Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр.Хасково, 24.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на първи юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 345 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
касационно, по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
две касационни жалби, първата на „ТРАШ ЕКО ПАК“ ЕООД, гр.С., втората на
Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Хасково, двете срещу
Решение №30/30.01.2020г., постановено по НАХД №547 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2019 година.
В първата
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че
районният съд не взел под внимание, в цялост, изложеното в жалбата против
наказателното постановление на директора на РИОСВ – Хасково. Разгледал и
тълкувал фактите и обстоятелствата ограничително, единствено в посока на
предубедена виновност на „ТРАШ ЕКО ПАК“ ЕООД. По презумпция било прието, че
твърдяното нарушение е тежко, като се изхождало от предполагаемостта на волята
на законодателя за възможност за бъдещо замърсяване на околната среда. Смята
се, че административнонаказващият орган не съобразил всички правно релевантни
факти и обстоятелства от значение на случая, като не взел предвид и
обстоятелствата, мотивирани пред него за маловажност на случая, а го разгледал
едностранно и ограничително. Не били взети предвид всички смекчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Наложената за
нарушението санкция, намелена от съда с изменението на наказателното
постановление, се явявала несъразмерно тежка спрямо обществената опасност на
твърдяното деяние. Нарушението било първо по ред и не били налице многобройни,
утежняващи вината обстоятелства.
Иска се
постановяване на ново решение, с което да бъде намалена наложената на
дружеството санкция до предвидения в закона минимум.
Във втората
касационна жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение в частта на отмяната на наказателното постановление за наложеното
наказание над размера от 5 000 лева. Счита се, че издаденото на
дружеството предписание било свързано с активното му поведение в предписаните
срокове, което в случая не било налице. Неизпълнението на предписанието в срок
било доказано по несъмнен начин, което означавало, че наказателното
постановление и размерът на имуществена санкция били законосъобразни. При
определянето ѝ били съобразени всички смекчаващи и отегчаващи тежестта на
нарушението обстоятелства. Деянието било с по-висока степен на обществена
опасност, тъй като водило до повишен риск за околната среда, поради което се
санкционирало по-строго от законодателя. Безспорно било, че дружество извършило
нарушение на екологичното законодателство, поради което се приемало, че
последното като цяло нямало правилно и отговорно отношение към установения
правов ред, което следвало да се отчете като отегчаващо обстоятелство. Това
мотивирало наказващия орган да наложи по-висок размер на имуществената санкция
– 10 000 лева.
По изложените
съображения се иска отмяна на съдебното решение, в частта, с която е отменено
наказателното постановление за размера на санкцията над 5 000 лева.
В писмена молба,
подадена от пълномощник, жалбата се поддържа, като се моли наказателното
постановление за бъде потвърдено в неговата цялост, алтернативно се иска да се
остави в сила решението на районния съд. Претендират се разноски по
делото.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбите оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационните
жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледани по
същество са неоснователни.
С проверяваното
решение Районен съд – Димитровград е изменил
Наказателно постановление (НП) №39 от 29.10.2019 г., издадено от Директора на
РИОСВ – Хасково, с което на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2 и
чл.168 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за нарушение на чл.166,
т.3, във вр. с чл.156, т.2 от ЗООС, на „ТРАШ ЕКО ПАК“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, за
това, че не изпълнило Предписание №57 от 22.08.2019 г. на директора на РИОСВ –
Хасково, като отменил НП в частта на
наказанието над 5 000, а в останалата част го потвърдил.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че НП било законосъобразно и правилно
издадено. Спазена била процедурата по издаването му. Установил, че „ТРАШ ЕКО
ПАК“ ЕООД не изпълнило т.1 от Предписание №57 от 22.08.2019 г. на директора на
РИОСВ – Хасково, което било издадено с цел да се предотврати възможността за
замърсяване на околната среда, с краен срок на изпълнение – 15.09.2019г.
Безспорно било, че дружеството осъществило състава на чл.166, т.3, във вр. с
чл.156, т.2 от ЗООС. За неоснователни съдът приел доводите на жалбоподателя за
маловажност на случая, тъй като ставало въпрос за отпадък, с разрешителен
режим, чието унищожаване или обработка изисквали специална площадка и други
специални методи, което предполагало вероятна възможност за бъдещо замърсяване
на околната среда. Правилно била определена правната квалификация на
нарушението.
Въпреки така
формираните мотиви, съдът прел, че наказателното постановление е неправилно, в
частта на наложената санкция за размера над 5 000 лева. За да стигне до
тази извод посочил, че несъмнено се установило започнало изпълнение на
предписанието, макар и пълно такова да липсвало. Благоприятни в случая за
наказаното лице били ангажиментът и намерението да се съобрази с указанията на
АНО. Поради това определеното от последния наказание в размер близо до средния
било неправилно, а точният и справедлив бил равен на 5 000 лева.
Решението е правилно като карен резултат.
Не се споделят изложените от името на „ТРАШ ЕКО ПАК“ ЕООД доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт. Същият е постановен при напълно
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция приема за правилен извода на районния съд, че
наказателното постановление е правилно и издадено при спазване на процедурата
по ЗАНН.
В случая, безспорно е установено, че „ТРАШ ЕКО ПАК“ ЕООД не е изпълнило в
срок до 15.09.2019 г. Предписание №57/22.08.2019 г. на директора на РИОСВ –
Хасково, с което е било предписано „отпадъците, описани в Констативен протокол
№851/19.08.2019г. да бъдат отстранени от площадката, използвана от дружеството
в гр.Д.“ и „преди доставяне на количества отпадъци след почистването ѝ,
да се осигури водонепропускливо покритие върху целия терен на площадката, със
задължителен срок за изпълнение преди договаряне на доставката и отговорно
лице: управител на „ТРАШ ЕКО ПАК“ ЕООД““. Неизпълнението на предписанието е
констатирано по надлежния ред – чрез съставяне на Констативен протокол №955, в
деня на нарушението – 16.09.2019 г., в рамките на осъществен последващ контрол.
Съгласно чл.156, т.2 от ЗООС, последващият контрол се осъществява чрез
проследяване на изпълнението на предписанията,
дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на
текущия контрол. Според чл.166, т.3 от ЗООС, с наказанията по чл.165 се
наказват и лицата, които не изпълняват предписанията,
дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по
чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите
на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните
паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. В чл.165, ал.2 от ЗООС се
предвижда имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. да се налага на
юридическото лице или едноличния търговец, в случаите, когато негов работник
или служител извърши нарушение по ал.1, независимо от това дали контролният
орган може да установи самоличността на работника или служителя.
Следователно, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, е наказуемо.
Санкционираното административно нарушение не може да бъде определено като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Преценката на административнонаказващия
орган, че случаят не е маловажен, съответства на закона, тъй като нарушението
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за
нарушения от същия вид. В тази насока се подкрепя изложеното от районния съд,
като следва да се допълни, че констатираното деяние засяга значими обществени
интереси и се характеризира със завишена степен на обществена опасност,
доколкото същото представлява реална заплаха за живота и здравето на
неограничен брой граждани и би могло да доведе до неблагоприятни последици
върху околната среда.
Неоснователни са възраженията, изложени във втората касационна жалбата,
доколкото настоящият касационен състав счита, че районният съд правилно е
намалил наложената санкция до размера от 5000 лева. Същата е в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Касационната инстанция счита, че така наложеното наказание е съответно на
извършеното нарушение и е в размер, необходим за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. Въпреки това, не се споделя основния
мотив на районния съд за намаляването размера на санкцията, а именно започнало
изпълнение на предписанието. В случая релевантно за намаляването следва да е
обстоятелството, че наказващият орган не е обосновал в достатъчна степен защо е
решил да наложи санкция в размер точно 10 000 лева, при законово определен
диапазон от 2000 до 20 000 лева. В наказателното постановление не са
обективирани достатъчно мотиви, които да обосноват в необходимата степен
налагането на тази санкция. В тази връзка, недопустимо е едва в касационната
жалба да се излагат мотиви, обосноваващи наложеното със санкционния акт
наказание на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при
определянето на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Това са законово
установените критерии за индивидуализация на наказанието, които
административнонаказващият орган следва да съобрази при определяне на
наказанието. В случая, според настоящия състав, това не е било сторено с
необходимата прецизност, предвид обстоятелствата по извършване на нарушението,
вида на отпадъка, степента на вредност и др., поради което намаляването на
санкцията до размер от 5 000 лева следва да се приеме за правилно.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата
по делото и са неоснователни. Като е изменил наказателното постановление,
районният съд правилно е приложил закона и не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е
валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, разноски за страните не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №30/30.01.2020г.,
постановено по НАХД №547 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.