О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на дванадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Николай Лалов,
като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 365 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на С.И.С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения С..
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С присъда по НОХД № 923/2019 г. по описа на РС-Монтана по отношение на С.И.С. е извършено групиране на наказания, на основание чл.25, вр.чл.23 от НК, като са образувани две кумулативни групи-по първата от тях е определено общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода измежду наложените му по тази присъда и по НОХД №№ 796/17 г., 532/17 г., 1050/17 г., 1362/17 г., 2210/17г. и 1969/18 г. всички по описа на РС-Монтана; по втората група е постановено наложеното наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода по НОХД № 315/18 г. на РС-Берковица да бъде изтърпяно отделно от общото наказание по първата кумулативна група.
Осъденият е започнал да търпи общото наказание от 2 години лишаване от свобода по първата кумулативна група на 03.07.2019 г. Към настоящия момент е изтърпял фактически 1 година, 3 месеца и 9 дни, от работа му се зачитат 2 месеца и 5 дни, или общо 1 година, 5 месеца и 14 дни. Остатъкът е 6 месеца и 16 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място, съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностово развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода С.. При първоначалната оценка е регистриран висок риск от рецидив, възлизащ на 91 точки, рискът от вреди за обществото е оценен на среден, обусловен от характера на извършеното престъпление и криминалното минало на осъдения. Оценката за риск от вреди по време на изтърпяване на наказанието по отношение на служителите и останалите лишени от свобода е със средни стойности, Рискът от суицид и самонараняване е нисък, а от бягство - среден, клонящ към висок, поради склонността на лишения от свобода към рискови и безразсъдни действия. Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени следните зони: криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми. С оглед на това, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели повишаване на образователното ниво, ангажиране с трудова дейност и затвърждаване на трудовите навици, ограничаване въздействието на затворническата субкултура и съхраняване на позитивните социални контакти.
В доклада е отбелязано, че при последващата ревизия на оценката на риска не са отчетени значителни положителни промени. Дефицитните зони са останали почти същите, а рискът от рецидив е бил понижен на 81 точки, единствено в зоната образование и обучение, тъй като л.св.С. е бил включен в образователния процес като ученик в ПДНМ.
Според доклада към настоящия момент отново не се отчитат позитивни промени. Рискът за всички категории е с непроменени стойности от междинната си оценка. Осъденият продължава да не осъзнава необходимостта от промяна на поведението си и не е склонен да поема отговорност. С трайна оневинителна позиция е и с утвърдени криминални нагласи. Посочено е също така, че е склонен към физическа агресия при попадане в конфликтна ситуация. Не са постигнати значителни положителни промени и в зоната "умения за мислене"-отбелязано е, че осъденият е импулсивен в действията си и продължава да неосъзнава последствията от престъпното посегателство над частната собственост.
През настоящата 2020 г. л.св.С. е извършил пет дисциплинарни нарушения за притежаване на неразрешени вещи и упражняване на психическо и физическо насилие спрямо друг лишен от свобода, за които е наказан четирикратно с „писмено предупреждение“ и еднократно с "лишаване от хранителна пратка".
Констатирано е също така, че не са изпълнени поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата, поради което корекционната работа с осъдения трябва да продължи в посока формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване вероятността от извършване на нова престъпна проява.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че л.св. С. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е незначително понижен от 91 точки на 81 точки, но остава висок, рискът от вреди за обществото е със средни стойности, т.е. не са отчетени значителни положителни промени в оценката на двата риска за изминалия период от време. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността му, ориентирана към спазване на законите, тъй като продължава да е със самооправдателни нагласи и с ниско ниво на критичност към извършеното, а уменията му за мислене не са на необходимото ниво. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а дефицитите са почти същите, както и в началото на неговото наказание. Включването на л.св.С. в образователния процес не е достатъчно за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Макар през 2019 г. да е награждаван еднократно за проявено старание, подчертана дисциплинираност и поддържане на хигиената в спалните и общите помещения, очевидно е, че той все още е затруднен да спазва правила и продължава да притежава степен на обществена опасност. Ярък пример в това отношение е фактът, че само през настоящата 2020 г., в условията на контролирана среда, е имал прояви на агресия и недисциплинираност и е бил наказван пет пъти, което го очертава като системен нарушител на ЗИНЗС. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
Не следва да се пренебрегва и фактът, че след изтърпяване на настоящото общо наказание от 2 години лишаване от свобода, предстои л.св.С. да изтърпи и наказание по втората кумулативна група в размер на 4 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 315/18 г. по описа на РС-Берковица.
При това положение, съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно С.С. е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.И.С., роден на *** г. в гр.Монтана, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 2 години лишаване от свобода, определено като общо по НОХД № 923/2019 г. по описа на РС-Монтана, с остатък 6 месеца и 16 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: