№ 434
гр. В., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320201181 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „М.Б.“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„П.“, бул. „Б.Ш.“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П. П. П. против
Наказателно постановление № 0029320 от 29.08.2023г. на Директор в РД за
областите В., Монтана, Враца със седалище Монтана към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 200
от Закон за защита на потребителите „имуществена санкция“ в размер на
1000 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закон за защита на потребителите.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител. В депозираната пред съда
жалба моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен и
незаконосъобразен. Поддържа, че административно-наказващият орган
неправилно е приложил материалния закон, като не е взел под внимание
осигуреното от дружеството жалбоподател устройство „прайс чекър“, което
по смисъла на закона е „друго средство за информиране на потребителите“.
Релевират се съображения относно несъразмерно наложено тежко наказание
спрямо обществената опасност на деянието и дееца. В условията на
алтернативност се моли за редуциране на наложената санкция до
минималната или за категоризиране на случая като маловажен по смисъла на
чл. от ЗАНН.
Представител на ответната страна не се явява в съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище. По същество моли съда да потвърди
издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 20.04.2023г. длъжностни лица на КЗП извършили проверка на
търговеца „М.Б.“ ЕООД в стопанисван от него обект – магазин „Т-Маркет“ в
гр. В., ул. „Ж.“ №3. Служителите на КЗП РД за областите В.,Монтана и Враца
със седалище Монтана, сред които бил и актосъставителят С. И., установили,
че търговецът не е обозначил едновременно продажната цена и цената за
единица мярка на предлагани за продажба млечни стоки – кашкавали, които
са предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж.
Инспекторът от Комисия за защита на потребителите за област В. и
служителят на ОДБХ – В. констатирали, че е обозначена само цената за
единица мярка /килограм/,без да е обозначена продажната цена на всяка
опаковка за съответните грамажи на следните стоки – Кашкавал от краве
мляко „Българче“ на цена за килограм 17,99 лв./кг. – без продажна цена за:
426г, 400г, 434г, 428г, 402г, 408г, 464г, 480г, 392г, 418г, 414г; Кашкавал от
краве мляко „Гайда“ на цена за килограм 21,86 лв./кг – без продажна цена за:
370, 375г, 295г, 365г, 380г, 365, 375г, 350г, 320г, 360г, 355г, 400г, 380г, 330г,
435г, 405г, 358г, 415г; Кашкавал от краве мляко „Дея“ на цена за килограм
16,99 лв./кг – без продажна цена за; 437г, 379г, 440г, 422г, 379г, 404г, 374г,
414г, 375г, 404г, 379г, 375г, 360г и 424 г. За установеното на място бил
съставен констативен протокол № К-2743091 от 20.04.2023 г., към който бил
приложен фискален бон.
Въз основа на резултатите от проверката и събраните доказателства бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
002932/26.04.2023г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение по чл.
20,ал. 1 от ЗЗП. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя на основание
чл. 40,ал. 2 от ЗАНН и е връчен на основание чл. 233,ал. 4 ЗЗП на управителя
на обекта. Не е депозирано писмено възражение срещу АУАН.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството било наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за
нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. И. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително
АУАН № К – 002560/31.03.2023г, констативен протокол № К –
2743091/20.04.2023г с приложение, заповед № 771/13.10.2022г. за
компетентност на наказващия орган, заповед №339 ЛС/ 22.04.2015г. за
компетентност на актосъставителя, писмо изх.№ М – 03 -219/29.08.2023г. за
връчване на НП с ИД. От показанията на свидетеля И. се установява, че
търговецът „М.Б.“ не е обозначил едновременно продажната цена и цената за
единица мярка на предлагани за продажба стоки – млечни продукти , а
именно кашкавали, които са били предварително опаковани от производителя
с определен грамаж. Показанията на актосъствителя И. изцяло съответстват
на съставения от него констативен протокол, включително за проверка на
място, както и останалите писмени доказателства. Показанията на свидетеля
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
2
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им
дава вяра.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна по
следните съображения:
При съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН,
като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице, предвид представената заповед, и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото му по чл.
44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Спазено е правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като актът
е съставен в отсъствието на представител на дружеството нарушител.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност, съгласно представената заповед, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34
от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него
не съществуват съществени пороци, водещи до съществено накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият
орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно текста
на чл. 20, ал.1 от ЗЗП на всеки търговец е вменено задължение със силата на
императива да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или
по друг подходящ начин. В случаите когато видът на стоката позволява
поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.
От анализа на правната норма може да се приеме, че за да възникне
административно-наказателна отговорност за даден субект по този текст от
ЗЗП на първо място е необходимо той да притежава качеството на "търговец".
3
Легално дефиниция на това понятие се съдържа в ДР на Закона за защита на
потребителите и по-конкретно в §13, където е посочено, че "търговец" е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Вън от съмнение е, че търговското дружество „М.Б.“ ЕООД като юридическо
лице, осъществяващо търговия на едро и дребно с хранителни и
нехранителни продукти, попада в обхвата на коментираното понятие.
На следващо място, за да възникне отговорността на търговеца по
текста на 20, ал.1 от ЗЗП следва същият да не е изпълнил задължението си да
обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или
по друг подходящ начин. В § 13, т. 8 и т. 9 на ДР на ЗЗП законодателят е дал
легална дефиниция на понятията "продажна цена" и "цена за единица мярка".
Съдържанието на двете понятия, съотносимо към разпоредбата на чл. 20, ал. 1
от ЗЗП налага извода, че във всички случаи, когато стоката е предварително
опакована от производителя, търговецът е длъжен да обявява едновременно
цената за единица мярка на стоката и продажната цена за определеното
количество от същата От събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства бе установено по несъмнен и категоричен начин, че
търговецът "М.Б.“ не е изпълнил това свое административно задължение.
Продаваните в търговския обект артикули, а именно – млечни продукти –
кашкавали - не са имали поставена крайна продажна цена, а на вниманието на
клиентите е била поставена единствено цената за единица мярка - килограм.
От изложеното следва, че в конкретния случай търговското дружество не е
изпълнил задължението си едновременно да обозначи продажната цена и
цената за единица мярка на предлаганите стоки,при което правилно е бил
привлечен към административно-наказателна отговорност с процесното
наказателно постановление за извършено нарушение по текста на чл. 20, ал.1
от ЗЗП. Настоящият съдебен състав намира възражението на жалбоподателя
относно неправилното приложение на материалния закон предвид наличието
на „прайс чекър“ като устройство, допълващо и поясняващо данните от
етикета, за несъстоятелно. Прайс чекър се явява допълнително средство за
показване на цената, но не попада в обхвата на посочения в закона подходящ
начин, а именно лесен и достъпен за клиентите, които да могат без
допълнителни усилия да се информират за цената на стоката. Съдът намира,
че устройството не може да замени или да освободи търговеца от
императивно вмененото му задължение, посочено в чл. 20, ал.1 от ЗЗП, което
е единствено и само негово, а не на потребителите сами да се информират за
цените на стоките чрез полагане на допълнителни усилия.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана отговорност на
юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото
производство, тъй като отговорността му е обективна и безвиновна.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
4
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да
се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата,
регулиращо и контролиращо поведението на търговците като икономически
по-силната страна във взаимоотношенията с клиентите им потребители.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при защитната й роля в икономическите
отношения, свързани с крайния потребител като по-слабата страна в тях. Не
се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗЗП е
гарантирането на правата на потребителите, ограничаване превъзходството на
търговците и преодоляването на неравноправност във взаимоотношенията им,
като в закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и
отговорността при нарушения, които увреждат интереси на държавата в
областта на защитата на потребителите. Тъй като конкретното нарушение е
формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването
на определен съставомерен резултат, изразяващ се във вреда за
потребителите или за държавата. Ето защо липсата на такъв съставомерен
резултат на нарушенията при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 200 от ЗЗП няма отношение при преценката за
наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на
вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на
легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Следователно закономерен е и изводът, че обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност,
каквато беше установена и по конкретното дело. Поради изложеното съдът
намира направените в жалбата възражения относно незаконосъобразност на
процесното НП поради неразгледана хипотеза на маловажен случай за
неоснователни.
Размера на имуществената санкция съдът намира за правилно
определена – по чл. 200 от ЗЗП. Съгласно санкционната разпоредба „За
нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на
наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага „глоба“ в размер от 300 до
5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица –„имуществена
санкция“, в размер от 500 до 5000 лв.“. В случая размера на
административното наказание явно е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН – размерът на санкцията е определен при значителен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като е взето под внимание както
количеството на стоките без указана продажна цена за всяка опаковка, така и
5
имущественото състояние на търговеца, като е наложена „имуществена
санкция“ около минималния предвиден размер по закон, а именно сумата от
1000 лв.
Наказателното постановление е съобразено с процесуалния и
материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като намери, че
извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател е
доказано по категоричен начин, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 002932 от 29.08.2023г. на Директор в РД за
областите В., Монтана, Враца със седалище Монтана към главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
„М.Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „П.“, бул. „Б.Ш.“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П. П. П., е
наложено административно наказание на основание чл. 200 от Закон за
защита на потребителите „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закон за защита на потребителите.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ ОСЪЖДА „М.Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „П.“, бул. „Б.Ш.“ № 247, ет. 2, представлявано от
управителя П. П. П. да заплати на КЗП РД Монтана сумата от 100 лв.,
представляваща разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6