Р Е Ш Е Н И Е № 1458
15.04.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на тридесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2838/2018 г. по описа на същия съд, за де се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Делото е образувано по искова молба на
„Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, против Ж.Д.М., ЕГН **********,***,
с искове да се установят вземания на ищеца за доставени по договори телекомуникационни услуги, както и договори за
лизинг на вещи.
Според изложените в молбата факти, между страните имало подписани общо 19 броя такива договори, като по тях, на
ответника били предоставени телекомуникационни услуги и крайни устройства,
уговорена била цена, начин на плащане и неустойка при предсрочно прекратяване.
За доставените услуги и вещи по всички договори , на ответника била издаване
обща месечна фактура. Поради неизпълнение , договорите били прекратени, в
тежест на М. били начислени и
договорените неустойки при предсрочното прекратяване. За дължимите суми,
ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по частното гражданско дело 19744 по описа на ПРС за 2017г. . против която
ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК с мотив , че не е подписвала
такива договори с ищеца. Затова се иска от съда да постанови решение , с което
да признае за установено спрямо ответната страна, че съществува вземане на
ищеца за сума от 9905.11 лева – сбор от дължимите суми по издадените фактури (
с подробно описани във всяка фактура вземания по отделните договори ), и
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 13.12.2017г.
до окончателното изплащане на задължението. Моли се и за присъждане на разноските по делото. Впоследствие по реда
на чл. 129 от ГПК е уточнено , че се касае за искане да се осъди ответника да
изпълни свои задължения за реално изпълнение на цената по договорите, и на такова за предвидените в
същите договори неустойки за прекратяване, посочени поотделно по всеки от
договорите.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба . Във
подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК против издадената заповед ,
както и в първото открито съдебно
заседание, е твърдял чрез процесуален представител, че договорите, от които
телекомуникационния оператор черпи права , не са подписани от нея. Моли
исковете да се отхвърлят и да й се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че издадените за изпълнението по договорите
фактури са осчетоводени при ищеца , като
общото задължение на ответника по тях е 9905.11 лева, от които : 4216.90 лева –
неустойки за прекратяване на договорите, 5246.62 лева – лизингови вноски по
договорите за лизинг , и 441.59 лева – потребени услуги и абонаментни такси по
договорите за телекомуникационни услуги. Посочени са в експертизата и отделните суми за дължими по всеки договор неустойки , абонаментни такси и потребени
услуги и лизингови вноски.
При тези факти, водят се искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79 и 92 от Закона за задълженията и договорите. Исковете са допустими, въпреки че като
източник на задължение на ответника в заповедта е посочен само договора от дата
15.03.2011г., тъй като в заявлението за издаването на тази заповед са посочени
и могат да се извлекат всички договори между страните , от които ищецът извежда
правата си.
Отделно , сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК
са спазени от страните.
От
фактическа и правна страна, съдът съобрази:
Ищецът черпи права от договори и търси
реалното изпълнение на задължението на ответника по тях, както и неустойка при
предсрочното им прекратяване поради неизпълнение.
Първият от тези договори е договор за
мобилни услуги № **** от 15.03.2011 г . за предоставен мобилен телефонен номер ****
и мобилен апарат ****, копие от който е представено на л. 13 от делото. Съдът не отрича
съществуването на този договор, и доколкото представени са копия от фактурите с
№№ **** и др, от които реалната доставка на услугите личи
(включително предаденото на М. крайно устройство), то съдът приема исковете за
равностойност на доставените услуги и лизингови вещи за основателни. Същото се
отнася до допълнителното споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ***** , договора за лизинг от 19.02.2013г. и допълнителното
споразумение за мобилен номер *****, като в последния случай , личи М. да е
получила мобилен апарат ****. На л. 20 от делото е представено и копие от договор за мобилни услуги № **** от 17.03.2014г. и от същия личи на ответната страна да е предоставен мобилен апарат *****,
а според приложението към същия , и мобилен апарат *****.
Има и по делото и копие от договор за фиксирани услуги № *****.
според който на ответника е предоставен фиксиран телефонен номер ***** и стационарен телефонен
апарат *****,
както и копие от договор
за мобилни услуги № ***** от 01.07.2014г. , и от договорите за мобилни услуги № *****, за лизинг от 01.07.2014г. ( предоставен таблет *****) и
за мобилни услуги
№ ***** от 01.07.2014г. ( л. 45 от делото ). Представен е и сертификат за пакетни услуги ****, № ***** от 01.07.2014г., съобразно който телефонни номера ***** се включват в пакет, спрямо
който се прилагат търговски отстъпки. Представено е копие от договор за мобилни услуги № ***** и договор за лизинг от 30.08.2014г. , според което съгласно договора на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ***** и мобилно устройство ****, както и две допълнителни споразумения по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги *****. от дата 19.06.2015г.
с което ответника е получил мобилен
апарат ***** ,
при обща цена на лизинговата вещ е 979.57
лв. Има и копие от Допълиителио споразумение по програма „Заедно“ към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ***** и Договор
за лизинг от 19.06.2015г., както и договор за лизинг, по който ответната страна
е получила мобилен апарат *****. Общата цена на лизинговата вещ е 1080.77 лв;
има копие от допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/
фиксирани услуги № ***** и Договор за лизинг от 19.06.2015г. по който е
получено устройство *****. Общата цена на лизинговата вещ е 1356.77 лв. с вкл.
ДДС, и копие от договор за мобилни услуги № ***** от 13.08.2015г. Представен е
ексземпляр от допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни
/фиксирани услуги № **** и Договор за лизинг от 13.07.2015г. , с получен апарат
*****,ь при обща цена на лизинговата вещ от 1025.57 лв. с вкл. ДДС, и копие от
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни /фиксирани
услуги № ***** н Договор за лизинг от 31.08.2015г. с който е получен мобилен апарат
*****, при обща цена на лизинговата вещ е 1057.77 лв. с вкл. ДДС.
За всички вземания на „Теленор“ АД по
описаните дотук договор са издавани процесните фактури, редовно осчетоводени
при ищеца. Затова съдът не може да отрече нито съществуването на договорите (
което е доказано при условията на пълно главно доказване ), нито реалната доставка на
телекомуникационните услуги и лизинговите вещи ( каквото възражение не е
правено). Няма доказателства за извършвани
плащания от страна на М.. За отбелязване
е също така , че е било спорво дали М. е подписала процесните договори; съдът
е назначил графологична експертиза на подпис, но ответникат не е внесъл
определения за същата депозит. Същевременно, спорните документи носят подпис,
който се предполага да е на ответника , и е било в тежест на последния да докаже обратното,
което не е направено. Подписите под договорите, там където има положени, следва
да се приемат за изпълнени от ответника.
Правото на обявяване на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите
условия на договорите, като предпоставка за упражняването му е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги. Никъде по делото не фигурират нарочни уведомления до ответника
за прекратяването на договорите поради неизпълнение, няма други представени
годни доказателства подписаните от ответника договори за телекомуникационни
услуги или лизинг да са прекратени поради неизпълнение от страна на последния,
доведено до знанието на ответника волеизявление от страна на ищеца за
прекратяване не бе представено като документ или доказано с останалите способи,
при което липсва основание да се начислят в тежест на М. претендираните неустойки. Последните са
договорени само за предсрочно прекратяване, но не и за неизпълнението.
Тоест, исковете за
реално изпълнение на задължението за лизингови вноски и телекомуникационни
услуги , вкл. абонаментни такси , са
основателни и следва да се уважат , а тези за съществуването на задължение за
неустойка – да се отхвърлят, след като са неоснователни.
Разноските
се понасят от страните пропорционално , предвид изхода на спора.
Общия
размер на направените от ищеца е 2987.79 лева , като се дължа съобразно
уважената част от исковете 1715.79 лева
(2987.79/9905.11*5688.21, колкото е сбора на уважените части от
исковете.). Ответника е направил разноски в размер на 500 лева ( хонорар на
адвокат, договор на л. 147 от делото), дължат се пропоционално 212.86 лева
= 500/9905.11*4216.90 лева , като
последната стойност е тази на отхвърлените искове.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Ж.Д.М.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на „Теленор
България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащането на следните суми ,за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***** по частното
гражданско дело №19744 по описа на ПРС за 2017г.: 5246.62 лева – лизингови
вноски по договорите за лизинг , и 441.59 лева – потребени услуги и абонаментни
такси по договорите за телекомуникационни услуги, ведно със законната лихва
върху тези суми от дата 13.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането ,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА от 4216.90 лева – неустойки за прекратяване на
договорите, като неоснователен.
Осъжда Ж.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 1715.79 лева разноски по двете дела.
Осъжда „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, да заплати на Ж.Д.М., ЕГН **********,***, сумата от 212.86 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Р
А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.