Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 27.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в публично заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при
участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №333 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.240 от ЗЗД и предявени при
условията на евентуалност осъдителни искови претенции за присъждане на вземане
по главница, договорна /възнаградителна/ лихва, лихва /обезщетение/ за забава,
законна лихва с правна квалификация чл.9 от ЗПК във връзка с чл.79, ал.1, чл.86
и чл.240 от ЗЗД.
Настоящият съдебен
състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори Н. Тодорова С. и Мартин Деспов, чрез пълномощника си
юрисконсулт И.С. срещу П.Н.п. и П.Г.П.,*** която изтъква, че на
16.02.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, ЕИК : ********* и „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК :
*********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД срещу солидарните длъжници П.Н.П. като Кредитополучател и П.Г.П.
като Поръчител, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит №1103539, одобрен и подписан на 04.03.2013 г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приложение 1 от 16.02.2017 г. към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.02.2017 г.
Приложение №1/16.02.2017 г. към Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017 г. е представено само с
данните на Даниела Савова Жекова и Жеко
Цонев Жеков, тъй
като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на
личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2,
3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само
на съда.
Позовава
се на чл.4.3 от рамковия договора
за цесия, съгласно
който „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, в качеството на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което същата има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответниците са изпратени по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомления за
извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД,
съответно : на П.Н.П. с изх.№УПЦ-С-УКФ/1103539 от 07.02.2018 г. посредством куриерска
фирма „Лео Експрес" с товарителница №67664772 и известие за доставяне,
което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Отказана пратка" и на П.Г.П. с изх.
№УПЦ-С-УКФ/1103539 от 07.02.2018 г. посредством куриерска фирма „Лео
Експрес" с товарителница №67664773 и известие за доставяне, което писмо
също се е върнало в цялост с отбелязване „Отказана пратка". В чл.3, ал.3
от ОУ към Договора, кредитополучателя и поръчителя са се задължили в срок от
две седмица да уведомят кредитора, при промяна на адреса им. Тъй като УКФ не е
уведом за промяна на адреса им, уведомителните писма са изпратени на адреса,
посочен в Договара, като и двамата са отказали да ги получат. Счита, че уведомленията за цесията са
получени от ответниците на 13.02.2018 г., като се
позовава на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №40/17.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева,
съгласно което „в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е
положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело
С-327/10 от 17.11.17 г, при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността”.
Към настоящата искова молба представя заверени копия
от уведомления за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД с изх.
№ УПЦ-С-УКФ/1103539 от 07.02.2018 г. с адресат П.Н.П. и уведомление за
извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-УКФ/1103539 от 07.02.2018 г. с адресат П.Г.П.
и моли съдът да връчи същите на ответниците, ведно и с исковата молба и
приложенията към нея. Като се позовава на постановените от ВКС, на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.14
г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Пояснява,
че процесното вземане произтича
от одобрен и подписан на 04.03.2013 г. Договор за потребителски паричен кредит
№1103539 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на
Кредитор и П.Н.П., в качеството му на Кредитополучател и П.Г.П., в качеството й
на Поръчител. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД
предоставя потребителски кредити. Цитираните ОУ са неразделна част от договора
за кредит и с подписването на Договора, Кредитополучателят и Поръчителят
удостоверяват, че са им предоставили целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на Кредитора, получили са екземпляр от ОУ, запознати са с тях и безусловно ги приемат.
При условията на Договора, Кредиторът е предоставил
на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /обща стойност на
кредита/ от 14 025,60 лв.,
която сума представлява сбора от чистата стойност на кредита от 12 000 лв., комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от
360,00 лв. и застраховка със застрахователна премия от 1 665,60 лв. Чистата
стойност на кредита от 12 000 лв. е преведена на дата 04.03.2013 г. по
посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Съгласно чл.7, ал.1 от ОУ към Договора, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява с
възнаградителна лихва, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 12,99%,
като лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, към датата
на подписване на Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната
лихва да е в общ размер на 11 096,40 лв.
Подписвайки Договора, Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски,
чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Или общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 25 122,00 лв., която
съгласно клаузите на Договора е платима на 120 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 209,35 лв., като първата погасителна
вноска е дължима на 28.03.2013 г., а последната е с падеж на 28.02.2023 г.,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който е посочен
размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка
месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия
кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита
/чл.3, ал.2 от ОУ към Договора/.
Съгласно чл.16, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава
в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение
за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни, за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото
основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в
общ размер на 1 174,51 лв., дължими за периода от 28.07.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
е 28.02.2023 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, на основание чл.16, ал.2, б.„а" от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/. „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, изпратено до ответниците, е съобщил на същите, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора ги кани да изплатят или разсрочат
задължението си, срещу тях ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на
дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Счита,
че Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост са
получени от ответниците на 13.02.2018 г., като
отново се позовава на вече цитираното Решение №40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т.
о., ТК, с докладчик съдията Тотка Калчева, постановеното по реда на чл. 290 от ГПК.
Заявява, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до подаване на
заявлението в съда, е в размер на 4 616,71 лв., с която са погасени, както
следва : 2 885,09 лв. възнаградителна лихва, 1 723,41 лв.
главница и 8,21 лв. лихва за забава. Няма плащания по задължението и след
датата на подаване на заявлението в съда.
С
оглед на изложеното
за „Агенция за събиране на вземания”ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си
по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу солидарните
длъжници П.Н.П. като Кредитополучател и П.Г.П. като Поръчител в деловодството
на Районен съд-гр.Ловеч, съгласно което претендира от ответниците, в качеството
им на солидарни длъжници по Договор за потребителски паричен кредит №1103539
одобрен и подписан на 04.03.2013 г., да заплатят непогасените суми по процесния
Договор, а именно :
11 166,22 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
28.07.2016 г. до 28.02.2023 г., по отношение на които на основание чл.16, ал.2,
б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди
подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда; 891,36
лв. договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г.;
1 174,51 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда или сума в общ размер на 13
232,09 лв., както и законна лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Съдът е образувал Ч.гр.д. №384 на 9-ти гр. с-в по описа му за
Моли да бъдат призовани на съд и след като се
запознае с всички доказателства по делото и приложите разпоредбите на чл.235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че П.Н.П. като Кредитополучател и П.Г.П. като Поръчител по
Договор за потребителски паричен кредит №1103539, одобрен и подписан на 04.03.2013 г., солидарно
дължат на ,Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. № 384/2018 г. на 9-ти гр. с-в по описа на PC - гр. Ловеч, а именно : 11
166,22 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
28.07.2016 г. до 28.02.2023 г., по отношение на които на основание чл.16, ал.2,
б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди
подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда; 891,36
лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от
28.07.2016 г. до 16.02.2017 г.; 1 174,51 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга, както и да им присъди
сторените и предявени разноски по
Ч.гр.д.№384/2018 г. на 9-ти гр. с-в по описа на PC - гр.Ловеч.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове предявени срещу солидарните длъжници П.Н.П. и П.Г.П., моли
съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи
разпоредбите на чл.235 от ГПК, да постанови решение, с което да осъди П.Н.П. като Кредитополучател и П.Г.П. като Поръчител по Договор
за потребителски паричен кредит №1103539,
одобрен и подписан на 04.03.2013 г., солидарно да платят на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК :
********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно : 11
166,22 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
28.07.2016 г. до 28.02.2023 г.; 891,36 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г.;
1 174,51 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 11.02.2019 г. до
окончателно погасяване на дълга.
В съответствие с
трайната практика на съдилищата, с настоящата искова молба, относно предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове, уведомяват ответника за
предсрочната изискуемост на непадежиралите към 11.02.2019 г. главници по вноски от №72 до №120,
включително, съгласно
погасителния план към Договора, равняващи се на сумата от 7 928,25 лв., която сума е част от
претендираната в осъдителния иск главница от 11 166,22 лв.
Моли, също така да им бъдат присъдени и направените
съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
В настоящият исков процес ответниците не са намерени на
постоянният и настоящ адрес, посочен в исковата молба и в справката на
НБД»Население», поради което и съдът е пристъпил към процедурата по чл.47, ал.6
от ГПК. Видно от разпореждане №3035/27.08.2019 год. за особен представител на П.н.П.
и П.Г.П. е назначен адв.К. ***, на която е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, за да се запознае с тях и да представи отговора на исковата
молба.
В срока
по чл.131 от ГПК е представен
отговор на исковата молба от адв.К. - назначена за особен представител на ответниците, в който намира иска за допустим,
но неоснователен по основание и по размер. Счита, че уговорките за автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит не
пораждат действие, а следва кредиторът да упражни своето преобразуващо право
чрез едностранно изявление, което да е достигнало до длъжника. В случая намира,
че това не е станало. Акцентира и на обстоятелството, че от исковата молба не
става ясно главницата в размер на сумата 13 232,09 лева какво включва -
неиздължени вноски по договора, неустойка по договора за предсрочното
прекратяване на същия, лихви и какви други суми. Освен това изтъква, че изброените
лихви - възнаградителна, лихва за забава и законна лихва са прекомерни и
завишават иска неоснователно. Договореното в Общите условия противоречи на
добрите нрави и го намира недействително.
С отговора заявява, че не е в състояние да
представи доказателства с оглед липсата на контакти с ответниците, като моли
съда в първото по делото заседание да направи допълнителни възражения по
исковата претенция.
В хода на процеса ищеца, редовно призован, не изпраща представител, но
изразява писмено становище чрез пълномощника си ст.юрисконсулт И.С., че
поддържа исковата молба срещу солидарните ответници. Моли съда, на основание
чл.143, ал.2 от ГПК, да допусне уточнение на петитума на предявените в
условията на евентуалност кумулативно обективно съединени осъдителни искове
срещу ответниците, а именно : в случай,
че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл.235 от ГПК, за неуважената
част от тях да се произнесе с решенеие, с което да осъди ответниците солидарно
да платят на ищеца претендираните спрямо тях с исковата молба суми. Моли съда да уважи иска като
изцяло основателен и доказан като присъди на доверителя й направените по делото
разноски, за което към молбата представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответниците се представляват от
особения представител адв.К., която по същество моли съда да постанови решение,
с което отхвърли исковаа молба, тъй като я намира неоснователна и недоказана,
както по основание, така и по размер. Счита, че кредитора не може да иска
заплащане на такси и комисионни във връзка с усвояването на кредита и те да се
дължат единствено с желанието или нежеланието на кредитополучателя да се
възползва от тях, в който смисъл е нарушен Закона за защита на потребителите.
Съдът като
прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните
/на ищеца с писмено становище, чрез пълномощника му, а на ответниците, чрез
назначения им особен представител/, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно от служебно
изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №384/2018 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление, подадено от „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД е издадена в негова полза Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №278/20.03.2018 год. солидарно срещу
длъжниците П.Н.П. и П.Г.П.,*** размер на сумата 11 166,22 лева главница,
891,36 лева възнаградителна лихва за периада от 28.07.2016 год. до 16.02.2017
год., 1 174,51 лева обезщетение за забава за периода от 28.07.2016 год. до
01.03.2018 год., ведно със законната лихва от 01.03.2018 год. до изплащане на
вземането и разноските в размер на 314,64 лева, включващи 264,64 лева държавна
такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Поради това,
че заповедта за изпълнение и връчена на солидарните длъжници при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, то с разпореждане №24/03.01.2019 год., в производство по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си против солидарните длъжници, в
едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Указал е на заявителя,
че ако не постъпят доказателства – копие от ИМ със съответния щемпел, отразяващ
завеждане на иска пред съответния съд, съдът ще обезсили заповедта за
изпълнение на частично или изцяло.
Препис от цитираното
по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 03.01.2019 год. и получен от
юрисконсулт Катерина Байчева на 11.01.2019 год., видно от разписката по
заповедното производство, а исковата молба, с която настоящият съдебен състав е
сезиран е с вх.№1777/12.02.2019 год., пощенско клейно от 11.02.2019 год., т.е.
подадена е в законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество
тя е основателна и доказана, но по отношение на предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск.
Страните не спорят, а и това се
доказва от представения като доказателство пред настоящата инстанция, че е
сключен Договор за отпускане потребителски паричен кредит
№1103539/04.03.2013 год. между „Уникредит Кънсюмър файненсинг”ЕАД, потребителя П.Н.П.
и поръчителя П.Г.П. /съпруга на потребителя/ за сумата 12 000 лева,
представляваща чиста стойност на кредита, 360 лева такси/комисионни,
1 665,60 лева застрахователна премия или обща стойност на кредита
14 025,60 лева. Посочено е, че общата сума, дължима от потребителя възлиза
в размер на 25 122 лева. Страните са постигнали договореност кредитът да
се погасява по банокв път, с превод по сметка на клиента. Като видно от
характеристиките и условията на кредита е, че той е договорен при фиксиран ГЛП
12,99%, ГПР 14,55%, броя месечни вноски 120, месечна сума - 209,35 лева,
падежна дата 28 число, като първата вноска е на 28.03.2013 год. С подписването
на договора потребителя и поръчителя са декларирали, че са прочели, разбрали и
безусловно приемат написаното на всяка страница от четирите страници на
договора, в това число Общите условия и погасителен план, които представляват
неразделна част от него. За целта всяка страница от договора за кредит, от
Общите условия и погасителния план е подписана от потребителя П.Н.П. и
поръчителя П.Г.П..
Установява
се от чл.3,ал.1 от Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит
и/или допълнителен паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, че потребителят
се задължава да върне на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД цялата договорена
сума по отпуснатия потребителски паричен кредит, заедн с лихвите, таксите и
разноските по него, в сроковете и при условията, указани в договора на вноски,
броят, размерът и падежите, на които следва да бъдат посочени в договора, без
да е необходимо никакво допълнително предизвестие в тази връзка. В случай на
забава в плащанията на дължимите от потребителя и поръчителя суми съгласно
Общите условия, освен договорените лихви, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД има
право да получи от потребителя и поръчителя при отпуснат потребителски паричен
кредит, всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разпределена на 365 дна за всеки ден на забава,
изчислена върху цялата дължима главница. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД може
да прехвърли на трето лице събирането на сумите и без предварителното съгласие
на потребителя и поръчителя затова. - чл.16, ал.1. В следващата ал.2 на същият
текст от Общите условия е договорено между страните, че кредиторът има право да
прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките
си вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисионни, за
предсрочно изискуеми в пълен размер, в случай, че потребителят и поръчителят са
нарушили всички или някоя от разпоредбите по този договор и Общите условия,
както и при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихви/ при условие, че допуснатите
нарушения и8или неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат
погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска. Изрично е предвидено в чл.16, ал.3,
че в срок от 15 дни от получаване на известието за предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно чл.16, ал.2 от настоящите Общи условия, потребителят и поръчителят
трябва да изплатят на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД дължимите суми, в това
число главницата,, лихвите и всички допълинтелни разходи, като в случай на
неплащане в цитирания 15-дневен срок, потребителят следва да заплати
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни за всеки
ден на забава, изчислена върху цялата дължима главница. Потребителят ще бъде
задължен с евентуалните разходи за връщане на кредита с помощта на трети лица,
подпомагащи дейността на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД. Съгласно чл.16,
ал.4 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на потребителя по
чл.16, ал.3 в указания срок, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД може да пристъпи
към принудителното събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с
лихвите, таксите, комисионните, разноските, неустойките, по реда, установен в
гражданското законодателство.
Към
договора е приложен като доказателство и погасителен план, в който е фиксиран
размера на всяка месечна анюитетна вноска, включваща лихва и изплатена
част от главницата по месечната вноска,
като началната падежна дата е 28 март 2013 год., а крайната - 28 февруари 2023
год.
На
04.03.2013 год. е направено искане за рефинансиране на съществуващ дълг от П.Н.П.
до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, с отпуснатата му сума по потребителски
паричен кредит №1103539 в размер на 12 000 лева да бъде предсрочно
погасено съществуващо задължение по конкретно посочени кредити. Към искането е
приложено и съгласие за директен дебит от същата дата, както и сертификат за
застраховка „Кредитна протекция плюс” №1103539/04.03.2013 год. и Общи условия
за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс” на кредитополучателите на
банкови кредити.
Като
доказателство по делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 год., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като
цесионер, със следния предмет : цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни
договори за цесия, да прехвърля възмездно възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произходящи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с ФЛ, които не се погасяват
редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и други
принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение
1, към всеки отделен месечен договор за цесия. От т.2.2 на този Рамков договор
се разбира, че цедентът се задължава да прехвърля ежемесечно вземания за
изплащане на парични суми, които са станали изискуеми и са необслужвани от
длъжниците за период от над 180 дни просрочие.
Налице
е и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с дата
16.02.2017 год., по силата на който цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД
прехвърля и продава, съгласно чл.2.1 от Рамков договор от 20.12.2016 год.,
заедно със съпътстващите гаранции на цесионера „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над
180 дни посрочие съгласно чл.2.2 от Рамков договор от 20.12.2016 год.,
произходящи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с ФЛ.
Към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД от 16.02.2017
год. е представено Приложение 1, в което е посочен и номер на договора 1103539,
с дата на одобнение 04.03.2013 год. на името на длъжника П.Н.П. и на солидарния
длъжник П.Г.П. с общо дължима сума към датата на цесията 12 075,90 лева.
С
Потвърждение за извършената цесия на парични вземания, на основание чл.99 от ЗЗД, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД
е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от това дружество на
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД, съгласно посочения Договор за прехвърляне
на вземания от 16.02.2017 год., с подробно индивидуализирани парични вземания,
описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД
еупълномощила „Агенция за събиране на вземания”ЕАД да уведомява съгласно чл.99,
ал.3 от ЗЗД, от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/, по всички вземания,
които дружеството е цедирало с Договор за продажбаи прехвърляне на вземания от
16.02.2017 год.
За
целта до ответниците П.Н.П. и П.Г.П. са изпратеви уведомителни писма с дата
07.02.2018 год., с които от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, ги е уведомила за извършената цесия, на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, който следва да се счита за кредитор по задължението им,
което към 07.02.2018 год. възлиза на 13 232,09 лева, включително с
анчислената лихва за просрочие. Приканени са в срок до 5 дни от получаване на
настоящата покана да погасят дължимата сума към „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, тъй като в противен случай ще бъдат предприети спрямо тях всички
допустими отн закона действия : образуване на гражданско дело, снабдяване с
изпълнителен лист, стартиране на изпълнително производство пред Съдебен
изпълнител, налагане на възбрана, запор на заплатите и банковите им сметки,
опис и продан на имуществото им.
Уведомителните
писма са изпратени на ответниците с обратни разписки чрез куриерска фирма Лео
експрес, но са върнати в цялост, с отбелязване, че пратката е отказана.
От
заключението на вещо лице Н.Р. по допусната
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че договорената
сума по процесния договор за потребителски паричен кредит е постъпила на
04.03.2013 год. по банковата сметка на кредитополучателя, като същият се е
разпоредил със сумата, както следва : съгласно искане за рефинансиране на
съществуващ кредит на кредитополучателя №472811 - сумата от 9 929,67 лева
е преведена по конкретно посочена банкова сметка ***; съгласие за директен
дебит, подписано от кредитополучателя в полза на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД със срок до 28.02.2023 год. с условие - „За погасяване на
дължими суми /редовни и просрочени/ по потребителски кредит №1103539 -
разликата 2 070,33 лева е останала на разположение на кредитора за
изпълнение на условието на директния дебит. От 28.07.2016 год. кредитополучателят
е изпаднал в забава. Размерът на задълженията на ответниците към
датата на предявяване на исковата молба -12.02.2019 год. е в размер общо на
сумата 15 955,35 лева, включваща 11 166,22 лева главница,
3 295,47 лева договорна лихва, 1 493,66 лева дължими лихви за забава.
Съгласно договора общото задължение по кредита е формирано от 12 000 лева
главница, 360 лева такси /комисионни/, 1 665,60 лева застрахователна
премия, обща стойност на кредита 14 025,60 лева, 11 096,40 лева
годишна възнаградителна лихва фиксиран лихвен процент 12,99% с общ размер за
времето на действие на кредита или общият размер на задължението по кредита
възлиза в размер на 25 122 лева. Експертът е уточнил, че до датата на
подаване заявлението в съда платената сума по договора за кредит е
4 616,17 лева, с която са погасени 2 885,09 лева лихви, 1 723,41
лева в това число главница 833,78 лева, 889,63 лева такса и застраховки, 8,21
лева лихва за забава. След подаване на заявлението в съда плащания по кредита
не са направени.
По
положителния установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка
с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.79, ал.1, чл.86
и чл.240 от ЗЗД.
При
наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2
във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.79,
ал.1, чл.86 и чл.240 от ЗЗД.
Съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно : наличие на облигационна връзка между
страните, от която да е възникнало задължението за ответника за заплащане на
търсената сума, както и изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е
предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост, включително
датата и начина на уведомяване на ответника за това; размера на главното и на
акцесорните задължения за процесните периоди.
В
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
По
делото е спорен въпроса дали вземането по договора е изискуемо и по-точно
настъпила ли е предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Съгласно
чл.16, ал.2, б.”а” от Общите условия,
при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, кредитора
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а чл.16, ал.3 на същите Общи
условия предвижда, че в срок от 15 дни от получаване на известието за
предсрочна изискуемост на кредита, ответниците трябва да изплатят на кредитора
дължимите суми.
По
този въпрос с ТР №4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение : 1.В хипотезата на предявен иск
по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост; 2.В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредито предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуеомст е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, това право следва да е упражнено
преди подаване на заявлението заиздаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Доколкото
видно от служебно направена справка в ТР към датата на постановяване на
настоящото съдебно решение - 27.02.2020 год., предметът на дейност на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ЕИК : ********* предвижда основно отпускане
на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства, съдът счита, че цитираните по-горе постановки
на ТР №4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС са относими към настоящия казус,
като на основание на това ТР и предвид оспорването от страна на особения
представител на ответниците, приема, че в случая не е налице подлежащо на
изпълнение вземане срещу солидарните длъжници, посочени в заявлението, предвид
липсата на доказателства за отправено към тях изявление от страна на ищеца, че
последният счита процесното вземане за предсрочно изискуемо. Ето защо
настоящият състав приема, че към датата на подаване на заявлението - 01.03.2018
год. не е настъпила изискуемостта на претендираното с него вземане. Това води до
неоснователност на исковата претенция с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.240 от ЗЗД, имаща за предмет да установи изискуемост и
дължимост на оспореното вземане.
По
предявените при условията на евентуалност осъдителни искови
претенции за присъждане на вземане по главница, договорна /възнаградителна/
лихва, лихва /обезщетение/ за забава, законна лихва с правна квалификация чл.9
от ЗПК във връзка с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.240 от ЗЗД.
Поради
неоснователност на положителния установителен иск, съдът дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Съгласно
приетото в т.11б от ТР №4 от 18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, искът по чл.422 от ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес,
като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото
не е изрично изключена от законодателя. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалонст, от която процесуална възможност се е възползвал
ищецът в настоящия случай /в същия смисъл е и Р №141/06.11.2014 год. по
т.д.№2706/2013 год. на ВКС, I
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По
предявения осъдителен иск с подадената искова молба, кредиторът е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която искова молба съдържа
и изявление в този смисъл. За разлика от установителното исково производство по
чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на което е съществуване на вземането към минал
момент - момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, при което субективното право на кредитора
следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, то в производството по осъдителен иск,
исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост - в този смисъл е Р №139/05.11.2014
год. по т.д. №57/2012 год. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Затова и в настоящия случай по така
предявения осъдителен иск следва да се приеме, че нарочно волеизявление за
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е достигнало до знанието на
ответниците с връчване на препис от исковата молба.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
съществували облигационни отношения във връзка с предоставен от ищцовото
дружество в полза на солидарните ответници потребителски паричен кредит, за
което приложение следва да намерят текстовете на чл.240-241 от ЗЗД.
Съгласно текста на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Видно от
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД е, че с договора за заем, заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. По правната си същност договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а
е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за
заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорката за евентуално дължима от заемателя
лихва - арг. на чл.240, ал.2 от ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален
правен спор между страните – чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Съдът приема
за безпорен факта, че ответника П.Н.П. е получил договорената между страните
сума, което е удостоверено с полагането на подпис от негова страна върху
договора, който факт се установи и от съдебно-икономическа експертиза, според
която договорената сума по процесния договор за потребителски паричен кредит е
постъпила на 04.03.2013 год. по банковата сметка на кредитополучателя. Следователно
кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и
съобразно условията, които страните са договорили. От своя страна и при условие
на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответниците, първият като потребител,
а вторят като поръчител не са изпълнили насрещното си задължение да върнат
дадената им в заем сума по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала
изискуемост на цялото задължение, включващо главница, договорна /възнаградителна/
лихва, лихва /обезщетение/ за забава, законна лихва върху главницата. Тези
обстоятелства се установяват не само от клаузите на сключения между страните
договор, имащ силата на закон за тези, които са ги сключили, съгласно
императивният текст на чл.20а от ЗЗД, но и от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, приобщено като доказателство по делото,
което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано изготвено.
Ответниците
не са ангажирали по делото доказателства за погасяване на задължението си по
договора или за настъпването на други правопогасяващи обстоятелства.
В
този смисъл предявените осъдителни искове са основателни в заявените размери и
като такива следва да бъдат уважени изцяло, като се осъдят ответниците да
заплатят на ищеца сумата 11 166,22 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
28.07.2016 г. до 28.02.2023 г.; 891,36 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г.;
1 174,51 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 11.02.2019 г. /както
изрично е посочено в петитума на исковата молба/ до ончателно погасяване на дълга.
Дължимостта на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба съдът основава на текста на
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвиждащ, че в случай на неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
който в процесният казус е датата на подаване на исковата молба, а не датата на
подаване на заявлението, с оглед отхвърляне на иска с правно основание чл.415 и
чл.422 от ГПК и уважаване на предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
По разноските.
При
този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер общо на сумата 2 305,62 лева, включващи 828,66 лева заплатена по сметка на съда
държавна такса, 926,96 лева възнаграждение за особен представител на
ответниците, 350 лева възнаграждение за юрисконсулт за настоящото исково
производство и 200 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата
експертиза.
Относно
разноските, направени в заповедното производство, съдът намира, че такива не
следва да се присъждат с оглед отхвърлянето на предявения установителен иск
като неоснователен и недоказан.
На адвокат И.К. *** следва да се изплати определеното
възнаграждение в размер на сумата 926,96 лева от
внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално представителство на
ответниците П.н.П.
и П.Г.П. по гр.дело №333/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори
Н. Тодорова С. и Мартин
Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С.
срещу П.Н.П., ЕГН-********** и П.Г.П.,
ЕГН-**********, двамата с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК
във връзка с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.240 от ЗЗД, за признаване на установено, че П.Н.П. като Кредитополучател и П.Г.П. като
Поръчител по Договор за потребителски паричен кредит №1103539, одобрен и подписан на 04.03.2013 г., солидарно
дължат на ,Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. № 384/2018 г. на 9-ти гр. с-в по описа на PC - гр. Ловеч, а именно : 11
166,22 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
28.07.2016 г. до 28.02.2023 г., по отношение на които на основание чл.16, ал.2,
б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди
подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда; 891,36
лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от
28.07.2016 г. до 16.02.2017 г.; 1 174,51 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга, както и да им присъди
сторените и предявени разноски по
Ч.гр.д.№384/2018 г. на 9-ти гр. с-в по описа на PC - гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН-********** и П.Г.П., ЕГН-**********, двамата с адрес
*** да заплатят на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори
Н. Тодорова С. и Мартин
Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С. следните суми по предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД, а
именно : 11 166,22 /единадесет
хиляди сто шестдесет и шест лева двадесет и две стотинки/, представляваща неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
28.07.2016 г. до 28.02.2023 г.; 891,36 /осемстотин деветдесет и един лава тридесет и шест стотинки/ - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г.;
1 174,51 /хиляда сто
седемдесет и четири лева петдесет и една стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 11.02.2019 г. /последната дата е посочена в петитума
на исковата молба/;
законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.02.2019
г. /с пощенско
клеймо на исковата молба 11.02.2019 год./ до окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА П.Н.П.,
ЕГН-********** и П.Г.П., ЕГН-**********,
двамата с адрес *** да заплатят на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори
Н. Тодорова С. и Мартин
Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С. сумата в размер общо на 2 305,62 /две хиляди триста и пет лева шестдесет и две стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство,
включващи 828,66 лева заплатена по сметка на съда държавна такса, 926,96 лева
възнаграждение за особен представител на ответниците, 350 лева възнаграждение
за юрисконсулт за настоящото исково производство и 200 лева възнаграждение за
вещо лице по съдебно-икономическата експертиза.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори
Н. Тодорова С. и Мартин
Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С.
срещу П.Н.П., ЕГН-********** и П.Г.П.,
ЕГН-**********, двамата с адрес *** за заплащане на сторените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат И.К. *** определеното възнаграждение в
размер на 926,96 /деветстотин двадесет и шест
лева деветдесет и шест стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално
представителство на ответниците П.Н.П. и П.Г.П. по
гр.дело №333//2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
БАНКОВА
СМЕТКА ***, по която ответниците могат да платят дължимите суми е : IBAN : ***; BIC : *** - „Обединена Български Банка”АД.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №384/2018 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :