№ 4452
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110160261 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. С. Г. срещу „Сити кеш“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е поискал да бъде допусната съдено-счетоводна експертиза с поставени в
исковата молба задачи, което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото
от фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с
отговорите на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводна експертиза
в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В. Д. П..
Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2025 г. от 11:00 часа, за когато да се
призоват страните.
1
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от
подадения отговор на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са от П. С. Г. срещу „Сити кеш“ ООД следните искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем №
***/10.05.2023 г.;
в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6.1., предвиждащ задължение за предоставяне
на обезпечение в тридневен срок, по чл. 6.2., предвиждащ неустойка в размер на 3409,32
лева и по чл. 3.5., определяща ГПР в размер на 47,91 %, поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от
ЗЗП;
осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр.чл. 23 ЗПК, за
сумата в размер 608,00 лв., представляваща общата стойност на неоснователно извършени
плащания (недължимо заплатени и получени) към дружеството при начална липса на правно
основание по Договор за паричен заем № ***/10.05.2023 г., ведно със законната лихва от
10.10.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът П. С. Г. твърди, че между него и ответника бил сключен процесиният договор
за паричен заем за главница от 1700 лева при ГПР от 47,91%, ГЛП от 40,05% и срок на
погасяване 18 месеца. В чл. 6.1 от договора било уговорено задължение за потребителя в
тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение под формата на
поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията по чл. 33, ал. 1 от Общите
условия. При неизпълнение, потребителят дължал неустойка в размер на 3409,32 лева
съгласно чл. 6.2. от договора. Сочи, че неустойката следвало да бъде включена като
компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което липсата й
нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни съображения за
нищожност на договорите поради противпоречието им с императивни материалноправни
разпоредби на закона - чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед неправилно посочения в договорите
размер на ГПР, в който не е била включена неустойката за неосигуряване на обезпечение по
съответния договор. Излага доводи за неравноправност на клаузите на чл. 6.1. предвиждащ
задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, чл. 6.2., предвиждащ
неустойка в размер на 3409,32 лева и клаузата по чл. 3.5. определяща ГПР в размер на 47,91
%, както и за противоречие на същите с добрите нрави. В обобщение на подробните
аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите молби позиция, са заявени
искания съдът да уважи исканията, да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ищеца, и да не присъжда разноски в полза на
насрещната страна, позовавайки се на практика на СЕС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не отрича сключването на
договор между страните с параметри, описани в исковите молби. Отрича при сключването
им и чрез съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойки да са
нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва твърденията, че
договорът е нищожен на всички, посочени от ищеца, основания. Счита, че нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква да бъде посочен в договора математическият алгоритъм, по който
се определя ГПР. Редът за определяне на ГПР бил имепративно установен в чл. 19, ал. 2 ЗПК
и страните не разполагали с правна възможност да определят размера му по различен начин.
Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и
2
неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че не било
налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като годишният лихвен процент бил
фиксиран с ясно изразена стойност при подписване на договора и същият не подлежал на
промяна. Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че не били посочени условията за
прилагане на размера на лихвения процент. Клаузата за неустойка не била нищожна, тъй
като обезпечението на задължението било съществен елемент при преценка на носения от
кредитора риск. Именно с оглед обезпечения характер на кредита ищецът се бил съгласил да
поеме финансовия риск по неговото отпускане, разчитайки, че ще може да се удовлетвори от
учреденото обезпечение. Поради тази причина неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение било съществено за кредитора, а потребителят могъл да
избира коя от двете форми на обезпечение да предостави. Не била налице и заблуждаваща
търговска практика относно посочването на размера на ГПР. Сочи, че на потребителя е била
предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и
да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност
да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Представя се справка за
движенията по кредитите, като счита за ненужно изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По исковете с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузите на чл. 6.1, 6.2 и 3.5 от договора са индивидуално
уговорена.
Ответникът не сочи доказателства, че клаузите на чл. 6.1, 6.2 и 3.5 от договора е
индивидуално уговорена.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК.
В доказателствена тежест на ищецът е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, т.е. че е получил
конкретна по размер и основание сума, която не му се е следвала, както и липса на
основание за получаване на сумите.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи
положителния факт на плащане, както и основание за получаване на сумите.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1) че на 10.05.2023 г. между тях е сключен Договор за паричен заем № *** за
главница от 1700 лева при ГПР от 47,91%, ГЛП от 40,05% и срок на погасяване 18 месеца; 2)
че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; 3) че
кредитополучателят е заплатил на кредитора сумата от 1700 лева по договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
3
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4