№ 329
гр. С., 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110103796 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Д. Е. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 2, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот,
находящ се в адрес: гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. А, партерен етаж, магазин 2,
абон. № *******:
сумата от 2251,47 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 02.11.2022 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 454,46 лв. за периода 02.03.2020 г. - 25.10.2022г.;
сумата от 11,80 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.09.2019 г. - 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от
02.11.2022 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 2,94 лв. за периода 02.03.2020 г. - 25.10.2022г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№59598/2022г. на
СРС.
Ищецът твърди, че между страните нямало подписан договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но ответницата ползвала
топлинна енергия в процесния имот през процесния период. Поради
незаплащане стойността на ползваната топлинна енергия ответницата се била
обогатила неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължала
връщане на онова, с което се обогатила, до размера на обедняването.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в
1
който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се извършвала от
„Т.” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ежемесечно от
топлофикационното дружество били издавани фактури с дължимите суми за
топлинна енергия, които следвало да бъдат заплащани най-късно до 20-то
число на следващия месец. Въпреки настъпването на падежа задължението не
било погасено.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва исковете. Оспорва да е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, както и между страните
да е налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в
процесния имот. Оспорва наличието на действителен договор за извършване
на дялово разпределение, тъй като приложеният към исковата молба договор
за топлинно счетоводство не бил подписан от нея, праводателя й или от
упълномощено от тях лице. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страна на ищеца – „Т.“ ООД не взема
становище по същество на спора.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и
настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок
от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
По основателността на исковете:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
обстоятелството, че ответницата е била собственик на процесния имот през
исковия период; обогатяването на ответницата чрез спестяване на разходи за
заплащане на доставената в процесния имот през исковия период топлинна
енергия; обедняването си поради неполучаване на стойността на доставената
до имота на ответницата топлинна енергия; размера на обедняването и
връзката между обогатяването и обедняването; количеството на реално
доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната цена и размера на
претендираното вземане; поставянето на ответницата в забава за
претендираните вземания и настъпването на изискуемостта им; размера на
2
дължимата за исковия период мораторна лихва.
В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства
да докаже погасяване на дъга.
Между страните няма спор, а и по делото не се установява, че за
процесния имот и период не е налице писмен договор за доставка на
топлинна енергия за небитови (стопански) нужди, какъвто е предвиден в чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Ето защо основателността на претенцията не се основава на
наличието на такъв договор, а на извъндоговорното отношение, възникващо
от обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за
заплащане на доставената топлинна енергия. При тези данни напълно
неоснователни и нерелвантни се явяват възраженията на ответницата за липса
на валидно облигационно отношение, възникнало въз основа на договор,
доколкото такова не се твърди от ищеца. При това положение и при липсата
на писмен договор настоящият съдебен състав приема, че между страните не е
възникнало валидно облигационно отношение и ищецът може да търси
претендираните суми с иска по чл. 59 ЗЗД. В трайната съдебна практика се
приема, че при невъзможност на топлопреносното дружество да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 25, том II, рег. № ****, нот. дело № 205 от 2009 г. Ж. А. Е.
и Е. С. Е. са прехвърлили на ответницата правото на собственост върху
магазин № 2 с административен адрес гр. С., район „И.“, ул. „А. К.“ № 2, вх.
А, находяща се в жилищна сграда, построена върху УПИ II-1349, кв. 22А, по
плана на гр. С.. По делото няма данни ответницата да се е разпоредила с
имота в полза на трети лица. Съгласно удостоверение на ГИС- С. с изх. № 68-
00-107/25.01.2013 г. жилищната сграда, построена в УПИ II-1349, кв. 22А, м.
„Д.“, нанесена в кадастрален лист 573 по плана на гр. С., находяща се на ъгъла
на ул. „А. К.“ и бул. „Г. М. Д.“, район „И.“ е идентичен с настоящ адрес: ул.
„А. К.“ № 2, с вх. А, вх. Б и вх. В.
Според цитираната по-горе разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, страни
по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са
топлопреносното предприятие (ищецът) от една страна и небитовият клиент
от друга страна. Легална дефиниция на понятието „небитов клиент“ е дадена
в пар. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 136, ал. 1 ЗЕ, при
присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната
станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост.
3
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият
клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на
топлинна енергия, е лицето, което ползва енергията за технологични нужди за
присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект.
Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия
представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор обаче е
срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите към процесния период
ОУ на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди се сключват за срок от пет години. Следователно лицето, което се
обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със
стойността на доставената топлинна енергия е това, което е присъединило
обекта си към топлопреносната мрежа, без да сключи или без да поднови
договора си за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. Това лице
ползва топлинната енергия за вече присъединения от него обект, без
същевременно за него да съществува договорно задължение за заплащане на
нейната цена. Т.е. пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е
именно ответницата в качеството й на собственик на процесния имот.
Спорни по делото са въпросите относно обедняването на ищеца и
обогатяването на ответницата с цената на доставена топлинна енергия в
процесния имот. По тези въпроси съдът намира следното:
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда
до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на
обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответницата чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответницата
при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване
на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване, в случай
че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В настоящия случай ищецът
твърди, че ответницата си е спестила разходи за доставената и ползвана от
нея топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик. Т.е. ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна реално е
ползвала топлинна енергия, т.е. трябва да се установи реално потребеното
количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение,
съответно на монтирания в имота водомер за топла вода.
4
От заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ),
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че сградата, в която се намира процесният
имот, през исковия период е била с непрекъснато топлоснабдяване. Ищцовото
дружество ежемесечно е извършвало отчети на общ топломер, който е от
търговски тип и е преминал метрологичен контрол, отчислявани са
технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действащата методика.
Вещото лице е посочило, че исковият период обхваща следните отчетни
периоди: м.09.2019 г – м.12.2020., м.01.2020 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г. –
м.04.2021 г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила
изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в процесния блок, вкл.
и за магазин № 2. От заключението на СТЕ се установява, че начислената
сума по фактури по прогнозно потребление на топлинна енергия е 1 866,49 лв.
(от която 1227,26 за отопление и сградна инсталация общо и 639,49 лв. за
битово горещо водоснабдяване), а резултатът от изравнението е сума за
доплащане в размер на (+) 288,52 лв., тоест цената на доставената топлинна
енергия се равнява на 2 155,01 лв.
Установява се, че дяловото разпределение е извършено от третото лице
помагач „Т.“ ООД за етажната собственост и процесният имот и е в
съответствие с методиката, действащата нормативна уредба, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота. От експертното заключение
се установява, че за процесния имот за е начислена топлинна енергия за
отопление на имот, като данните за отопление са снети от уред № 145671.
Установява се, че топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване са
изчислени на база 1 брой потребител по 140 литра на денонощие, съобразно
т.5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването поради неосигурен достъп, като последното
обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото два броя
констативни протоколи, съставени за неосигурен достъп до процесния имот
през 2020 г. и през 2021 г.
Използваният от ищеца способ за определяне обема на топлинната
енергия за топла вода и на нейната цена в случая е неприложим, поради
обстоятелството, че ответницата няма положението на абонат на
топлопреносното предприятие (претенцията се основава на извъндоговорен
източник на права), поради и което и „неосигуреният от абоната достъп до
имота за отчитане на уредите“, не може да обоснове прилагане нормите на
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и Приложение
към чл. 61, ал. 1 от същата – Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради-етажна собственост, и следващата от това
екстраполация по специфичен разход на сградата съобразно установените в
наредбата правила.
Поради неприложимостта на визирания по-горе способ направените в
заключението на вещото лице констатации относно начислените суми за
доставена в процесния имот топлинна енергия за битово горещо
5
водоснабдяване, основани на налична при трето лице помагач информация за
неосигурен достъп, не могат да бъдат взети предвид при формиране изводите
на съда по съществото на спора. Тези констатации на вещото лице биха имали
доказателствено значение при спорове, при които съществува облигационно
правоотношение между страните, а в случая, доколкото претенцията на
ищеца е основана на неоснователно обогатяване, не може да се приеме, че
обогатяването и обедняването могат да бъдат определени при прилагане на
горепосочената нормативно уредена екстраполация, тъй като тя не
съответства на действителното потребление на топлинна енергия. Общите
условия на ищцовото дружество са приложими само в случаите, когато
вземанията за топлинна енергия и услугата дялово разпределение се дължат
на договорно основание – при наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, респ. изчисление „на база“ също е
възможно само в тези случаи.
Следователно за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за които е
начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване служебно
поради неосигурен достъп на имота, ищецът не установи реално потребление
на топлинна енергия в имота, а позоваването на ищеца на разпоредби от ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му е неоснователно,
доколкото същите са приложими при наличие на договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия, какъвто не е настоящият
случай, доколкото претенцията на ищеца се основава на твърдения за
неоснователно обогатяване.
Предявените искове са установени по своето основание, доколкото се
установи по делото доставката на топлинна енергия за отопление след реален
отчет, при което размерът на исковата претенция следва да се определи по
реда на чл. 162 от ГПК, респ. съдът може да използва предоставените от
ищеца и третото лице помагач писмени доказателства и заключенията на
приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
При определяне стойността на реално доставената от ищцовото
дружество топлинна енергия за отопление на имота, съдът взе предвид
данните, съдържащи се в таблица № № 5 и № 6 в приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, както и в индивидуалните справки за използвана
топлинна енергия, издадени от „Т.“ ООД.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че е доказано реалното
ползване на топлинна енергия за отопление на процесния имот за процесния
период в общ размер на 2155,01 лв., но не и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване.
С оглед основателността на част от предявения иск следва да бъде
разгледано и своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна
давност, направено в отговора на исковата молба. В случая е приложима
общата петгодишна давност, доколкото се касае за обезщетение по чл. 59, ал.
1 ЗЗД, поради което не е приложима тригодишната давност и тълкувателно
6
решение № 3/18.05.2013 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Поради
което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 02.11.2022 г.,
петгодишната давност не е била изтекла за процесните вземания.
С оглед на гореизложеното предявения иск следва да бъде уважен до
сумата от 2155,01 лв., а за разликата над този размер до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На ищеца
следва да се присъди законна лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2022 г.
Предявеният акцесорен иск за лихви за забава следва да бъде отхвърлен
изцяло, тъй като ищецът не е доказал поставянето на ответника в забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни
лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да
изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение
на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в
закона – ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът
изпада в забава, т. е. определеният срок и в двата случая има значението на
покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при
неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е
предвидено изрично в закона – при задълженията от непозволено увреждане,
когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането
(арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи,
поради което неоснователно обогатилият се при общия фактически състав на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице (Решение № 394/27.11.2015 по дело №
3034/2015 на ВКС, ГК, IV г. о.).
В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК,
доколкото по отношение на същия не са приложими и Общите условия на
ищеца. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на
задължението да плати обезщетение неоснователно обогатилият се ще дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1
ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл.
69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен
срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил
7
длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата
молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В
настоящия случай ищецът претендира лихва за периода от 02.03.2020 г. до
25.10.2022 г., но няма данни по делото преди датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК същият да е поканил ответницата да му заплати
дължимите суми, поради което искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, Общите
условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение не обвързват ответницата. От друга страна – няма
доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за
дялово разпределение, доколкото дялово рапределение е извършено не от
ищеца, а от трето лице „Т.“ ООД, поради което не може да се приеме нито, че
ответницата се е обогатила със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е
обеднял с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от
11,80 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово
разпределение е неоснователен, както и акцесорния иск за мораторна лихва в
размер на 2,94 лв.
По разноските
Съдът като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните представители на ищеца, липсата на фактическата и правна
сложност на делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с
участието на ищцов представител, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 НЗПП (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство),
определи юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете
съдебни производства в минимален размер, а именно: 25 лв. по ч.гр.д. №
59598/2022 г. на СРС, 31-ви състав и 50 лв. по настоящото дело.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от
исковете разноски за заповедното производство от 62,90 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото
производство от 661,91 лв. за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозити за СТЕ и ССЕ.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете само за
заповедното производство от 83,16 лв. за адвокатско възнаграждение, но не и
за исковото производство при липса на доказателства в тази насока.
8
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, че Д. Е. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 2, дължи следните вземания за имот,
находящ се в адрес: гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. А, партерен етаж, магазин 2,
абон. № *******:
сумата 2155,01 лв. лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 02.11.2022 г. до изплащане на вземането,
за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59598/2022 г. на
СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Д. Е. Ч., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 2, по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми:
за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
2155,01 лв. до пълния предявен размер от 2251,47 лв. за горния процесен
период;
мораторна лихва от 454,46 лв. за периода 02.03.2020 г. - 25.10.2022г.;
сумата от 11,80 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.09.2019 г. - 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от
02.11.2022 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 2,94 лв. за периода 02.03.2020 г. - 25.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Е. Ч., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 2, да заплати на Т С“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните
суми:
сумата от 62,90 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
59598/2022 г. на СРС, 31-ви състав;
сумата от 661,91 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т С“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на Д. Е. Ч.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 2, следните
суми:
сумата от 83,16 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
59598/2022 г. на СРС, 31-ви състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т.“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
9
управление: гр. С., ж.к. „Д.“, ул. „К. К.“ № 5, ап. 6.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10