Присъда по дело №96/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260014
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510200096
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. Казанлък, 07.10.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, четвърти наказателен състав, седми октомври, две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ   

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                            1. Н.П.

                                                                            2. К.Г.

                                               

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, в присъствието на прокурора ДОЙЧО ЦАНЕВ, разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВ НОХД №96 по описа за 2020 година на Казанлъшкия РС

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Х.Х.– роден на *** год. в гр.К., живущ ***, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, със средно образование, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.10.2014 г. в гр.К., обл.С. З., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у някого – нотариус И.Г. *** действие района на Районен съд – Казанлък, вписан в регистъра на нотариалната камара под №440 – заблуждение, като представил за изготвяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 138, т.2, рег. № 2079, дело №304 от 2014 год., ниви с площ 12,477 дка в землището на с.Д., общ.М.– Удостоверение №182/ 13.10.2014 г. на Кмета на с.Д., общ.М. за наследници на Х.Х. К., починал на 20.06.2009 г., вместо да представи Удостоверение за наследници на Х.Х. К. /реален собственик на продаваните недвижими имоти/, починал на 12.05.1962 г. и с това е причинил имотна вреда на Т.Х.С. в размер на 950,00 /деветстотин и петдесет/ лв. и на Д.Г.П. в размер на 1900лв., или всичко на обща стойност 2850лв., поради което и на осн. чл.209 ал.1, във вр. с чл.54 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от ЕДНА година.

 

На осн. чл.66 ал.1 от НК, отлага изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.      

 

ОСЪЖДА подсъдимия Х.Х.Х. да заплати направените по делото разноски в размер на 163.28 лв. за изготвяне на експертизи по сметка на ОД на МВР гр.Ст. Загора.

 

         ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                   1.

 

                                                                                                   2.

                                              

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

мотиви

 

Обвинението срещу Х.Х.Х. е по чл.209,ал.1 от НК, за това, че на 14.10.2014г. в гр.К., обл.С. З., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у някого- нотариус И.Г.-*** действие района на Районен съд-Казанлък, вписан в регистъра на нотариалната камара под №440, заблуждение, като представил за изготвяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №138 т.2 рег.№2079, дело №304 от 2014г./ниви с площ 12,477 дка в землището на с.Д., общ.М./- удостоверение №182/13.10.2014г. на Кмета на с.Д., общ.М. за наследници на Х.Х. К., починал на 20.06.2009г., вместо да представи удостоверение на Х.Х. К./реален собственик на продаваните недвижими имоти/, починал на 12.05.1962г. и с това е причинил имотна вреда на Т.Х.С. в размер на 950лв. и на Д.Г.П. в размер на 1900лв. или всичко на обща стойност 2850лв.  

В съдебното заседание подсъдимият признава за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт на Районна прокуратура-Казанлък, като производството се проведе по реда на чл.27 от НПК. Защитникът на подсъдимия в с.з. също не ги оспорва, но изразява несъгласието си, своето и на подзащитния му, относно направените изводи от страна на обвинението. След приключване на съдебното следствие пледира невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт. Излага като аргументи, че няма доказателства Х.Х.Х. да е извършил престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и от събраните на досъдебното производство доказателства на основание чл.371,т.1 от НПК и  проверени в  съдебното следствие и след преценка поотделно и в съвкупност съдът установи следното;

Х.Х. К. бил роден през 1910г. и починал  на 12.05.1962г. Оставил за негови наследници Т.Х.С.- дъщеря и син Х.Х. К.. На тях, като  негови  наследници, били възстановени през 90-те години ниви, находящи се в землището на село Д., общ.М.. Двамата продали част от тях.

На 20.06.2009г. Х.Х. К. починал като оставил за свои наследници подсъдимия Х.Х.Х. и Д. Х. К., починала през 2011г. и оставила като нейни наследници децата си Д. Г. Г. и З. В. Г., живущи понастоящем в гр.София.

През лятото на 2014г. подсъдимият отишъл в с.М. общ.П. б., където живеела леля му Т.Х.С.. С нея той разговарял за останалите от наследството на починалия му през 1962г. дядо Х. К. ниви, които да продадат. Св.С. се съгласила и  му дала намиращите се при нея документи като двамата се разбрали Х. да я вземе и заведе при нотариус при продажбата на нивите. По време на водения разговор там била и св.М.П.- дъщеря на С..

Междувременно в началото на месец октомври 2014г. подсъдимият предложил на св.Д.П. да му продаде наследствените ниви. Последният се съгласил. За целта Х., на 13.10.2014г., отишъл в кметство с.Д., където подал искане за издаване на удостоверение за наследници. Св.И.А.- „главен специалист“ в кметството изрично обърнала внимание на молителя, че имената на баща му и дядо му съвпадат, тъй като наскоро била издавала удостоверение за наследници на дядо му, но той бил категоричен, че желае да получи удостоверение за наследници на името на баща си. А. издала исканото удостоверение за наследници с изх.№ 182 от 13.10.2014г. След това подсъдимият, заедно със св.З.К.- негова майка, децата на починалата му сестра- Д. Г. Г. и З. В. Г. и Д.Г.П. на 14.10.2014г. отишли в гр.Казанлък при   нотариус И.Г., където изповядали сделката. Били продадени четири имота/ниви/, находящи се в землището на с. Д.- 3 дка в местността „К. к.“, 1,497 дка в местността „Богданов мост“, 4,500 дка в местността „Ф. о.“ и 3,480 дка в местността „К. к.“ с обща данъчна оценка от 1831,50 лева. Бил изготвен нотариален акт  №138 том 2 рег.№ 2079, дело №304 от 2014г., за покупко-продажба на недвижимите имоти- ниви с обща площ от 12,477 дка, намиращи се  в землището на с.Д. общ. М.. По-късно арендаторът на продадената от подсъдимия земеделска земя  казал на св.С., че земята им е била продадена, което последната също установила след направената проверка при нотариус Г.. Впоследствие свидетелят Г.  изготвил констативен протокол за извършена проверка на документите, приложени към нотариално  дело №304/ 2014г. от 03.05.2017г..

