Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 24.07.2020 година град
Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на двадесет и шести юни две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 100 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Пестицид“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Костинброд, обл. С., ул. *** № ***, с ЕИК *********, представлявано от Б. Й. А. - И.
– управител, действаща чрез пълномощника
си адв. С.Р. от АК – В., твърди в исковата си молба, че дружеството доставило
на ответника хибриден слънчоглед „неома“, при единична цена 260.00 лева, без
ДДС и хибриден слънчоглед „мелдими“, 5 броя, при единична цена 249.00 лева, без
ДДС, на общо стойност 8 005.00 лева, за което била издадена и осчетоводена от
ищеца, фактура № 11771/14.04.2014 г., която била получена и осчетоводена от
ответника. Сочи се в молбата, че в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, по ЧГД № 11/2019 г., по описа на РС –
Омуртаг за сумата от 8 000.00 лева, дължима по фактура 11771/14.04.2014 г.,
мораторна лихва за забава, дължима върху главницата, в размер на 2 437.78 лева,
за периода от 09.01.2016 г. до 09.01.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 11.01.2019 г. - датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане на вземането и за направените разноски в заповедното
производство в размер на 900.00 лева адвокатско възнаграждение и 208.76 лв. държавна
такса. Сочи се в молбата, че поради подадено възражение от ответника ищецът
предявява настоящия установителен иск. Претендира се да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение, а
именно: сумата от 8 000.00 лева, представляваща главница по фактура
11771/14.04.2014 г., сумата от 2 437.78 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, дължима върху главницата, за периода от 09.01.2016 г. до 09.01.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2019 г. - датата на
подаване на заявлението, до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се направените от ищеца съдебни разноски в исковото и заповедното производства.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от адв. С.Р. от АК
– В., който поддържа иска. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК адв. Р.
е представил писмена защита в която е изложил съображения в подкрепа на
становището, че предявеният иск е основателен и доказан.
Ответникът В.А.Ю.,***, настоящ адрес:***, редовно призован се
явява лично и с назначения му особен представител – адв. В.Н. ***, която
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В предоставения
срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК адв. Н. е представила писмена защита в която е
изложила съображения в подкрепа на становището, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК особения
представител на ответника е подал писмен отговор, който отговаря на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. В отговора искът се оспорва, като
неоснователен и недоказан. Твърди се в отговора, че ответницата не била
сключвала договор за покупко – продажба с ищцовото дружество и не била
получавала доставка на хибриден слънчоглед „неома“, при единична цена 260.00 лева,
без ДДС и хибриден слънчоглед „мелдими“, при единична цена 249.00 лева, без
ДДС, на обща стойност 8 005.00 лева по фактура № 11771/14.04.2014 г. Заявено е
в отговора, че ответницата закупила от ищеца на 14.04.2014 г. растителни
препарати на обща стойност 11 654.89 лева, без ДДС, 13 985.87 лева, с ДДС, за
което от ищцовото дружество била издадена фактура № **********/14.04.2014 г. и
че твърдението на ищеца, че на ответницата била издадена фактура № 11771/14.04.2014
г. и че била осчетоводена от нея не кореспондирало с обективната истина. Сочи
се в отговора, че фактура № 11771/14.04.2014 г. не била подписана от ответницата,
не ѝ била връчвана и не била редовен счетоводен документ. Посочено е, че
от Регистър продажби на ЗП В.А.Ю. за данъчния период месец октомври 2014 г.,
било видно, че ответницата е предоставила пшеница, реколта 2014г на ищеца и
ищцовото дружество прихванало суми от същата тази реколта, след което превело
на ответницата сумата в размер на 12 100.93 лева и че, ако ответницата
действително е дължала претендираната от ищеца сума по фактура № 11771/14.04.2014
г., то следвало да същата да бъде удържана преди този превод.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка
с представените по делото доказателства приема за установено следното:
По подадено заявление от кредитора е образувано ЧГД № 11/2019
г., по описа на РС – Омуртаг, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 49
от 15.01.2019 г., с която е разпоредил длъжникът В.А.Ю., да заплати на „Пестицид“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, обл. С., ул. *** №
***, с ЕИК *********, представлявано от Б. Й. А. - И.
– управител, следните суми: сумата от 8 000.00
лева, представляваща главница, дължима сума по фактура № 11771 от 14.04.2014 г.,
сумата от 2 437.78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 09.01.2016 г. до 09.01.2019г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.01.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 208.76
лева, представляваща направени деловодни разноски по делото за внесена държавна
такса и за сумата в размер на 900.00 лева, представляваща заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена лично на длъжника, който в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение. Поради това на заявителя е
била указана възможността да предяви установителен иск и в законовия
едномесечен срок кредиторът е предявил настоящия установителен иск. Предметът
на настоящото исково производство е да се установи наличието на визираното от
издадената заповед за изпълнение вземане. Като доказателства по делото са
приети и приложени материалите по ЧГД № 11/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, по
което е издадената цитираната по-горе заповед за изпълнение. От приложената по
делото Фактура № **********/14.04.2014 г., издадена от ищцовото дружество, с
получател ответницата, е видно, че същата е издадена по повод покупко –
продажба на семена – хибриден слънчоглед, сорт „неома“ на стойност 6 760.00 лева
и сорт „мелдими“, на стойност 1 245.00 лева, всичко на обща стойност 8 005.00 лева.
Приложено е извлечение от счетоводна справка от 01.11.2018 г. от ищеца, в което
са отразени: две фактури издадени от дружеството, с получател ответника - № 11770/14.04.2014
г. и № 11771/14.04.2014 г., сумите за изравняване и останалата дължима сума – 8
000.00 лева. Според приложената разпечатка от лихвен калкулатор от 11.03.2019 г.,
дължимата мораторната лихва върху тази сума за периода от 09.01.2016 г. до
09.01.2019 г. е изчислена в размер на 2 437.78 лева. Към делото са приложени и
представените от ответницата: регистър на покупките за данъчен период 04.2014 г.,
в който е отразена само Фактура № **********/14.04.2014 г., издадена от ищеца
за сумата от 13 985.87 лева, с ДДС, която също е приложена и регистър на
продажбите за данъчен период 10.2014 г., в който са отразени три фактури, издадени
от ответницата, с получател ищцовото дружество, общо за сумата в размер на 28 600.00
лева. Видно от приложеното банково извлечение по сметка от „Б.“, на 08.10.2014 г.
ищцовото дружество е превело на ответницата сумата в размер на 12 100.93 лева. По
делото са приети и приложени като писмени доказателства представените от всяка
от страните екземпляри от приемо – предавателен протокол № ********** от 04.04.2014
г., удостоверяващи извършена доставка на описаните в тях препарати и семена. От
протоколите е видно, че описаните в тях по вид и количество семена са идентични
с описаните в процесната фактура, а препаратите съответстват на описаните във
фактура № **********/14.04.2014 г., с едно изключение – под № 4 в тази фактура
е посочено „транспорт“, количество пет броя, а в протокола на първа позиция е
отразен препарат „гаучо“, количество пет литра. Според заключението по
извършената по делото съдебно – счетоводна експертиза в счетоводството на „Пестицид“
ЕООД вземането по процеснта фактура е осчетоводено, включено на ред 171 в
регистъра на продажбите, респективно в справка – декларация /СД/ за ДДС за
месец април 2014 г. Сочи се в заключението, че на експерта не било предоставено
извлечение от регистъра на счетоводна сметка 401 - Доставчици, поради което
експертизата не можела да установи, дали процесната фактура е намерила
отражение в счетоводството на ЗП В. Ю., като от предоставените СД за ДДС и
дневници за покупки и за продажби към тях, било видно, че за периода от април
2014 г. до март 2015 г. в тях не били включени протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, издадени във връзка с процесната фактура. Уточнено е, че тази констатация
не се отнася за данъчен период месец май 2014 г., тъй като за него не били
предоставени СД за ДДС и дневници. В заключението е посочено, че вещото лице е
анализирало търговските взаимоотношения между страните, за които са
предоставени данъчни и счетоводни документи и банкови извлечения, при което
било установено, че тези отношения са възникнали за периода от 04.04.2014 г. до
08.10.2014 г. Описано е в заключението, че в резултат на тези взаимоотношения
за „Пестицид“ ЕООД възникнало вземане от ЗП В.Ю. в размер на 21 990.87 лева, на
основание две фактури: по фактура № **********/14.04.2014 г. сумата за плащане е
13 985.87 лв. и по фактура № **********/14.04.2014 г. сумата за плащане е 8 005.00
лв. Съответно за ЗП В.Ю. възникнало вземане от „Пестицид“ ЕООД общо в размер на
34 091.80 лв., формирано на основание четири броя издадени от нея фактури:
фактура № *********/14.04.2014 г. за 8 000.00 лв., фактура № **********/02.10.2014
г. за 0.00 лв., кредитно известие № **********/02.10.2014 г. към фактура № **********/14.04.2014
г. за /- 2 508.20 лв./ и фактура № **********/02.10.2014 г. за 28 600.00 лв. Посочено е в
заключението, че дружеството
извършило две плащания, като превело по банкова сметка *** В.Ю. сумата общо в
размер на 20 100.93 лв. и погасило част от задължението си, като преводите били
направени на 05.04.2014 г. - 8 000.00 лв. на основание фактура № **********/14.04.2014
г. и на 08.10.2014 г. - 12 100.93 лв. с посочено основание протокол за
прихващане. Според заключението след двете плащания „Пестицид“ ЕООД дължи на ЗП
В.Ю. сума в размер на 13 990.87 лв. Сочи се в заключението, че ответницата не представила
платежни документи за погасяване на задълженията си, т. е . дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 21 990.87 лв. по гореописаните две фактури. Според
заключението мораторната лихва върху незаплатената сума от 8 000.00 лева по
фактура № 11771 от 14.04.2014 г. за периода от 09.01.2016 г. до 09.01.2019 г. е
в размер на 2 438.39 лева. Уточнено е в заключението, че страните по делото не представили
копие от подписан протокол за прихващане и че в случай, че те се договорят за насрещно прихващане на
вземанията си ЗП В.Ю. ще дължи на ищеца сумата в размер на 8 000.00 лева. Посочено е, че не предоставила за експертизата
хронологични регистри от счетоводните си сметки, оборотни ведомости и
счетоводен баланс, а в СД и регистри по ЗДДС били установени пропуски. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като обосновава същото и уточнява
допуснати две технически грешки. Вещото лице посочва, че е установило две
плащания от ищеца на Ю., по издадени от последната фактури и не е установило
извършени плащания от ответницата към ищцовото дружество по двете издадени от
последното фактури. Експерта посочва, че ищецът дължи на ответницата сумата 13 990.87
лв., а ответницата дължи сумата в размер на 21 990.87 лв. на ищеца, като
уточнява, че ако се извърши прихващане, сумата, която се дължи от Ю., е в
размер на 8 000.00 лв.
Предвид изложените данни и обсъдените доказателства
съдът намира, че предявеният иск е основателен. По своята правна природа установителния иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, за разлика от общия установителен иск по чл. 124 ал. І от ГПК,
няма самостоятелен произход. Неговият произход е обусловен от предходно образувано заповедно производство, което при
оспорване на заповедта за изпълнение от длъжника чрез възражение по чл. 414 от ГПК се трансформира в исковото производство. Както бе посочено по-горе предметът на настоящото исково
производство е да се установи наличието на конкретно вземане на ищеца визирано
в конкретната издадена заповед за изпълнение. В случая по ЧГД № 11/2019 г., по
описа на РС – Омуртаг е издадена Заповед за изпълнение № 49 от 15.01.2019 г., с
която е разпоредено ответникът по настоящото производство да изплати на ищеца
следните суми: сумата от 8 000.00 лева, представляваща главница, дължима сума
по фактура № 11771 от 14.04.2014 г., сумата от 2 437.78 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 09.01.2016 г. до 09.01.2019г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и за сумата в размер на 208.76 лева, представляваща направени деловодни
разноски по делото за внесена държавна такса и за сумата в размер на 900.00 лева,
представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Ответницата
оспорва да е имала договорни отношения с ищеца, оспорва и получаването на
процесната фактура, както и доставката на описаните в тази фактура стоки, но не
представя категорични доказателства в подкрепа на тези си твърдения. От
събраните по делото писмени доказателства се стига до извод, че между страните
в периода от 04.04.2014 г. до 08.10.2014 г. са били сключени неформални
договори за покупко – продажба на стоки, като ответницата е действала в
качеството си на земеделски производител, по силата на които ищецът доставил на
ответницата препарати за растителна защита, визирани в издадената от него
фактура № 11770 от 14.04.2014 г. и семена, визирани в процесната фактура № 11771
от 14.04.2014 г., а ответницата е доставила на ищцовото дружество
селскостопанска продукция /пшеница реколта 2014 г., според заявеното от самата
нея в отговора/. Обстоятелството, че стоките, за които е издадена процесната
фактура са доставени от ищцовото дружество на ответницата, се установява по
безспорен начин от приложените екземпляри от приемо – предавателен протокол № **********
от 04.04.2014 г., като екземплярът представен от ищеца съдържа подписите и на лицето
предало стоките и на Ю. и не е оспорен по никакъв начин от ответницата. Самата
тя представя екземпляр от този протокол, който следва да ѝ е бил
предоставен при доставянето на стоките описани в него. Дали последните са
транспортирани наведнъж или на няколко пъти е без значение за настоящото
производство, тъй като петитума на иска, по който е образувано същото е да се
признае за установено вземането на ищеца от ответницата по издадена Заповед за
изпълнение № 49 от 15.01.2019 г. по ЧГД № 11/2019 г. по описа на РС – Омуртаг, а
видно от същата е, че съдът е разпоредил ответницата да заплати на ищеца
дължима сума по фактура № 11771 от 14.04.2014 г. и мораторна лихва, като в
посочената фактура не е визиран транспорт. Установи се по делото - от събраните
писмени доказателства и заключението по извършената съдебно – счетоводна
експертиза, че по сключените между страните неформални договори за покупко –
продажба на стоки, за ответницата възникнало задължение към ищеца общо в размер
на 21 990.87 лв., по издадени от ищеца фактури № **********/14.04.2014 г. за
сумата от 13 985.87 лв. и № **********/14.04.2014 г. за сумата от 8 005.00 лв.,
а за ищеца възникнало задължение към ответницата общо в размер на 34 091.80 лв.,
по издадени от нея три фактури и едно кредитно известие, като ищцовата страна
погасила чрез две плащания част от задължението си – сумата общо в размер на 20
100.93 лв. В приложеното банково извлечение е посочено, че плащането на част от
тази сума е извършено въз основа на протокол за прихващане, но такъв протокол, както
и друг документ – споразумение, договор или др., който да удостоверява, че
страните са договорили прихващане на насрещните си вземания, не е представен по
делото. Според заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза след
извършване на посочените по-горе плащания ищецът дължи на ответницата сумата от
13 990.87 лв., а Ю., поради липса на установени плащани от нейна страна, дължи
на ищцовото дружество първоначално дължимата сума по гореописаните две фактури
- 21 990.87 лв., като е уточнено, че при евентуално извършване на прихващане на
насрещните им вземания ответницата ще остане да дължи на ищеца сумата от 8 000.00
лева. В заключението и в съдебно заседание вещото лице е категорично, че
ответницата не е заплатила на ищеца сумата по фактура № **********/14.04.2014 г.
и че същата е дължима. Действително тази фактура не е отразена в регистъра на
покупките на ЗП В.Ю. за месец април 2014 г., но според експертизата е
осчетоводена от ищцовото дружество, а самата доставка на стоките визирани в
тази фактура се установява по безспорен начин от приетите и приложени по делото
екземпляри от приемо – предавателен протокол № ********** от 04.04.2014 г. При
съпоставка на датите на съставяне на посочения протокол и на процесната фактура,
се установява, че последната е издадена след като стоките описани в протокола
са били доставени. Наред с това вещото лице извършило експертизата е установило
пропуски в СД и регистрите по ЗДДС на ЗП В.Ю. и последната не е предоставила на
експерта хронологични регистри от счетоводните си сметки, оборотни ведомости и
счетоводен баланс, поради което налице е била обективна невъзможност да се
извърши преценка доколко редовно е водено счетоводството на ответницата. Ето
защо съдът счита, че въз основа на събраните по делото доказателства се стига
до извод, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 8 000.00 лева по
издадената от него фактура № **********/14.04.2014 г. От заключението по
извършената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че мораторната лихва
върху тази сума за периода от 09.01.206 г. до 09.01.2019 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е в размер на 2 438.39 лева, но
ищецът претендира да се признае за установено вземането му за мораторна лихва
за посочения период в размер на 2 437.78 лева, като това е и сумата, за която е
издадена заповедта за изпълнение по ЧГД № 11/019 г. по описа на РС – Омуртаг. Тъй
като по изложените по-горе съображения съдът приема, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 8 000.00 лева по издадената
от него фактура № **********/14.04.2014 г., претенцията основаваща се на чл. 86
от ЗЗД се явява основателна. Предвид изложеното съдът намира, че исковата
претенция следва да се уважи. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се
произнесе по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, включително
и когато не е налице изменение на същите. Предвид обстоятелството, че
предявеният иск се уважава изцяло ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното производство. С оглед
обстоятелството, че с издадената по същото заповед за изпълнение е разпоредено Ю.
да заплати на кредитора разноски за заплатена държавна такса в размер 208.76 лева,
т. е. такса в размера предвиден в чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК и сумата в размер на
900.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път,
то ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски в заповедното
производство в общ размер от 1 108.76 лева. По отношение на адвокатското
възнаграждение, заплатено от заявителя на пълномощника му, който го е
представлявал в заповедното производство, са представени доказателства в същото
производство – договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
възнаграждение в посочения размер и заплащането му по банков път и преводно
нареждане, удостоверяващо заплащането на възнаграждението по банков път. Действително
адвокатското възнаграждение е в размер над нормативно регламентирания минимален
размер, но ответната страна не е направила възражение за прекомерност на същото.
Предвид претенцията на ищеца за присъждане на деловодни разноски в исковото
производство и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 408.75
лева, включваща направени разноски за внесена държавна такса и внесен депозит
за извършване на експертиза. По отношение на претенцията на ищеца да бъде
осъден ответницата да му заплати и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство съдът счита следното: По делото е
представен договор за правна защита и съдействие № 29/06.03.2019 г. сключен
между законния представител на ищеца и адв. Р. от АК - В., с предмет
осъществяване на процесуално представителство по настоящото производство. В
договора е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 350.00 лева, което
е следвало да бъде преведено по банков път от ищеца в 3-дневен срок от
сключване на договора. По делото не са представени от ищцовата страна
доказателства за превеждане на договореното адвокатско възнаграждение по банков
път. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г по т. д. № 6/2012 г. по описа
на ОСГТК на ВКС Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това. В конкретния случай в приложения по делото
договор за правна защита и съдействие № 29/06.03.2019 г. е договорено заплащане
по банков път на уговореното между страните по договора адвокатско
възнаграждение, но не са представени доказателства за извършено плащане. Ето
защо и на основание цитираната задължителна съдебна претенцията на ищеца за
присъждане на съдебни разноски по исковото производство в тази част не следва
да бъде уважена.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането на „Пестицид“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, обл. С., ул. *** № ***, с ЕИК *********,
представлявано от Б. Й. А. - И. –
управител, от длъжника В.А.Ю.,***, настоящ адрес:***, по Заповед за изпълнение №
49 от 15.01.2019 г., с правно основание чл. 417 от ГПК, постановена по ЧГД № 11/2019
г., по описа на РС – Омуртаг, относно следните суми: сумата от 8 000.00 лева, представляваща
главница, дължима сума по фактура № 11771 от 14.04.2014 г., сумата от 2 437.78 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.01.2016 г. до
09.01.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.01.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2019
г. - датата на подаване на заявлението до съда, до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА В.А.Ю.,***, настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Пестицид“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд,
обл. С., ул. *** № ***, с ЕИК *********, представлявано от Б. Й. А. - И.
– управител, сумата от 1 108.76 лева /хиляда
сто и осем лева и седемдесет и шест стотинка/, представляваща направени
разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
в размер на 208.76 лева и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в
размер на 900.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
В.А.Ю.,***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Пестицид“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Костинброд, обл. С., ул. *** № ***, с ЕИК *********,
представлявано от Б. Й. А. - И. –
управител, сумата от 408.75 лева /четиристотин и осем лева и седемдесет и пет
стотинки/, включваща направени разноски за внесена държавна такса и внесен
депозит за извършване на експертиза.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА