№ 64727
гр. София, 06.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110169981 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу А. П. А. за следните суми: 2000 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
469,29 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 14.10.2020 г. до
10.11.2021 г.; и 584,01 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими
се суми за периода от 11.11.2021 г. до 24.11.2023 г. – задължения по договор
за паричен заем № 5717865/21.07.2021 г., сключен между „Вива кредит“ ООД
и длъжницата, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.02.2023
г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит. Така в чл. 5 от представения по делото
договор за кредит е посочено, че в случай, че в 3-дневен срок от сключване на
договора длъжникът не предостави на заемодателя обезпечение чрез
поръчителство от физическо лице, което отговаря следните условия:
навършило е 21-годишна възраст; има минимален размер на осигурителния
си доход от 1 000 лева; работи по безсрочен трудов договор в последните 6
месеца, при това при същия работодател; не е заемател или поръчител по
друг договор за кредит; няма записи в Централния кредитен регистър за
просрочени задължения в последните 5 години, дължала неустойка в размер
на 838,80 лева.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
1
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер на около
40 % от задължението за главница по договора, т.е. повече от дължимата се
законна лихва за забава за пет години. При преценка за необосновано високия
размер на неустойката следва също така да се държи сметка за
обстоятелството, че същата обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната
лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава неустойка е вероятно
да създаде съществено и неоправдано неравновесие между правата на
потребителя и търговеца по заемното правоотношение, поради което намира
същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното същата се явява и
вероятно нищожна и съдът следва да приеме, че плащания за връщане на
кредита не е следвало да се отнасят от кредитора към тази неустойка.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в противоречие с добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на поръчител с
доход, който би бил достатъчен за погасяване на всички задължения по
договора за кредит (125,81 лева на 30 двуседмични вноски) с дохода си за
малко по-малко от два месеца, нито пък защо са поръчители, които да
отговорят на сериозни изисквания за доходи и стабилност на трудовото
правоотношение, при отпуснат заем в размер на около 2 минимални месечни
работни заплати към датата на отпускането му. Следователно се налага
изводът, че уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на
двама поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите
по договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Обстоятелството
дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави се следи и в
заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), поради което съдът
2
следва да не взема предвид никакви плащания, отнесени за погасяване на тази
неустойка.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че длъжницата в
производството ще дължи на първоначалния кредитор и 1257,90 лева такса за
„експресно разглеждане на документи“. Тъй като разглеждането на искането
за кредит е етап от вземането на решение от търговеца дали да отпусне такъв,
посочената такса представлява такса за отпускане на кредита, която не се
дължи съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, като поради това искането за всякакви
части от тази такса, включена от заявителя в размера на главницата, следва да
се отхвърли.
При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите
(ГПР) настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае и с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора
за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните
са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в
приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива
2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е
изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран
в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр
представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да
получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в
посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита
(нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер
винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са
част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
3
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови
икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за
защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията,
дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14
Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика.
Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се
очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото
и повдигането му постига само, единствено и едновременно две цели – да
покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно
незачитащ правата на потребителите и достоен за тяхната омраза, а не
влизане в доверителни отношения, от една страна, а от друга – да се досажда
на съда с необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на
отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая неустойката за неосигуряване на поръчители не е включена в
главницата по кредита при определяне на ГПР, както изрично е посочено в чл.
3, ал. 1, т. 8 от текста на договора, поради което ГПР е определен неправилно.
Тази неустойка следва задължително да е елемент от разходите по кредита
съгласно § 1, т. 1 ЗПКр, тъй като е условие за отпускане на кредита в този му
вид – кредитът или се отпуска или без осигуряване на поръчител, но с
неустойка, повишаваща разходите, или с поръчител и без неустойка. Т.е. в
случая търговските условия са такива, че неосигуряването на поръчител не е
неизпълнение на задължение на потребителя, а променя съществено
условията по договора, при които ищецът ще връща кредита си. Поради това
следва да се отхвърли изцяло претенцията за издаване на заповед за
договорната възнаградителна лихва по договора, като съгласно чл. 23 ЗПКр
да се издаде заповед само за непогасената част от главницата.
С молба с вх. № 49099/14.02.2024 г. заявителят е признал, че
длъжницата е платила по кредита 250 лева. Общият размер на задължението
по договора, което е равно на главницата, е 2000 лева.
С платената според признанието на заявителя сума следва да се
извърши приспадане (прихващане на изпълнението) по реда на чл. 76 ЗЗД
само с действително дължимите се разходи по кредита – същото вече е
практика на ВКС съгласно мотивите на Решение № 50086/21.12.2023 г. по
4
търг. дело № 1027/2022 г., I ТО, докладчик Тотка Калчева (последните
абзаци), поради което на основание указанията, дадени в т. 47 от мотивите на
Решение на Съда на Европейския съюз от 30 юни 2022 г. по дело C-170/23
Профи кредит България, следва да се разбират, че щом съдилищата (вкл.
касационната инстанция) прихващат служебно надвнесеното по кредита, тази
преценка трябва да се прави и от заповедния съд.
При служебно прилагане на правилата за прихващане на изпълнението
по чл. 76 ЗЗД настоящият съд намира, че платените от длъжницата общо 250
лева следва да се отнесат за погасяване на претендираните лихви за забава в
размер на 584,01 лева, като след приспадане на сумата от 250 лева следва да
се присъдят само 334,01 лева, като искането се отхвърли за разликата над тази
сума да поисканите общо 584,04 лева.
Следва да се присъдят на заявителя разноски само пропорционално на
уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, или за 75,77 %
от размера (2334,01 лева от 3080,30 лева). Претендират се 61,61 лева
държавна такса, от която следва да се присъдят пропорционално 46,68 лева,
както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, като в тази част съдът
намира, че следва да присъди при пълно уважаване само 50 лева
(възнаграждение за изготвяне и подготовка на документи при процесуално
представителство не се кумулира), от които пропорционално се присъждат
37,89 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
366319/20.12.2023 г. В ЧАСТТА, с която заявителят „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет. 3, иска осъждане на А. П.
А., с ЕГН: **********, с адрес: С., ул. „М.“ № *, да плати суми в размер на
496,29 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 14.10.2020 г.
до 10.11.2021 г.; и разликата между 334,01 лева и пълния претендиран
размер от 584,01 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими се
суми за периода от 11.11.2021 г. до 24.11.2023 г. – задължения по договор за
паричен заем № 5635492/16.09.2020 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
длъжницата, като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
02.09.2021 г., както и пропорционално за разноските според мотивната част.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна
такса в заповедното производство за тези претенции в размер на 14,93 лева
ще бъде приспадната.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
5
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6