Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 30.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 13 967.. по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по постъпила въззивна жалба от И.А.ПО Г., с която обжалва решение
№ 447 125 от 09.07.2018 год., постановено по гр.дело № 16 696/18 год. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, в частта в
която са уважени предявените искове. В тази връзка твърди, че съдът неправилно
не е възприел наведените основания за прекратяването на трудовия договор –
обективна невъзможност на лицето да изпълнява трудовите си функции, поради
продължителен отпуск по болест. Твърди,
че не самото здравословно състояние е причината за уволнението му, а
невъзможността да изпълнява задълженията си. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, като претендира и
разноски.
Ответникът
по тази въззивна жалба В.И.В. оспорва същата. Твърди, че изводите по отношение
на липсата на предпоставките по чл.328, ал.1, т.12 от КТ са правилни и
законосъобразни, тъй като невъзможността за изпълнение на задълженията
произтича от разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност. Моли съда да
потвърди атакуваното, като претендира и разноски.
С
насрещна въззивна жалба В.И.В.,
оспорва решение № 447 125 от 09.07.2018 год., постановено по
гр.дело № 16 696/18 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
66 състав, в частта, в която съдът е отхвърли предявеният иск по чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225 от КТ за разликата над присъдения размер от 9 921.68 лв. до
пълния претендиран размер от 12 138 лв. В тази връзка твърди, че производството пред
първоинстанционния съд е приключило преди да изтекат шестте месеца от
уволнението за които се дължи обезщетение, но към момента на постановяване на
решението от настоящия съд са изтекли и на ищеца се дължи пълен размер на
обезщетението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в
тази част и вместо него постанови ново, с което се уважи претенцията в пълен
размер. Претендира разноски.
Ответникът
по насрещната жалба И.А.ПО Г. оспорва същата. Твърди, че изводите на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което моли съда да
потвърди решението в тази част. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с
доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 447 125 от 09.07.2018 год., постановено по гр.дело № 16 696/18 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, че съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В.И.В. от длъжността „Директор на Регионална дирекция по горите “, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със заповед № К-98 от 30.01.2018 г. на изпълнителния директор на И.А.ПО Г., възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В.И.В. на длъжността „Директор на Регионална дирекция по горите“ в Регионална дирекция на горите - гр. Пазарджик към И.А.ПО Г., осъдил е И.А.ПО Г. да заплати на В.И.В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ сумата в размер на 9 921.68 лева - обезщетение за оставане без работа през периода 30.01.2018 г. - 27.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 9 921.68 лева до пълния предявен размер от 12 138 лева, както и за периода от 27.06.2018 г. 30.07.2018 г., осъдил е И.А.ПО Г. да заплати на В.И.В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 314.80 лева - разноски по делото и е осъдил И.А.ПО Г. да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 556.86 лева - държавна такса.
Не се спори между
страните, а се установява и от доказателствата по делото, че същите са се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Директор на Регионална дирекция по горите“ в Регионална дирекция на
горите - гр. Пазарджик, като същото е било прекратено със заповед №
К-98/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на И.А.ПО Г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 12 КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор във връзка е издадени болнични листа за временна неработоспособност е №
Е20171397568/30.10.2017 г. и № Е20176608279/16.01.2018 г.
Не се спори между страните,
а се установява и от доказателствата по делото (фиш за заплата за м. октомври
2017 г.), че получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец е в размер на 2 040 лева, от които основно трудово
възнаграждение в размер на 1 700 лева и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 340 лева. От
представената в съдебно заседание трудова книжка се установява, че ищецът не е
започнал работа по друго трудово правоотношение.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С атакуваното решение № 447 125 от 09.07.2018 год., постановено по гр.дело № 16 696/18 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В.И.В. от длъжността „Директор на Регионална дирекция по горите “, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със заповед № К-98 от 30.01.2018 г. на изпълнителния директор на И.А.ПО Г., възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В.И.В. на длъжността „Директор на Регионална дирекция по горите“ в Регионална дирекция на горите - гр. Пазарджик към И.А.ПО Г., осъдил е И.А.ПО Г. да заплати на В.И.В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ сумата в размер на 9 921.68 лева - обезщетение за оставане без работа през периода 30.01.2018 г. - 27.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 9 921.68 лева до пълния предявен размер от 12 138 лева, както и за периода от 27.06.2018 г. 30.07.2018 г., осъдил е И.А.ПО Г. да заплати на В.И.В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 314.80 лева - разноски по делото и е осъдил И.А.ПО Г. да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 556.86 лева - държавна такса.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба от ответника ИА по горите:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица и в предвидените от закона срокове, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Релевираните във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдения за неправилност на изводите на съда по отношение на липсата на предпоставките за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
Основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно,
когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия
договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната
невъзможност може да се дължи на различни причини,
обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12
е формулирано общо. За законосъобразното прилагане на безвиновното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя,
предвидено в т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ, следва да се изхожда преди всичко от
основните задължения на страните по трудовия договор, уредени с императивните
норми на глава шеста от раздел Х на КТ (чл. 124 КТ чл. 129 КТ). Основните
задължения на работника или служителя, като страна по трудовото правоотношение,
посочени в чл. 126 КТ, са да изпълнява точно и добросъвестно работата, за която
се е уговорил с работодателя, като всеки работен ден се явява навреме на работа,
до края на работното време е на работното си място и цялото време използва за
изпълнение на възложената работа. Когато по една или друга причина от обективен
характер (която може да идва от страна на работника или служителя или от страна
на работодателя) не е възможно работникът или служителят да изпълнява тези
основни задължения по трудовия договор, за работодателя възниква субективното
потестативно право да прекрати трудовия договор с този работник или служител на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
В
конкретния случай, видно от доказателствата по делото, ищецът не е изпълнявал
трудовите си задължения за период от три месеца. Не се спори, че същият за
посочения период е бил в законоустановен отпуск по болест. Видно от посочените
в представените по делото болнични листа същият е страдал от различни по
естеството си заболявания, които по същество не резултат от изпълнението на
трудовите му функции. Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред
настоящата инстанция е съществуването на причина от обективен характер, при
разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност. Обективна невъзможност е налице винаги, когато настъпят факти, които не дават
възможност да продължи изпълнението на трудовия договор и страните не могат да
преодолеят пречките за това. В случая не са събрани данни, че ищецът не може да
изпълнява длъжността, поради болест, довела до трайно намалена трудоспособност,
която не може да бъде преодоляна. В останалата част, следва да се споделят
мотивите на първоинстанционния съд, като правилни и законосъобразни..
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По насрещната въззивна жалба на В.И.В.:
По отношение на подадената насрещна въззивна жалба, съдът в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима, като подадената в установените от закона срокове и от лица с представителна власт. Разгледана по същество същата е основателна.
С оглед изхода на спора по главния иск съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца е доказан по своето основание. Спорно пред настоящата инстанция е въпросът за размера на предявеният иск, с оглед приключването на производството пред първоинстанционния съд преди да изтекат шестте месеца от уволнението на ищеца. Към настоящия момент предвидния от законодателя шестмесечен срок, за които работодателят дължи обезщетение при признато за незаконно уволнение е изтекъл, поради което настоящият състав намира, че предявеният иск за обезщетение е доказан за този период. От неоспорените доказателства представени и приети от първоинстанционния съд се установява, че последното брутно трудово възнаграждение получено от ищеца за пълен работен месец е в размер на 2 040 лв., което представлява основа за определянето на размера на обезщетението. Съдът е присъдил обезщетение за периода от 30.01.2018 г. до 27.06.2018 г., а срокът за който се дължи обезщетение е до 30.07.2018 г. Ето защо атакуваното решение следва да се отмени в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 9 921.68 лв. до пълния предявен размер от 12 138 лв., като вместо него се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да заплати обезщетение от 2 216.32 лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че се дължат разноски на ищеца в първоинстанционното производство. Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника, съдът намира за неоснователно, с оглед осъществената защита както срещу подадената въззивна жалба, така и по отношение на подадената насрещна въззивна жалба. Ето защо въззивникът - ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 1 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат. Въззивникът ответник, следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 44.33 (четиридесет и четири лв. и тридесет и три ст.) лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 447 125 от 09.07.2018 год.,
постановено по гр.дело № 16 696/18 год. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 66 състав, в
частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 9 921.68 лв. до пълния
предявен размер от 12 138 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА И.А.ПО Г., БУЛСТАД ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********да заплати на В.И.В., ЕГН: ********** сумата от 2 216.32 (две хиляди двеста и шестнадесет лв. и тридесет и две ст.) лв., представляваща обезщетение за периода от 27.06.2018 г. до 30.07.2018 г., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 1 400 (хиляда и четиристотин) лв., на основание чл.78 от ГПК, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И.А.ПО Г., БУЛСТАД ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 44.33 (четиридесет и четири лв. и тридесет и три ст.) лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 447
125 от 09.07.2018 год., постановено по
гр.дело № 16 696/18 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 66 състав, в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове:
1.
2.