Р Е
Ш Е Н
И Е № 288
15.04.2020 година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на
десети март през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1284 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, чрез юрисконсулт С. П., против Т.Г.Ч. с ЕГН:********** ***,
с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 01.03.2019г.
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
пред РС-Хасково за вземанията си към ответника. Било образувано
ч.гр.д.№543/2019г. по описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
ищцовото дружество подава настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК в срока по чл.415 ал.4 от ГПК. Ищецът в качеството си на краен снабдител
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с решение
на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35
ал.1 от Общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите
условия били публикувани на сайта на дружеството. През процесния период
доставчик на ел.енергия на ответника било ищцовото дружество. За ответника бил
открит клиентски номер **********. Съгласно чл.11 т.1 от ОУ, ответникът се
задължавал да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
ел.енергия в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18 ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
изпълнение на задълженията си ищцовото дружество доставило на обекта на
ответника за периода от 13.02.2017г. до 11.05.2017г. ел.енергия на обща
стойност 675,63лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в плащане
на консумираната ел.енергия ответникът дължал и законна лихва в размер на
128,88лв. за периода от 28.03.2017г. до 28.02.2019г. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да се установи със силата на пресъдено
нещо съществуването на вземанията на ищеца към ответника, както следва:
675,63лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел.енергия за периода от 13.02.2017г. до 11.05.2017г. и 128,88лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от
28.03.2017г. до 28.02.2019г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, както и да се присъдят в тежест на
последния направените по настоящото и по заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният
на ответника особен представител адв.К.Ж.Я. депозира отговор на исковата молба,
с който заявява, че намира предявените искове за допустими, но неоснователни.
Оспорва претендираните суми по основание и размер. Твърди, че по делото са
представени единствено фактури за начислени и дължими суми, като същите не
установявали наличие на задължение за заплащане на ел.енергия. В исковата молба
нямало каквито и да е доказателства и твърдения за наличие на договорни
отношения с ответника, както и за изпълнение на задължението от страна на ищеца
за доставяне на ел.енергия. Според адв.Я., от събраните по делото доказателства
ставало ясно, че между страните няма сключен никакъв договор. Лицето, което
особения представител представлява, нямало собственост върху имота, нямало
никакво право на ползване върху същия, поради което искът срещу него бил
неоснователен и недоказан и следвало да се отхвърли.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По подадено от ищеца заявление е
образувано ч.гр.д.№543/2019г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410
от ГПК срещу ответника за сумите от 675,63лв.
– главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на
електрическата енергия, доставена за периода 13.02.2017г. – 11.05.2017г. по
партидата на абонат с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на
потребление в гр.*****************, ИТН 1525032, и 128,88лв. – законна лихва за периода от 28.03.2017г. до 28.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №265 от 06.03.2019г. Като доказателства по делото са представени
препис-извлечение от сметка и издадените на ответника фактури за дължими суми
към ищцовото дружество за визирания в исковата молба период. Приложени са подадена от ответника жалба до енергийното
дружество от 03.02.2017г. и отговора на същата от 10.02.2017г. Представени са
също така изисканите от Община Хасково декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижимите имоти, подадена през 2015г. и касаеща процесния
недвижим имот, находящ се на адрес гр.*****************, както и нотариалните
актове, установяващи правата на посочените в тях лица върху този имот.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на
вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена
ел.енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава
след датата на издаване на съответната фактура. Разгледан по същество, обаче
иска се явява неоснователен. В тази връзка съдът намира за основателни
възраженията на назначения на ответника особен представител за липсата на
основание да се приеме, че именно Т.Ч. има качеството на задължено лице спрямо
ищцовото дружество за заплащане на консумираната ел.енергия за процесния период
по цитираната в исковата молба партида. Както от представената по делото от
общината данъчна декларация, така и от приложените към същата нотариални актове
се установи, че Т.Ч. не притежава нито право на собственост върху имота,
заплащането на чиято ел.енергия се търси в настоящото производство, нито има
данни за други права, които това лице да има върху имота. Действително по
делото е представена жалба, подадена на 03.02.2017г. именно от Т.Ч. до
енергийното дружество, но съдът счита, че този документ не сочи на извода, че
именно ответника е задължено лице относно заплащането на процесните суми.
Съдържанието на тази жалба сочи точно на обратните изводи, тъй като видно от
същото ответникът изразява своето съмнение за разменени електромери в къщата на
адрес гр.*****************, като заявява желанието си техник на посети адреса,
за да установи това. Една седмица след тази жалба – на 10.02.2017г. от
дружеството уведомяват ответника, че техни сътрудници са направили визуална
проверка на измервателния уред и схемата на свързване, при която не са
констатирани нередности, поради което за да се направят други проверки и експертиза
на електромера лицето следва да заплати дължимите за това суми. При тези данни
по делото съдът счита, че не се установи по несъмнен начин нито наличие на
договорни отношения между страните по отношение на процесния недвижим имот,
нито наличие на права на ответника върху имота, даващи основание на ищцовото
дружество да претендира заплащане от него на процесните суми за ел.енергия и
лихва за забава.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за неоснователен и недоказан и
счита, че следва да се отхвърли изцяло, тъй като по делото не се представиха
доказателства, от които да се установи, че ответникът е собственик, ползвател
или притежаващ друг вид права по отношение на недвижимия имот, заплащането на
чиято ел.енергия се търси в настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, против Т.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
: да се установи със силата на пресъдено нещо съществуването на вземанията на
ищеца към ответника, както следва: 675,63лв., представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 13.02.2017г. до
11.05.2017г. и 128,88лв., представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода от 28.03.2017г. до 28.02.2019г., за които суми е издадена и
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №265 от 06.03.2019г. по ч.гр.д.№543/2019г. описа на Районен
съд-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: М.
С.