№ 828
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100512527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.07.2021г., гр.д.23644/21г., СРС, 145 с-в отхвърля
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н. Г. АТ. искове с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 022.74 лв.,
представляваща дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с абонатен № 238631, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК /28.02.2019 г./ до изплащане на вземането;
сумата 400.85 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 28.01.2019 г.; сумата от 19.73
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.01.2016 г. –
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /28.02.2019 г./ до окончателното плащане, сумата от 4.47 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение
за периода 01.03.2016 г. – 28.01.2019 г., които суми представляват 4/6 от общо
1
посочените, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 12121/2019 г. по описа на СРС, 145 състав, поправена по реда на чл.
247 ГПК с разпореждане от 26.09.2020 г., като осъжда ишеца да заплати на
ответника разноски от 405 лв.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД.
Счита, че ответницата е потребител на топлинна енергия, щом като е
собственик по договор за продажба от 26.12.1970г. и партидата е на нейно
име. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
уважат исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете Н. Г. АТ. оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Б.” ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Обстоятелството, че ответницата по иска Н. Г. АТ. и съпругът й И.А.А.
придобиват при условията на съпружеска имуществена общност
топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** се установява от
2
писмен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
НПЖДЖФ, сключен на 26.12.1970г.
По силата на съдебна спогодба за делба, одобрена по протокол от
26.12.1989г., гр. д. № 6409/1989г., имотът е поставен в изключителен дял на
А.И.А, син на първоначалните приобретатели и същевременно наследник на
баща си, поч. 1986г.
След като през процесния период 01.05.2015г. - 30.04.2017г.,
ответницата Н. Г. АТ. е изгубила правото на собственост върху имота, не е
изпълнена хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни
страни по делото не могат да бъдат са обвързани от облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди,
както и от Общите условия на ищеца. Сам по себе си, фактът, че откритата
при ищеца партидата за имота остава непроменена на името на предишния,
вместо новия собственик, не е годен да породи валидна облигационна
обвързаност между страните. В този смисъл, ответницата не притежава
качество потребител на топлинна енергия и не дължи съответната цена и
лихви. Исковете за признаване съществуване на главното и акцесорни
вземания, свързани с предоставена топлинна енергия, са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява разноски от 500
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението
за тяхната прекомерност. С оглед ниската фактическа и правна сложност на
спора, при условията на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да се
намали до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., МРАВ от 401
лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2021г., гр.д.23644/21г., СРС, 145 с-
в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, със седалище: гр. София, ул. **** да заплати на
Н. Г. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** сумата 401 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Б.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4