Определение по дело №514/2019 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 393
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20193320100514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 393

гр.Кубрат, 01.11.2019 г.

 

 

Кубратският районен съд в закрито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                        Председател: Албена Великова

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 514 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца  Й.П.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез мл. адв. Садък Садък от АК-Разград срещу ответника „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,  отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми, а именно:

- 4 452.91 (четири хиляди четиристотин петдесет и два лева, деветдесет и една стот.) лева – изискуема главница по Договор за банков кредит от 24.02.2011г., ведно със законната лихва от 22.08.2013 год. до изплащането на дълга;

-738.39 (седемстотин тридесет и осем лева, тридесет и девет стот.) лева – изискуема редовна лихва начислена за периода от 20.12.2011г. до 03.06.2013г. вкл.;

-415.46 (четиристотин и петнадесет лева, четиридесет и шест стот.) лева - изискуема наказателна лихва за периода от 20.01.2012г. до 20.08.2013г. вкл.;

-112.14 (сто и дванадесет лева, четиринадесет стотинки) лева – съдебни разноски по делото в размер на платената държавна такса;

-308.00 (триста и осем) лева – деловодни разноски по делото в размер на заплатеното юрисконсултско възнаграждение,

дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.08.2013 г. за размера на дълга на длъжниците по  договор за кредит от 24.02.2011 г. сключен между страните,  за които суми са издадени Заповед № 204/26.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист  по ч. гр. д. № 370/2013 год. по описа за 2013 г. на Районен съд – Кубрат, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията, които са предмет на образувано изпълнително дело № 20187620400465 по описа на ЧСИ Деян Драганов, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ответникът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД гр. София чрез процесуалният си представител признава, че на 24.02.2011 г. като кредитор са сключили договор за кредит с Й.П. Русева и Пламен Димитров Русев в качеството на кредитополучатели.

Твърдят, че на 10.08.2016 год. с Договор за прехвърляне на вземания (цесия)  „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД като цедент е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени между цедента и физически лица. Предмет на този договор са били и вземанията, предмет на настоящото производство, произтичащи от договора за кредит от 24.02.2011 г. За извършеното прехвърляне на вземането ищцата е била уведомена с обратна разписка на 14.09.2016 г. С оглед на това твърди, че ищцата няма правен интерес от образуваното производство, тъй като надлежна страна в него следва да е цесионерът, а не цедента и моли съда производството да бъде прекратено. По отношение възражението на ищцата, че процесното задължение е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, счита същото за неоснователно и несъобразено с фактическата обстановка.

Съдът извърши проверка на исковата молба, с оглед на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, и намери, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт

Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е предвиден за защита на длъжника срещу материалноправната незаконосъобразност на образувания срещу него изпълнителен процес. Предмет на този иск е съществуването на вземането на взискателя към длъжника, което е елемент от съдържанието на възникналото между тях материалноправно облигационно правоотношение. При тези искове не се проверява законосъобразността на процесуалните действия, извършвани от органа по изпълнението в хода на образуваното изпълнително производство. След влизане в сила на съдебния акт, обективиращ признатото в полза на кредитора изпълняемо право срещу длъжника, дължимостта на същото може да бъде оспорено само въз основа на нововъзникнали юридически факти след приключване на съдебното дирене при исковите произвоства, респ. стабилизиране на заповедта за изпълнение при заповедните производства – например поради плащане, изтичане на погасителната давност и др.

Безспорно е установено от приложените по делото доказателства, че след издаването на Заповед № 204/26.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист  по ч. гр. д. № 370/2013 год. по описа за 2013 г. на Районен съд – Кубрат,  „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е прехвърлило вземането си по договора за кредит от 24.02.2011 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Видно и от представеното изп. дело № 20187620400465 по описа на ЧСИ Деян Драганов, като взискател по същото е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Предвид настъпилото частно правоприемство пасивно легитимиран да участва в настоящото производство се явява само „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В този смисъл е и Решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. ВКС, III г. о.

Изложеното до тук води до извода, че производството като образувано срещу ненадлежен ответник следва да бъде прекратено.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторени разноски в размер 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и по сметка на ЧСИ Деян Драганов сумата 24 лева разноски за изготвяне на препис на изпълнително дело и изпращането му на съда.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПРЕКРАТЯВА производството образувано по искова молба с правно основание чл.439 от ГПК подадена от Й.П.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез мл. адв. Садък Садък от АК-Разград срещу  „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** поради недопустимост.

ОСЪЖДА Й.П.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** чрез юрк. Антоанета Стоянова Цветкова, с адрес за кореспонденция гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 68 сумата 100.00 лева (сто лева, нула стот.) лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й.П.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на ЧСИ Деян Драганов сумата 24.00 лева (двадесет и четири лева, нула стот.) – разноски за изготвяне на препис на изпълнително дело и изпращането му на съда, като същата се преведе по сметка  с IBAN ***, BIC ***: BPBIBGSF, „Юробанк и еф джи България“ АД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред ОС–Разград.

 

                                       Председател: /П/