РЕШЕНИЕ №
09.05.2016
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми
март две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: И.П.
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2383 по описа на съда за 2014 година.
Производството
е образувано по иск за установяване по реда на чл. 422 от ГПК на съществуването
на задължението на ответника Н.И.В. *** към ищеца „Топлофикация София“ ЕАД –
гр. София, за цена на консумирана топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.
София, собственост на ответника. Претендира се сумата 5014,57 лв. главница,
отнасяща се за периода от м. юни 2011 г. до м. април 2014 г., и 600,54 лв.
лихва за забава от 16.08.2011 г. до 19.12.2013 г. и законната лихва от деня на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.12.2013 г.
В
исковата молба се твърди, че като собственик на топлофициран имот ответникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, а според чл. 150, ал. 1 от същия закон продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Ответникът
не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
изготвените и обявени по съответния ред общи условия на ищеца. Претендираните
суми са начислени по действителния разход на енергия по уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Ищецът е изпратил на
ответника покана за доброволно изпълнение, но такова не е последвало.
Искът
е с материалноправна квалификация по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
В
подадения отговор на исковата молба ответникът чрез назначения му първоначално
особен представител, впоследствие упълномощен от него, оспорва иска по
основателност по съображения, че в посочения в исковата молба период са били
наложени възбрани и запори на недвижимите имоти на ответника, както и запори на
всички банкови сметки на дружества, в които той участва.
По
делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника
дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия – „Техем
сървисис“ ЕООД.
В
писмена защита допълнително ответникът чрез пълномощника си излага доводи, че
предявеният иск е в нарушение на разпоредбите на директива 2011/83/ЕС относно
правата на потребителите и директива 2006/32/ЕО относно ефективността при
крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Ответникът
не е сключил договор за доставка на централно отопление и съгласно чл. 27 от
втората изброена директива има право да откаже да плати. Нарушени са според
него и изискванията на чл. 47, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗП, чл. 48 от ЗЗП за
представяне на информация на хартиен или друг носител на потребителя, а според
чл. 59, ал. 2 от ЗЗП потребителят не може да бъде лишен от защита, която му се
предоставя от законодателството на държава членка на ЕС, въвеждащо изискванията
на изброени в текста директиви на ЕС. Сочи се и че ищецът не е представил
всички писмени доказателства, от изслушаното заключение на експертизата не се
установява да има сключен договор за разпределението на паричната сума между
отделните потребители в етажната собственост за общите части, след изменението
на Наредбата за топлоснабдяването не са подновени прекратените договори с
изпълнена процедура по вземане на решение на етажната собственост за сключване
на нов договор; че на ответника не са му представени данни за фактури, дебитни
и кредитни известия, не е получавал на посочения адрес съобщения; че всички
количества на топлинната енергия са недоказуеми, а доказването им е необходимо
условие за уважаването на иска; че тези количества „не са отчетени и
едностранно написани по сключен невалиден договор с разпределително дружество и
етажна собственост“; че ответникът не е страна по сключения договор с третото
лице помагач по делото (дружеството, извършващо дяловото разпределение) за
извършване на услуга индивидуално измерване и дялово разпределение; както и че
ищецът не е предоставил на вещото лице по делото изисканите от него данни с
твърдение, че те се намират у фирмата за дялово разпределение, и видно от
заключението на вещото лице, искът е недоказан: липсват надлежни доказателства
за провеждане на реален отчет и не може да се приеме, че дяловото разпределение
е извършено при спазване на нормативната уредба.
По
делото от писмените доказателства и заключенията на вещото лице се установява,
че в процесния период ответникът е бил собственик на апартамент в гр. София в
сграда етажна собственост, като до сградата и до имота ищецът е доставял топлинна
енергия.
Назначеното
по делото вещо лице дава заключение, че дяловото разпределение, извършено от
„Техем сървисис“ ЕООД е в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването и
методиката за дялово разпределение, която е приложение към нея. В съдебно
заседание вещото лице обаче уточнява, че не са му били предоставени някои
данни, които да позволят контролно пресмятане и да потвърдят еднозначно
достоверността на изчисленията на „Техем сървисис“ ЕООД. Според вещото лице
липсват пълни данни за инсталираните мощности, които се вземат предвид при
изчисленията по т. 6.1.1 и 6.4.4 от методиката (количество топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, и максималното количество енергия, която
отоплителното тяло може да отдаде), като според думите му той е искал на базата
на инсталираната мощност на отоплителните тела в имота на ответника да установи
дали са превишени от страна на извършващия дяловото разпределение максимално
допустимите количества, т.е. максималните количества, които отоплителните тела
според методиката могат да отдадат.
Независимо
от уговорката на вещото лице за невъзможност за контролна проверка на
изчисленията по дяловото разпределение (общото количество на енергията,
доставена до сградата като цяло и отразено от общия топломер, не е под съмнение)
съдът намира, че искът не може да се приеме за недоказан само поради това.
Вещото лице е счело, че има достатъчно данни да даде заключение, че сумите са
начислени в съответствие с правилата – ако нямаше данни, подкрепящи този извод,
то не би дало такова заключение. Възможността, за която вещото лице прави
уговорка, разпределението на доставената до сградата топлинна енергия между
намиращите се в сградата обекти да е неправилно, е само теоретична. Отделно от
това, дори да се приемеше, че делът от доставената до сградата енергия, която
следва да заплати ответникът, не е установен с категоричност, искът не би могъл
да бъде отхвърлен изцяло само поради това – при доказаност по основание съгласно
разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът следва да прецени, доколкото е възможно според
наличните данни и с помощта на вещо лице при нужда, размера, в който да го
уважи. Това важи и ако размерът на иска е останал не напълно изяснен по вина на
страната, която носи тежестта да го докаже.
По
отношение на възраженията на ответника, свързани с правилата за защита на
потребителите,
Ищецът
не е представил списък на разноските.
РЕШИ:
Признава
за установено, че ответникът Н.И.В., ЕГН **********,***, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, следните суми по заповед за незабавно
изпълнение № 595 от 07.04.2014 г., издадена по ч.гр.дело № 1147/2014
г. на Пазарджишкия районен съд: 5014,17 лв., представляващи цена на консумирана
топлинна енергия в имот в гр. София, ул. „Оборище“ № 1, вх. Б, ап. 9, за
времето от юни 2011 г. до април 2013 г., заедно с 600,54 лв. лихва за забава за
времето от 16.08.2011 г. до 19.12.2013 г. и законната лихва върху главницата от
5014,17 лв. от 21.12.2013 г., до изплащането на сумата.
Осъжда
Н.И.В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД направените разноски по заповедното
производство в размер 841,50 лв.
Осъжда
Н.И.В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД направените разноски по настоящото
дело в размер 704,18 лв.
Решението
е постановено с участието на „Техем сървисис“ ЕООД – София, ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: