РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV
състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдия РАЙЧЕВА адм. дело
№ 34 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във вр. с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от П.Н.Ц. *** против Заповед № 589/23.12.2019 г., издадена от Кмета на
Община Ветово. С оспорения административен акт е разпоредено на
жалбоподателката да премахне възложения и извършен от нея строеж „Разширение и
надстройка на съществуваща жилищна сграда и пристройка за стая към съществуваща
жилищна сграда в УПИ XV-1357,
кв.121, гр.Ветово”. Оспорващата твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна
поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила и в несъответствие с целта на закона, като сочи съображения по
наведените отменителни основания. Иска същата да бъде отменена. Не претендира
разноски.
Ответната
страна в производството – Кметът на Община Ветово, чрез процесуален
представител, развива становище за неоснователност на жалбата. Липсва претенция
за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази оплакванията на
жалбоподателката, становището на процесуалния представител на ответника по
жалбата, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, приема
за установено следното:
По допустимост на производството
Оспорването е направено от страна с
надлежна процесуална легитимация – адресат на постановения акт, за който е
налице правен интерес от оспорването. Атакува се законосъобразността на индивидуален
административен акт, изрично посочен в закона – чл.214, т.3, във вр. с чл.225а
от ЗУТ. Подадена е в законовия 14-дневен срок от съобщаване на акта, видно от
представена по делото разписка за връчване на заповедта – л.4 от преписката. Ето защо производството е процесуално допустимо.
По фактите
Не се спори, че жалбоподателката през
2004 г. е придобила правото на собственост върху недвижим имот в гр.Ветово с
административен адрес, ул.“Баба Тонка“№1, представляващ дворно място от
1 320 кв.м, полумасивна жилищна сграда с избени помещения, две стопански
сгради и други подобрения чрез покупка-продажба от 22.12.2004 г. н.а.№81 – вж.
л.32 от делото. С този имот тя се е разпоредила на 04.12.2019 г., като в
нот.акт №13, том IX,
дело №1220, л.33 от делото, описанието на сградите в недвижимия имот, вече с
посочени идентификатори, се приподкрива с това в документа за собственост на
жалбоподателката.
На 28.11.2019 г. служители в отдел
„ТСУ” при Община Ветово извършили служебна проверка на строеж категория пета: „Разширение
и надстройка на съществуваща жилищна сграда и пристройка за стая към
съществуваща жилищна сграда в УПИ XV-1357, кв.121, гр. Ветово, собственост на възложителя П.
Н.Ц..
При извършената проверка е
констатирано, че за този строеж няма представени строителни книжа, като такива
не са открити и в архива на общината. Към момента на проверката строежът е
изграден и се ползва, като проверяващите изтъкват предположение, че строителството
е извършено в последните 2-3 години.,
За
извършената проверка и установените факти и обстоятелства, и констатираните
нарушения е съставен Констативен акт № 7 от 28.11.2019 г.-л.7-9 от преписката. В
констативния акт е изчертана и скица на строежа, от която личи, че и двете му
части - разширение и надстройка и пристройка - са извън очертанията на
полумасивната жилищна сграда, допрени до нея. Екземпляр от акта е връчен на П.Ц.
на 29.11.2019 г., което обстоятелство се установява от разписка върху
последната му страница.
По
така връчения констативен акт, на 09.12.2019 год. в Община Ветово е постъпило
възражение (л.6 от преписката), в което жалбоподателката изразява несъгласие с
констатациите, твърди, че изграденото е за задоволяване жилищните нужди на
многочленното й семейство, това жилище е единствения им жилищен имот и не й е
било известно, че за този строеж е необходим проект, тъй като във всички дворни
места имало такива нарушения, без да са санкционирани други граждани.
Въз
основа на съставения констативен акт, кметът на общината е издал оспорената в
настоящото производство Заповед № 589 на 23.12.2019 г., с която е разпоредено на П.Н.Ц., да премахне
извършения от нея строеж категория V (пета): „Разширение и надстройка на
съществуваща жилищна сграда и пристройка за стая към съществуваща жилищна
сграда в УПИ XV-1357,
кв.121, гр.Ветово“, определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и при
неспазването му е посочен деня за принудителното премахване на строежа.
Административният
орган е изложил и мотиви, в които са обсъдени установените факти - че е налице
безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, че е
от пета категория, че е изпълнен без необходимите строителни книжа, не е
допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и
изискванията на чл.137, ал.3 от ЗУТ. Изтъкнати са и съображения за липсата на
предпоставките за определяне на строежа като търпим - по §127, ал.1 и 2 и във
връзка с §184 от Преходните и заключителни разпоредби(ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУТ, тъй като не попада в нито
една от хипотезите на §16 от Преходните разпоредби(ПР) на закона. В мотивите е обсъдено и
подаденото възражение от Ц., но се приема, че процедурата по премахване на
незаконен строеж следва да се приключи имено с издаване на заповед за
премахване.
Заповедта
е връчена на П.Ц. на 27.12.2019 г., за което е изготвена и разписка, л.4 от
преписката.
В рамките на съдебното оспорване са
представени писмени доказателства, че за осем лица в т.ч. малолетни деца,
адресът в гр.Ветово, ул. „Баба Тонка“ №1 е постоянен адрес –вж.удостоверения за
постоянен адрес *** на л.24 –л.31 от делото.
От извършената в Службата по
вписванията справка по лице, представена от оспорващата (л.34-35 от делото),
е видно, че П.Ц. в периода 01.01.1992 г. -18.02.2020 год. тя е придобила само
един недвижим имот чрез покупко-продажба, той е бил предоставен като
обезпечение чрез договорна ипотека през
2005 г., след което е дарен на малолетния Никсън Христов Атанасов.
По правото
При
така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. По делото не е
спорно, че в случая е налице строеж от пета категория съгласно класификацията
в чл.137, ал.1, т.5, б. „а” от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Определената категория на
строежа и разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ обосновават компетентността на
кмета на общината за издаване на оспорения акт – материална и териториална,
представляващ индивидуален административен акт по определението в чл.214, т.3 ЗУТ.
Обжалваната заповед е постановена в
предвидената от закона писмена форма, въз основа на изискуем по закон документ,
с който се поставя началото на административната процедура-констативен акт. За
адресат на разпореденото с нея действие е посочено лице от кръга на визираните
в §3, ал.1, предл.3 от Допълнителните разпоредби на Наредба №13/23.07.2001 г.
за принудителното премахване …. Актът е връчен на извършителя и е дадена
възможност за подаване на възражения срещу него. Оспорваната заповед е издадена
след депозиране на писмено възражение, тя съдържа всички реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се
установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да
осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.
При
издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният
орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ,
която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Безспорно е по делото, че за разширението с надстройка и
пристройката към едноетажна жилищна сграда не са одобрени инвестиционни проекти
и не е било издадено разрешение за строеж, обстоятелства за които е налице
признание от страна на жалбоподателката.
За
преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от
съществено значение е установяването именно на тези необорени факти.
В
мотивите на заповедта е изложено съображение, че строежът не е допустим по
правилата и нормативите, действащи по време на извършването му. В
административната фаза на процедурата не е установен точно периода на строителство,
но с оглед безспорното придобиване на собствеността през 2004 г., т.е. при
действието на ЗУТ, относими са правила и
нормативи по този закон с оглед нормата на чл.137, ал.3 ЗУТ.
В
процесния случай не е необходима преценка за друго отклонение от установените
правила и нормативи, тъй като законодателят е въздигнал липсата на одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж в самостоятелна хипотеза за
определяне незаконност на строеж.
Правилно
и в съответствие с обективните факти на придобиване собствеността през 2004 г.,
административният орган е изложил мотивите си относно неприложимостта на
разпоредбите за търпимост на строежа, тъй като не е налице нито един от
времевите периоди на строеж по изискванията по §16 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 и
ал.2 във връзка с §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тези изводи са правилни.
Безспорно
целта на ЗУТ, предвид приета нарочна глава в нормативния акт, Глава 21,
озаглавена „Недопускане и отстраняване на незаконно строителство“, е да не се
допуска съществуването на строежи, извършени в нарушение на законовите
изисквания в т.ч. инвестиционното проектиране и строителство. По отношение
спазване целта на закона, съдът съобразява следното:
Като
основен довод за оспорване на заповедта, жалбоподателката сочи, че строежът е
бил необходим за задоволяване нуждите на многочленното й семейство.
Действително, адресните регистрации сочат 8 лица, за които имотът в гр.Ветово,
по ул.“Баба Тонка“№1 е постоянен адрес. Липсват доказателства, че това е
единствения жилищен имот на тези лица, с изключение на самата жалбоподателка до
прехвърлянето през м.декември 2019 г.
С оглед наличните данни за местоположението на
незаконния строеж, с който не се засягат параметрите на съществуващата в имота
законна сграда, премахването му не би засегнало тази сграда и по този начин не
би лишило голямото домакинство от жилище, т.е. с разпоредителната част на
оспорената заповед не може да се причинят вреди, явно несъразмерни с преследваната
от закона цел – недопускане на незаконно строителство. Това сочи, че при
постановяване на обжалвания акт е съобразена липсата на риск жалбоподателката и
нейното семейство да останат без жилище. По този начин не се посяга и на
основно човешко право – правото на неприкосновеност на жилището, прокламирано в
чл.8, ал.1 от КЗПЧОС. Това
право
може
да бъде
ограничавано
при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на
държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично
общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. С обжалваната
заповед е спорно дали е осъществена
намеса в правото на жалбоподателката
на зачитане на жилище, но дори
да се приеме наличието на такава намеса, то тя в случая е
допустима и пропорционална, защото обстоятелството, че П.Ц. и
домакинството й
живеят в новопостроените
разширение с надстройка и пристройка, предмет на заповедта, не ги прави допустим от закона
строеж и разпореденото премахване е в съответствие с целта на ЗУТ. В този
смисъл не са нарушени и принципите за съразмерност, последователност и предвидимост и настоящият казус не може да се
определи като идентичен със случая по Решение от 24.04.2012 г. на Европейския
съд по правата на човека по делото на Йорданова и други срещу България, по
жалба № 25446/2006 г., Четвърто отделение, председател Лех Гарлички.
Предвид
изложеното, настоящият
състав счита, че по делото не се установиха основания за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбата като
неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.Н.Ц. ***
против Заповед № 589/23.12.2019 г. за премахване на незаконен строеж, издадена
от Кмета на Община Ветово като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: