О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /21.09.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 21.09.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 267/2020 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 2250/26.05.2020 г., подадена от В.Д.Д., П.Н.Д. и Д.Н.Х.,
в качеството им на наследници по закон на Недко Д. Димитров, ЕГН **********,***,
починал на 08.12.2014 г., чрез адвокати Г.Н. и Галина Георгиева, против „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, с която са предявени субективно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване
за установено между страните, че ищците не дължат на ответника сумите, както
следва:
- В.Д.Д. не дължи
на „Електроразпределение
Север“ АД, сума в общ размер 2272.47 лева, съставляваща 4/6 идеални части от
следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени
4672 KWh електроенергия за периода or 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на допълнително
начислени 3577 KWh електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.;
от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 KWh електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.;
- П.Н.Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 568.12 лева,
съставляваща 1/6 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи
стойността на допълнително начислени 4672 KWh електроенергия за периода от
17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на
допълнително начислени 3577 KWh електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57
лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 KWh електроенергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.;
- Д.Н.Х. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 568.12 лева,
съставляваща 1/6 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи
стойността на допълнително начислени 4672 KWh електроенергия за периода от
17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на
допълнително начислени 3577 KWh електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57
лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 KWh електроенергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.,
за обект на потребление с
административен адрес адрес: гр. Провадия, ул. „Искър” № 2, клиентски №
********** и абонатен № **********, съставляващи част от задълженията,
обективирни във фактура за корекция на сметката на потребената енергия с №
**********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10 лева със срок за плащане
16.03.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника. На основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
Излага се, че в качеството им на наследници по закон на
Недко Д. Димитров, ЕГН **********, починал на 07.12.2014 г., ищците били
уведомени от „Електроразпределение Север” АД с писмо с изх. № 57494 КП1106112 _2/04.03.2020
г, че на 13.12.2019 г. от служители на ответното дружество е осъществена
проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и
свързващите ги електрически инсталации за обект с административен адрес: гр.
Провадия, ул. „Искър” № 2, клиентски № ********** и абонатен № **********, резултатите
от която били обективирани в констативен протокол № 1106112 и била издадена
фактура за корекция на сметката на потребената енергия с №
**********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10 лева със срок за плащане
16.03.2020 г. В приложение А към фактурата било посочено, че корекционната
процедура касаела няколко отделни периода, за всеки от които били начислени
допълнително корекционни суми за плащане, съответстващи на посоченото
количество електрическа енергия, както следва:
-
за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.
допълнително били начислени 4672 KWh на стойност 578.86 лева;
-
за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.
допълнително били начислени 3577 KWh на стойност 448.27 лева;
-
за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.
допълнително били начислени 15362 KWh на стойност 2381.57 лева;
-
за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.
допълнително били начислени 15362 KWh на стойност 2530.58 лева;
-
2 за периода от
01.07.2019 г. до 13.12.2019 г. допълнително били начислени 6986 KWh на стойност 1162.47 лева.
Титуляр на партидата за електромер № 1102010807557109, с
клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект с административен адрес
град Провадия, ул. „Искър” № 2 е бил Недко Димитров, ЕГН **********, починал на
07.12.2014 г, поради което именно той бил посочен като длъжник в издадената
фактура за корекция на сметката на потребената енергия с №
**********/04.03.2020 г на обща стойност 8522.10 лева със срок за плащане
16.03.2020 г. за процесния обект на потребление.
Твърди се, че ищците
не дължат посочените суми, тъй като не са осъществили реално потребление на
определеното от ответното дружество в корекцията допълнително количество ел.
енергия. Предвид обстоятелството, че всеки от периодите съставлявал отделно
основание за дължимост на съответната сума ищците оспорват
дължимостта на сумите за първите три периода:
-
периода от
17.12.2016 г. до 06.04.2017 г. - допълнително начислени 4672 KWh на стойност 578.86 лева;
-
за периода от
17.04.2017 г. до 30.06.2017 г. - допълнително начислени 3577 KWh на стойност 448.27 лева;
-
за периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. - допълнително начислени 15362 KWh на стойност 2381.57 лева.
Твърди се, че процесните суми са изчислени от ответника
не въз основа на показанията на съответното СТИ, а по приета от самия него
формула, при отсъствие на обективно необходимите предпоставки. С оглед на това ищците
оспорват изцяло констатациите, отразени в констативен протокол № 1106112,
фактура за корекция на сметката на потребената енергия с №
**********/04.03.2020 г., становище за начисление на електрическа енергия от
24.02.2020 г. и констативен протокол № 282/14.02.2020 г, издаден от БИМ, ГД
„МИУ“, РО - Русе.
Навеждат, че констативен протокол № 1106112 е съставен в
нарушение на релевантните разпоредби на ОУ ДПЕЕП, тъй като не е подписан от ишците и
същите не са били известени за проверката, поради което и не са присъствали при
осъществяването й, че за процесните периоди те са били коректен партньор, като
редовно са заплащали отчетената и консумирана електроенергия. Оспорват начина и
методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като твърдят, че
са неправилни и незаконосъобразни. Всички начислени по партидата периодични
месечни сметки били изцяло и своевременно заплатени, въпреки че доставчикът не
е представил конкретни данни за законово монтиране и сертифициране по реда на
Закона за измерванията и правилата за измервателните средства за търговско
измерване на съответния електромер.
Твърдят, че не са налице законовите предпоставки за
прилагане текста на чл. 50 от ПИКЕЕ, както било посочено в цитираното по - горе
становище за начисляване на електрическа енергия. Размерът на паричните суми по корекцията бил определен
произволно, при това от лице, което не притежавало необходимите за това
правомощия. Към датата на осъществяване на проверката
в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да
регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират
едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на съответния
потребител за минал период от време. Съгласно текста на чл. 78, ал. 1, във вр.
с чл. 80 от ЗЕ длъжностните лица, компетентни да осъществяват проверки относно
техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да съставят
протоколи за резултатите от тях се определял със заповед на Министъра на
икономиката, енергетиката и туризма или на председателя на КЕВР. Съставеният
констативен протокол нямал характер на официален документ, а представлявал
частен свидетелстващ такъв, поради което нямал материална доказателствена сила
в гражданския процес.
Ответното дружество „Електроразпределение Север” АД (с
фирма „Енерго - Про Мрежи” до 29.01.2018 г. и „Е.ОН България мрежи” АД до
10.09.2012 г.), считано от 01.2007 г. не притежавало правомощие да извършва
дейност по продажба на ел. енергия. Вследствие на европейските изисквания към
отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и
продажбите бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажбите на ел.
енергия и образуването на ново юридическо лице, а именно: „Енерго - Про
Продажби” АД ( Е.ОН Продажби АД до 10.09.2012 г.). Именно последното дружество било
лицензирано да продава ел. енергия за определен пространствен район, в който
попадал и гр. Провадия. При липса на необходимия лиценз „Електроразпределение
Север” АД нямало правомощия по продажба на посочената енергия, а още по-малко
можело да коригира сметка за минал период от време. Съгласно предоставената
лицензия „Електроразпределение Север” АД имало право единствено да разпределя
ел. енергия в рамките на определена територия. Твърдят, че Общите условия за договорните отношения на двете търговски
дружества – „Енерго - Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД с
контрагенти не са приети по надлежния ред, респ. ищците не са запознати със
същите и поради това са неприложими в отношенията им с дружествата.
Твърдят, че търговецът няма право да претендира заплащане
на ел. енергия, която не е доставена и потребена, съгл. чл. 120 ЗЕ, чл. 28 от Наредба
№ 6/09.06.2004 г за ПППЕЕПРЕМ
и чл. 86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата
за търговско измерване, което било в тежест на съответните дружества, които на
основание чл. 186а от ЗЗД носели и риска от случайно погиване или повреждане на
родово определената вещ. Считат, че за да "‘начисли“ коригиращи количества
ел. енергия, било необходимо доставчикът да установи, да провери и да докаже,
че същото е доставено на потребителя, поради което и последният дължи заплащане
на цената му. Установяването на визираното обстоятелство било необходимо поради
факта, че ел. енергията била движима вещ, поради което нейната продажба се
регламентирала от общите правила на договора за продажба. Потребителите при
общи условия дължали на доставчика - продавач само стойността на месечно
доставената, месечно потребената и месечно измерената чрез законно монтиран и
сертифициран електромер ел. енергия.
Съгласно ОУ на ДПЕЕПЕМ ответникът имал задължението при
монтирането на СТИ да извърши първоначална проверка, както и да осъществява
последващи такива. Тоест негова била отговорността и задължението да контролира
правилното функциониране на измервателното устройство, вкл. точното отчитане на
преминалата ел. енергия. Твърдят, че сред документите, които са получили във
връзка с извършената корекция, липсвал такъв, сочещ състоянието на електромера
при монтирането му, както и датата и изправността му при последната осъществена
текуща проверка. Според ищците посоченото определяло обективно съществуващата
възможност констатираната неизправност, ако такава съществува, да е резултат от
неполагане дължимата грижа на добър стопанин от страна на ответника. Предвид
изложеното не било възможно да бъде установен и начинът, по който ответното
дружество е определило периода на корекцията, както и отчетен ли е и по какъв
начин допустимият процент на грешка, който производителите са установили в
характеристиките на този вид СТИ. Отговорността на ответника досежно коректното
измерване на доставената ел. енергия била нормативно регламентирана в чл. 9 от
Правилата за измерване на количеството ел. енергия, съгласно който „Преносното
предприятие е длъжно да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване”,
които по силата на посочените правила били негова собственост. Излагат, че
предвид задължението за монтиране на СТИ, както и за неговата поддръжка, с
оглед техническа изправност и точно отчитане, е изцяло на ответното дружество,
то е незаконосъобразно резултатът от допусната неизправност, обективирана в
корекция на сметка, да се вмени във вина на потребителя, за когото не
съществува както задължение, така и възможност да проверява състоянието на СТИ.
Преносното дружество било длъжно да осигури измерването и отчитането на ел.
енергията чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ и да предоставя на
потребителя данни от отчитането за целите на разплащането, съгл. разпоредбите
на чл. 40, чл. 40а и чл. 43 от ОУ ДПЕЕЕМ. След като не било установено доставянето
на ел. енергия в количеството по корекцията, респ. външно незаконосъобразно
въздействие върху СТИ, заплащането на претендираните от ответника суми би
довело до неговото неоснователно обогатяване.
Твърдят също, че анализираната „корекционна процедура“ се основавала на
нищожни правни норми. Излагат, че санкционирането
на потребителя, без да се изисква доказване на
виновно поведение на последния, съставлявало по същество въвеждане на обективна
отговорност за абоната. Този тип дълг бил изключение, тъй като ангажирал
отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което
нейното предвиждане било правомощие единствено на законодателя, а нито в ЗЕ,
нито в Наредбата за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката била предвидена
възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не била
уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Поради това считат, че
въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в
колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, а именно -
императивните правила на закона. Предвид това, че обективната отговорност е
изключение, което следва изрично да бъде регламентирано от законодателя, било
недопустимо и правоприлагането по аналогия на разрешенията при подобни
хипотези, важащи за топлоснабдителните дружества и ВиК операторите. Наред с
това тези норми противоречали и на нормата на чл. 82 ЗЗД, определяща пределите
на договорната отговорност, която винаги е отговорност за виновно поведение. Същите
били нищожни и на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП, тъй като поставяли потребителя в
неравноправно положение с насрещната страна по договора. Поради изложеното и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД клаузите, уреждащи едностранната корекционна
процедура, се явявали нищожни и не можели да произведат правно действие,
регулирайки отношенията между страните.
Твърдят, че в процесния
обект на потребление за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г. не са
потребени реално допълнително начислените 4672 KWh на стойност 578.86 лева; за
периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г. не са доставени и потребени реално
допълнително начислените 3577 KWh на стойност 448.27 лева; за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. не са
потребени реално допълнително начислените 15362 KWh на стойност 2381.57 лева. Считат,
че съответното СТИ, с което е измервана консумираната ел. енергия, не е от одобрен тип,
същото не е заявено в БИМ съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗИ, спрямо него не е
проведена първоначална и последваща проверка, съгл. чл. 26, ал. 1 от ЗИ, т. е.
електромерът е напълно негоден да осъществи предназначението си, а именно да
отчита вярно ел. енергията, доставена на процесния обект.
Изложеното, ведно с последиците от
незаплащане на посочената сума, а именно - прекъсване на ел. захранването,
обуславяло правния интерес на ищците от иницииране на настоящото съдебно
производство. Допълват, че правният им
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск против „Електроразпределение
Север” АД, обективиран в депозираната с вх. № 1617/13.03.2020 г в PC - Провадия искова молба е наличието на извънсъдебен спор между тях и
ответника за дължимостта на процесната сума, съставляваща част от задължението
по фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020
г, издадена от „Електроразпределение Север” АД. От представеното удостоверение
за наследници с изх. № ГР17-129/1/11.03.2020 г от Община Провадия се установявало
качеството им на наследници по закон на титуляра на партидата Недко Д. Димитров.
В чл. 1 от ЗН изрично било посочено, че наследството, съставляващо по приета в
практиката дефиниция съвкупност от имуществени права и задължения, се откривало
в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Според
разпоредбата на чл. 60 от ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговаряли за задълженията, с които то е обременено. Твърдението на ответника
по делото, че наследодателят дължи на дружеството, посочената във визираната по
- горе фактура сума, част от която е процесната по гр. д. № 267/2020 г. по
описа на РС - Провадия, определяло интереса на ищците от реализиране на
търсената защита. Между тях като универсални правоприемници на покойния
наследодател и титуляр на партидата и ответника бил налице спор относно
дължимостта на процесната парична сума, който застрашавал имуществената им
сфера и с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в
имота, придобит от наследниците – ищци, отново въз основа на същото
наследствено правоприемство. Твърдят, че правният им интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск срещу ответното по делото дружество като
положителна процесуална предпоставка се обосновава от качеството им на
наследници по закон на Недко Д. Димитров, ЕГН **********, от който „Електроразпределение
Север” АД претендирало, чрез издаване на фактура за корекция на сметката на
потребената енергия с № **********/04.03.2020 г., заплащането на процесната
парична сума, която твърдят, че не е дължима, което обстоятелство от своя
страна обосновавало наличието на извънсъдебен спор между страните.
В съответствие с разпоредба на чл. 9, ал. 1
от ЗН, според която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете и с
оглед обстоятелството, че недвижимият имот, включен в наследствената маса и
съставляващ обекта, с който е свързана процесната спорна сума, е придобит в
режим на СИО, наследствените квоти на наследниците – ищци били, както следва: В.Д.Д.
- 4/6 идеални части, П.Н.Д. - 1/6 идеални части и Д.Н.Х. - 1/6 идеални части,
които квоти следвало да бъдат отнесени и към претендираната като дължима от „Електроразпределение
Север” АД сума. Предвид изложеното твърдят, че всеки от тях имал правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника до размера на
сумата, с която е ангажиран въз основа на дела си в наследството, а именно В.Д.Д.
за сумата от 2272.47 лева, П.Н.Д. за сумата от 568.12 лева и Д.Н.Х. за сумата
от 568.12 лева, които суми общо съставляват размера на процесната такава -
3408.70 лева.
Молят съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено в отношение на страните, че:
- В.Д.Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, сума в общ размер 2272.47
лева, съставляваща 4/6 идеални части от следните суми: 578.86 лева,
представляващи стойността на допълнително начислени 4672 KWh електроенергия за периода or 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на допълнително
начислени 3577 KWh електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.;
от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 KWh електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.;
- П.Н.Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 568.12 лева,
съставляваща 1/6 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи
стойността на допълнително начислени 4672 KWh електроенергия за периода от
17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на
допълнително начислени 3577 KWh електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57
лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 KWh електроенергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.;
- Д.Н.Х. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 568.12 лева,
съставляваща 1/6 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи
стойността на допълнително начислени 4672 KWh електроенергия за периода от
17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на
допълнително начислени 3577 KWh електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57
лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 KWh електроенергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.,
за обект на потребление с административен адрес адрес: гр. Провадия, ул.
„Искър” № 2, клиентски № ********** и абонатен № **********, съставляващи част
от задълженията, обективирни във фактура за корекция на сметката на потребената
енергия с № **********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10 лева със срок за
плащане 16.03.2020 г. Претендират разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран писмен
отговор от ответника, според който искът бил частично недопустим по отношение
на ищеца В.Д.Д. поради липса на правен интерес. Навежда, че абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на установителния иск била
наличие на правен интерес у ищеца за разрешаване на правния спор, за наличието
на която съдът е длъжен да следи служебно. Излага, че в конкретния случай ищецът
В.Д.Д. обосновавала правния си интерес от разглеждане на делото с възникналото
наследствено правоотношение между нея и наследодателя Недко Димитров, който е
бил титуляр на партидата и на чието име е била издадена процесната фактура. От
исковата молба, както и от уточнителната такава било видно, че В.Д. /съпруга на
абоната/ е предявила иск за установяване недължимост на 4/6 от посочената в
петитума сума. Навежда следните доводи: 1. видно от представените към исковата
молба удостоверения за наследници, след смъртта си Недко Димитров е оставил трима
наследници -
съпруга и две деца; 2. нямало представени доказателства, а и не се твърдяло
някой от наследниците да е направил отказ от наследство; 3. съгласно чл. 60,
ал. 1 от Закон за наследството /ЗН/ наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават; 4. съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по
равни части; 5. съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете; 6. видно от посочените разпоредби, делът на ищеца В.Д. от
наследството на починалия й съпруг е 1/3.
От посоченото било видно, че В.Д., в качеството й на наследник по закон на
Недко Димитров, имала правен интерес от установяване недължимост на 1/3 от
посочената в петитума сума по процесната фактура. За остатъка за ищеца В.Д.
не бил налице правен интерес от предявяване на иска, поради което същият бил недопустим.
Ответникът
е изразил становище и по основателността на предявения иск:
Налице било правно
основание за възникването на оспорваното материално право, предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на
„Електроразпределение Север" АД за потребена електрическа енергия на
стойност 8522.10 лева, конкретизирано по размер с фактура №
**********/04.03.2020 г., дължимо на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Счита, че
възраженията на ищците са неоснователни по следните съображения:
Според ответника ищците обосновават правната
си легитимация единствено
с качеството си на наследници на титуляра на партидата за процесния обект, а
именно лицето Недко Д.
Димитров. Излага, че от представените по делото писмени
доказателства се установявало, че Недко
Д. Димитров
е починал преди възникване на задължението по
процесната фактура. Доколкото наследственото правоотношение
възниквало към датата на смъртта, то в наследството, оставено от Недко Д.
Димитров, се включвали правата, задълженията и фактическите състояния, възникнали и съществуващи към
датата на смъртта. Сочи, че към датата на смъртта на Недко Д. Димитров задължението за
заплащане на потребената енергия
не е било възникнало. Фактът на издаване на
фактура на името на наследодателя на ищците било обусловено и е следствие от
виновно неизпълнение от страна на ищците на задължението им по договор да
уведомят дружеството - ответник за настъпила промяна в собствеността на обекта
и да направят искане за откриване на нова партида в уговорения
по договор 30 - дневен срок. Поради изложеното, задължението за
заплащане на процесното количество енергия не било част от наследствената маса и не би
могло да бъде поето от ищците с приемане на наследството. Твърди, че ищците не са активно
легитимирани да предявят настоящия иск
в качеството им на наследници на абоната, което било самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
По отношение на оспорването факта на
реална доставка на процесното количество ел. енергия:
Посочва, че в
Констативния протокол от метрологична експертиза на средството за търговско
измерване № 282/14.02.2020 г. на БИМ - Русе било записано, че експертизата е
установила: „наличие на преминала
енергия на тарифа 3 - 45959,350 квтч, която не е визуализирана на дисплея”.
Излага, че фактът, че енергията е преминала означава, че същата е
потребена и доставена до абоната, поради което твърдението е неоснователно.
По отношение на
оспорването на Констативния протокол от БИМ:
Поддържат, че Констативният
протокол от метрологична експертиза на средството за търговско измерване №
282/14.02.2020 г. на БИМ - Русе е официален свидетелстващ документ, който
съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила.
С оглед направеното оспорване, на
основание чл. 193 ГПК изрично заявява, че ще се ползва от представения
документ.
По
отношение на оспорването на констативният протокол от извършена проверка с твърдения, че същият не е подписан от
ищците:
Твърдят, че Констативният
протокол от извършена проверка № 1106112/13.12.2019 г. е съставен съобразно
изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствието на един независим
свидетел, който не е служител на електроразпределителното дружество, а е член
на домакинството на абоната - негова внучка. Съгласно
посочената разпоредба „при отсъствие па ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не
е служител на оператора.„ Поддържа, че в ПИКЕЕ нямало разпоредба, която да
въвежда задължително присъствие на абоната при извършване на проверката и доколкото
констативният протокол бил изготвен съобразно законовите изисквания, то същият
е противопоставим на ищците. Поради това твърдението на ищците било
неоснователно.
По отношение
на оспорването на начина и методиката на изчисление на процесната сума:
В конкретния случай
се касаело за т.нар. софтуерна манипулация на СТИ, която имала за своя
последица "отвеждане" и "укриване" на част от потребената
от абоната ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ с цел препятстване на
възможността същата да бъде отчетена при ежемесечен отчет на електромера.
Твърди, че начислените на абоната 45959 квтч не са изчислени по методика, а
представляват реално потребена от последния ел. енергия, преминала и отчетена
от СТИ. Посоченото количество енергия било остойностено по определена от КЕВР
цена. Поради това възражението на ищците било неоснователно.
По отношение на твърдението, че към датата на
проверката не е било налице законово основание
за извършване на корекции:
Твърди, че към датата на проверката са
действали ПИКЕЕ от 2019 г., поради което е било налице законово основание за
извършване на корекцията.
По
отношение на твърдението, че „Електроразпределение Север” АД няма лиценз за търговия с ел. енергия или за
извършване на корекция на сметки на потребители:
Ответникът не оспорва обстоятелството, че "Електроразпределение
Север" АД няма лиценз за продажба на енергия. Твърди,
че правото на електроразпределителното дружество да преизчислява количествата
ел. енергия било изрично регламентирано в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Излага, че съгласно
ал. 2 на същата разпоредба ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата
сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.
По отношение
на твърдението, че ОУ на ответника не са приети по надлежния ред:
Тврърди, че Общите условия на
„Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД са годен източник
на облигационни задължения между ищците и двете енергийни предприятия на
основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Излага, че обвързващото им действие,
равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:
Общите условия са
съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21,
ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката (приета с ПМС № 124 от 10.06.2004 г.).
Общите условия са действащи към датата на извършване на проверката на
средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. Същите
са публикувани, съгласно изискването на чл. 98а, ал. З от ЗЕ в един централен и
в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното
дружество. Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на
чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ и чл. 93, ал. З от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия
чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с
предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за
ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му
писмено съгласие. Поради изложеното Общите условия на дружеството били
приложими в отношенията между страните.
По
отношение на твърдението, че поддържането на техническата изправност на електромерите е задължение на
„Електроразпределение Север" АД:
Признава, че СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество. Твърди, че на
основание чл. 45 от ПИКЕЕ служителите на "Електроразпределение Север"
АД извършвали проверки на измервателните си системи за съответствието им с
изискванията на ПИКЕЕ и че именно във връзка с изпълнение на задълженията си по
извършване на проверки на СТИ, служителите на "Електроразпределение
Север" АД са установили и извършената манипулация по отношение на
електромера, обслужващ обекта на ищците. Излага, че не било необходимо неправомерното
въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат от поведение на самия
потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на ответното
дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент
наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа
енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до
неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Процедурата не
представлявала и нямала характер на санкция към потребителите - ищци в
настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално
потребена електрическа енергия. Въпреки това единствено потребителите имали
интерес от неточното отчитане на реално консумираната от тях електрическа
енергия с оглед задължението им за заплащане на стойността й.
По отношение на твърдението, че
корекционната процедура се основава на нищожни правни норми:
Твърди, че процесното
количество ел. енергия било преизчислено по реда на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Посочените
правила били подзаконов нормативен акт, приети от КЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. второ от Закон за
енергетиката /ЗЕ/ на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ. Същите били част от обективното право и не са обявени за нищожни.
По отношение на
възражението, че на основание чл. 82 ЗЗД е недопустимо без доказана вина на абоната да се
ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметките му за минал период:
Твърди, че енергийното дружество не е длъжно
да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в
сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, при наличие на ПИКЕЕ. По този въпрос била формирана трайна
съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК. I т.о., решение № 115
от 20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК, II
т.о. и много други. Посочената практика била относима към
настоящия случай, доколкото процесното преизчисление било извършено в периода
след изменение на чл. 83 от ЗЕ и при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.
По отношение на твърдението, че клаузите на
Общите условия на дружеството са неравноправни и нищожни по смисъла на
чл. 143, вр. с чл. 146 ЗЗП:
Твърди, че процесното количество ел. енергия е
било преизчислено по реда на Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране,
обн., ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Посочените правила били подзаконов нормативен
акт, приети от КЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83,
ал. 2, изр. второ от Закон за енергетиката /ЗЕ/ на основание чл. 21, ал. 1, т. 9,
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Преизчисляването на количеството енергия не се
основавало на разпоредбите на Общите условия на ответника или на „Енерго - Про
Продажби” АД.
По отношение на
твърдението, че СТИ не е от одобрен тип:
Твърди, че СТИ е от
одобрен тип, което се установявало и от представените официални документи. Съгласно
Констативен протокол № 282/14.02.2020 г. на БИМ: „Номер на одобрен тип”, изписан
върху капака на електромера, 05/4312.
Твърди, че корекционната процедура имала
своето законово основание. Излага, че към датата на проверката са действали Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно
чл. 47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в измерването извън
допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се
определя съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на
разпределителната мрежа. А съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, „В случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия”.
Налице било основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия. Извършено било начисление на измерено след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички
предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази
законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен правопораждащият
фактически състав: 1. наследодателят на ищците и ответното дружество били
страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД; 2. ответното дружество изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия
обект, находящ се в град Провадия, ул."Искър” № 2, с абонатен № ********** и
клиентски № **********; 3. на 13.12.2019 г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищците от
служители на "Електроразпределение Север” АД, в присъствието на един
независим свидетел, който не бил служител на електоразпределителното дружество,
а внучка на абоната, за
което бил съставен Констативен протокол № 1106112.
Излага, че „Електроразпределение
Север” АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнявало
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД.
При проверката било установено
липса на пломба на щит на ЕМТ, в което бил монтиран електромерът. В
конкретния случай СТИ било демонтирано, тъй като е бил направен опит паметта на
същото да бъде "прочетена" със специализиран софтуер и служителите не
са успели да разчетат регистрите. Твърди, че при технически изправно СТИ е
невъзможно регистрите да не могат да бъдат прочетени.Излага, че невъзможността
за прочитане паметта на електромера може да се дължи или на добавяне на
елемент, чужд за устройството, или на извършена софтуерна манипулация, която
води до несъответствие
на техническите характеристики. Поради съмнение за софтуерна
манипулация, процесният
електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална
опаковка, пломбиран с пломба № 560739 и предоставен за метрологична експертиза
в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното
фактическо положение. Той бил съставен в присъствието на един независим
свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. № 7557109, на неговата
цялост и функционалност, притежавал съответната юридическа стойност.
Експертизата била извършена от БИМ,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”. Регионален отдел - Русе. За
извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 282/14.02.2020 г. При софтуерно
четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Твърди, че в момента на изследването на електромера, той не натрупвал
на нито една от двете визуализирани тарифи
на дисплея. Установено било наличие на преминала енергия на тарифа 3 -
45959,350 квтч, която не била визуализирана
на дисплея. Електромерът не съответствал на техническите характеристики. В протокола
на БИМ
изрично било посочено, че при огледа е констатирано
съответствие с протокола от демонтаж.
Сочи, че Констативният
протокол на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, РО - Русе е
официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се
ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
На 24.02.2020 г. „Електроразпределение Север” АД съставило
Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на
оспореното вземане. Установено
било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3
- 45959 квтч. Позовава се на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, съгласно който в
случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Поради
изложеното, количеството ел. енергия, отчетено в регистър 1.8.3 на електромера, било начислено за периода от датата,
следваща датата на монтажа на СТИ - 17.12.2016 г., до датата на извършване на проверката -
13.12.2019 г.
Този тип вмешателство
имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализира на електромера. Начислена била сума, представляваща
стойност на доставена и потребена от абоната електроенергия. Количеството
начислена енергия било установено едва при извършената техническа проверка,
поради което неостойностеното количество било допълнително начислено на
абоната. Това количество електроенергия не представлявало служебно начисление
от страна на електроразпределителното дружество, а било реално потребено
количество, което било отчетено от средството за търговско
измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да
се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй
като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не
разполагали.
На 04.03.2020 г. „Електроразпределение Север” АД издало
фактура № ********** на стойност 8522.10 лева за периода от 17.12.2016 г. до
13.12.2019 г. за дължимите суми за мрежови услуги и за „задължения към
обществото”, съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1, вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ. Преизчислените количества електрическа енергия били
фактурирани по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. С ПИКЕЕ (обн. в ДВ
бр. 35 от 30.04.2019 г.) бил възприет принципа мрежовият оператор да издава
директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия,
независимо дали доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител,
доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен
пазар. Мотивите за приемането на посоченото законодателно решение били, че
отношенията, свързани с измерване на електрическата енергия, респективно
задължението да не се въздейства по никакъв начин на средството за търговско
измерване и/или на схемата за свързване, били част от отношенията между
ползвателя на мрежата и оператора на електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, като те не следвало да са опосредствани от
доставчика на електрическа енергия. Вземанията за мрежови услуги и коригирана
енергия били на мрежовия оператор и той следвало да има възможност да
предприеме всички стъпки по събирането им. Аргумент в тази посока било и
обстоятелството, че установяването на неточно/неправилно измерване обикновено
се случвало в период, следващ самото ползване на енергията. Когато корекцията
се отнасяла за период, за който месечният сетълмент е затворен, уреждането на
взаимоотношенията между пазарните участници не било възможно чрез коригиране на
данните на пазара. В този смисъл неотчетената енергия за миналия период е била
вече отчетена като технологичен разход на мрежовия оператор, доколкото
преминалата, но неотчетената към крайния клиент енергия като краен резултат е била
закупена от мрежовия оператор енергия за технологичен разход. Поради
изложеното, процесното количество енергия към датата на коригирането й била
вече платена от електроразпределителното предприятие по цена за технологичен
разход и поради това плащането й от абоната се дължало именно на „Електроразпределение
Север” АД.
Целта на
корекционните процедури, предвидени в ПИКЕЕ, била именно възстановяване на
"Електроразпределение Север" АД на вече платената от дружеството цена
за преминала и неотчетена към краен клиент енергия при това начислена към
клиента по цена, по която енергията е била вече платена от
електроразпределителното предприятие. Разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ не целяла да
реализира приходи от продажба на енергия или да санкционира клиенти, при които
има неизмерване, неправилно или неточно измерване, а единствено компенсиране на
разходите, които те предизвикват без това да ощетява другите клиенти. Аргумент
в тази посока били и Мотивите по приемането на чл. 56 от ПИКЕЕ, в които било
посочено: „При неправилно и/или неточно измерване и наличие на измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване
съответният мрежови оператор търпи загуби.
В тази връзка
загубите претърпени от мрежовите оператори следвало да се остойностяват по
цената за технологичния разход, утвърдена от КЕВР за съответния оператор, цени
за достъп и пренос, както и цената или компонентата от цена за задължения към
обществото. ”
Оспорва твърдението на ищците, че всеки от
подпериодите на фактурата съставлява отделно основание за
дължимост. Твърди, че основанието на всеки
от подпериодите е едно, а именно - извършена корекционна процедура, като
вземането по цялата фактура е едно. Отделните
подпериоди по издадена фактура не представлявали отделни
вземания. Позовава се на трайната
съдебната практика на ВКС по въпроса,че когато вземанията произтичат
от едно правоотношение
по договор за доставка, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото неизпълнение /чиято стойност може да бъде предмет дори на
отделни фактури/ представлява един иск /в този смисъл определение № 114/04.03.2014 г.на ВКС по т.д.№
2401 /201З г., ІІ т.о./. В настоящия случай дори не били налице различни доставки,
обективирани в различни договори или фактури, а
една доставка за посочен във фактурата период. Касаело се за начислена сума по
корекция за период, определен нормативно в
чл. 55 от
ПИКЕЕ. Наличието на
подпериоди във фактурата не било обусловено от различни доставки или различни
вземания, а от промяна в цената на стоката в рамките на периода, която е
административно регулирана. Поради изложеното сумата по фактура №
**********/04.03.2020 г. в размер на 8522.10 лева била едно неделимо вземане, защитимо с
един иск.
С писмо ответното дружество е
изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, ищците били
уведомени за извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в
резултат на констатираното неизмерване.
Въпреки, че е
извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа
енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от потребителя, но
същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е била получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищците
на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 183 и чл. 200. ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Доколкото в случая се касаело
за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от
абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, приложение намирали и разпоредбите на общото гражданско законодателство, в който смисъл било и решение № 150/26.06.2019 г., постановено
по гр. дело № 4160/2018 г. по
описа на ВКС, ІІІ г.о.
Моли съда да отхвърли предявения от В.Д.Д.,
П.Н.Д. и Д.Н.Х., тримата в качеството им
на наследници на Недко Д. Димитров, иск като неоснователен
и недоказан. Претендира разноски.
Не се спори по делото, че между абоната Недко Д. Димитров и ответното дружество е съществувало валидно договорно правоотношение, че
ищците са наследници по закон на абоната, че процесното СТИ е собственост на електроразпределителното
дружество, че е извършена проверка на изправността на СТИ на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че въз основа на констативния протокол е извършена
корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната, че "Електроразпределение Север" АД няма лиценз за продажба на
енергия и че
ответникът е издал фактура за процесната сума.
При
разпределение на доказателствената тежест: в тежест на ответника по
предявения против него отрицателен установителен иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание,
от което правото е възникнало, и в претендирания размер, в т. ч. плащането на
ел. енергията от електроразпределителното
предприятие, както и цената, по която същата е била
платена, а в тежест на ищеца е да докаже наведените
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. В тази
връзка ответникът следва да установи наведените с отговора лични и
правопораждащи възражения, – в т. ч. възражението, че сумата е начислена на
валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за
корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху СТИ, както и размера
на претендираната сума, определен от лице, което притежава
необходимите за това правомощия.
Съдът на
основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца В.Д.Д. в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да
уточни дали имотът – обект на потребление, е придобит в режим на СИО, доколкото
цената на отреченото спорно материално право е равна на 4/6 от претендираната
от ответника сума.
Съдът на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за отватника изрично да заявят дали правят
искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по отношение на
констативния протокол на БИМ, РО – Русе и ако това е така, да посочат в какво
конктретно се състои оспорването на официалния свидетелстващ документ.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца В.Д.Д., че не сочи
доказателства относно обстоятелството, че имотът – обект на потребление, е
придобит в режим на СИО с оглед размера на отреченото спорно материално право.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че размерът на
претендираната сума е определен от лице, което притежава необходимите за това
правомощия.
По доказателствените искания на страните:
Следва
да се допуснат за приемане като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи.
Искането на ответника за допускане на
съдебно – електротехническа експертиза с поставени в отговора на исковата молба
задачи е относимо и основателно и следва да се уважи.
По
искането на ответника да бъде задължено на основание чл. 192 от ГПК
трето неучастващо по делото лице „ЕЛЛАБ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1614, район Овча купел, ж.к. „Горна баня'’, ул. „Цветан
Вучков“ № 8, представлявано от Максим Жак Каракаш и Димитър
Илков Фролошки - заедно и поотделно, да представи
по г.д. № 267/2020 г. по описа на PC - Провадия извлечение от
прочита на всички регистри /включително сумарния такъв/ от паметта на
електромер тип Actaris АСЕ2000, сериен № 7557109, на който
„ЕЛЛАБ БЪЛГАРИЯ" ООД е извършило последваща метрологична проверка, за
което е съставен Протокол № 9053р-А- 45/17.11.2016 г., съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание след изслушване становището на ищците.
Искането на ответника за допускане до
разпит на един
свидетел при режим на призоваване - Красимир
Атанасов Сотиров, СЕК № 5111, участвал в техническата проверка в обекта на
ищеца, за установяване на обстоятелствата по извършване на проверката и
съставянето на констативен протокол, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, е допустимо, относимо и
необходимо и следва да се уважи.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.10.2020 г. от 10:00часа, за които дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА на ищеца В.Д.Д. в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни дали
имотът – обект на потребление, е придобит в режим на СИО, доколкото цената на
отреченото спорно материално право е равна на 4/6 от претендираната от
ответника сума.
УКАЗВА
на ищеца В.Д.Д., че не сочи доказателства относно обстоятелството, че имотът –
обект на потребление, е придобит в режим на СИО с оглед размера на отреченото
спорно материално право.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение с писмена молба с препис за отватника изрично
да заявят дали правят искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по
отношение на констативния протокол на БИМ, РО – Русе и ако това е така, да
посочат в какво конктретно се състои оспорването на официалния свидетелстващ
документ.
УКАЗВА на
ответника, че не сочи доказателства, че размерът на претендираната сума е
определен от лице, което притежава необходимите за това
правомощия.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА назначаване на съдебна – електротехническа експертиза по искане на ответника, със задачи, посочена
в отговора му. Определя първоначално възнаграждение в размер на 250 лева,
вносимо от ответника в 1 – седмичен срок
от получаване на определението. Назначава за вещо лице Николай Върбанов, вписан
под № 414 в списъка на вещите лица към ОС – Варна, който да се призове за
работа след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на
ответника да бъде
задължено на основание чл. 192 от ГПК трето неучастващо по делото лице „ЕЛЛАБ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1614, район Овча купел, ж.к. „Горна
баня'’, ул. „Цветан Вучков“ № 8, представлявано от Максим Жак
Каракаш и Димитър Илков Фролошки - заедно и поотделно, да представи по г.д. № 267/2020 г. по описа на PC - Провадия извлечение от
прочита на всички регистри /включително сумарния такъв/ от паметта на
електромер тип Actaris АСЕ2000, сериен № 7557109, на който
„ЕЛЛАБ БЪЛГАРИЯ" ООД е извършило последваща метрологична проверка, за
което е съставен Протокол № 9053р-А-45/17.11.2016 г., за първото по делото
съдебно заседание след изслушване становището на ищците.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на призоваване - Красимир Атанасов Сотиров, СЕК № 5111,
участвал в техническата проверка в обекта на ищеца, за установяване на
обстоятелствата по извършване на проверката и съставянето на констативен
протокол, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Е, при депозит в размер на 20 лева, който да се призове след
внасянето на депозита.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба,
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника- ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца- ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите
на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде
връчен на страните, а на ищеца – и от отговора на ответника с приложенията към
него, като
им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: