Решение по дело №577/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано е по касационна жалба на С. Г. Р. /Затвора Пазарджик/, чрез адв. С. против решение № 1494/17.04.2024 г., постановено по адм. д. 540/2023 г. описа на Административен съд гр. Пазарджик.

С подадената от Р. жалба се обжалва изцяло постановеното решение. Иска отмяната му, като се постанови друго, с което се уважи предявения иск, респективно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

В съдебно заседание, касаторът Р. се явява лично и поддържа касационната жалба.

Служебният му защитник, адв. В. С. не се явява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба на С. Г. Р. , в момента в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му репарира претърпени имуществени вреди в размер на общо 2 100 лв. (по 350 лв. за шест месеца), считано от 26.11.2022 г. до 19.04.2023 г. и неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., считано от 26.11.2022 г. до подаването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил исковата претенция на С. Г. Р., в момента в Затвора Пазарджик За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № 163/25.11.2022 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик.

В справка на началника на затвора е посочено, че Р. изтърпява присъда 18 години лишаване от свобода. Във връзка с подадено от ищеца заявление (л. 169 по делото) е издадена Заповед № 27/14.01.2022 г. (л. 168), с която е назначен на работа в цех на фирма „АББ“ след като са преценени всички обстоятелства визирани в чл. 164, ал. 3 ППЗИНЗС. През периода 14.01.2022 г. – 25.11.2022 г. лишеният от свобода е допуснал шест дисциплинарни нарушения, за които е наказван.

В представената по делото докладна записка от орг. п-во ТП ФЗД е посочено, че на 22.11.2022 г. по време на раздаване на детайли за работа л/с Я. Р. е влязъл в пререкание и се е стигнало до физическа саморазправа с л/с С. Р.– отговорник в цеха по повод на това, че Р. е искал да вземе от вече раздадените детайли на други лишени от свобода. Намесил се е надзирателят и е предотвратил конфликта. С Докладна записка № 4192/24.11.2022 г. младшият инспектор е докладвал, че на 22.11.2022 г. по време на работа при раздаване на детайли е възникнал конфликт между л/с Ратгелов и Р. тъй като Р. е взел кутии с детайли без разрешението на Р., който ги раздава и записва в тетрадка срещу подпис. Във връзка с докладваното инспектор СДВР е отбелязал в докладната, че не предлага л/с Р. за наказание, тъй като в конкретния случай е вършил служебните си задължения.

Във връзка с гореизложеното е издадена докладна записка от 24.11.2022 г. без номер от гл. инспектор, началник сектор „СДРВ“, с която предлага л/с Р. временно да бъде спрян от работа, за да бъде изготвена нова преценка за включването му в трудова дейност относно оценката на риска и изискванията на режима и охраната на затвора.

Със Заповед № 163/25.11.2022 г., началникът на Затвора–гр. Пазарджик е прекратил участието в трудова дейност на Р. – ДП ФЗД, Цех „АББ“, считано от 28.11.2022 г. Като фактическо основание за издаване на заповедта, органът е посочил, че е въз основа на постъпило заявление (докладна записка, заповед) предложение за прекратяване на трудова дейност, по молба на лишения от свобода и Протокол № Р-130/25.11.2022 г. на комисията по разпределение на лишените от свобода. В протокола е посочено, че Р. е изслушан пред началника на затвора и му е наложено наказание по чл. 101, т. 7 ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия и е разпределен от 7-мо отделение цех АББ в 8-мо отделение – неработещи.

С влязло в сила на 25.04.2023 г. Решение № 186/04.04.2023 г. по адм. дело № 1152/2022 г. (приобщено към настоящото дело) Административен съд-Пазарджик е отменил като незаконосъобразна Заповед № 163/25.11.2022 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик.

По делото са приети като доказателства обяснения на лишени от свобода, както и Заповед № Л-1574/02.12.2022 г. на началника на затвора за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ и Заповед № Л-1559/25.11.2022 г. на началника на затвора за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия на Р..

Със Заявление вх.№ М-3633/16.12.2022 г. до ИСДВР на 8-ма група Р. е поискал да бъде възстановен на работа, тъй като с решение на Административен съд-Пазарджик, заповедта му за наказанието „изолиране в наказателна килия“ е отменено. Върху заявлението е поставена резолюция „На този етап без уважение!“. Представена е и справка за нарушенията и дисциплинарните наказания на Р..

Представена е справка от инспектор „ТРЗ“ за полагащото се възнаграждение на С. руков за периода 17.01.2022 г. – 28.11.2022 г.

По делото е изискана и представена информация от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, от която се установява, че Р. е разпределен в цех № 2 от 17.01.2022 г., в който се работи на ишлеме с „АББ България“ ЕООД – изпълнява се услуга по ръчно зачистване на детайли от термоактивна пластмаса. Заплащането на изработеното за услугата се определя по видове детайли от дружеството. Посочено е, че за периода от 17.01.2022 г. до 10.02.2022 г. Р. работи по зачистване на детайли като работник на норма. За м. януари 202 г. при дневна ставка спрямо МРЗ за страната от 31,36 лв. ищецът е заработил 68,06 лв. и са му зачетени два работни дни. За м. февруари 2022 г. е работил на норма 7 дни, като е изпълнил две норми и е получил заработка от 61.22 лв. Твърди се, че Р. не е могъл да свикне с работата по почистване на детайлите и предвид незадоволителното изпълнение на трудовите норми, считано от 11.02.2022 г. до 25.11.2022 г. е определен да изпълнява обща работа по обдухване на детайлите с компресор и подреждането им в палети за експедиция. Заплащането за извършената работа е почасово по часовата ставка от МРЗ, която за този период е 3,92 лв./час или 31,36 лв. на пълен работен ден. Към справката е приложен Договор № 38/19.09.2016 г., сключен между „АББ България“ ЕООД и ДП „Фонд затворно дело“, ведно с Приложение 1 към него, в което са определени цените за зачистване на всяко изделие и трудови норми за почистване на различните детайли.

Представена е Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС е определена частта от възнаграждението, която лишените от свобода следва да получат за всяка работа извън доброволния труд.

Във връзка с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 1152/2022 г. на АС-Пазарджик е издадена Заповед № 70/19.04.2023 г., с която Р. е възстановен за участие в трудова дейност.

По искане на ищеца по делото е допуснат и разпитан свидетеля Ю. М. Х.. Посочва, че е бил в Затвора-гр. Пазарджик през цялата 2023 г. и се познава с ищеца, тъй като са били в една килия и са работили заедно в цех „АББ“. Заявява, че Р. е обдухвал с компресор готовите материали и ги е пакетирал за изпращане. Твърди, че е бил на щат, а не на норма и е получавал пълна заплата за месеца.

От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че приложимата нормативна уредба не вменява на затворническата администрация да гарантира правото на лишените от свобода на работа. Според контролираната инстанция, отмяната на Заповед № 163/25.11.2022 не може да бъде ново основание за назначаване на работа, тъй като се преценяват и други обстоятелства- преценка на критаррите по чл. 164 ал.3 от ППЗИНЗС и чл. 172 ал.2 от ЗИНЗС. Получаването на възнаграждение е правна възможност, като целта на полаганае на труд е ресоциализацията на лишените от свобода и подготовката им за живот извън пенитециарните заведения.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Касационният съд изцяло се солиаризира с изводите на инстанцията по същество, че нито ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС съдържат задължения за ответника за осигуряване на работа на лишените от свобода. Полагането на труд от лишен от свобода е правна възможност, а не задължение и в този смисъл няма как ГДИН да носи юридическа отговорност за неизпълнение на несъществуващо задължение.

Несподелим е доводът в касационната жалба, че с отмяната на заповедта за участие на Р. в трудова дейност следва автоматична отговорност на държавата за вреди. Както правилно е посочил и административния съд, получаването на възнаграждение е само възможност за лишения от свобода и това е съществена разлика с възнаграждението на работника, работещ на трудов договор по КТ. Освен това за времето за което Р. не е получавал възнаграждение, той не е работил и присъждането на обезщетение ще доведе до неоснователното му обогатяване- т.е. да получи нещо, което не е заслужил.

Следва да бъдат споделени и доводите на първоинстанционния съд за недоказаност на иска за неимуществени вреди, тъй като твърдените обида и огорчение не са абстрактни понятия, те са конкретни вреди с неимуществен характер и подлежат на доказаване от ищеца по общия исков ред, с което задължение той не се е справил успешно.

Касационната инстанция намира, че в първоинстанционното производство не са допуснати визираните от касатора съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспореното съдебно решение. Голословно е твърдението, че разпитания от първата инстанция свидетел е дал показания под натиск, а не става ясно кой е този антидатиран документ, който споменава касатора в хода по същество пред касационната инстанция.

В обобщение, правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като не са установени незаконосъобразни бездействия или действия на затворническата администрация. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1494/17.04.2024 г., постановено по адм. д. 540/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.