Решение по дело №944/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               2020г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева  адм.дело № 944 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197, ал.2 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на И.Г.Т.,***, депозирана чрез адв. Б., против Решение № 94/07.04.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200003-023-0000762/04.03.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП-Варна.

 В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати при постановяването му процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, поради което е отправено искане да бъде отменено оспореното решение на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено процесното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. 

Твърди, че искането за налагане на обезпечителни мерки не е мотивирано и че е нарушен принципът на съразмерност, както и че не са спазени изискванията на чл. 195, ал.2 ДОПК и чл. 121, ал.3 ДОПК. Релевира доводи, че в мотивите на Директора на ТД на НАП-Варна е посочено единствено, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 10000 лева, в това число главница 9000 лева и лихва 1000 лева, но не става ясно, нито от Постановлението на главния инспектор по приходите, нито от решението, как главен инспектор по приходите е стигнал до извода, че изпълнението би се затруднило, което да му даде основание да иска налагане на предварителни обезпечителни мерки. Освен това не са представени никакви писмени доказателства, от които би могло да се направи извод за основателност на тези твърдения. Сочи, че следва да се има предвид, че предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие, на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Поради тази причина разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК изисква обезпечителните мерки да не спират и възпрепятстват дейността на ревизираните лица, поради което задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване по чл. 121, ал. 3 от ДОПК е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. В постановеното Решение е посочен очакван размер на задължението по данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ с период 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., както следва: главница в размер на 9000 лева и лихва в размер на 1000 лева към 21.02.2020 г. В същото време обаче като предварителна обезпечителна мярка се налага запор върху лек автомобил със значителна по-висока стойност, поради което жалбоподателят сочи, че не е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.

Счита, че изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В конкретния случай и в постановеното Постановление, и в решението на Директора на ТД на НАП не са изложени, конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагане на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Още повече, че предполагаемият размер на публично задължение не е в особено големи размери, което да налага от друга страна, допускане на предварително обезпечение.

По изложените съображения отправя искане обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че атакувания административен акт от една страна е необоснован, а от друга страна наложеното обезпечение е несъразмерно, съобразно изискванията на закона, което води до незаконосъобразност, поради което моли да бъде отменено. Твърди, че това адм.дело е част от друго, във връзка с искове, водени срещу близки на жалбоподтелката. Тя е трето лице, представила е всички надлежни доказателства за това, включително договори за заем, поради което произходът на средствата е доказан. Представените писмени доказателства установяват, че вменените като задължения на жалбоподателката средства са платени от трето лице и няма основание да се търси отговорност по отношение на тези средства.

 С оглед на изложеното отправя искане за отмяна на  решението, с което е потвърдено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Ответникът по жалбата- директор на ТД на НАП- гр. Варна, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмени бележки, чрез пълномощник оспорва жалбата. Поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като моли в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 94/07.04.2020г. Директора на ТД на НАП-Варна, на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК е потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200003-023- 0000762/04.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП-Варна.

С Постановление с изх. № С200003-023-0000762/04.03.2020год. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121,ал. 1 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка Запор върху МПС- лек автомобил марка ****, peг. № ****, рама № *******, двигател № *******, година на производство 2015г., мощност 430kw със застрахователна оценка 134 000,00лв.

Горепосоченото постановление е издадено във връзка с искане за предварително обезпечение с №Р-03000320000106-039-001/21.02.2020г., на главен инспектор по приходите, в качеството си на ръководител ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия/ ЗВР/ №Р-03000З20000106-020-001/09.01.2020 г. с посочен очакван размер на задължения по данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДЦФЛ с период 01.01.2014г. до 31.12.2019г. както следва: главница в размер на 9000,00 лв. и лихва в размер на 1000,00 лв. към 21.02.2020 г. В хода на ревизионното производство било установено, че задълженото лице притежава недвижим имот в с.П., има закупен луксозен лек автомобил. Установено било, че лицето има една декларирана банкова сметка, ***. След извършен анализ на имущественото състояние на ревизираното лице публичния изпълнител наложил исканата обезпечителна мярка.

От решение № 94/07.04.2020 г. се установява, че директорът на ТД на НАП е потвърдил постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като е приел, че обезпечението е наложено въз основа на искане на орган по приходите, същото съдържа всички изискуеми по чл. 196, ал. 1 от ДОПК реквизити, включително мотиви за налагането на посочената обезпечителна мярка; предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията или при издаване на ревизионен акт за обезпечаване на бъдещи публични вземания, чийто размер ще бъде окончателно установен след приключването й с влязъл в сила ревизионен акт. Към административната преписка са приложени Свидетелство за регистрация № *********, Удостоверение № ******/28.02.2020 г. за застрахователна стойност на МПС.  По делото са приобщени и представените от процесуалния представител на жалбоподателката комбинирана застрахователна полица № **** за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 23.07.2019 г., Квитанция № **********/23.07.2019 г., Протокол № **********/23.07.2019 г., Пълномощно, Застрахователна полица за застраховки Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука № ******от 23.07.2019 г., Въпросник-Предложение за сключване на застраховки Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука към полица № ******от 23.07.2019г., Квитанция № ********** от 23.07.2019г., Международна карта за автомобилна застраховка, Фактура № **********/24.07.2019г., № **********/09.09.2019г.,  № **********/09.09.2019 г. и № **********/21.08.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Жалба е подадена в срока по чл. 197, ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 121, ал.1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197, а съгласно ал.3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съгласно чл. 195, ал.7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5.

Съдът с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган - директора на ТД на НАП - Варна и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл. 197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В  тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал.1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.

Както бе посочено, предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителното обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде сериозно затруднено или осуетено. Размерът на очакваното задължение може да бъде такава индиция за затруднено събиране на задължението, но в конкретния случай очаквания размер не е обоснован. В постановлението е посочено, че публичното вземане е в предполагаем размер на 10000лв., който съответства на този, посочен в искането като общ размер- главница от 9000 лв. и лихви в размер на 1000 лв. В искането не са посочени мотиви, а и към него не са приложени такива относно това защо посоченият размер на данъчното задължение е очакван. Към искането са приложени удостоверение за застрахователна стойност на МПС №******/28.02.2020г. и свидетелство за регистрация, но не са изложени съображения как тези документи кореспондират с очакваните данъчни задължения.

С оглед липсата на мотиви към момента на налагане на обезпечителните мерки и към настоящия момент съдът намира, че искането за налагане на обезпечителна мярка е необосновано. За да се наложат обезпечителни мерки следва да са налице данни за факти, обосноваващи извод за подлежащ на облагане доход, което условие в случая не е доказано от органите по приходите.

С оглед разпоредбата на чл. 121, ал.1 от ДОПК следва да се извърши и преценка и на имущественото състояние на ревизираното лице. Обезпечителната нужда не може да се определи само от очаквания размер на задълженията, а следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с разполагаемото имущество и то при съобразяване с условията по чл. 121, ал.3 от ДОПК. По делото липсват данни да е извършена и такава преценка.

В случая е наложена обезпечителна мярка- запор върху МПС- лек автомобил марка ****, peг. № ****, рама № *******, двигател № *******, година на производство 2015г., мощност 430kw със застрахователна оценка 134 000,00лв..

Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава, т.е. в конкретния случай предполагаемия размер на задължението на жалбоподателката, както е приел публичният изпълнител е 9 000 лв. главница и 1 000 лв. лихва и обезпечителната мярка следва да бъде наложена до този размер. Като е наложил обезпечителна мярка, която явно не съответства на размера на обезпеченото задължение, публичният изпълнител е постановил незаконосъобразен акт в нарушение на изискванията на чл. 195 ДОПК. Липсват мотиви относно необходимостта от налагането на тези мерки и относно размера, който следва да се обезпечи, като такъв не е и посочен в частта, с която са наложени.

Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката върху активи на стойност несъразмерна на обезпечителната нужда съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като незаконосъобразно.

В случая обезпечителната мярка обременява прекомерно интересите на длъжника. Наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение върху имущество на длъжника.

С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи, както на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, така и с преследваната от закона цел.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Решение № 94/07.04.2020 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С200003-023-0000762/04.03.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна следва да се отмени, като на основание чл. 197, ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 197, ал.3 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 94/07.04.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200003-023- 0000762/04.03.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП-Варна

и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наложените с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200003-023-0000762/04.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП-Варна, на И.Г.Т. *** предварителни обезпечителни мерки - запор върху МПС - лек автомобил марка ****, peг. № ****, рама № *******, двигател № *******, година на производство 2015г., мощност 430kw със застрахователна оценка 134 000,00лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: