Р
Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй,
2.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 7 март
2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана
Добрева
при секретаря Стела Д.
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 549
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба на В.С.В., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адвокат Л.Б.
***, с която е предявил против:
Г.П.Г., ЕГН **********, адрес ***;
Д.П.Г., ЕГН **********, адрес ***;
Н.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***;
Г.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***;
Й.В.П., ЕГН **********, адрес ***;
П.В.П., ЕГН **********, адрес ***;
В.М.В., ЕГН **********, адрес ***;
К.А.В., ЕГН **********, адрес ***;
М.Д.К., ЕГН **********, адрес ***;
Р.Д.М., ЕГН **********, адрес ***;
Г.В.Х., ЕГН **********, адрес ***;
Т.В.Г., ЕГН**********, адрес ***;
А.Н.Н., ЕГН **********, адрес *** и
В.В. Илиев, ЕГН ********** с адрес ***,
субективно и обективно съединяване искове, както следва:
- иск за обявяване за нищожен като
привиден на договор за замяна, сключен с нотариален акт № 169, том 7, дело №
867/2017г. на Нотариус Валентин Митов и за обявяване
на същия като действителен договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от
имот представляващ нива с площ 107.300дка., трета категория в местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището на с.Бързина, общ.Хайредин, с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД;
- иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване като
съсобственик на процесните идеални части продадени от
останалите съсобственици с нотариален акт № 169, том 7, дело № 867/2017г. на
Нотариус Валентин Митов и
- установителен
иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК /съда дава правната квалификация на иск
с оглед заявения от ищеца петитум и независимо от
дадената от него правна квалификация/ по отношение 44/84 идеални части от
недвижим имот, нива с площ 107.300дка., трета категория в местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището на с.Бързина, общ.Хайредин.
В съдебно заседание ищецът участва лично
и с пълномощник адвокат Н.В. от Адвокатска колегия – София и поддържа исковете
както са предявени. Излага подробни съображения и в писмена защита.
В съдебно
заседание ответниците Г.В.Х. и Т.В.Г.
участват чрез пълномощник адвокат Михаил М. и оспорват исковете. Двамата
ответници са предявили редовен писмен отговор на исковата молба, с които
оспорват исковете и излагат подробни доводи за т.нар. новооткрито наследство по
отношение процесния земеделски имот и твърдят, че
двете завещания на В.С. Д. и на П.Д. доколкото са съставени преди
възстановяване собствеността на този имот, нямат действие и ищеца не е придобил
по силата на тях повече идеални части както твърди.
В съдебно
заседание ответниците Г.П.Г., Д.П.Г.,
Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К. и Р.Д.М. участват чрез
пълномощник адвокат О., която оспорва исковете.
Подали са редовен писмен отговор на исковата молба, с който оспорват
иска за собственост, като твърдят, че са придобили наследствените идеални части
по давност, като са ги владели спокойно, явно и несмущавано от ищеца повече от
10 години.
ИСКАТ да бъде обявено за нищожно на основание чл.42,
б."б" вр. чл.25, ал.1 ЗН саморъчното
завещание, съставено на 08.06.1993 год. от името на П.Д. в полза на
племенницата й Гинка Стефанова Цоловска, обявено с
протокол от 31.07.2008г. на Нотариус Анелия Карабенчева
и вписано в Служба по вписванията - Козлодуй на 26.08.2008г. под №6, том VT,
стр. 19043,19044, дв.вх.№ 1787.
Искат да
бъде НАМАЛЕНО на основание чл. 30 ЗН завещателното разпореждане, направено с универсално
публично завещание № 39 от 13.04.1943 г. от В.С. Д., починал 1953г., в полза на
Стефан В.С. от наследството, открито на 04.01.2008г. като бъде възстановена запазената
част на наследниците.
Оспорват
иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване
идеалните части, предмет на продажбата, извършена с Нотариален акт №169, том
VII, дело № 867 от 22.11.2017г. на Нотариус Валентин Митов,
вписан с per. №2681 от 22.11.2017г., Акт №92, том
VII, дело №1236/2017г. по съображения, че е предявен след 2-месечния преклузивен срок от узнаване за сделката.
Ответника А.Н.
участва в съдебното заседание чрез
адвокат Е.О. и не оспорва иска за обявяване сделката за замяна за такава за
покупко-продажба, като оспорва другите идва иска. Подала е редовен писмен
отговор на исковата молба чрез адвокат О., с който оспорва иска по чл.33, ал.2
ЗС по съображения, че е предявен извън преклузивния 2-месечен срок от датата на узнаване от
ищеца. ЗАЯВЯВА ПРИЗНАНИЕ, че разпоредителната сделка извършена с Нотариален акт
№169, том VII, дело № 867 от 22.11.2017г. на Нотариус Валентин Митов, вписан с per. №2681 от
22.11.2017г., Акт №92, том VII, дело №1236/2017г. за замяна, реално е
представлявала покупко-продажба, като тя за прехвърлените й идеални части е
заплатила конкретни парични суми.
Ответника В.В.В. не участва в съдебно заседание, но е подал редовен
писмен отговор, с който оспорва исковете на ищеца и поддържа искане за
намаляване на завещателното разпореждане, направено с
универсално публично завещание № 39 от 13.04.1943 г. от В.С. Д., починал
1953г., в полза на Стефан В.С..
По делото са събрани писмени доказателства и е
изслушан от страна на ищеца свидетеля Н. С. Й. – л.266 в делото.
Съдът след
преценка поотделно и в съвкупност на доказателствата събрани по делото и
съобразявайки доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищеца В.С.В. и ответниците /с изключение на ответника А.Н.Н./,
са наследници по закон на В.С. Д., бивш жител ***, починал през 1953 г.
съгласно Удостоверение за наследници, издадено от общ. Хайредин приложено
на л.11-15.
С Решение № 6246/05.09.1997г. на ОСЗ-Козлодуй
приложено на л.235/съдържащо се в приложената в оригинал административна
преписка на ОЗС Козлодуй/ е възстановено правото на собственост върху процесния
недвижим имот представляващ нива с площ 107.300дка., трета категория в
местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището
на с.Бързина на наследниците на общия наследодател В.С. Д.. Така от наследство
и реституция, между ищеца и ответниците е възникнала съсобственост.
Видно от приложеното на л. 16-18 публично завещание № 39
от 13.04.1943г. на наследодателя В.С. Д. е, че той е завещал на сина си Стефан Василов С. (баща на ищеца) 1/3 от всички движими и
недвижими имоти, които притежава.
Видно от приложеното на л.19 саморъчно завещани, на
08.06.1993г. П.Д., която е дъщеря на общия наследодател и сестра на бащата на
ищеца е, че тя е завещала на племенницата си Гинка Стефанова Цоловска всичките
си полски имоти, включително делът, получен като наследство от баща си В. Д..
Завещанието е обявено на 31.07.2008г. от нотариус Анелия Карабенчева и е
вписано в Служба по вписванията - Козлодуй на 26.08.2008 г.
Наследника Гинка Стефанова Цоловска
е починала на 07.12.2014г. и е оставила наследници дъщерите си Мария Стефанова
Цоловска и Татяна Стефанова Цоловска, които видно от
приложеното на л.20 решение по ч.гр.д. № 490/2015г. на Районен съд – Бяла
Слатина са се отказали от наследството на майка си и ищеца неин брат В.В. е
приел наследството на сестра си съгласно същото цитиран по-горе съдебно
решение.
На 22.11.2017г. с Нотариален акт № 169, том VII, дело
№867 от 22.11.2017 г. по описа на нотариус Валентин Митов
с per. №373 на НК, вписан в Служба по вписванията -
Козлодуй с per. №2681 от 22.11.2017 г., Акт №92, том
VII, дело 1236/2017г., ответниците Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П.,
В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М., Г.В.Х. и Т.В.Г., сключват с ответника А.Н.Н. договор
за замяна, с който договор й прехвърлят 4/6 ид.ч. от наследствения имот представляващ нива с площ 107.300дка., трета категория в
местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището
на с.Бързина. В договора за замяна е записано, че срещу това Н. прехвърля на
ответниците правото на собственост върху 35 тона царевица - реколта 2017
година.
Ищеца твърди и по делото безспорно се доказа факта, че
вместо предаване на посоченото количество царевица, А.Н.Н. е изплатила на
наследниците - ответници парични суми, за което е издала частни свидетелстващи
документи представляващи писмено доказателство - разходен касов ордер от
13.11.2017г. приложен на л.26, съгласно който документ А.Н. е изплатила на
ответниците Г.В.Х. и Т.В.Г. сума в общ размер на 19 680 лева, като в разходния
ордер изрично е отбелязано, че плащането се извършва по повод покупко-продажба на собствения на двамата дял
от наследствения имот в размер на 1/6 идеална част. По идентичен начин е
извършено заплащането и в полза на останалите сънаследници - ответници.
Ищеца твърди, че от наследство и двете завещания се
явява единствен наследник на целия наследствени дял на баща си Стефан С., на
леля си П.Д. и на сестра си Гинка Цоловска и притежава 44/84 идеални части от процесния земеделски имот възстановен на наследниците на
обшия наследодател В. Д., и иска съда да признае за установено в отношенията му
с ответниците този факт.
Твърди, че сключения с нотариален акт № 169 от
22.11.2017 г. договор за замяна е привиден и с него се прикрива договор за
покупко-продажба на недвижим имот, поради което иска да бъде обявен за нищожен като привиден на договор за замяна и да
бъде обявен като действителен договор за покупко-продажба на части от
наследствения имот, след което да бъде уважена претенцията му по чл.33, ал.2 ЗС
за изкупуване като съсобственик на процесните идеални
части продадени от останалите съсобственици.
Съда
приема от правна страна следното:
1.
По претенцията с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Касае се за два отделни иска - иск за обявяване за нищожен като привиден на договор за замяна,
сключен с нотариален акт № 169, том 7, дело № 867/2017г. на Нотариус Валентин Митов и иск за обявяване на същия договор като действителен
договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от наследствения земеделски
имот представляващ нива с площ 107.300дка., трета категория в местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището на с.Бързина, общ.Хайредин, като първия иск е с правно основание чл.26, ал.2 изр.5 ЗЗД, а втория иск е с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД. Тъй като макар и с различен предмет – единият нищожността на явната
сделка, а втория - обвързващата сила на прикритото съглашение, двата иска не
могат да бъдат предявявани самостоятелно при твърдения за относителна симулация
и съда следва да приеме, че тези два иска се предявят и разглеждат заедно /така
решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г. III г.о./. В случая исковите претенции са предявени от трето на
атакуваната сделка лице, като неговия правен интерес е обусловен от правната
възможност като съсобственик на процесния имот, при
уважаване на исковете идеалните части, с които съсобствениците – ответници са
се разпоредили в полза на ответника А.Н.Н., да се върне в патримониума
на съсобствениците и ищеца да се възползва от възможността по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Трайната съдебна практика приема, че сделките, с които
се прикрива действително желаното от страните по привидната сделка съглашение,
са сключени при условията на относителна симулация, при което явната сделка е
привидна и поради това нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД, а прикритата сделка валидно обвързва страните (чл. 17 от ЗЗД) - така
Решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр. д. № 990/2002 г., II гр.о. на ВКС, Решение № 9270 от 27.08.2015 г. по
адм. д. № 4497 / 2015 на ВКС, Решение № 79 от 26.06.2012 г. по гр. д. №
791/2011 г. на ВКС, Решение № 184 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 6394 / 2014 г.
на ВКС и др.
Приема се, че съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. пето ЗЗД,
нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна
симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не
прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива
друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. Явната сделка е привидна и поради това нищожна,
а прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на
изкупуване от съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона.
Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17,
ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност.
В процесния случай съда
приема за безспорно доказано, че сключения с нотариален акт № 169, том 7, дело
№ 867/2017г. на Нотариус Валентин Митов на
22.11.2017г. договор за замяна е нищожен, тъй като е сключен при симулация
прикриваща продажба. Безспорно се доказа, че договора за замяна прикрива
съглашение, с което страните желаят да се прехвърли правото на собственост
вместо срещу прехвърляне собственост върху движими вещи - царевица, срещу
заплащане на цена. По делото се установи безспорно, че всеки от съсобствениците
прехвърлители по договора е получил парична сума,
съответстваща на размера на неговия дял. От показанията на свидетеля Й. се
установи, че след получаване на съответните парични суми, някои от
прехвърлителите са уведомили свои близки и познати за сключения от тях договор
и получените финансови средства, включително като са организирали почерпки по
този повод. Освен това факта, че срещу прехвърляне собствеността прехвърлителите са получили парични суми се доказва и от
подписаните от тях частни свидетелстващи документи – разходни касови ордери
удостоверяващи факта на получени суми именно за прехвърлените част от съсобствения имот. Въз основа на горното съда приема, че
последиците от сключения договор за замяна не са действително целени от тях.
Напротив, видно от доказателствата, срещу прехвърляне на правото си на
собственост прехвърлителите са желали да получат и са получили парична сума,
поради което и сключеният договор за замяна е нищожен. От събраните по делото
доказателства се установява безспорно и факта, че атакуваната сделка е извършена
при заплащане на определена цена от прехвърлителите
ответници, поради което и искът с правно основание чл. 17, ал.1 ЗЗД също е
основателен и следва да се зачетат правните последици на прикритата сделка -
договора за покупко-продажба, който договор е валиден и по отношение на него
следва да се приложат правилата на прикритото съглашение - чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
2. По иска
по чл.33, ал.2 ЗС.
Правото на изкупуване на дял от съсобствен
имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със
съсобственика е регламентирано с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, то е
преобразуващо субективно материално право, признато на закона на онзи
съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез
покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън
съсобствеността. Ищецът-изкупвач следва да предяви конститутивният иск в преклузивния
срок по чл. 33, ал. 2 ЗС – двумесечен срок от продажбата.
Предвид извода на съда за характера и последиците на
договора за замяна съда приема, че е налице съсобственост върху спорния
земеделски имот, предмет на сделка за покупко- продажба. По делото няма спор
между страните и не се съдържат писмени доказателства, от които да се установи,
че преди продажбата продавачите – ответниците Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П.,
П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М., Г.В.Х. и Т.В.Г. са предложили на ищеца да
изкупи дела им и че предложението е направено при същите условия, при които
впоследствие е сключена атакуваната сделка.
Спорно между страните е дали ищецът е спазил преклузивния 2-месечен срок за предявяване на иска за
изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. Няма спор, че след като ищеца не е бил поканен да
изкупи дела на продавачите и поради това изобщо не е знаел за сделката ( тъй
като продажбата е прикрита с договор за замяна), двумесечният срок започва да тече от момента на узнаването, че
продажбата, респективно замяната, е извършена.
Правото на изкупуване се поражда в полза на
съсобственика на недвижим имот, след като друг съсобственик се е разпоредил с
притежаваната от него идеална част от имота чрез продажба на трето за
съсобствеността лице, без да е предложил имота на останалите съсобственици или
да го е предложил при условия, различни от тези, при които е извършена
продажбата, като искът следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата или
узнаването за нея, в зависимост дали съсобственикът – ищец е бил поканен да
изкупи дела, или не. При така очертаните
материални предпоставки, пораждащи субективното потестативно
право на изкупуване, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че той и ответникът-прехвърлител
са съсобственици на недвижим имот и че ответниците са сключили действителна
сделка – продажба, с предмет притежаваната от съсобственика идеална част,
действително уговорените условия на продажбата, както и момента, в който е узнал за продажбата, ако искът е предявен в
срок, надхвърлящ два месеца от сключване на сделката.
Ищецът твърди, че е узнал за сделката през месец март
2018г. В подкрепа на това си твърдение ангажира гласни доказателства –
показанията на свидетеля Й.. От показанията на последния, не се установи по
категоричен и безспорен начин датата на узнаване за оспорваната сделка да е
месец март 2018г. Свидетелят два пъти в разпита си посочи, че ищеца В.В. е
узнал за извършената замяна през месец март 2017г. Самата сделка е изповядана
на 22.11.2017г., което противоречи на показанията на свидетеля и налага у съда
извода, че свидетеля няма ясен спомен за това кога ищецът е узнал за сделката.
Свидетеля сочи и, че веднага след сделката част от прехвърлителите
публично в селото са се похвалили за продажбата и получените пари и това е
станало известно на жителите на малкото село и в частност на него. Няма причина
той да не е споделил това и с ищеца, на когото е свидетел по делото именно за
факта, кога ищеца е узнал. Освен това не се събраха доказателства ищеца да е
отсъствал от селото, за да е възможно да е узнал три месеца след сделката както
се опитва да докаже.
От друга страна, по делото се събраха писмени
доказателства за факта, че ищецът се е
снабдил с удостоверение за приемане на наследството на сестра си Гинка
Стефанова Цоловска от PC - Бяла Слатина на 01.12.2017г. - две години след
постановяване на решението на този съд за вписване в особената книга, че приема
наследството на Гинка Цоловска, с което съда приема,
че косвено се доказва, че ищеца е узнал почти веднага след сделката, а не три
месеца по-късно както твърди.
Така
доколкото ищецът не е спазил 2-месечния преклузивен
срок за предявяване на иска за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС от узнаване за
сделката, то съда следва да отхвърли тази му претенция.
3. Относно
предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищеца е собственик на 44/84 идеални части от наследствения
недвижим имот, нива
с площ 107.300дка., трета категория в местността „Шишковското”,
имот № 008015 в землището на с.Бързина, общ.Хайредин.
Ищецът черпи права и твърди, че има дял от общо 44/84
идеални части от наследствения имот, от които частта по закон е получил в
наследство от своя баща - син на общия наследодател В.В.С. починал през 1944г.
Още 1/3 идеална част твърди, че е наследил пак от своя баща, който пък е
получил тази 1/3 част от публично завещание № 39 от 13.04.1943г. на общия
наследодател - негов баща В. Д.. Допълнително твърди, че е придобил частта от
наследството и на П.Д. /също дъщеря на общия наследодател/ починала на
09.07.1993г. Тя от своя страна е завещала своята част от наследството със
саморъчно завещание от 08.06.1993г. в полза на племенницата си Гинка Стефанова Цоловска /сестра на ищеца/. Завещанието е обявено на
31.07.2008г. от нотариус Анелия Карабенчева и вписано
в Служба по вписванията - Козлодуй на 26.08.2008г. Гинка Стефанова Цоловска е починала на 07.12.2014г.и е оставила двама
наследника дъщерите си Мария Стефанова Цоловска и Татяна Стефанова Цоловска,
които са се отказали от нейното наследство. Така наследствения дял на Гинка Стефанова
Цоловска, включително завещаното от П.Д. е наследено
от ищеца.
Няма спор, че общия наследодател В. Д. при смъртта си
през 1953г. е оставил наследници преживяла съпруга, починала през 1968г. и общо
седем деца. Така наследството по колена се поделя на общо седем разни дяла за
всяко дете по 1/7 идеална част. Няма спор и, че с публично завещание № 39 от
13.04.1943г. общия наследодател В. Д. е завещал на единия си син и баща на
ищеца 1/3 част от цялото си имущество. Няма спор и, че със саморъчно завещание
от 08.06.1993г. дъщерята на общия наследодател П.Д., е завещала на Гинка
Стефанова Цоловска /сестра на ищеца/ всичките си
полски имоти, включително делът, получен като наследство от баща си В. Д., а
след смъртта на Гинка Цоловска, нейния дял е наследен
от брат й ищеца.
По отношение действието на двете завещания цитирани по горе, от 1943г. и от 1993г., които са
съставени след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на
кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и
дали тези две завещания са породили правно действие. Съда приема, че и двете
завещания са валидни и са породили правно действие. Това е така съобразявайки Решение
№ 4 от 27.02.1996г. по к.д..№ 32/1995г. на Конституционен съд, с което е
обявена противоконституционност на чл. 90а от Закона
за наследството (ЗН) в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено
след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори,
собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие
за тези имоти. В решението е посочено следното: „Приемайки, че собствениците
никога не са губили в цялост своето право на собственост и че със закона то се
възстановява в пълноценния му вид, а не се придобива отново, съдът счита, че завещанията, направени преди
влизането на ЗСПЗЗ в сила, са произвели своето правно действие, като в кръга на
наследниците трябва да се включат и наследниците по завещание с всички
произтичащи от това последици. Става дума за наследимо
право, с което завещателят се е разпоредил чрез направеното от него завещание.
Възстановяването правата на собствениците, внесли земя в ТКЗС по силата на
закона, автоматично прави приелите наследство наследници по завещание
собственици на съответната завещана им част. Това от своя страна прави
противоконституционно отнемането на тези вече придобити права по какъвто и да
било начин. Точно такова отнемане е предвидено с изменението на ЗН и приемането
на чл. 90а в частта му, в която се установява, че завещание, съставено след
включване в трудовокооперативни земеделски стопанства ши други образувани въз
основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори,
собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие
за тези имоти. ”
Така съда приема, че както публичното завещание от
1943 на В.С. Д., така и саморъчното завещание от 1993г. на П.Д., независимо
дали са съставени преди или след колективизацията, произвеждат правно действие.
По отношение възражението, че саморъчното завещание, съставено на 08.06.1993г. от П.Д. в полза на
племенницата й Гинка Стефанова Цоловска, обявено с протокол от 31.07.2008 год.
на Нотариус Анелия Карабенчева и вписано в Служба по вписванията - Козлодуй на
26.08.2008г. под №6, том VI, стр. 19043,19044, дв.вх.№ 1787, е недействително
съда не го споделя.
На първо място саморъчното завещание е писмен акт,
който трябва да бъде написан изцяло от самия завещател, да съдържа означение на
датата на съставянето и да бъде подписан от завещателя, като неспазването на
тези изисквания при съставянето на завещанието води до нищожност на завещателните разпореждания. Така видно от приложеното в
копие на л.19 в делото саморъчно завещание, то е в изискуемата писмена форма и
има всички изискуеми елементи от съдържанието си - написано е изцяло от
завещател /по делото не се доказа противното/, съдържа означение на датата на
съставянето и е подписано от завещателя по начина, по който тя се подписва като
е изписала и част от името си, т.е. съда намира, че изцяло са спазени всички изисквания
при съставянето му, което прави възражението за неговата нищожност
неоснователно.
За да съобрази размера на наследствения дял на ищеца
съда остава да разгледа и възраженията относно накърняването на запазената част
със завещанието от 1943г. на общия наследодател с 1/3 част от наследството си в
полза на бащата на ищеца.
От представеното удостоверение за наследници е видно,
че В.С. Д. е наследен от седемте си деца и съпруга. Съгласно действащия към
момента на смъртта на Д. през 1953г. закон всеки от наследниците е придобил
дял, равен на останалите. Съгласно чл. 90 от ЗН завещанията, направени до
влизането в сила на този закон във формите, предвидени в досега действуващия
Закон за наследството, запазват силата си. Съгласно ал. 2 разпорежданията на
чл. 14 се прилагат и относно завещанията, направени преди влизането на този
закон в сила /1949г./, ако наследството е открито след това, какъвто е
настоящият случай - завещанието на В. Д. е направено през 1943г., а същият е
починал през 1953г. Следователно към настоящия случай следва да се приложи чл.
14, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) от ЗН, съгласно която завещателят може
да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество и ал. 2 (Отм., предишна
ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1992 г.), по силата на която завещателните разпореждания
във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29). А запазената
част следва да се определи по правилата на чл. 29, ал.З - когато наследодателят
е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на
запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата
част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и
повече деца е равна на 1/6 от наследството. В случая съпругата на наследодателя
- Гена Янкулова Стефанова, е починала през 1968г. и при възстановяването на
земеделския имот през 1997г., който съставлява новооткрито наследство,
наследници по закон се явяват 7-те деца на наследодателя Д., заместени от
техните низходящи. Следователно разполагаемата част от наследството на В.С. Д.
е в размер на 1/6 идеална част, а не 1/3 и той в нарушение на закона се е
разпоредил с двойно повече - с 1/3 идеална част.
Така запазената част за наследниците остава 5/6 от
наследството. Тези 5/6 се поделят
между седемте деца на наследодателя. Така всяко от децата /включително дъщерята
П.Д. починала през 1993г., но наследила баща си при неговата смърт през 1953г./
получава дял 1/7 част от общо 5/6 запазената част от наследството, или получава
дял по 5/42 идеални част.
Така бащата на ищеца, който е едно от децата има дял
5/42 идеални части и завещаната разполагаема част по закон още 1/6 идеална
част, или общо 12/42 идеални части.
Ищеца е наследил този дял изцяло, тъй като наследява и сестра си Гинка Цоловска. Освен това наследява пак от сестра си и завещания
й от Пнека Д. дял от наследството от 5/42 идеални
части. Така ищеца има дял от наследството, включващо процесния
земеделски имот от 17/42 идеални части /34/84 идеални части/ и до този размер
съда следва да признае правото му, като за разликата до 44/84 идеални части,
което са 22/42 части, съда следва да отхвърли претенцията му.
За прецизност, всяко коляно наследници има дял по 5/42
идеални части, а не по 1/6 както считат страните и с какъвто дял са се
разпоредили. Съда обаче с оглед диспозитивното начало
не би могъл да се произнесе за нищо повече в отношенията по повод наследството
между страните.
По отношение
разноските:
Ищеца претендира и е направил разноски 96.97 лева
платена държавна такса и 4800.00 лева платено адвокатско възнаграждение, или
общо 4896.97 лева. Предявил е четири иска и съда уважава три и отхвърля един –
по чл.33, ал.2 ЗС. Така съда следва да му присъди разноски съобразно уважената
част в размер на 3652.47 лева.
Ответниците Г.В.Х. и Т.В.Г. са направили и претендират
разноски за платено адвокатско възнаграждение на адвокат М. в размер на 803.00
лева. Съобразно отхвърлената част съда следва да им присъди ¼ от
разноските, или 200.75 лева.
Ответниците Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П.,
В.М.В., К.А.В., М.Д.К. и Р.Д.М. са направили и претендират разноски за платено
адвокатско възнаграждение на адвокат О. в размер на 1200.00 лева. Съобразно
отхвърлената част съда следва да им присъди ¼ от разноските, или 300.00
лева.
Ответника А.Н. е направила и претендира разноски за
платено адвокатско възнаграждение на адвокат О. в размер на 1000.00 лева.
Съобразно отхвърлената част съда следва да й присъди ¼ от разноските,
или 250.00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл.26, ал.2 ЗЗД, обявява за нищожен като привиден договор за замяна, сключен с нотариален
акт № 169, том 7, дело № 867/2017г. на Нотариус Валентин Митов,
с който Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П.,
П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М., Г.В.Х. и Т.В.Г. са прехвърлили на А.Н.Н.
4/6 идеални части от наследствен имот, представляващ
нива с площ 107.300дка., трета категория в местността „Шишковското”,
имот № 008015 в землището на с.Бързина срещу правото на собственост
върху 35 тона царевица - реколта 2017 година.
На
основание чл.17, ал.1 ЗЗД, обявява като действителен договор за
покупко-продажба на 4/6
идеални части от имот представляващ нива с площ 107.300дка., трета категория в
местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището
на с.Бързина, общ.Хайредин, сключен с нотариален акт
№ 169, том 7, дело № 867/2017г. на Нотариус Валентин Митов,
с който Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П.,
П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М., Г.В.Х. и Т.В.Г. продават на А.Н.Н. 4/6
идеални части от имота.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.33, ал.2 ЗС за признаване правото на В.С.В., ЕГН ********** с адрес *** като
наследник на В.С. Д., да изкупи дела на наследниците Г.П.Г., ЕГН **********, Д.П.Г.,
ЕГН **********, Н.Х.Н., ЕГН **********, Г.Х.Н., ЕГН **********, Й.В.П., ЕГН **********,
П.В.П., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, К.А.В., ЕГН **********, М.Д.К.,
ЕГН **********, Р.Д.М., ЕГН **********, Г.В.Х., ЕГН ********** и Т.В.Г., ЕГН**********,
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между В.С.В., ЕГН ********** с адрес ***, Г.П.Г.,
ЕГН **********, адрес ***; Д.П.Г., ЕГН **********, адрес ***; Н.Х.Н., ЕГН **********,
адрес ***; Г.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***; Й.В.П., ЕГН **********, адрес ***;
П.В.П., ЕГН **********, адрес ***; В.М.В., ЕГН **********, адрес ***; К.А.В.,
ЕГН **********, адрес ***; М.Д.К., ЕГН **********, адрес ***; Р.Д.М., ЕГН **********,
адрес ***; Г.В.Х., ЕГН **********, адрес ***; Т.В.Г.,
ЕГН**********, адрес ***; А.Н.Н., ЕГН **********, адрес *** и В.В. Илиев, ЕГН ********** с адрес ***,
че В.С.В., ЕГН ********** е собственик
по наследство на 17/42 /или 34/84/ идеални части от наследствен имот
представляващ нива с площ 107.300дка., трета категория в местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището на с.Бързина, общ.Хайредин, като отхвърля иска до претендирания размер от
22/42 /или 44/84/ идеални части, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.П.Г.,
ЕГН **********, адрес ***; Д.П.Г., ЕГН **********, адрес ***; Н.Х.Н., ЕГН **********,
адрес ***; Г.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***; Й.В.П., ЕГН **********, адрес ***;
П.В.П., ЕГН **********, адрес ***; В.М.В., ЕГН **********, адрес ***; К.А.В.,
ЕГН **********, адрес ***; М.Д.К., ЕГН **********, адрес ***; Р.Д.М., ЕГН **********,
адрес ***; Г.В.Х., ЕГН **********, адрес ***; Т.В.Г.,
ЕГН**********, адрес ***; А.Н.Н., ЕГН **********, адрес *** и В.В. Илиев, ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.В., ЕГН ********** с адрес *** направените в процеса
разноски съобразно уважените искове в размер на 3652.47 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.В.
Илиев, ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Х. и на Т.В.Г. направените разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 200.75 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.В.
Илиев, ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К.
и Р.Д.М. направените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на
300.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.В.
Илиев, ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Н., ЕГН ********** направените разноски съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 250.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия: