Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

27,05,20г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                      

                                                               Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В, като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 287/20 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Щ.Л., ЕГН ********** *** против НП 481147-№ F525725/29,11,19 на зам. директора на ТД НАП Пловдив , с което на жалбоподателя на основание чл. 74, ал.1 от ЗСчет. е наложна глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален  представител, настоява да се отмени НП по заявените и доразвити съображения в жалбата.

Въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален представител, настоява да се потвърди НП.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  Съдът установи:

Жалбоподателят М.Л. е управител и законов представител на на „Н.Т.“ ЕООД. Дружеството е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, поради което неговият управител и представител в лицето на жалбоподателят, е бил длъжен да публикува годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018 г. в законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019 г. включително / доколкото  30.06.2019 г. е неприсъствен ден/.

С писмо вх.№ 12-00-316/21.08.2019 г. Агенцията по вписванията уведомила НАП, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение , доколкото не е заявил ГФО за 2018г. за вписване и не го е представил за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

Установено било, че представляваното и управлявано от жалбоподателя търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2018 г., предвид подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №1300И0166074/01.04.2019 г. и приложения към нея годишен отчет за дейността.

 При тези констатации и като съобразила, че към 14,11,19г. ГФО на дружеството за 2018 г.  все още не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговския регистър към АВ , св. Д. - инспектор по приходите, съставила против жалбоподателя акт за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството и осъществяване състава на чл. 74, ал. 1, предложение първо от Закона за счетоводството.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и същия ден - предявен надлежно и с връчен екземпляр.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 74, ал. 1, предложение първо от Закона за счетоводството е наложена глоба в размер на 200 лева.

Още с жалбата са заявени основания за отмяна на санкционния акт поради съставяне на констативния акт, послужил като неговото основание, извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта тече от откриване на нарушителя.  Претендира се от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като Агенцията по вписванията има задължение до 31 юни на следващата година да публикува ГФО ( за предходната) и съгласно чл. 38, ал.13,т.1 от ЗСчет да предостави в ел. вариант списъци на НАП с предприятията, които не са заявили за обявяване ГФО, то от тази дата следва да тече срока по чл. 34 от ЗАНН. Това становище е несъстоятелно.  На първо място без значение дали и как АВ е изпълнила своето задължение по посочената норма на чл. 38, ал.13т.1 от ЗСчет. и дали тя е имала и обявила публично, по посочения начин, информация конкретно относно незаявяване от жалбоподателя на ГФО за обявяване. Без значение  дали тази информация е постъпила в информационните масиви на НАП, където ежедневно постъпват огромен обем данни. За да се прави преценка през призмата на чл. 34 от ЗАНН необходимо е да се установи конкретно ,че информацията, която съдържа данни за извършено нарушение от конкретен нарушител ( персонифициран) е станала достояние, тоест узната е от административен орган, който има право да повдигне административно-наказателно обвинение. Принципното наличие на такава по своето съдържание информация в информационен масив на  институцията не означава априори установен конкретен автор на конкретно нарушение.

Освен това, в случая АВ е депозирала данни в НАП ( към която принадлежи контролният орган, съставител на критикувания с оглед срока по чл. 34 от ЗАНН срок) с писмо вх.№ 12-00-316/21.08.2019г. Това означава, че тогава тази информация е постъпила официално в НАП и това дори също не би било коректно да се приеме за начало за срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта, тъй като и в случая важи споделеното горе, че принципното наличие на определена информация  не означава, че тя е била възприета от контролен орган с правомощия по съставяне на акт, поставящ началото на административно-наказателно производство.  В този смисъл кога точно актосъставителката Д. е  установила по данните от тази списък, че именно жалбоподателят е едно от лицата, които не са изпълнили процесното  задължение, не е установено. Но това не е и необходимо, за да се отхвърли категорично претенцията за неспазване от нейна страна на срока за съставяне на акта , тъй като най-ранната възможна дата, на която Д. би могла да узнае, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСчет. е датата на входиране на писмото с тези данни от АВ - 21,08,19 а от тази дата до съставяне на акта 14,11,19 г тримесечният срок за съставяне на акта от откриване на нарушителя не е изтекъл .

Не са налични други твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но цялостния дължим съдебен контрол предпостави  нарочното им обсъждане.И констативният, и санкционният административен акт съдържат пълно описание на онези обстоятелства, при които е извършено нарушението и които покрива напълно съответно признаците на състава на възприетото нарушение. В частност - отразени са надлежно и обективно  времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Актът е съставен на посочената в него дата в присъствието на свидетел и нарушител , като на същата дата му е надлежно предявен и с връчен препис. Не се констатираха в рамките на осъществявания цялостен контрол за процесуална законосъобразност нарушения в процесуален аспект, които да  обосновават отмяната на НП.

Фактите по възприетото нарушение не са спорни и следват от всички доказателствени източници. Жалбоподателят притежава качеството на  управител и законов представител на „Н.Т.“ ЕООД - предприятие по смисъла на ЗС и търговец -по смисъла на ТЗ,  в която връзка възниква и задължението за публикуване на годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018 г. в законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, но доколкото 30.06.2019 г. е неприсъствен ден, срокът е до 01.07.2019 г. Установено е, че до тази дата, а всъщност и до 14,11,19 - датата на съставяне на акта , това задължение не било изпълнено.

Всъщност именно последният факт осуетява и възможността за преценка маловажността на случая. Освен, че нормативният период по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСчет. предвижда един твърде дълъг срок - шестмесечен след края на отчетната година , още повече от четири месеца след изтичането му ( тоест към 14,11,19г.) все още не са били предприети действия за обявяване на ГФО за 2018г.. При това, не само не са доказани, но не се и сочат никакви уважителни причини за толкова продължителна забава. В този смисъл дори и да се отчита липсата на пряко засягане от бездействието на фискалните интереси, настоящият случай не се представя като такъв с нисък интензитет на засягане на охраняваните обществени отношения. Публичността на финансовите отчети дава възможност за снабдяване с информация относно дейността на всяко едно дружество, както и резултатите от нея –реализира ли печалба или не, или е на загуба, каква е тенденцията на развитие, каква е техническа и кадрова обезпеченост и всички тези обстоятелства гарантират избора за встъпване и осъществяване на бизнес -взаимоотношения. Правилното анализиране на информацията от ГФО дава възможност за преценка на рисковете и ползите от евентуално участваме в дадено дружество и така се гарантират икономическите интереси на другите икономически субекти.  В този смисъл липсата на такава информация лишава от възможността за такава преценка и избор и поставя в стопански риск бъдещите съконтрахенти.   

Решението на наказващият орган за определяне на минималната по размер глоба е справедливо, предвид липсата на данни за други нарушения.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН , СЪДЪТ 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП 481147-№ F525725/29,11,19 на зам. директора на ТД НАП Пловдив, с което на М.Щ.Л., ЕГН ********** *** на основание чл. 74, ал.1 от ЗСчет. е наложена глоба в размер на 200 лева.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: