Р Е Ш Е Н И Е
№3479/26.7.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр. дело №18395 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск от ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
***, ***срещу ****,
ЕИК ***с административен адрес
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 4780 лева, съставляваща незаплатена стойност на оказана
от ищеца болнична помощ по клинични пътеки
№075, 083, 178, 184.1 и 241 за периода
01.03.2015г.-31.03.2015г., съобразно договор № 031016/29.02.2015г. за окозване на болнична помощ
по клинични пътеки, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 04.10.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 7559/05.10.2018г., постановена
по гр. дело № 15099/2018г. на ВРС, на осн. чл.
422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
В исковата молба
се излагат твърдения, че страните
се намират обвързани по силата
на облигационно правоотношение въз основа на договор
№031016/25.02.2015г. за
оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, по силата
на който ищецът в качеството му на
изпълнител се е задължил да указва
медицинска помощ на здравноосигурени лица, а ответникът да заплаща същата. За процесния период били осъществени медицински интервенции по клинични пътеки
№№075, 083, 178, 184.1 и 241 в условията на оказана
спешна медицинска помощ, чиято стойност
не е заплатена от ответника. Твърди, че
надлежно са съставени медицински документи и съответните финансови отчети, които са предоставени
на НЗОК, но не е осъществено плащане доколкото е констатирано надвишаване размера на стойностите,
определени съобразно Приложение №2 към процесния договор.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор, с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Излагат се възражения, че процесното вземане
за сумата от 4780 лева за
посочения в исковата молба период е погасено по давност
доколкото правото на кредитора да
получи сумата настъпва съобразно уговорките на чл.35 от договора, а именно до 30-то число на месеца,
следващ отчетния период, при което
и доколкото сумата касае плащания за месец март
на 2015г., то вземането е изискуемо считано от 01.05.2015г., поради което давнностния
срок за съдебно
претендиране на вземането е настъпил на 01.05.2018г., а т.е. преди депозиране на заявлението за издаване заповед
за изпълнение в съда.
В евентуалност оспорва
претенцията, като посочва, че ищецът не изпълнил задължение по договора, като
не е представил първичен финансов документ пред съответната РЗОК, което
задължение произтича от чл.28, ал.1 от договора и чл.19, ал.1 от Приложение №2Б
към ПМС №57/2015г., свързани с плащането на болничната помощ извършана по
клинично пътеки.Посочва, че договорът между страните предвижда в разпоредбата
на чл. 29, ал.1, в срок до осмия ден на месеца следващ месеца на осъществяване
на дейността следва да бъдат представени пред РЗОК финансово–отчетни документи
за извършаната надлимитна дейност по клинична пътеки.
Възразява като посочва, че представената с исковата молба фактура
№23151/19.09.2018г. е съставена след уговорения между страните срок. В
евентуалност излага възражения за недължимост на процесната сума доколкото
същата надвишава месечните стойности определени след прилагане на чл.21 от
Приложение №2Б към чл.2 от Методиката за заплащане на дейности в болничната
медицинска помощ към ПМС№57/16.03.2015г.Счита, че дори и медицинската дейност
да е извършена, но ако тя не отговаря на определената стойност в Приложение №2
към договора, то заплащането на тази дейност не се дължи от НЗОК.Намира, че
коригиране на месечните стойности би могло да бъде писмено поискано в рамките
на предвидените срокове и съобразно заложените проценти.Без провеждане на корекционната процедура НЗОК има задължение да заплати само
дейността, която не надвишава месечните стойности, утвърдени от директора на
РЗОК, като заплащането на дейности на стойност по-висока от стойността на
определения бюджет би било неоснователно.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор № 031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
от който се установява, че ответникът в качеството си на възложител е възложил
на ищеца да осъществява дейност по предоставяне на болнична медицинска помощ (БМП)
по клинични пътеки. В задължение на възложителя е да заплаща определените с
договора мегде НЗОК и БЛС обем и цени на извършената
и отчетена БМП.
От приложение №2 за
стойностите на дейности по БМП на ищеца по договор № 031016/25.02.2015г. се
установява, че стойността за първото тримесечие на 2015г. възлиза на 90496
лева.
Представено е допълнително
споразумение към договор № 031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки от 03.04.2015г. и Анекс от 24.03.2015г. към договора, с който е
осъществено коригиране на стойностите на дейности за БМП по Приложение №2.
Представено е приложение №2, от което се установява, че за първото тримесечие
на 2015г. стойността на дейностите по БМП на ищеца е определена на 141979 лева.
То приложената спецификация
от 31.03.2015г. по БМП по договор № 031016/25.02.2015г., се установява че са
извършени 10 броя медицински дейности по клинични пътеки №№ 075,083,178,184.1 и
241 на обща стойност от 4780 лева.
Издадена е фактура №
23151/19.09.2018г. от ищеца с получател ответника за сумата от 4780 лева, на осн. договор № 031016/25.02.2015г. за указване на болнична
помощ по клинични пътеки съгласно спецификация от м.3/2015г.
Със заявление
вх.№29-02-292/08.04.2015г., ищецът е поискал от ответника увеличаване на
средствата на лечебното заведение по Приложение №2 към договор №
031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като е
обосновал искането си с това, че до 24 март на 2015г. са приети пациенти по
спешност, като сумата за март 2015г. вследствие указаната спешна помощ е
надвишена с 4510 лева, при което е направено искане тази сума да бъде заплатена
в рамките на отчетния период по чл.25 от ПМС №57/16.03.2015г.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Не е спорно между страните, а се
установява от представените и приети по делото писмени доказателства, че същите
се намират обвързани в облигационно правоотношение произтичащо от договор №031016/25.02.2015г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, както и че за периода 01.03.2015г.-31.03.2015г., ищецът в качеството му
изпълнител по договора е осъществил медицинска помощ по клинична пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241, на обща стойност 4780 лева. Установява
се също така, че първоначалната стойност на предоставена БМП от 90496 лева за първото
тримесечие на 2015г. е коригирана с анекс от 24.03.2015г. към договора, при
което за процесното първо тримесечие на 2015г. е определена стойност на
дейността в размер на 141979 лева.
Спорът по същество е съсредоточен около въпроса дали оказаната БМП по договор №031016/25.02.2015г. за периода 01.03.2015г.-31.03.2015г., по клинични пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241, на обща стойност 4780 лева е
спешна такава или същата е стойност на планова БМП осъществена в рамките на
процесния период.
Възможностите за промяна в стойностите на дейностите е предвидена в чл.21 от ПМС № 57 от 16.03.2015г. и в чл.8 от Правилата за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите
по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за
използване на средствата от резерва
по чл.1 ал.2 ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г. Възможност за промяна има
само в хипотеза на отчетени дейности
за случаи на спешна диагностика
и лечение. Когато е отчетена
дейност над предварително договорената в приложение № 2 към индивидуалните договори, ИБМП може да подаде
в РЗОК писмено заявление за увеличение на
стойността на разходите за дейностите
в БМП за сметка на стойности за
следващите месеци от тримесечието или от следващо
тримесечие. Промените към индивидуалния
договор се договорят между ИБМП и директора на РЗОК в срока за заплащане
на дейността за съответния месец.
Предвидено
е в чл.41 от договора между страните корекцията на стойностите,
определени по реда на Правилата
да се извършва
на тримесечие, за което се
подписват допълнителни споразумения към договора. В този смисъл Решение
№10/08.01.2018г.постановено по в.т. дело №555/2017г. на Апелативен съд –Варна,
по аналогичен казус.
Съобразявайки изложеното
настоящия първоинстанционен състав на Варненския районен съд извежда, че за
основателност на искането на болничното заведение е необходимо да бъде
установено, че предоставената за процесния период БМП има характер на спешна
диагностика и лечение, респективно, че лечебното заведение е направило искане
до съответното поделение на НЗОК за увеличаване средствата по договора.
В изпълнение на чл.8 от Правила за условията
и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средствата
от резерва по чл.1 ал.2 ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г. и чл. 41 от
договора от 25.02.2015г. с НЗОК,
ищцовото болнично заведение е депозирало заявление за корекция средствата, като
се е позовало на осъществена спешна медицинска дейност извършена до 24 март на
2015г., при която е допусната надлимитна стойност за
съответния период от 4510 лева. Не е спорно от страна на ответника, че това
заявление е доведено до неговото знание, а и видно от съдържанието на същото е,
че то е депозирано в РЗОК – Варна на 08.04.2015г. под вх.№29-02-292. Съдът с
проектът си за доклад разпределяйки доказателствената
тежест между страните указа на ответника, че в негова тежест е да установи, че
процесната сума съставлява стойност на медицинска дейност по клинични пътеки,
която надвишава определените и договорени месечни стойности, съобразно
договор от 25.02.2015г., по който
ответникът е страна, доколкото по своята същност това са правопогасяващи
възражения на ответника, от които той извлича изгодни за себе си правни последици.
Доказателства в тази насока ответника не ангажира, като недоказани останаха
възраженията му, че контролни органи на НЗОК се осъществили проверка, при което
е констатирано, че така посочената стойност съставлява надлимитна
дейност, която е в резултата от осъществена планова, а не спешна медицинска
дейност. Няма данни по делото в посока тези възражения, какви действия НЗОК,
като страна по договора е предприела във връзка със заявлението на ищеца за
корекция на бюджета, депозирано от последния при приложение и изпълнение на
чл.8 от Правилата и чл. 41 от Договора.
При така изложеното
следва извода, че болничното заведение е изпълнило задължението си произтичащо
от Правилата и Договора, като е поискало увеличаване размера стойността на
разходите по спешни дейности в БМП, а НЗОК не е заплатила същите.
По отношение размера
на претенцията:
Прие съдът, че
болничното заведение е депозирало заявление
вх.№29-02-292/08.04.2015г., с което е поискано от ответника увеличаване на
средствата на лечебното заведение по Приложение №2 към договор №
031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със сумата
от 4510 лева. Макар и да не спорно между страните, че стойността на извършените
медицински дейности по клинични пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241 за
периода 01.03.2015г.-31.03.2015г. възлиза на 4780 лева, то така претендиранта
сума не може да бъде уважена в пълен размер от съда, доколкото за разликата над
4510 лева до пълно предявения размер от 4780 лева липсва искане от ищеца до
ответника за корекция, на осн. чл.8 от Правилата и чл. 41 от Договора. При липсата на
такова искане за тази разлика, съдът намира, че болничното заведение не е
изпълнило задължението си произтичащо от правилата и договора за корекция
размера на стойностите на разходите за медицинска дейност, поради което и за
този размер претенцията се явява неоснователна. При липсата
на писмено искане съдът не
може по иска
за реално изпълнение за първи
път да прецени
наличие на предпоставки за плащане на суми,
тъй като се касае за
действия по администриране на бюджет, представляваща дейност по целесъобразност,
осъществявана от органите на НЗОК и РЗОК в рамките на техните правомощия и при условията на
оперативна самостоятелност. В този смисъл
Решение №10/08.01.2018г.постановено по в.т. дело №555/2017г. на Апелативен съд
–Варна.
С
оглед изложеното следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4510 лева съставляваща незаплатена стойност на оказана
от ищеца болнична помощ по клинични пътеки
№075, 083, 178, 184.1 и 241 за периода
01.03.2015г.-31.03.2015г., съобразно
договор № 031016/29.02.2015г. за окозване на болнична помощ
по клинични пътеки, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 04.10.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 7559/05.10.2018г., постановена
по гр. дело № 15099/2018г. на ВРС, на осн. чл.
422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, като за разликата над уважения
размер от 4510 лева до пълно предявения размер от 4780 лева претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че вземането е
погасено по давност, като се позовава на кратката тригодишна давност за
погасяване на задълженията. С Тълкувателно решение 3/2011г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че „Периодично” е това
плащане, което не е еднократно и не се изчерпва
с едно единствено предаване на пари
или заместими вещи. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните
момент, в който повтарящото се задължение за плащане
трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за
плащане обаче са периодични само
тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са
се оказали изискуеми през определени периоди.
В
настоящата хипотеза задължението на ответника към ищеца произтича по силата на
договор от 2015г., в който е уговорена възможност за корекция на плащанията по
него предвид осъществена от болничното заведение спешна медицинска дейност за
съответния период. Задължение за плащане за НЗОК ще се породи, ако такава
дейност е предоставена от ищеца, респ. ако той депозира искане за коригиране
бюджета по договора за съответния период. Този начин на възникване на
задължението на ответника не навежда на извода, че по същността си корекцията
на плащанията е вид периодично задължение защото е възможно за определени
периоди през време на действие на договора болничното заведение да не е извърши
спешна дейност, с която да надвиши лимита си, поради което приложение при
погасяване на задължението по давност намира общата пет годишна давност. Така
при приложение на правилата по чл.35 от Договора, съобразно които плащанията от
НЗОК се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца следващ отчетния, то считано
от 01.05.2015г. ответникът е в забава за задълженията си по заплащане на спешна
БМП за месец март 2015г., а от този момент до депозиране на исковата молба в
съда – 05.12.2018г. не са изминали повече от пет години, при което възражението
за погасяване по давност е неоснователно.
Не
се споделя и възражението, че ищеца не е изпълнил задължението си по чл.28 от
Договора,като в предвидените в него срокове не е представил първични счетоводни
документи за осъществената дейност. Видно от съдържанието на разпоредбата на
чл. 28 от Договора страните уговарят начин на заплащане на договорена и
извършена дейност по клинични пътеки, в които случаи се представя и фактура –
т.2 на чл.28, ал.1 от Договора. Процесната сума
съставлява корекция на плащанията по договора, която е в резултат от
предоставена спешна болнична медицинска дейност, досежно която намират
приложение правилата на чл.41 от Договора, а не тези по чл.28. В процесната
хипотеза болничното заведение предоставя заявление за увеличаване на
средствата, като посочва до края на отчетния период (първото тримесечие на
2015г., в случая – до 24 март) с каква сума е надвишен лимита с оглед извършената
спешна дейност за този период.
Недоказано остана и възражението
на ответника за недължимост на процесната сума доколкото същата надвишава
месечните стойности определени след прилагане на чл.21 от Приложение №2Б към
чл.2 от Методиката за заплащане на дейности в болничната медицинска помощ към
ПМС№57/16.03.2015г.надвишаването на търсената сума със стойности посочени в
цитираното ПМС е твърдение, което следва да бъде установено от страната, която
извлича изгодни за себе си правни последици, а в случая на ответника, в каквато
насока бе и разпределена доказателствената
тежест.
По отношение на разноските:
С оглед
изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявения иск или сумата от 729,90 лева
за исковото производство и сумата от 540,82 лева за заповедното производство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. За определяне размера на
дължимото възнаграждение за процесуално представителство на ищеца съдът намира,
че следва да посочи, че възражението на ответника за прекомерност е
неоснователно, доколкото уговорения и заплатен размер е съобразен с минимума
посочен чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, след включване на ДДС в стойността на предоставената
услуга.
В полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените искове, като
за основа на дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство съдът взима в предвид минималните размери посочени в чл. 25 и
чл.26 от НЗПП, в размер на 100 лева за исково производство и 50 лева за
заповедно. При изложеното в полза на ответника се дължат разноски за исковото
производство в размер на 5,64 лева, а за заповедното производство в размер на 2,82
лева или общо 8,46 лева, на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и чл.26 НЗПП.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
Приема за установено в отношенията между страните, че ****,
ЕИК ***с административен адрес
***, представлявана от управителят си ***дължи
на ***, ЕИК ***със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявана
от ***сумата от 4510 (четири хиляди
петстотин и десет) лева съставляваща незаплатена стойност на оказана
от ищеца болнична помощ по клинични пътеки
№075, 083, 178, 184.1 и 241 за периода
01.03.2015г.-31.03.2015г., съобразно договор № 031016/29.02.2015г. за окозване на болнична помощ
по клинични пътеки, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 04.10.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 7559/05.10.2018г., постановена
по гр. дело № 15099/2018г. на ВРС, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 4510 лева до пълно
предявения размер от 4780 лева, на осн. чл.
422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
Осъжда ****, ЕИК ***с административен
адрес ***, представлявана от управителят си ***да заплати на ***,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявана от ***сумата от 729,90 (седемстотин двадесет и
девет лева и 90 ст.) лева съдебно – деловодни разноски за исковото
производство и сумата от 540,82 (петстотин и четиридесет лева и 82
ст.) лева съдебно – деловодни разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда ***, ЕИК ***със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявана
от ***да заплати на
****, ЕИК ***с административен адрес ***, представлявана от управителят си ***сумата от 8,46 (
осем лева и 46 ст.) лева, от които за исковото производство в размер
на 5,64 лева, а за заповедното производство в размер на 2,82 лева, на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.25 и чл.26 НЗПП.
Банкова сметка, ***жението
към ищеца: IBAN ***, „****“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :