№ 191
гр. Варна , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503551 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на №278769/04.11.2020г. на А. М. С., ЕГН
********** срещу решение №260654/13.10.2020г., постановено по гр. Дело №
1569/2020г. по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявените от нея
срещу „БРАНД ХОТЕЛИ“ ЕООД, ЕИК *********, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати
сумата от 756 лв./след приспаднат данък от 10 % върху сумата 805,50 лв./,
представляваща обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск
по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата 49,50 лв. след приспаднат данък от 10
% върху 55 лв./, представляваща обезщетение за стаж и професионален опит,
ведно със законната лихва върху всяко от задълженията, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Жалбоподателката счита решението за неправилно, незаконосъобразно и
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излага, че съдът правилно е определил спорния въпрос по делото -
дали жалбоподателката е получила определеното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 751,25 лв. (претендират се 756 лв.),
какъвто размер е определило и вещото лице и какъвто размер работодателят
твърди, че е заплатил, но неправилен е изводът му, че тя е получила
претендираната сума. Твърди, че РКО е нищожен тъй като не е подписан от
управителя на ответника и гл.счетоводител, поради което не може да
1
удостовери получаването на сумата. На следващо място излага, че са налице
три РКО, издадени под един и същ номер, което също поставя под съмнение
неговата действителност. Твърди, че дори РКО да не е нищожен, а
действителен, то след „изплащането на обезщетението" , сумата от 751.25 лв.
е следвало да бъде сторнирана от ведомостта за заплати, и вписаната сума да
бъде отразена в касовата книга, като разходите за заплати за м. ноември
2019г. следвало да бъдат намалени с тази сума и тя да възлезе на 2368.44 лв.,
а не 3119.69 както е отразено във ведомостта за заплати. По изложените
съображения моли решението да бъде отменено в тази част. По иска за
заплащане на възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален
опит, за да го отхвърли съдът се е позовал на чл. 12, ал. 4, т.1 НСОРЗ, която
предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит,
работодателят отчита трудовия стаж на работника придобит в друго
предприятие, по смисъла пap. 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия. Твърди се, че
жалбоподателката не се е запознавала и подписвала под Вътрешните правила
за организация на работната заплата поради което съдът неправилно се е
позовал на Решение № 241 от 21.08.2015 г. по гр.д. № 5294/2014 г., IV г.о., на
ВКС, което касае различна фактическа обстановка. Напротив, при
постъпването си на работа на 18.04.2019г. на жалбоподателката била
представена длъжностна характеристика от ответника на професията готвач,
от която би могъл да се направи извод, че готвач бригадир, готвач и
помощник готвач са една и съща професия с един и същ характер, които
работят на едно и също работно място, с едни и същи средства /уреди/ за
приготвяне на храна, с едни и същи продукти, в крайна сметка произвеждат
съвместно храна, която е и основната и цел. По изложените съображения
молят обжалваното решение да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен
искът за присъждане на сумата от 49,50 лв., представляваща обезщетение за
стаж и професионален опит, ведно със законната лихва върху всяко от
задълженията, считано от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Моли да бъде назначена съдебно тълкувателна
експертиза със задача, ВЛ да даде заключение ГОТВАЧ И ПОМОЩНИК-
ГОТВАЧ една и съща професия ли са. Моли за присъждане на съдебно-
деловодни разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Ответникът чрез депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор, и
в о.с.з., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на
предявените от ищцата искове. Изразява се становище за неоснователност на
доказателственото искане. В заключение се моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.
2
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
При извършената съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК проверка за
валидност на решението в обжалваната му част, съставът на ВОС не установи
наличието на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 224, ал.1 и чл. 128 от КТ, предявени от А. М. С.
срещу „БРАНД ХОТЕЛИ“ ЕООД за заплащане на сумата от 805,50 лв., която
след като се приспадне с данък от 10% е равна на сумата - 756.00 лв.,
представляваща обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск
по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата в размер на 55,00 лв., която след
приспадане на данък от 10 % е равна на сумата от 49,50 лв., представляваща
обезщетение за стаж и професионален опит, ведно със законната лихва върху
всяко от задълженията, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Ищцата твърди, че полагала труд в
ответното дружество по силата на срочен трудов договор №127/18.04.2019 г.,
при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 560 лв. и
допълнително месечно възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка
прослужена година. Излага, че на 01.05.2019 г. страните сключили
допълнително споразумение, по силата на което основното трудово
възнаграждение било изменено на 1 400 лв., считано от същата дата. Със
заповед №519/18.11.2019г., трудовото правоотношение било прекратено,
считано от 19.11.2019г. Ищцата счита, че работодателят е следвало да
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни, в общ
размер от 840 лв. Доколкото трудовият и стаж възлиза на 1 година и 13 дни,
́
то счита, че ответникът и дължи и сумата 55 лв., представляваща
́
възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит, при
прослужено време 6 месеца и 19 дни (от 01.05.2019 г. до 19.11.2019 г.). По
изложение съображения моли ответникът да бъде осъден да заплати така
претендиране суми, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът „БРАНД ХОТЕЛИ“ ЕООД, чрез депозирания писмен
отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за
неоснователност на исковете. Оспорва и фактическите твърдения в исковата
молба. Твърди, че дължимото обезщетение за неползван платен годишен
отпуск е изплатено на ищцата на 20.12.2019 г., заедно с трудовото
възнаграждение за м.ноември 2019 г. Отделно от изложеното оспорва
3
претендирания размер на посоченото обезщетение. Счита за неоснователна и
претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като ищцата действително е
полагала труд при други работодатели, но на длъжности, различни от
длъжността, която е заемала при ответника. С оглед изложеното, ответникът
моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, като му присъди разноски.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство, наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните липсва спор, че по силата на трудов договор №127,
сключен между страните на 18.04.2019г., ищцата е приела да работи при
ответника на длъжност „готвач“ при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв. и платен годишен отпуск от 20 дни.
Страните са уговорили, че към датата на подписване на договора
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит е в размер на 0 %.
Със Заповед № 519/18.11.2019 г. трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 19.11.2019 г., по взаимно съгласие като в заповедта е
посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 12 дни.
В приетата по делото „ведомост заплати за м. ноември 2019г.“ срещу
името на ищцата А. М. С. са начислен 863,76 лв., удръжки 112,51 лв. и чиста
сума 751,25 лв., като в полето за подпис срещу името ѝ е записано „РКО“.
Приобщен по делото е фиш за възнаграждение за м. ноември 2019г., в
който е посочено, че А.Ст. следва да получи чиста сума в размер на 751,25 лв.
формирана от основната заплата за два отработени дни от 133,33 лв. и
обезщетението по чл. 224 КТ за 12 дни платен годишен отпуск от 730,43 лв.,
намалено с удръжките в общ размер от 112,51 лв.
По делото е приет разходен касов ордер № 20/002 от 20.12.2019 г. с
идентификационен номер *********, в който е посочено на ищцата да се
брои сумата от 751,25 лв., като в полето „получих сумата“ и „броил сумата“
са положени подписи.
Във връзка с оспорването на подписа на ищцата върху РКО, е допуснато
изготвянето на СГЕ. От заключението на същата, изслушана в о.с.з.,
проведено на 15.09.2020г. се установява, че подписът в РКО е изпълнен от
А.Ст.. Според обясненията на в.л., дадени в съдебно заседание подписът е
много опростен и няма движения, поради което е лесен за имитиране и
фалшифициране, но има достатъчно съвпадения в определен брой точки, за да
4
се приеме, че е изпълнен от ищцата.
От приетото по делото извлечение от касовата книга, водена при
ответното дружество за периода 01.12.2019г.–31.12.2019г., се установява, че
на датата 20.12.2019 г. има издадени четири РКО, като два от тях са с номера
20/002, а именно РКО за „АА ТОНИ ГРУП“ ЕООД за сумата от 117,18 лв. и
РКО за „РЗ ПЕРСОНАЛ М.11.2019“ за сумата от 3 119,69 лв.
От заключението на ССчЕ, изслушано и прието в о.с.з., проведено на
14.07.2020г., е видно, че при справката в счетоводните записвания на
ответното дружество се установява, че размерът на платения годишен отпуск
за 12 дни е бруто 730,43 лв., като заедно с основната заплата за 2 работни дни
и след удръжките, остава за получаване сумата от 751,25 лв., която е
получена от ищцата при подписване на РКО. По отношение на обезщетението
за стаж и професионален опит вещото лице е приело, че същото е в размер на
37,52 лв. бруто върху заплатите и 3,94 лв. бруто върху обезщетението по чл.
224 КТ. Вещото лице е приело, че ищцата е изпълнявала в предприятието
сходна длъжност /“готвач“/ с изпълняваните от нея в други предприятия
/“помощник готвач“, поради което и следва да й се дължи такова
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид така установеното от фактическа страна, за да
се произнесе, съобрази следното:
С оглед коментираните писмени доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че в периода 18.04.2019г.-19.11.2019г., ищцата е
полагала в ответното дружество своя труд на длъжността „готвач“.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 756 лв./след
приспаднат данък от 10 % върху сумата 805,50 лв./, представляваща
обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1
от КТ, съдът установи следното:
С оглед приетите по делото писмени доказателства, включително и
заключението на ССчЕ, неоспорена от страните и кредитирана от настоящия
състав като обективно и компетентно изготвена, съдът счита, че към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала право на 12
дни платен отпуск, поради което се дължи обезщетение по чл. 224 КТ в
размер на 730.43 лв., които според в.л. са били начислени във ведомостта за
заплата за м. ноември 2019г., като срещу същата е вписан начин на
плащане-„РКО“.
Предвид така установеното в заключението на ССчЕ и тъй като
трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 19.11.2019г., то
съдът приема за установено, че сумата е била начислена във ведомостта за
заплати за м. ноември 2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ трудовото възнаграждение се
5
изплаща лично на работника или служителя по ведомост, или по писмено
искане от същия – на негови близки или по банков път. При изплащане по
ведомост, полагането на подпис от страна на получилия трудовото си
възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата.
От съвкупния анализ на представите по делото писмени счетоводни
документи, съдът приема за установено, че в ответното дружество
изплащането на трудовото възнаграждение се извършва в брой по ведомост,
лично на служителите /срещу подпис/, в месеца, следващ месеца на
дължимост на заплатата.
По настоящото дело, в приетата ведомост за м.ноември срещу името на
ищцата не е положен подпис /вероятно защото през м. декември когато са
изплатени заплатите за м. ноември тя вече не е работела в дружеството/, е
записано РКО.
Съдът намира, че представеният РКО удостоверява получаването на
сумата от 751,25 лв. от лицето А.С.така, както е посочено в самия него. За да
стигне до този извод, настоящият състав съобрази, от една страна, че от
заключението на СГЕ се установява, че именно А.Ст. се е разписала в него, и
с подписа си е удостоверила получаването на сумата в брой, което напълно
съответства на трудовото законодателство.
От друга страна, съдът не споделя твърденията на жалбоподателката, че
РКО е нищожен. Същият съдържа необходимите реквизити, представляваща
задължителна част от съдържанието му: посочено е името на организацията и
ЕИК, номер и дата на издаване, точната сума, на кого да се брои, подписите
на лице, броило сумата и това, получило същата. В о.с.з. в.л. посочва, че по
РКО сумата е 751,25 лв., тъй като включва заплата за 2 работни дни и
обезщетение по чл. 224 КТ, като върху двете суми предварително с бил
удържан ДОД и осигурителните вноски/върху заплатата/.
Настоящият състав /подобно на първ. съд/ счита, че дублирането на
номерата по издадените РКО е индиция за евентуална нередовност на
счетоводните книги, водени при работодателя, но не навежда на извод, че
сумата не е била платена на ищцата, след като последното се удостоверява от
положения от самата нея подпис в РКО срещу получаването на сумата от
751.25 лв.
От обстоятелството, че под същия номер е издаде и друг РКО не може
да се направи извод, че сумата, посочена в ордера не е била платена на
посоченото в същия лице, а само, че е бил правилно счетоводно отразен.
Липсата на подписи на „главен счетоводител“ и „ръководител“ също не
разколебава горния извод на съда, тъй като така попълнен РКО има характера
на разписка по см. на чл. 77 ЗЗД, от която установява, че на посочената дата-
20.12.2019г. А.Ст. е получила сумата от 751.25 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за сумата от 756 лв.,
6
претендирана като обезщетение за платен отпуск в размер на 12 дни, на
осн.чл. 224, ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като
сумата вече е изплатена от работодателя.
По иска за заплащане на сумата от 49,50 лв./ след приспаднат данък от
10 % върху 55 лв./, представляваща обезщетение за стаж и професионален
опит, съдът съобрази следното:
Безспорно, според разпоредбата на чл. 12, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор. Това допълнително
възнаграждение е задължително за изплащане (вж. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ),
когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получава
от конкретния работник или служител. Тях има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3
НСОРЗ, т.е. това допълнително възнаграждение се включва в брутното
трудово възнаграждение, и се дължи от работодателя като съобразно
разпоредбата на чл. 128 КТ, последният е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал.5 от НСОРЗ, условията, при които
се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4,
се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с
вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
Доколкото ищцата твърди, че се дължи допълнително трудово
възнаграждение на това основание, то нейна е доказателствената тежест да
установи дължимостта на същото. В тази връзка тя не твърди, че
възнаграждението ѝ се дължи на основание колективен трудов договор.
От приложението към Вътрешните правила за работна заплата на
„БРАНД ХОТЕЛИ“ ЕООД, е видно, че по отношение на длъжността „готвач“
/която е заемала ищцата/ за сходни длъжности се приемат „готвач, готвач
бригадир, готвач пицар, готвач декоратор и сладкар“. Следователно,
съобразно тези правила, длъжността „помощник готвач“, която е заемала
ищцата при предходния работодател не се счита за сходна, поради което и
стажът не може да се зачете за да се определи допълнително
възнаграждение. Заеманата длъжност „готвач“ при работодателя „Фронтлайн
Мениджмънт“ за периода 4 месеца и 12 дни е сходна със заеманата длъжност
„готвач“ при ответника, но стажът не е достатъчен, за да се приложи
увеличението на възнаграждението с 0,6 %, доколкото е необходимо да бъде
прослужена една година.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, следва да се отбележи,
че Вътрешните правила са приложими независимо дали ищцата е била
7
запозната с тях или не. След като страните не са договорили в индивидуалния
трудов договор заплащането на това допълнително възнаграждение, нито
същото се явява дължимо въз основа на Вътрешните правила, то такова не се
дължи на ищцата поради липсата на основания за начисляването му.
По изложените съображения и предявеният иск за заплащане на сумата
от 49,50 лв./ след приспаднат данък от 10 % върху 55 лв./, представляваща
обезщетение за стаж и професионален опит, претендирани на осн. чл. 128 КТ
вр. чл. 12 от НСОРЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид съвпадащите правни изводи относно неоснователността на
предявените искове, обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изхода на спора, въззиваемата страна има право да бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски, които съдът, с
оглед представения списък по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ и
платежно нареждане за извършено плащане, определя в размер на
300.00лв.
Водим от горното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260654/13.10.2020г., постановено по гр.
дело №1569/2020г. по описа на ВРС, 17-ти състав.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 108а, вх. 1, ет. 3, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ на „БРАНД ХОТЕЛИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци“, хотел „Болеро“, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9