От експертното  заключение на съдебно-графическата експертиза се установява, че ръкописният текст и подписът в искането за издаване на удостоверение за наследници от 13.10.2014г. са изпълнени от подсъдимият Х..

От експертното заключение на съдебно-оценителната агрономическа експертиза се установява, че пазарната цена на имотите е общо за 7646,20 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.И.Г., депозирани в хода на съдебното следствие и от показанията на свидетелите Д.П., И.А., Т.С., И.Г., М.П., З.К., З. Г. и Д. Г., които се подкрепят от експертните заключения на съдебно-графическата и съдебно-оценъчната агрономическа експертиза.

В подкрепа на установената фактическа обстановка са и приобщените писмени  доказателства:решение №145/ 16.02.2015г. по гр. дело №2097/ 2014г. по описа на  РС-Казанлък, решение № 49/ 22.01.16г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка, решение №340 от 05.07.2016г. за поправка на очевидна фактическа грешка, решение №300/ 04.07.2017г. по гр. дело № 2097/ 2014г., решение №387/ 14.12.2016г. по въззивно гражданско дело №1371/ 2016г. по описа на ОС-Стара Загора, нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №138/ 14.10.2014г., удостоверение за наследници на Х.Х. К., удостоверение  за наследници №168/ 17.09.2014г., удостоверение за наследници №182/ 13.10.2014г., протокол по въззивно гр. дело  на ОС-Стара Загора от 09.12.2015г., искане за издаване на удостоверение за наследници от 13.10.2014г., искане за издаване на удостоверение за наследници от 30.10.2014г., констативен протокол за извършена проверка документи приложени към нотариално дело №304/ 14.10.2014г., пълни данни от НБД Население, решение №33 за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи от 12.10.1998г., справка за имот от 19.06.2018г.

От посочените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните  изводи:

По несъмнен начин се установява, че подсъдимият Х.Х.Х. е знаел и съзнавал, че процесните недвижими имоти не са собственост само и единствено на починалия му баща, а и на неговата леля Т.С..

Това еднозначно се установява от показанията на свидетелите Д.П., И.А., Т.С., И.Г., М.П., както и от приложените  решения по гр. дело №2097/ 2014г. по описа на РС-Казанлък и въззивно гр. дело №1371/ 2016г. по описа на ОС-Стара Загора, удостоверения за наследници с изх.№№182/ 2014г. и 168/ 2014г., искане за издаване на удостоверение за наследници и констативен  протокол, изготвен от нотариус Г..

Показанията на горните свидетели са последователни, изчерпателни, взаимно се допълват и кореспондират с посочените писмени доказателства и спомагат за установяване на главните факти на доказване в процеса- има ли извършено деяние и кой е негов автор?

Предвид на безспорно установената фактическа обстановка съдът намира, че Х.Х.Х., от обективна и субективна страна, е осъществил състава на чл.209,ал.1 от НК.

От обективна страна същият,възползвайки се от факта,че имената на  починалите му баща и дядо- Х.Х. К.  съвпадат изцяло, е възбудил и поддържал заблуждение у нотариус И.Г., че собственик на имотите е починалия му баща и с това е набавил за себе си имотна облага сумата от 1900 лв., а на св.Т.С. е причинил имотна вреда в размер 915,75лв./½ от  данъчна оценка на процесните имоти/ .

Съдебната практика приема, че за съставомерността на деянието не е необходимо да е налице единство между измамения и ощетения, в случая  св.Т.С..

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Съзнавал е, че   процесните недвижими имоти са оставени в наследство от починалия му дядо и негови наследници са починалия му баща и леля му Т.С., поради което  първоначално е провел разговор с последната. Освен това е бил е предупреден изрично  от св.А. и  от други лица от селото- според показанията на св.П./, но възползвайки от еднаквостта на имената на дядо си и на баща си се е стремил и е искал настъпването на общественоопасните последици от последващите му действия.

Към момента на осъществяване на деянието минималната работна заплата за страната е била 340лв., а причинената вреда е от 915,75лв., поради което и с оглед начина на осъществяване на деянието/възбудил и поддържал заблуждение у нотариус/ правят случая немаловажен,поради което  няма основание за приложение на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК, предвид последващото обявяване на частична недействителност на изповяданата сделка от гражданския съд.

 Съдът напълно споделя становището на защитника на подсъдимия- адв.Н.А., че нотариус И.Г. е подходил съвсем повърхностно, без да извърши нужната  проверка на представените документи, но това не е изключващо отговорността обстоятелство по отношение на Х.Х.Х..

По отношение на поведението на нотариуса би могло да се приложат разпоредбите на чл.74-79 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, респективно тези, касаещи имуществената отговорност по чл.73 от същия нормативен акт.

Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст съдът счита, че Х.Х.Х. следва да бъде признат за виновен и наказан.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема упоритостта на подсъдимия при преследване на престъпната цел, а като смекчаващите вината му такива- чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни/ по делото няма данни същия да  има други противообществени прояви/.

Следователно  наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства към предвидения в закона минимален размер  и с оглед постигане целите на чл.36  от НК- една година лишаване от свобода.

За поправянето и преди всичко за превъзпитанието на Х.Х.Х. съдът счита, че така наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, а изтърпяването му, на основание чл.66 от НК, да бъде отложено за срок от три години.

На основание чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК подсъдимият следва да заплати и направените по делото разноски в размер от 163,28лв. по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора.

Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                             Районен съдия: