 от ДП); талон за медицинско изследване (л. 12 от ДП); протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества (л. 13 от ДП); протокол за медицинско
изследване (л. 14-15 от ДП); справка от Сектор „ПП“ (л. 18 от ДП); справка за собственост
на МПС (л. 20 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 22 от ДП); разписка (л. 23 от
ДП); протокол за проведено обучение (л. 30 от ДП); протокол за сервизна проверка (л. 31 от
ДП); разпечатка от техническо средство (л. 33 от ДП) и копие от дневник на техническо
средство (л. 34 от ДП)
От веществените доказателства: 1 брой тест касета от „Дрегер Дръг Тест 5000“ с
фабр. № ARPK 0024 (л. 21 от ДП)
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
2
Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по бул.
„Стефан Стамболов“- представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983
г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се
намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил марка „***“,
модел „***“, с peг. № ***, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с
двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото видно от приложените писмени и веществени доказателства, след
направената проверка с техническо средство - „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARPK
0024 безспорно се установява, че подсъдимият е бил употребил „кокаин” и „канабис“ -
представляващи високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка
Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият П. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил наркотични вещества „кокаин” и „канабис“, както и че с действията си
привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това
от волева страна той е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични
вещества.

3
По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.
В конкретния случай въпреки, че предвиденото наказание за умишленото
престъпление е до 3 години „Лишаване от свобода“, неприложим се явява институтът на чл.
78а НК, съобразно забраната по чл. 78а, ал. 7 НК (деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества).
Същевременно въпреки настъпилите законодателни промени досежно
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК (ДВ, бр. 67 от 2023 г.), в сила от 08.08.2023 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК съдът следва да приложи този закон, който е
най-благоприятен за дееца, и който в случая се явява законът, който е действал към датата
на извършване на деянието.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита това, че се касае до
употреба на два различни вида наркотични вещества, както и че подсъдимият е
неправоспособен водач, но въпреки това е управлявал автомобила по централен булевард в
областен град.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита чистото съдебно минало
на подсъдимия, трудовата ангажираност и оказаното съдействие на органите на
разследването, извън направеното признание, дало възможност за разглеждане на делото по
реда на Глава 27 НПК. Въпреки това по мнение на съда, тези обстоятелства, съпоставени с
отегчаващите такива, не са нито многобройни, нито изключителни, поради което и
приложението на чл. 55 НК в случая не би било оправдано.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер на 18 месеца „Лишаване от свобода“ и наказание
„Глоба“ в размер на 600 лева. С оглед правилото на чл. 58а НК съдът намали така
определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“ с 1/3 и наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на П. и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. П. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
4
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК – когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи
и наказание „Лишаване от право”. В коректния случай обаче подсъдимият никога не е
притежавал право да управлява МПС. Поради тези причини не следва да му се налага
кумулативното наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, доколкото никой не
може да бъде лишен от упражняването на права, които не притежава /Решение № 561/ 1986
г. ІІІ н.о. и Решение № 244/ 2012 г.на ІІ н.о.на ВКС/.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС-Бургас - 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв. Други разноски в хода на
производството няма сторени.

По веществените доказателства:

По делото има приложено веществено доказателство - касета от техническо средство,
което поради характеристиките си и на основание чл. 111, ал. 1 НПК, следва да бъде
унищожено след влизане в сила на присъдата по предвидения в ПАС ред.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5