№ 3454
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100505348 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К. Б., срещу Решение №4976/20.12.2021 г.,
-ви
постановено по гр.д.№30744/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91
състав, с което е изменено, на основание чл. 59, ал. 9 СК, Решение № 105361 от 27.04.2017г.
по гр.д. 45639/2016г. на СРС, 89 състав, В ЧАСТТА му за родителски права, режима на
лични отношения и издръжка на детето Х.А. Б., като е предоставено упражняването на
родителските права върху детето Х.А. Б. с ЕГН **********, на неговия баща А. К. Б., при
когото е определено и местоживеенето на детето, осъдена е майката К. А. И. да заплаща на
Х.А. Б. чрез бащата А. К. Б. месечна издръжка в размер на 175,00 /сто седемдесет и пет/ лева
считано от влизане в сила на решението до настъпването на причина за нейното изменение
или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; определен е режим
на лични отношения между майката и детето Х.; прекратена е издръжката, определена с
горепосоченото решение дължима от А. Б. на детето Х. чрез неговата майка К. И..
Решението се обжалва единствено в частта, в която е постановено, че издръжката се
дължи от влизане в сила на решението, а не както е предявено с исковата молба - от
момента на претенцията и образуване на делото /април 2021 г./
Във въззивната жалба е съдържа и оплакване относно разноските, което оплакване
1
има характер на молба по чл. 248 ГПК и по което искане е налице произнасяне на
първоинстанционния съд с определение от 01.04.2022 г., което, като необжалвано, е влязло в
сила на 26.04.2022 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и
необосновано. Моли се да се отмени в обжалваните части и да се постанови друго, с което
присъдената издръжка да бъде дължима от м. април 2021 г., както и да се присъдят разноски.
Въззиваемата страна К. А. И., е депозирала отговор, с който оспорва въззивната
жалба и моли да бъде оставена без уважение оспорва изложеното в жалбата и моли
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение №4976/20.12.2021 г., постановено по гр.д.№30744/2021 г. по описа на
-ви
Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, е изменено, на основание чл. 59, ал. 9 СК,
Решение № 105361 от 27.04.2017г. по гр.д. 45639/2016г. на СРС, 89 състав, В ЧАСТТА му за
родителски права, режима на лични отношения и издръжка на детето Х.А. Б., като е
предоставено упражняването на родителските права върху детето Х.А. Б. с ЕГН **********,
на неговия баща А. К. Б., при когото е определено и местоживеенето на детето; осъдена е
майката К. А. И. да заплаща на Х.А. Б. чрез бащата А. К. Б. месечна издръжка в размер на
175,00 /сто седемдесет и пет/ лева считано от влизане в сила на решението до настъпването
на причина за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска; определен е режим на лични отношения между майката К. А. И. и
детето Х. А.ов Б.; прекратена е издръжката, определена с горепосоченото решение дължима
от А. К. Б. на детето Х. А.ов Б. чрез неговата майка К. А. И., оставени са без уважение
претенциите на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че тъй като детето Х.А. Б. от април 2021 г.
живее при баща си, то независимо от действието на влязлото в сила решение от 27.04.2017 г.
по гр. дело № 45639/2019 г. на СРС, 89-ти състав, по силата на което упражняването на
родителските права по отношение на същото дете е било предоставено на майката К. И.,
което решение е изменено с Решение №4976/20.12.2021 г., постановено по гр.д.
№30744/2021 г. на СРС, 91 състав, то началната дата на месечната издръжка, която е
осъдена да заплаща майката с Решение №4976/20.12.2021 г., следва да се определи именно
от месец април 2021 г.
Настоящият съд не споделя тези доводи.
Това е така, тъй като в случая производството пред първата инстанция се е развило
като такова по чл. 59, ал. 9 СК, а именно касае се до промяна упражняването на
2
родителските права по отношение на детето Х.А. Б. – изменено е, на основание чл. 59, ал. 9
СК, Решение № 105361 от 27.04.2017г. по гр.д. 45639/2016г. на СРС, 89 състав, в частта му
за родителски права, режима на лични отношения и издръжка на детето Х.А. Б., като е
предоставено упражняването на родителските права върху детето Х.А. Б., ЕГН **********,
на неговия баща А. К. Б..
Съгласно т. 18 от Постановление № 5/16.11.1970 г., Пленум на ВС, при промяна на
упражнението на родителските права по иск по чл. 29, ал. 2 СК отм. (сега чл. 59, ал. 9 СК),
началният момент на така определената издръжка започва от привеждането в изпълнение на
решението.
Това привеждане в изпълнение на решението може да стане по доброволен или по
принудителен начин, като във втория случай следва да се има предвид разпоредбата на чл.
404 ГПК, съгласно която подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и
определения на съдилищата.
Следва да се отбележи, че моментът на влизането в сила на съдебното решение и
моментът на привеждането в изпълнение на влязлото в сила решение, не са равнозначни
понятия, като времето на привеждането в изпълнение на влязлото в сила решение, не
предхожда момента на влизане в сила на решението, а най-често настъпва след това.
В случая, както се посочи и по-горе, производството пред първата инстанция се е
развило като такова по чл. 59, ал. 9 СК, по иск предявен от бащата А. К. Б., като майката К.
А. И. в срока за отговор и в хода на делото по същество е признала иска, т.е. няма спор
между страните относно претенцията на бащата да упражнява родителските права по
отношение на детето Х. със законните последици, т.е. с оглед липсата на спор между
страните, моментът на влизането в сила на съдебното решение и моментът на привеждането
в изпълнение на влязлото в сила решение, се очаква с голяма степен на вероятност да
настъпят едновременно, като първоинстанционния съд е постановил по-благоприятно
решение за въззивника относно началната дата на издръжката.
Ето защо, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, тъй
като в случая въззивникът претендира начална дата на издръжката от един по-ранен момент
както от влизане в сила на решението, така и от привеждане в изпълнение на влязлото в
сила решение, а именно от момента на претенцията и образуване на делото /април 2021 г./,
която претенция обаче не кореспондира с постановките в посоченото по-горе
Постановление № 5/16.11.1970 г., Пленум на ВС.
При положение, че детето за процесния период (април 2021 г. до датата на влизане в
сила на решението на СРС) е живяло при бащата и се е отглеждало от него, то последният
има възможност, на основание чл. 140, ал. 3 СК, да търси от насрещната страна (от майката)
това, което е дал в натура за отглеждането на детето Х. за посочения период.
Относно оплакването във въззивната жалба досежно разноските правилно
първоинстанционният съд е намерил, че това оплакване има характер на молба по чл. 248
ГПК и по което искане е налице произнасяне на Софийския районен съд с Определение №
3
8360 от 01.04.2022 г. Това определение (Определение № 8360 от 01.04.2022 г., постановено
по гр. дело № 30744/2021 г. по описа на Софийски районен съд), като необжалвано, е влязло
в сила на 26.04.2022 г.
Ето защо настоящата инстанция не дължи произнасяне досежно оплакването за
разноските, сторени в производството пред първа инстанция.
Първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно. Доводите в
жалбите са изцяло неоснователни. При постановяване на решението първоинстанционният
съд е съобразил законовите разпоредби и задължителната съдебна практика.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция: производството пред първата инстанция е
образувано и се е развило като такова по спорна съдебна администрация. Характерът на
производството не се променя и с пренасянето му пред въззивната инстанция, независимо
от това, че се решението се обжалва само относно началната дата на издръжката. При
производство на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителски
права, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора, не намира
приложение. Настоящият съдебен състав напълно споделя така изложеното разбиране,
застъпено вкл. и в сходна практика на ВКС (напр. Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч.
гр. д. № 3423/ 2015 г., ВКС, ГК, 1-во ГО). При съдебното администриране на гражданските
отношения се образуват дела от граждански характер и съдът постановява съдебни решения
в двустранни спорни производства. Влязлото в сила съдебно решение води до промяна в
съществуващите граждански отношения. Няма съмнение обаче, че производствата за спорна
съдебна администрация не са част от гражданския процес в смисъл на защита - санкция при
нарушени граждански права и следователно, не могат да се квалифицират като граждански.
Постановените по тях съдебни решения са законоустановен механизъм за защита за
уязвимата в спора страна - децата и решението ползва и двамата родители. Ето защо, съдът
намира, че за процесното производство, правилото на чл. 78 ГПК за възлагане на разноските
е неотносимо и същите следва да бъдат понесени от всяка страна, така както са направени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4976/20.12.2021 г., постановено по гр. дело №30744/2021 г.
-ви
по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав в обжалваната част (в която е
постановено, че издръжката се дължи от влизане в сила на решението).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. К. Б., ЕГН **********, за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5