РЕШЕНИЕ
№ 3891
Пазарджик, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА |
Членове: | МАРИЯ ХУБЧЕВА МАРИЯ КОЛЕВА |
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЗДРАВЕНА ВАЛЕНТИНОВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА канд № 20247150700943 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на Г. А. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 1, подадена чрез адв. А. П., срещу Решение № 280 от 07.07.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 572 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 8549510, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик за наложеното му, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от същия и за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева. Със същото решение Г. П. е осъден да заплати на ОД на МВР-Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Моли съдът да отмени решението.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по спора.
Ответникът-Областна дирекция на МВР-Пазарджик, представялвано от старши комисар Д. Б.- ВПД директор, чрез главен юрисконсулт К. П., в писмена защита с вх. № 7557 от 09.09.2024 год., оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Г. А. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 1, подадена чрез адв. А. П., против Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 8549510, издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 182, ал. 4, във вр, с ал. 1, т. 2 от същия и за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че с ЕФ лицето е санкционирано за това, че на 29.12.2023 год. в 08:47 часа, в гр. Пазарджик, [улица], при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населеното място, по време на управление на лек автомобил Мерцедес Ц 300, с рег. № [рег. номер], се движи със скорост от 65 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност- в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4351822. Скоростта е установена и фиксирана с мобилно автоматизирано техническо средство „АТСС ARH CAM S1“ № 120сс9е. Констатираното превишение на разрешената скорост с 15 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното средство, което е в полза на жалбоподателя.
От правна страна инстанцията по същество е установила, че в процедурата по издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че материалният закон е приложен правилно. Посочила е, че издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и заснемането на движението на автомобила е осъществено с мобилно автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” № 120cc9e, като е описано времето и точното местоположение на констатираното нарушение. Съдът е достигнал до извода, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател, а също така е установил, че нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4351822 от 20.01.2023 год., а именно – 20.01.2023 год. Приел е, че релевираните в жалабата основания за незаконосъобразност на атакувания ЕФ са неоснователни, поради което го е потвърдил и е присъдил разноски.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд-Пазарджик, които са правилни и обосновани. Инстанцията по същество се е произнесла по наведените от П. оплаквания, извършил е служебна проверка за законосъобразността на издадения акт и е установил, че ЕФ е издаден при спазване на процедурата по издаването му и не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазен е материалният закон и е издаден в законоустановените срокове, от материално и териториално компетентен орган.
„Електронен фиш“ по смисъла на параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съдържанието на електронния фиш и процедурата по издаването му фиш се различават от общите правила по ЗАНН за установяване и санкциониране на административни нарушения. Съобразявайки легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържанието, разписани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на районния съд относно съответствието му с процесуалните правила при издаването му. В посочената разпоредба е отразено, че електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В конкретния случай, оспореният пред инстанцията по същество електронен фиш отговаря на посочените изисквания, като в него се съдържа посочената информация. В него ясно е посочено, че с лекия автомобил е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“ № 120cc9e и е описано точното местоположение на констатираното нарушение. Установеното превишение на разрешената скорост с 15 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното средство, което е в полза на жалбоподателя.
Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на електронния фиш, което става автоматично при констатиране на нарушението, предвид характера на нарушението и начина на неговото установяване с мобилно автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“ № 120cc9e. Електронният фиш се генерира автоматично при извършване на нарушението, т. е. с това се образува и административно-наказателно производство. Нарушението е безспорно установено с годно техническо средство, като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП са годни веществени доказателства и с приемането им по делото първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Според текста на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С ал. 3 от разпоредбата на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г., приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС по тълк. дело № 1 от 2013 г.), на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт, стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. С приемането на цитираната наредба са установени ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, което е в съответствие с мотивите на ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС. Предвид изложеното, към датата на извършване процесното нарушение – 29.12.2023 г., нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, но и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, какъвто е разглежданият случай. Налице е нова нормативна регламентация, съгласно която електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС. Използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, без нужда от обслужване от съответния орган, с оглед което способът за установяване на нарушенията при тяхното използване е аналогичен на този при стационарните технически средства. Ето защо, доводите в касационната жалба, изложени в обратна насока, са неоснователни.
Необосновани са възраженията на касатора, относно техническата изправност на мобилното автоматизирано техническо средство, с оглед представения Протокол от проверка № 028-СГ-ИСИС/23.03.2023 г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средствата за измерване и софтуер“ към Български институт по метрология (л. 19 от първоинстанционното дело), от който се установява, че проверката е последваща и е извършена в периода от 21.03.2023 г. – 23.03.2023 г. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, във вр. с т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, валидността на проверката е една година, т.е. до 23.03.2024 г. Към датата на установяване на нарушението, мобилно автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” № 120cc9e, е било в изправност.
Съгласно чл. 14, т. 1, б. „в“ от Устройствения правилник на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ по прилагането на Закона за имерванията, има компетентността да извършва първоначални и последващи проверки на средства за измерване, които подлежат на контрол. Проверката е извършена в гр. Дупница-Сапарева баня (полигон), лаборатории на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Български институт по метрология и в този смисъл е правно ирелевантно представянето на заповедта на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която да се удостовери, че лабораторията е оправомощена да извършва съответните проверки.
Анализът на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 4 от същия налага извод, че определящ за признака „повторност“ е моментът на влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, а не моментът на извършване на нарушението. Видно от представената и неоспорена по делото справка за нарушител датата на влизане в сила на ЕФ – 20.01.2023 г., обосноваващ квалифициращия признак „повторност“, а именно ЕФ серия К № 4351822 и датата на извършване на нарушението, предмет на атакувания ЕФ серия К № 8549510 – 29.12.2023 г. В тази връзка съдът не споделя твърдението на касационния жалбоподател, че първостепенният съд неправилно е приложил § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.
С оглед гореизложеното, оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорения съдебен акт са неоснователни и необосновани, поради което съдът следва да остави в сила решението на Районен съд – Пазарджик.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Предвид липсата на възражения от касационния жалбоподателя по отношение на размера на акцесорната претенция, следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 280 от 07.07.2024 год. постановено по АНД № 572 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Г. А. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Пазарджик, с адрес; гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |