Решение по дело №158/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260024
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20203100900158
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

…………./……….02.2021 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА

         

при участието на секретаря Елена Петрова,

като разгледа докладваното от съдията,

т.д. № 158/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 3448/31.01.2020 г. на С.Т.Н., ЕГН **********,***, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А., да заплати сумата 70000.00 лв. (размерът изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки, страдания и телесни увреждания и сумата 280.42 лв., застрахователно обезщетение за претърпяни имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат на ПТП настъпило на 30.06.2019 г., около 15:00 ч., в к.к. „Зл. Пясъци“, по вина на водача Д.М.Я., ЕГН **********, при управление на автобус „***“, ДК № ***, ведно с обезщетение за забава върху главниците, считано от 16.01.2020 г. (изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя) до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ищцата твърди, че при описаното по-горе ПТП е била пешеходец, а водачът на автобуса при потегляне не затваря задната врата, която я удря и я събаря на земята. Отговорността на виновното лице е ангажирана като е съставен АУАН № 1250333 и е издадено НП № 19-0460-000445, влязло в законна сила на 14.08.2019 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Янков автобус, обективирана в полица № BG/22119001172600 като произшествието попада в границите на периода на валидност.

Ищцата твърди, че в резултат на произшествието е получилаоткрита травма в областта на ляв долен крайник и по спешност била транспортирана в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била установена разкъсно-контузна рана на лявото стъпало. Травматичен деколман. Извършени били сутура и ТАП. Сочи, че за периода 02.08.2019 г. – 07.08.2019 г. била приета за лечение в отделение „Ортопедия и травматология“ на МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, където била извършена оперативна интервенция, поради животозастрашаваща инфекция на меките и костни тъкани. Извършена била фасциотомия. От датата на ПТП до депозиране на исковата молба била нетрудоспособна, продължава да е трудноподвижна и се придвижва с патерици. Ищцата твърди, че не можела да се самообслужва, разчитала на съседи да й носят храна, тъй като е вдовица. Вследствие на залежаването била с наднормено тегло, изпитвала силни болки. Била стресирана и напрегната, чувствала се безпомощна. До датата на произшествието била здрава, подвижна и работила. Във връзка с лечението си направила разходи за закупуване на медикаменти.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в преминаване в близост до автомобила със запален двигател, поради което поставила себе си в риск. По този начин ищцата се изпълнила задължението си като пешеходец да следи пътната обставока и да полага необходимата грижа и бдителност, с оглед избягване на пътни инциденти, произтичащо от чл. 5, ал. 1 ЗДвП. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с трайно установената съдебна практика и на установените критерии за определянето му. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова молба, в която с оглед релевираното в отговора възражение за съпричиняване уточнява, че ищцата е била пътник в автобуса, който е превозвал служители на к.к. Зл. Пясъци. Ищцата слязла от автобуса, който потеглил с незатворена задна врата.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа наведените възражения в отговора по оспорване на исковите претенции. Поддържа релевираното възражение за съпричиняване. Допълнително сочи, че оспорва твърденията на ищцата досежно механизма на настъпване на произшествието, а именно, че шофьорът на автобуса не е затворил задната врата при потегляне и по този начин са причинени уврежданията на ищцата.

В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск, а ответникът не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно, поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за автобус „***“, ДК № ***, обективирано в полица № BG/22119001172600 като произшествието попада в границите на периода на валидност; - че ПТП е настъпило на 30.06.2019 г., около 15:00 ч., в к.к. „Зл. Пясъци“.

За настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица от 30.06.2019, който е представен по делото. В протокол е отразено, че при произшествието е настъпило до х-л „Болеро“ и е пострадало лицето С.Н..

Представена по делото е медицинска документация, установяваща извършени прегледи на ищцата след произшествието и престой в болнично заведение за извършване на хирургична интервенция (л. 15-21).

Представени по делото са писмени доказателства, че ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност след произшествието, за периода 01.09.2019 г. – 05.11.2019 г. (л. 22-27)

Представен е и Индивидуален трудов договор № 196/23.05.2019 г., сключен за периода 24.05.2019 г. – 20.10.2019 г., с оглед установяване на трудовата заетост на ищцата.

Представени по делото са и писмени доказателства за установяване на извършени разходи във връзка с лечението на ищцата (л. 29-47)

По делото са представени писмени доказателства (л. 11-14), от които се установява, че ищцата е отправила писмена застрахователна претенция спрямо ответника, достигнала до него на 16.10.2019 г., по която е била образувана щета № 0000-1000-03-19-7757.

Представено е и писмо изх. № 0044/03.01.2020 г., изходящо от ответника, с което ищцата е била уведомена за размера на определено обезщетение в размер на 8246.97 лв., от които 8000.00 лв. за неимуществени вреди и 246.97 лв., за имуществени вреди. Не са налице данни за датата на достигането му до ищцата.

По делото е представено Експертно решение № 1307/14.05.2020 г., по силата на което на ищцата е определен процент трайно намалена работоспособност – 50, със срок до 01.05.2021 г., при общо заболяване – Коксартроза лява ТБС. Двустранен L4 L5 S1 ЛРС синдром умерена степен. МСБ ХКВБСН Дискоординационен синдром лека степен. ХБ II стадий лека степен.

По делото е представено и Наказателно постановление № 19-0460-000445/24.07.2019 г., от което се установява, че на водача Д.М.Я., ЕГН **********, в качеството му на водач на автобус „***“, ДК № В7006НХ, е наложено административно наказание за това, че на 30.06.2019 г., около 14:30 ч., в гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“, до хотел „Болеро“ при потегляне закача със задна отворена врата пешеходката С.Н., при което последната пада и получава контузна рана на ляв глезен и охлузване по ръцете. За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 1 т. 1 ЗДвП, на водача е наложена глоба. Постановлението е връчено на 06.08.2019 г.

За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – М.С.Г., дъщеря на ищцата, чиито показанията се ценят при отчитане на родствената й връзка с ищцата и в частите, в които са резултат на непосредствени, лични възприятия и не противоречат на останалите приети за установени факти по делото.

По делото е назначена СПсихЕ, чието заключение, неоспорено от страните, се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че към момента на обследването ищцата е с Разстройство в адаптацията – Генерализирана тревожност, което й създава дискомфорт при ежедневното й функциониране и налага медикаментозно лечение и психотерапия с оглед отзвучаването му.

По делото е назначена СМЕ, чието заключение, неоспорено от страните, се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че в резултат на настъпилото на 30.06.2019 г. ПТП, ищцата е получила разкъсно-контузни рани в средно-долна трета на ляв подколенник с размачкване и отлепване на кожата като тези увреждания се намират в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Експертът е посочил, че възстановителния период при ищцата е протекъл с усложнения, изразяващи се в инфектиране на раната и наложилото се оперативно лечение. Впоследствие раните са зарастнали като са останали големи и груби белези, обуславящи загрозяване.Експертът е установил още, че ищцата е страдала от артроза на лява тазобедрена става, датиращо от преди произшествието, което предвид спецификата дълго може да остане неоткрито. В случая, травмата придружена с усукване на тялото е станала причина за проявяването му. Травмата е способствала за ускоряване на процеса на разрушаване на ставата. Обездвижването и наднорменото тегло също са допринесли за бързото разрушаване на ставата. От закллючението се установява още, че ищцата страда от Хипертонична болест, Наднормено тегло и Коксартроза, които забавят възстановяването. По отношение на прогнозите за възстановяването на ищцата експертът посочва, че разрушената тазобедрена става подлежи на замяна с изкуствена. Закупените лекарствени средства и материали са относими към лечението на травматичното увреждане.

За установяване механизма на настъпване на ПТП и във връзка с релевираното възражение за съпричиняване, е назначена съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал. От заключението се установява следния механизъм на ПТП: На 30.06.2019 г., около 14:30 ч., в гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“, до х-л Болеро, е възникнало ПТП, при което при потегляне – движение на преден ход на автобус за превоз на персонал „*** С315 ГТ“, с ДК № В7006НХ, управляван от Димо Янков, задната врата, която е отворена, закача пешеходката – С.Н., при което последната е съборена на земята. Експертът сочи, че при посочения механизъм на произшествието получените увреждания на по ляв долен крайник на пешеходката са в причинна връзка.

Експертът още сочи, че пешеходката, слизайки от автобуса и движейки се напред между автобуса от лявата й страна и наличната стена от дясната й страна, във всеки един момент е могла да възприеме автобуса и неговото движение, не е могла обаче да възприеме незатворената задна врата на потеглилия автобус, докато не е била застигната от нея и повалена на земята. Напускането на зоната на движение на автобуса е било възпрепятствано от наличната отдясно стена, поради което движението на пешеходката е било възможно само напред, а не встрани, за да се отдалечи от опасността. От друга страна експертът сочи, че наличието на огледала за обратно виждане за процесния автобус, дневната светлина и видимостта са давали възможност на водача му да контролира зоната назад и отдясно на автобуса при потеглянето му напред с незатворена задна врата.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.          Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач,  включително обосноваване на техния вид и размер.

Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че автобус за превоз на персонал „*** С315 ГТ“, с ДК № В7006НХ, е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в  полица № BG/22119001172600 като произшествието попада в границите на периода на валидност, както и че ПТП е настъпило на 30.06.2019 г., около 14:30 ч. – 15:00 ч., в гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“, до х-л Болеро, не са били предмет на спор между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия иск.

Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд в хипотезата на чл. 300 ГПК, настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези въпроси са и спорни между страните.

Въз основа на събраните в хода на производството специални знания, съдът приема за установен следния механизъм на ПТП: На 30.06.2019 г., около 14:30 ч., в гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“, до х-л Болеро, е възникнало ПТП, при което при потегляне – движение на преден ход на автобус за превоз на персонал „*** С315 ГТ“, с ДК № В7006НХ, управляван от Димо Янков, задната врата, която е отворена, закача пешеходката – С.Н., при което последната е съборена на земята.

Съдът намира, че с поведението си водачът на автобус „*** С315 ГТ“, с ДК № В7006НХ е станал причина за настъпване на ПТП и е нарушил свои основни задължения като участник в движението по пътищата, разписани в разпоредбите на ЗДвП, а именно да не създава опасности за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората (чл. 5, ал. 1, т. 1) и като водач  да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, едни от които са пешеходците (чл. 5, ал.2, т. 1).

В случая, водачът, пренебрегвайки тези свои задължения е потеглил с отворена задна врата и не е изчакал слезлите пътници да напуснат зоната за движение на автобуса. Това поведение на виновния водач е в причинна връзка с причинените на ищцата травматични увреждания, получени при събарянето й на земята.

От страна на ответника макар и да е оспорен твърдяния механизъм на произшествието, в границите на преклузивните процесуални срокове конкретни твърдения за наличие на изключващи вината на водача обстоятелства или различен механизъм, при който да са получени травмите на ищцата, не са наведени.

Въз основа на изложените мотиви в предходния абзац, съставът на ВОС намира, че отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния за произшествието, водач следва да бъде ангажирана. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

От събраните в хода на производството гласни доказателства и специални знания се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузни рани в средно-долна трета на ляв подколенник с размачкване и отлепване на кожата. Непосредствено след произшествието ищцата била транспортирана до болнично заведение, където била прегледана и след направен дренаж на раната била изписана, поради липса на места и медицински персонал. След произшествието ищцата изпитвала болки трудности в обслужването си и била обгрижвана от своята дъщеря, която почиствала къщата на ищцата, помагала й в хигиенните нужди. Причинените на ищцата травматични увреждания очевидно са били подценени при първоначалната им обработка, предвид настъпилите впоследствие усложнения в състоянието, наложили постъпване на ищцата болнично заведение, където е предприето хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани. След изписването на ищцата от болничното заведение и предвид необходимостта от обработването на раната, ищцата била настанена в дома на своята дъщеря и обгрижвана изцяло от нея. Приемала болкоуспокояващи, изпитвала силни болки в крака, които са актуални и към настоящият момент, придвижването й било с помощни средства, използвани и към настоящият момент. След инцидента, а и към настоящият момент, ищцата не можела да работи и да върви. След произшествието ищцата била отчаяна, тъй като не можела да се грижи за себе си, не разполагала с финансови средства за издръжката си и не можела да си набави такива, предвид невъзможността й да полага труд.

Съвкупния анализ на събраните доказателства, правят възможен извода, че претърпяното от ищцата произшествие е намерило отражение в още един аспект – в резултат на травмата, усукването на тялото при инцидента и последващото залежаване, се е проявила и започнала рязко да прогресира съществуваща кокартроза на лявата тазобедрена става, която към момента на медицинската експертиза, съгласно уточненията на вещото лице в с.з., е в много лошо състояние, с почти изгубена функция, деформирана ставна глава и при почти пълна липса на ставен хрущял, което налага нейната смяна. 

При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат увреждане – по време на инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалата; продължителността и степента на претърпените болки и страдания, продължаващи и към настоящият момент, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, влошено качество на живот, невъзможност да бъде полаган труд и свързаната с това липса на средства за издръжка, отражението на произшествието, травмите и прогнозите за възстановяването върху психиката на ищцата и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 50000.00 лв.

   Несъмнено настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени травматични увреждания, е съпътствано от извършване на разходи по лечение и възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и експертно заключение на СМЕ, се установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие. По изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищцата за претърпяни имуществени вреди, представляващи  разходи за лечение, в размер на сумата 280.42 лв., за основателна.

При тези изводи на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване, изразяващо се в преминаване в близост до автомобила със запален двигател, поради което поставила себе си в риск и не е  изпълнила задължението си като пешеходец да следи пътната обставока и да полага необходимата грижа и бдителност, с оглед избягване на пътни инциденти.

Дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009 г., II т. о.,  Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО). Съдът намира, че тази практика макар и формирана при действието на отменения КЗ, намира приложение и при сега действащия Кодекс, доколкото касае принципни постановки.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Твърдяното неглижиране на задълженията на ищцата като пешеходец не се установява. Събраните в хода на производството специални знания, правят възможен извода, че ищцата не е имала възможност да забележи, а и да предположи, че автобусът, в който е била пътник ще потегли с отворена врата и без да изчака изтеглянето на слезлите пътници от зоната за слизане, предвид наличието на стена вдясно от автобуса.

При това положение определеното обезщетение за понесените неимущствени и имуществени вреди не следва да бъде редуцирано, а предявения иск ще следва да бъде уважен до размера на сумата 50000.00 лв., за неимуществени вреди и в предявения размер от 280.42 лв., за имуществените За разликата до предявения размер от 70000.00 лв. искът като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.

Върху уважената претенция ищцата претендира заплащане на законната лихва. Обезщетението се дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция пред застрахователя като в тази насока е формирана съдебна практика -  Р 167/30.01.2020 г., т.д. № 2273/2018 г., на ВКС, ІІ ТО и Р 128/04.02.2020 г.,  т.д. 2466/2018 г., ВКС, І ТО, която настоящият състав споделя. В случая, обезщетението за забава се претендира, считано от 16.01.2020 г. – датата, на която се твърди да е изтекъл 3-месечния срок определен за произнасяне на застрахователя и, която не се оспорва от ответника, поради което и претенцията следва да бъде уважена по този начин.  По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата разноски не се присъждат предвид липсата на направени такива.

Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата от страна на адв. Н.В., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се следва възнаграждение, изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така съразмерно с уважената част от иска дължимото възнаграждение възлиза на 1887.58 лв. С оглед хипотезата, в която е упражнено процесуалното представителство, релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да бъде обсъждано.

На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане, разноски се следват и на ответника, представляващи за възнаграждение за вещо лице – 200.00 лв. Така съразмерно с отхвърлената част от иска на присъждане подлежи сумата 59.91 лв.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 2011.22 лв., сумата 900.00 лв., възнаграждения за вещи лица, както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Н., ЕГН **********,***, сумата 50000.00 лв. (петдесет хиляди лева), обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки, страдания и телесни увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 30.06.2019 г., около 14:30 - 15:00 ч., в к.к. „Зл. Пясъци“, до х-л „Болеро“, по вина на водача Д.М.Я., ЕГН **********, при управление на автобус „***“, ДК № ***, сумата 280.42 лв. (двеста и осемдесет лева и 42 ст.), обезщетение за претърпяни имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава върху главниците, считано от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане, на осн чл.  432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА С.Т.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, сумата 59.91 лв. (петдесет и девет лева и 91 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.А.В.,***, сумата 1887.58 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и 58 ст.), възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 2011.22 лв. (две хиляди и  единадесет лева и 22 ст.), дължима държавна такса, сумата 900.00 лв. (деветстотин лева), възнаграждения за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: