№ 345
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110209748 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от „*********“ АД, ЕИК ********** срещу
наказателно постановление № Р-10-182/24.06.2022 г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 644 ал. 1 т. 2 от Кодекса
за застраховането на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
С жалбата се твърди, че неправилно дружеството е наказано за
нарушение, което не е извършило. Твърди се, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразило се в неясно описание на нарушението. Жалбоподателят
твърди, че се е произнесъл по предявената претенция в срок – на 07.01.2022 г.,
като е изплатил обезщетение с минимално закъснение от 2 дни, поради което
извършеното разкрива белезите на маловажен случай на административно
нарушение. Застъпва се тезата, че като е вменил на жалбоподателя
задължение да уведоми ползвателя на застрахователната услуга за
постановения отказ АНО е разширил отговорността на жалбоподателя.
Подчертава се, че съгласно договора за обществена поръчка изпълнителят –
„*********“ АД следва да осигури онлайн достъп до статуса на щетите и
възможност на всеки потребител да проверява сам същия, което е сторено, а
застраховащият – ****** би следвало да е уведомил ползвателите на
1
застрахователната услуга за тази опция. От съда се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „*********“ АД се представлява
от юрк. Р., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на НП като
счита, че разпоредбата на чл. 108, ал.1 от КЗ е била тълкувана разширително
от АНО, тъй като възможностите, посочени в нея са в условия на
алтернативност. Посочва, че застрахователят е изплатил обезщетение в
определен от него размер, като това не е довело до вреда за ползвателя на
застрахователните услуги, тъй като същият е получил и други социални
плащания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – заместник-председателят на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор” се
представлява от юрисконсулт Г., надлежно упълномощена. Процесуалният
представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление,
като счита, че макар законът да не установява кумулативност на начина на
произнасяне по чл. 108, ал.1 от КЗ, то след като част от претенцията е счетена
за неоснователна, то застрахователят следва да уведоми ползвателят на
застрахователни услуги за причините, поради които претенцията му е счетена
за такава. Подчертава, че самото плащане също е извършено извън срока по
чл. 108, ал.1 от КЗ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.10.2021 г. пред дружеството – жалбоподател „*********“ АД от
потребителя на застрахователни услуги С.Б.М. била предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение на основание на групов договор
за застраховка „Злополука“, обективиран в застрахователна полица № *****,
сключен между ******** и дружеството- жалбоподател. Претенцията била
регистрирана с вх. № 1-3360/20.10.2021 г. и заведена под № 7351.
На датата на предявяване на претенцията - 20.10.2021 г. на
застрахователя били представени доказателства, необходими за
установяването й по основание и размер – удостоверение от работодател,
копие на болничен лист, 9 бр. копия на амбулаторни листове, 1 бр. епикриза,
фактури с фискални бонове – 11бр., както данни за банковата сметка, по която
да бъде изплатено обезщетение. В уведомлението- претенция било посочено,
че потребителят желае да получава официална кореспонденция по електронна
поща, с което счита, че писмената форма е спазена.
На 15.11.2021 г. чрез писмо, изпратено по електронната поща,
„*********” АД изискало от С.Б.М. да му предостави следните
доказателства, относими към определяне на основанието и на размера на
претенция № 7351, а именно справка от РЗОК за предоставена първична и
специализирана болнична и извънболнична медицинска помощ за последните
5 години; други медицински документи, с които застрахованото лице
разполага, издадени във връзка с неговото заболяване - амбулаторни листове,
резултати от проведени изследвания и други; копие от положителния
резултат от извършения на ползвателя на застрахователни услуги PCR тест;
копие на предписанието за изолация, издадено от РЗИ.
2
На 15.11.2021 г. с писмо, изпратено по електронната поща, С.Б.М.
уведомила дружеството-жалбоподател, че Районната здравна инспекция не й
е издала изрично предписание за изолация и че то е било „проведено по
телефона“. Към писмото е приложено копие от положителния резултат от
извършения на ползвателя на застрахователни услуги PCR тест, регистрирано
с вх. № 1-3738/15.11.2021 г. На 15.12.2021 г. на застрахователя била
представена и справка от РЗОК за предоставена първична и специализирана
болнична и извънболнична медицинска помощ на С.Б.М. за последните 5
години, регистрирана с вх. № 1-4377/15.12.2021 г. След 15.12.2021 г. от
застрахованото лице не са изисквани допълнителни доказателства,
необходими за установяване на основанието и размера на претенцията по
смисъла на чл. 106 от Кодекса за застраховането, както и документи,
изискуеми по силата на нормативен акт.
На 06.01.2022 г. бил изготвен доклад по предявената претенция, в който
било посочено, че на потребителя на застрахователни услуги С.Б.М. следва да
се изплати обезщетение за възстановяванен а разходи за проведени прегледи
и изследвания при заболяване в размер на 338,01 лева. В коментар към
доклада било посочено, че се постановява частичен отказ за изплащане на
медицински разходи на обща стойност 317,29 лева за прегледи, лабораторни
изследвания и медикаменти без амбулаторен лист и назначение,
потребителски такси и хранителна добавка, които не са покрит риск по
договора за застраховка. Посоченият доклад не бил изпратен до ползвателя
на застрахователни услуги, а бил качен в електронната система на
застрахователя.
На 13.01.2022 г. на С.Б.М. било изплатено обезщетение в размер на
337,41 лева.
Недоволна от размера на определеното обезщетение С.М. подала жалба
до КФН. По повод подадената жалба свидетелят В. Р. Ш. - главен експерт в
КФН, извършил проверка като изискал от застрахователното дружество
всички документи, свързани с произнасянето по предявената претенция. След
запознаване с тях същият счел, че „*********“ АД не е изпълнил
задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ, като се е произнесъл по предявената
претенция на С.М. извън законоустановения срок, с оглед на което на
19.05.2022 г. ъставил срещу дружеството и в присъствие на негов
представител акт за установяване на административно нарушение № Р-06-
189/19.05.2022 г. Актът бил предявен за запознаване на упълномощения
представител на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На
20.05.2022 г. срещу АУАН били депозирани възражения.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 24.06.2022 г. заместник – председателят на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“ издал обжалваното
наказателно постановление, с което дружеството- жалбоподател било
санкционирано на основание чл. 644, ал. 1 т. 2 от КЗ с налагане на
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 108, ал.1 от
КЗ.
Препис от наказателното постановление бил връчен на дружеството-
жалбоподател на 28.06.2022 г. и на 12.07.2022 била депозирана и жалба срещу
3
него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля В. Р. Ш., жалба
от С.Б.М., застрахователна полица № *****, общи условия, техническа
спецификация, договор за обществена поръчка, сключен между ******** и
„*********“ АД, уведомление – претенция № 7351, доклад по щета,
извлечение от електронна система на „*********“ АД, удостоверение от
работодател, копие на болничен лист, 9 бр. копия на амбулаторни листове, 1
бр. епикриза, фактури с фискални бонове – 11бр., медицинска документация
на С.Б.М., справка от РЗОК, документ за банкова сметка на С.М.,
кореспонденция между КФН и дружеството-жалбоподател, както и между
С.Б.М. и дружеството – жалбоподател, платежно нареждане от 13.01.2022 г.,
извлечение от електронната деловодна система на КФН, пълномощни,
известие за доставяне на НП, заповед № З-139/10.05.2022 г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
В основата на своите фактически изводи съдът постави писмените
доказателства по делото. Същите са подробни, съставени за цели извън
процеса и кореспондират помежду си, като изясняват в пълнота релевантната
фактология. От уведомлението – претенция с вх. № 20.10.2021 г. съдът
извлече информация, досежно датата на предявяване на претенцията
застрахователното дружество, както и представените на същата дата –
20.10.2021 г. документи, необходими за установяване нейното основание и
размер. От водената между С.Б.М. и „*********“ АД кореспонденция съдът
установи допълнително изисканите от потребителя на застрахователни услуги
документи, както и датата на тяхното представяне пред застрахователя, като
последното доказателство, а именно справката от РЗОК относно предоставена
на М. първично и специализирана болнична и извънболнична помощ е била
предоставена на дружеството-жалбоподател на 15.12.2021 г. Посочените дати
са потвърдени и в писмата на „*********“ АД, изпратени до КФН в хода на
извършваната проверка. След посочената дата 15.12.2021 г. от страна на
застрахователя не са изисквани други доказателства от ползвателя на
застрахователни услуги, относими към установяване основанието и размера
на претенцията.
По делото е представен доклад по щета № 7351 от дата 06.01.2022 г.,
видно от който на ползвателя на застрахователни услуги е определено
обезщетение в размер на 338,01 лева /с направено отбелязване, че таксата за
банковата операция е за сметка на лицето/, като по отношение останалата
част от претенцията – 317,29 лева е постановен отказ, като в графа
„Коментар“ са изложени съображения, поради които претенцията относно
посочената сума е счетена за неоснователна. По делото не се налице данни /а
и не се твърди от страна на застрахователя/ посочения доклад да е съобщен на
застрахованото лице. От приетото по делото извлечение от поддържаната от
застрахователя електронна система е видно, че докладът по щетата е бил
публикуван в посочената електронна система на 06.01.2022 г. Видно от
преводното нареждане застрахователно обезщетение е изплатено на М. на
13.01.2022 г.
Съдът възприе с доверие заявеното от свидетеля В. Р. Ш. – същият
4
депозира показания относно факти и обстоятелства, които лично е възприел
или в осъществяването на които е участвал – извършената проверка на
дружеството-жалбоподател и получените документи. Свидетелят е лицето,
което се е запознало с постъпилите от „*********“ АД в КФН документи и е
установил извършването на нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ, за което е
съставил АУАН. Показанията на свидетеля намират опора в останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Представената заповед № З-139/10.05.2022 г. на заместник-председателя
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ установява
материалната компетентност на лицето, съставило АУАН, а от известието за
доставяне се установи датата на получаване на препис от обжалваното НП от
застрахователното дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от получаване
на препис от НП (препис от НП е връчен на жалбоподателя на 28.06.2022 г.
видно от известие за доставяне, като на 12.07.2022 г. е депозирана в КФН
жалба срещу него), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т. 1.2.2 от заповед № З-139/10.05.2022 г. на заместник-председателя
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, свидетелят В. Р.
Ш. е оправомощен да съставя АУАН за нарушения на КЗ; компетентността
на АНО - заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“ следва пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от
КЗ. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН- и двата акта съдържат изискуемите от закона
реквизити, вмененото на жалбоподател нарушение е описано ясно, точно и
конкретно, като му е дадена съответстващата на фактическото описание
правна квалификация и в този смисъл възражението на жалбоподателя за
неясно описание на нарушението не може да се сподели. При съставяне на
АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ задължава застрахователя в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ да се
произнесе по предявената претенция като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже
плащането.
Моментът, от който започва да тече законоустановеният срок за
произнасяне на застрахователя по заведената претенция следва да се определи
от датата на представяне на последното доказателство, изискано от
5
застрахователя по реда на чл. 106 от КЗ и необходимо за установяване на
основанието и размера на претенцията, а именно 15.12.2021 г., на която дата е
представена справката от РЗОК относно предоставена на М. първична и
специализирана болнична и извънболнична помощ. След тази дата
допълнителни доказателства не са били изисквани, поради което правилно
административнонаказващият орган е приел, че срокът за произнасяне по
претенцията е започнал да тече на 16.12.2021 г. и е изтекъл на 11.01.2022 г.
Именно при отчитане на работните дни законосъобразно АНО е приел, че
срокът за произнасяне е изтекъл на 11.01.2022 г.
Съдът намира, че по делото несъмнено се установи, че дружеството –
жалбоподател не се е произнесъл по предявената от С.Б.М. претенция в
законоустановения срок, с което е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от
КЗ. Цитираният законов текст въвежда задължение за застраховател да се
произнесе по предявената претенция, като в т. 1 и и т.2 е посочен начинът
за произнасяне. Безспорно, за да се приеме, че застрахователят е изпълнил
точно задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ е необходимо произнасянето му
да обхваща цялата предявена претенция. В случай, че претенцията е счетена
за частично основателна, то както определянето на обезщетението и
изплащането му, така и постановяване на мотивиран отказ, за който да бъде
уведомен ползвателя на застрахователни услуги следва да бъдат извършени в
срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
По предявената от М. претенция е изготвен доклад, в който са отразени
определеното обезщетение и е посочена сумата, за която претенцията е
счетена за неоснователна. Определеното обезщетение е изплатено на
ползвателя на застрахователи услуги на 13.01.2022 г., два дни след изтичане
на законоустановения срок. Що се отнася до останалата част от претенцията,
която е счетена за неоснователна съдът не може да приеме, че дружеството-
жалбоподател е изпълнило задължението си по чл. 108, ал.1 от КЗ като е
публикувало в поддържана от него електронна система доклада, съдържащ
отказа и причините за това. Смисълът на вмененото на застрахователя
задължение е да се осигури реализиране правата на потребителите на
застрахователни услуги, а именно в един кратък срок /15 работни дни от
представяне на последното доказателство/ да получат произнасяне по
предявената от тях претенция, като в единия случай разполагат със
следващото им се обезщетение или застрахователна сума, а в другия случай
да узнаят причините за отказа и ако те не са съгласни с тези причини да могат
своевременно да упражнят правата си по съдебен ред. Съдът намира за
правилни аргументите на АНО, че изпълнението на задължението по чл. 108,
ал.1 от КЗ изисква не просто изготвяне на вътрешен за дружеството акт, в
който да е посочено каква част от претенцията на ползвателя на
застрахователни услуги не е уважена, а е необходимо самият ползвател да
бъде уведомен за този отказ и за неговите причини. Следва да се отбележи, че
докладът, съдържащ отказ по част от претенцията всъщност не е насочен към
ползвателя на застрахователни услуги. Последният по никакъв начин не е
уведомен в срока по чл. 108, ал.1 от КЗ за взетото от застрахователя решение
за частично изплащане на застрахователно обезщетение и за постановения
отказ. Обстоятелството, че докладът е бил достъпен за потребителя при
справка в електронната система на застрахователя категорично не изключва
6
необходимостта ползвателят на застрахователни услуги за бъде уведомен за
отказа, като това е било възможно да бъде извършено по начина, посочен в
уведомлението за предявяване на претенцията – по електронна поща. Следва
да се обърне внимание, че кореспонденцията между „*********“ АД и С.Б.М.
е протекла по електронна поща, като именно по електронната поща от М. са
изисквани документите по чл. 106 от КЗ. Не е съществувала пречка
застрахователят да уведоми М. за взетото решение за частичен отказ по
претенцията чрез изпращане на мотивите за отказа /или самия доклад/ на
електронната й поща. Извършването на справка относно взетото решение по
предявената претенция в електронната система на застрахователя е една
възможност за потребителя на застрахователни услуги, но не и негово
задължение, още повече, че същият може и да не е бил наясно с тази
възможност. Видно от доказателствата по делото е, че М. е разбрала, че
претенцията й не е уважена в цялост от размера на изплатеното й
обезщетение и е предприела действия да узнае мотивите на застрахователя
като на 20.01.2022 г. е изискала такава справка. От водената кореспонденция
със служител на дружеството е видно, че и към 17.02.2022 г. такава
информация не е представена на потребителя на застрахователни услуги и че
повече от месец след изтичане на срока по чл. 108, ал.1 от КЗ потребителят не
е бил наясно с мотивите, поради които претенцията му не е уважена в пълен
размер. Ето защо съдът прие, че „*********“ АД не се е произнесло по
предявената пред него претенция от страна на С.Б.М. в срок от 15 работни
дни от представяне на последното доказателство по чл. 106 от КЗ, с което на
12.01.2022 г. е осъществило от обективна страна състава на нарушението по
чл. 108, ал.1 от КЗ.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва
да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието .
Съдът не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете,
че извършеното не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Въпреки
неколкократните искания от страна на ползвателя на застрахователни услуги
на справка от застрахователя коя част от претенцията не е одобрена за
изплащане и защо, същият не е получил отговор повече от месец, което го е
мотивирало да сезира и контролните органи.
За извършеното нарушение АНО е наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в минимален размер от 1 000 лева на
основание чл. 644, ал.1 т.2 от КЗ, която е справедлива и обоснована с данните,
че се касае за първо нарушение от страна на наказаното лице.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди
изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед изхода
на делото и своевременното направено искане от страна на представителя на
7
въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Комисията за
финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лева, който е съобразен с фактическата и
правна сложност на казуса, както и с обема и характера на извършената от
процесуалния представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА наказателно постановление № Р-10-182/24.06.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл.
644 ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя „*********“
АД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
/хиляда/ лева за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН застрахователно дружество
„*********“ АД, ЕИК ********** да заплати на Комисията за финансов
надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8