Мотиви към решение № 192/03.05.2019 год. по АНД № 551/2019
г. по описа на Районен съд Сливен, изготвени на 23.05.2019 год.
Производството
е по реда на чл.375
и сл. от НПК.
С постановление от 02.04.2019 год. РП-Сливен е направила предложение обвиняемият Х.М.М.
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от
НК, за това, че на 13.11.2017г., в гр.Сливен, в сектор "Пътна
полиция" при ОД - МВР-гр.Сливен, потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон (чл.160 ал.1 от ЗДвП) се дава пред орган на властта -
Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД-МВР-гр.Сливен, за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че Свидетелството за управление
на МПС с per. №*********/2017г., не е отнето от контролен орган в страната и
чужбина, а е изгубено .
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание изразява становище, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК и са
налице предпоставките по чл. 78а от НК, поради което счита, че М. следва да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лева.
В с.з. обвиняемият признава,
че е извършил престъплението, за което е обвинен.
След като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 13.11.2017 год.
обв. Х.М.М. се е явил в сектор "ПП" при ОДМВР Сливен и представил
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, която се подава на основание чл. 160, ал.1 от ЗДвП. В тази
декларация той заявил, че издаденото му СУМПС № *********/29.06.2017г. е
изгубено. Въз основа подадените документи, включително и цитираната декларация,
в сектор "ПП" при ОДМВР-Сливен на обвиняемия било издадено ново СУМПС
№*********/16.11.2017г., а свидетелството №*********/29.06.2017г. било обявено
за невалидно. В последствие, с писмо рег.№3286р-27734/13.06.2018г. на ГД
"ПП" гр.София в сектор "ПП" при ОДМВР-гр.Сливен било
получено обявеното за невалидно СУМПС №*********/2017г. на обв. М. . Според
информацията, подадена с писмото свидетелството на М. било отнето от румънската
пътна полиция за извършено от него нарушение.
От представена
справка рег.№А-4755/14.02.2019г. на ДМОС-МВР гр.София във връзка с получено
писмо от Интерпол - Букурещ, Румъния се установява, че на 11.10.2017г. лицето Х.М.М.
е било разследвано във връзка с наказателно дело №517/Р/2017 за шофиране с
нерегистрирано МПС. Във връзка с воденото разследване за периода от
11.10.2017г. до 25.01.2018г. Свидетелството за управление на МПС на обв. М.
било задържано в местното полицейско управление в Мехединци, Румъния. По делото
е назначена графическа експертиза, видно от заключението на която, процесната
декларация по чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи от 13.11.2017г. е изписана и подписана от обиняемия М..
В дадените в хода на
досъдебното производство обяснения обв. Мусев се признава за виновен и от
неговите обяснения също се установява, че при подаването на декларация по
чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи на
13.11.2017г., той е знаел, че свидетелството му за управлените на МПС не е
изгубено, а отнето от властите в Република Румъния.
Видно от приобщената справка за
съдимост на обвиняемия последният не е осъждан.
При така установената фактическа обстановка
становището на прокурора е, че се касае за извършено от обвиняемия от
обективна и субективна страна престъпление по чл.З 13 ал. 1 от НК - за това, че
на 13.11.2017г., в гр.Сливен, в сектор "Пътна полиция" при ОД -
МВР-гр.Сливен, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон (чл.160 ал.1 от ЗДвП) се дава пред орган на властта - Началника на сектор
"Пътна полиция" при ОД-МВР-гр.Сливен, за удостоверяване истинността
на обстоятелството, че Свидетелството за управление на МПС с per.
№*********/2017г., не е отнето от контролен орган в страната и чужбина, а е
изгубено. Този извод на
прокурора се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
изцяло се подкрепя от съда.
Деянието е извършено от обвиняемия с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните му последици.
При така посочената правна квалификация съдът
намира, че в случая са налице основанията на чл.78а от НК: За деянието се
предвижда наказание "лишаване от свобода" до три година или "глоба"
от сто до триста лева. Деецът до момента не е осъждан за престъпление от общ
характер. От деянието не са били причинени имуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
обвиняемият М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000
лв. /хиляда лева/ за извършено от него престъпление по чл.
313, ал.1 от НК.
При определяне размера на глобата съдебният състав се съобрази със възрастта и имотно
състояние на обвиняемия, осъзнаването на вина, добрите характеристични данни,, поради което така определеното
административно наказание е в минимално предвидения в Закона размер. Съдът
счита, че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително-превъзпитателен
и предупредително - възпиращ ефект върху обвиняемия.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: