РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. ХАСКОВО, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500712 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260420/22.10.2021 г., постановено по гр.д. № 3775/2019 г. по описа
на Районен съд – Хасково, е разпределено правото на ползване на поземлен имот с
идентификатор № 77195.721.350 по КК на гр.***, одобрена със заповед № РД – 18 –
63/05.10.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър – ***, с
административен адрес град ***, с площ от 209 кв.м., между Т. Д. А., Н. Б. Х. и Т. М. К.,
както следва: Т. Д. А. следва да ползва незастроената част от описания поземлен имот с
площ от 27.83 кв.м., оцветена в син цвят на скицата – вариант № 5; Н. Б. Х. следва да ползва
част от описания поземлен имот с площ от 24.32 кв.м., оцветена в зелен цвят на скицата –
вариант № 5, която част включва изцяло площта на собствения му гараж с идентификатор №
***, както и част от бетонова площадка, долепена към гаража; Т. М. К. следва да ползва
незастроената част от описания поземлен имот с площ от 24.32 кв.м., оцветена в жълт цвят
на скицата – вариант № 5; и общо всички трима съсобственици следва да ползват площта от
132.56 кв.м., включваща жилищна сграда на 63.52 кв.м., стъпала вход сграда на 19.47 кв.м. и
тротоари на 49.57 кв.м., оцветена в сив цвят на скицата – вариант № 5, която скица е
изготвена от вещо лице и представлява неразделна част от решението.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Н.Х., който е
обжалвал решението с оплаквания, че същото е незаконосъобразно – постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и неправилно.
В жалбата е посочено, че при изготвяне на заключението за разпределение на ползването
вещото лице ползвало само данни относно застроените площи на отделните етажи,
съдържащи се в материалите по делото: нотариални актове, скици, разговори със страни по
1
делото, но тези данни не отговаряли на данните в Агенция по кадастър. Установява се
противоречие между отбелязването на вещото лице, че се е запознал с данните от
кадастралната карта и друго негово отбелязване, че по делото липсвала информация за
точния размер на идеалните части от общите части на сградата, както и за точния размер на
отстъпеното право на строеж за всяка една от страните. Констатирали се разминавания
относно площта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, за която имало
различни данни между заповед № КД – 14 – 26 – 279/28.06.2012 г. на Началник СГКК – ***,
издадена във връзка със съдебна делба по гр.д. № 2324/2003 г. на Районен съд – Хасково, и
цитиран нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. по описа на СВ – ***. Прави се извод,
че не отговаря на истината, че площта на притежавания от ищцата самостоятелен обект с
идентификатор № *** не е 71.65 кв.м., а оттам не били верни и идеалните части (квотите),
послужили като основа за изчисление на площите за ползване на страните по делото. В
заповед № КД – 14 – 26 – 279/28.06.2012 г. на Началник СГКК – *** се посочвали други
площи на отделните самостоятелни обекти в сградата, които щели да доведат до нови
размери на квотите за разпределяне по заключенията на вещото лице. Така и изводите на
съда въз основа на заключението били необосновани. На следващо място, се посочва и
допускането на друго съществено процесуално нарушение – погрешната фактическа
констатация на районния съд, че ответникът Х. нито е твърдял, нито е доказал да е изградил
гаража си въз основа на отстъпено му право на строеж. Този факт всъщност останал
неустановен по делото. С доклада по делото не било дадено никакво указания за събиране
на доказателства в тази насока, а едва с решението се констатирало, че този факт не е
доказан и така крайният съдебен акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка.
Също така съдът не бил обсъдил доводите на ответника, че никоя от страните по делото не е
оспорила начина на построяване на гаража. Изграденият в имота гараж не представлява за
страните ново обстоятелство предвид съществуването му в имота към датата на сключената
от страните сделка за придобиване на техните имоти – етажи от сграда. Съществуването му
в имота било факт и със сключването на сделката страните са се съгласили по отношение на
същия. Доколкото изграждането на гаража, респ. съществуването му в имота било сторено в
нарушение или не на строителни норми и правила, то защитата срещу него следвало да се
извърши по реда на чл. 109 ЗС, поради което претенцията по чл. 32, ал. 2 ЗС се явявало
недопустима. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, което съставлява спорна съдебна
администрация, не могат да се разпореждат промени в съсобствена вещ, а начинът на
ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е
създадено в резултат на извършено незаконно строителство. Именно поради тази причина
процесуалният път за защита се осъществявал с иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. В тази връзка с
въззивната жалба е представено и разрешение за строеж № *** г. за строителството на
процесния гараж. Обосновава се тезата, че с оглед реалния размер на квотите в
съсобствеността и наличието на учредено право на строеж за гаража, ползването на
поземления имот следвало да се разпредели по вариант № 6 на второто допълнително
заключение, съгласно който площта на гаража се изключва от площта за разпределяне за
ползване.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от ищцата Т. Д. А., чрез адв. З.. Моли
да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено обжалваното с нея решение.
Доводите на жалбоподателя били неоснователни. Вещото лице изградило заключението си
не само на база писмените доказателства, но и въз основа на актуалната извадка от
кадастралната карта, използвана, за да се определят площите на поземления имот, на
триетажната жилищна сграда, както и на всеки един от отделните етажи. По отношение на
възражението за изваждан на площта на построения гараж от площта на имота, подлежаща
на разпределение за ползване, се посочва, че съдът е спазил процесуалните изисквания и е
отразил същото в доклада по делото. Ответникът не възразил по така изготвения проект за
доклад и от този момент настъпила преклузия за страните да твърдят нови факти и
2
обстоятелства и да сочат нови доказателства. В тази връзка се отправя искане да не бъде
приемано като доказателство, представеното с въззивната жалба разрешение за строеж.
Ответницата Т. М. К. не представя отговор на въззивната жалба, не се явява в с.з.
и не взема становище, не се представлява от процесуален представител.
В с.з. от 19.01.2022 г. въззивникът чрез процесуалния си представител, адв. Й.,
заявява, че поддържа подадената жалба. Процесуалният представител на въззиваемата, адв.
З., поддържа отговора и оспорва жалбата.
След приключване на устните състезания във въззивното производство е
постъпила и молба лично от въззивника Н.Х., с която отправя искане да бъдат приети
същите писмени доказателства относно учреденото право на строеж.
Съдът остави без уважение искането на въззивника за събиране на нови
доказателства, тъй като искането се явява преклудирано съгласно чл. 266 ГПК, а същото е
следвало да бъде отправено в първоинстанционното производство. Във въззивното
производство не са отправяни други доказателствени искания и не са събирани нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело
№ *** г. на Нотариус № 125 ищцата Т.С. е придобила собствеността върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град ***, с административен адрес: град ***, етаж ***, апартамент № ***, попадащ в сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ на
самостоятелния обект от 71.65 кв.м. по документ за собственост, а по схема – 59.43 кв.м.,
ведно с прилежащото към обекта източно мазе с площ от 6.38 кв.м. и съответните идеални
части от общите части на жилищната сграда и от отстъпеното право на строеж върху
поземления имот. Имотът е придобит преди сключване на граждански брак от ищцата на
15.08.2017 г., съгласно издадено удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
Община ***, Област ***.
Вторият етаж от жилищната сграда в същия поземлен имот е придобит в
индивидуална собственост от първия ответник Н.Х. въз основа на приключило делбено
производство с влязло в сила съдебно решение № 273/23.04.2010 г. по гр.д. № 2324/2003 г.
по описа на Районен съд – Хасково. Съгласно цитираното съдебно решение в индивидуален
дял на Х. е поставен втори етаж от сградата, ведно с гараж и оформено като складово
помещение подгаражно пространство.
Третият етаж от жилищната сграда е придобит съгласно нотариален акт № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус № 353 от втората ответница Т.К.. В титула за
собственост етажът е отразен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***,
находящ се на трети етаж , с предназначение – жилище, апартамент със застроена площ от
62.62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж.
Съгласно представена по делото скица на поземления имот същият е отразен в
кадастралната карта с идентификатор № *** с площ от 209 кв.м., с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), с
номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***., с адрес град ***. В имота са
отразени две съществуващи сгради – триетажна жилищна сграда със застроена площ от 64
кв.м. и гараж (хангар, депо) със застроена площ от 22 кв.м.
По делото е изготвено заключение по назначена съдебно – техническа експертиза
3
от вещото лице Д.К. В заключението са посочени обектите, които са индивидуална
собственост на всяка от страните. Посочено е, че заключението е дадено въз основа на
геодезически измервания и получена извадка от кадастралната карта на населеното място.
Съгласно тези данни изчисленията показват, че площта на поземления имот е 209.03 кв.м.;
застроена площ на триетажната жилищна сграда 63.52 кв.м.; застроена площ на външните
стъпала и площадка към входа на жилищната сграда – 19.47 кв.м.; изградени настилки в
дворното място (дворни тротоари), външна тоалетна, външна чешма, дворни входна
площадка и стъпала – 49.57 кв.м. В математически израз е посочено, че възможната за
разпределяне на ползване площ е 209.03 – 63.52 – 19.47 – 49.57 = 76.47 кв.м. Проведени са
самостоятелни изчисления относно точния размер на идеалните части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж за всяка една от страните. Ето защо идеалните части
от отстъпеното право на строеж са определени като отношение между площта на собствения
етаж на всяка страна и общата площ на етажите:
-обща площ на трите етажа: 71.65 + 62.62 + 62.62=196.89 кв.м.
-идеални части от отстъпеното право на строеж за ищцата: 71.65 : 196.89 =
0.36392 или 36.392 %;
-идеални части от отстъпеното право на строеж за всеки един от двамата
ответника 62.62 : 196.89 = 0.31804 или 31.804 %;
-площ за разпределяне на ползването 76.74 кв.м.
-площ за ползване от ищеца 36.392 % от 76.47 или 27.83 кв.м.
-площ за ползване от всеки един от двамата ответника 31.804 % от 76.47 или
24.32 кв.м.
Изготвено е допълнително заключение въз основа на искания и възражения
относно площта, предвидена за ползване от ищцата, и възражение за площта на гаража,
ползван от ответника Х.. Посочено е, че преизчислената възможна площ за разпределяне на
ползването е 58.07 кв.м. Вещото лице посочва, че при варианта за разпределение, при който
за общо ползване остават дворните тротоари с входната площадка и стъпалата към двора, но
без външната тоалетна и дворната чешма, тогава площта за разпределение между страните
става 74.37 кв.м. При квота 32.741 % за ищцата А. площта за ползване от нейна страна
трябвало да бъде в размер на 24.35 кв.м. Площта на южната част от двора (между
триетажната жилищна сграда и южната имотна граница, включваща дворната чешма и
тоалетната) е 35.29 кв.м., т.е. повече от квотата 24.35 кв.м. Ето защо вещото лице стига до
извода, че не съществува техническа възможността ищцата А. да ползва цялата южна част
на двора – всичко на юг от жилищната сграда до южната ограда, заедно с чешмата и
тоалетната. Към заключението са представени вариант № 3 и № 4 за разпределение на
ползването.
Изготвено е второ допълнително заключение. Представени са вариант № 5 и
вариант № 6 за разпределение. Във вариант № 5 е посочена като възможна за разпределяне
на ползването площ от 76.47 кв.м. Идеалните части за ползване са определени като
съотношение между застроената площ на всяка от страните и общата застроена площ – за
ищцата А. 27.83 кв.м.; за ответника Х. 24.32 кв.м.; за ответницата К. 24.32 кв.м. Във вариант
№ 6 е посочена като възможна за разпределяне на ползването площ от 58.07 кв.м. Идеалните
части за ползване са определени като съотношение между застроената площ на всяка от
страните и общата застроена площ – за ищцата А. 19.01 кв.м.; за ответницата К. 16.62 кв.м.;
за ответника Х. 22.44 кв.м.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав. Във въззивната жалба са изложени отделни възражения, които съвкупно целят да
4
обосноват тезата, че най-правилният вариант за разпределение е предложеният вариант № 6
и поради това обжалваното решение се явявало неправилно от материалноправна гледна
точка. Съдът намира, че така изложените възражения не се подкрепят от доказателствата по
делото. В жалбата е посочено, че при изготвяне на заключението за разпределение на
ползването вещото лице ползвало само данни от документите за собственост, но тези данни
не отговаряли на данните в Агенция по кадастър. Още в първоначалното заключение в т. 2
вещото лице е посочило, че в изпълнение на възложените му задачи се е запознало не само с
материалите по делото (в които се съдържат и документите за собственост), но също така и
с кадастралния и регулационен план на град *** за процесния имот УПИ *** в квартал ***,
съхраняван в общинската администрация, както и цифрова извадка от плана. Освен това е
ползвал и официална извадка от кадастралната карта за имота, издадена му от СГКК – ***.
Допълнително е извършен и оглед на имота в присъствието на ответника Н.Х., включително
с геодезически измервания на онези обекти, които не са нанесени в кадастралната карта –
външни стъпала и площадка към входа на жилищната страда, настилки (дворни тротоари),
външна тоалетна, външна чешма, дворни входна площадка и стъпала, бетонова площадка от
северната страна на гаража. В с.з. вещото лице е потвърдило, че при изготвяне на отделните
варианти за разпределение е ползвало данните за площи по кадастралната карта (л. 99 – 100
от делото). Следователно, при изготвяне на експертизата са използвани комплексно данни
както от документите за собственост, така и от кадастралната карта. Неправилно
въззивникът посочва като аргумент в тази насока противоречие между отбелязването на
вещото лице, че се е запознал с данните от кадастралната карта и друго негово отбелязване,
че по делото липсвала информация за точния размер на идеалните части от общите части на
сградата, както и за точния размер на отстъпеното право на строеж за всяка една от
страните. Всъщност, в случая не е налице противоречие, както смята въззивникът.
Напротив, в представените по делото схеми на самостоятелните обекти в сградата липсва
отбелязване какъв е точният размер на идеалните части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж. Следователно, от твърдението на вещото лице не може да се
прави извод, че то не се е запознало с данните от кадастралната карта, тъй като именно от
там няма как да се извлече тази информация. Всъщност, точно това обстоятелство е довело
до необходимостта вещото лице само да изчисли идеалните части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж и така извършеното изчисление не е оспорено от
страните по делото.
Относно възражението, че се констатирали разминавания в площта на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***- между площта по заповед № КД – 14
– 26 – 279/28.06.2012 г. на Началник СГКК – ***, издадена във връзка със съдебна делба по
гр.д. № 2324/2003 г. на Районен съд – Хасково, и цитиран нотариален акт № ***, том ***,
дело № *** г. по описа на СВ – ***. Всъщност, в цитирания нотариален акт нотариалният
орган е посочил каква е площта на самостоятелния обект по документ за собственост, а след
това и по схема. Посочената в нотариалния акт схема е тази, която е била издадена за
нуждите на нотариалната сделка към датата на изповядването й (26.04.2017 г.). В
представената актуална схема на самостоятелния обект не се установява подобно
разминаване, тъй като е посочена именно площта от 71.65 кв.м. В хода на изготвяне на
експертизата по делото вещото лице също не е констатирало разминавания в тази насока,
още повече, че е ползвал както данните от документите за собственост, така и извадки от
актуалната кадастрална карта. Посочената от въззивника заповед № КД – 14 – 26 –
279/28.06.2012 г. на Началник СГКК – ** не е представена като доказателство по делото, а
довода, че тя е издадена във връзка с постановеното решение в производство по съдебна
делба по гр.д. № 2324/2010 г. на ХРС, не подкрепя твърдението за разлики в площите, тъй
като препис от самото съдебно решение е представен по настоящото дело и в него не е
посочена площта на първия жилищен етаж, собственост на ищцата Т.А..На тази основа не
може да бъде споделен извода, че след като площта на притежавания от ищцата
5
самостоятелен обект не била 71.65 кв.м., тогава не били верни и квотите или идеалните
части, въз основа на които се изчислили подлежащите на ползване площи от всеки
съсобственик. С оглед на данните от документите за собственост, както и представените три
експертни заключения (първоначално и две допълнителни), съдът намира, че няма
основание да не се кредитират установените от вещото лице площи, нито пък има основание
за ревизиране на извършените от него изчисления.
Съществено място във въззивната жалба е отделено на възражението на
въззивника относно доказване на факта дали построеният в имота гараж от ответника Х. е
изграден въз основа на отстъпено право на строеж. Ответникът Х. за първи път споменава
изградения в имота гараж с отговора на исковата молба, към който са приложени само
нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. и адвокатско пълномощно. В
отговора на исковата молба единствено е заявено твърдение за фактическото съществуване
на гаража, без да се посочва, че същият е построен въз основа на отстъпено право на строеж,
както и от кого е учредено същото. Единствено е посочено придобивното основание –
поставяне в дял въз основа на решението по делбеното производство по гр.д. № 2324/2010 г.
на ХРС. В проекто-доклада по делото доводите на ответника относно построения гараж са
възпроизведени дословно и точно, като по отношение на доказателствената тежест съдът е
посочил, че „…На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения“. В хода на първоинстанционното производство ответникът Х. не е
представил доказателства за учреденото в негова полза право на строеж за гаража. Такива
доказателства са представени във въззивното производство, но искането за тяхното
приемане е оставено без уважение поради настъпила процесуална преклузия. Следователно,
твърденията относно площта на гаража следва да се приемат за неподкрепени с
необходимите доказателства по делото и спорният въпрос следва да бъде решен именно при
наличие на вече формираната доказателствена съвкупност. В случая не е налице хипотезата
на допускане на доказателства, представени с въззивната жалба поради липса на доклад,
непълен или неточен доклад в първоинстанционното производство. Не е налице и хипотеза,
при която същите доказателства да са били представени пред районния съд и той да е
отказал тяхното допускане, което би съставлявало процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че съществуването
на гаража към датата на придобиване на съответните самостоятелни обекти от останалите
съсобственици и неоспорването на този факт означавало, че страните били съгласни със
съществуването на същия. По начина, по който това обстоятелство е интерпретирано
неправилно от ответника Х., се стига до погрешния извод, че тъй като фактическото
съществуване на гаража е известно на останалите съсобственици, това обстоятелство само
по себе си води би се отразило върху размера на подлежащите на ползване части от
поземления имот. Този извод е неправилен, тъй като от знанието за съществуването на една
сграда не може да се прави извод за неформално съгласие от страна на останалите
съсобственици за ограничаване на тяхното право на ползване на съсобствения имот. От
друга страна, въззивният съд не споделя и възражението на ответника, че съществуването
на сграда в имота и нейното съответствие със строителните норми водело до
необходимостта от предявяване на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а не на претенция по чл. 32,
ал. 2 ЗС. В случая не е налице спор относно сградата – гараж, нито относно нейното
съответствие с конкретни строителни правила и технически норми, а е налице спор за
ползването на площта на поземления имот от всеки съсобственик. Ето защо предявяването
на негаторен иск по чл. 109 ЗС, както твърди въззивника, не би дало търсената от ищцата
защита, нито би довело до разрешаването на спора за ползване. В случай, че между същите
страни съществуват и други спорове, касаещи начина на изграждане и законността на
гаража, това би било предмет на отделен, самостоятелен спор, различен от настоящия,
инициирането на който е изцяло предоставено на процесуалната активност на съответната
6
заинтересована страна. Освен това, разгледаният от районния съд в обжалваното решение
въпрос касае своевременното представяне на доказателства относно учредяването на право
на строеж, а това е изцяло процесуален въпрос, свързан с преклудирането на определени
процесуални възможности за установяване на определен факт или обстоятелство и не е
относим към извършването на действия, които пречат на собственик да упражнява своето
право, както е в хипотезата на чл. 109 ЗС. В този смисъл, тезата, че претенцията по чл. 32,
ал. 2 ЗС в настоящия случай се явявала недопустима и процесуалният ред за защита бил
друг, е необоснована.
Изводите на районния съд относно приложимостта на вариант № 5 от
експертизата като най-подходящ се споделят от настоящия съдебен състав. От всички
предложени начини за разпределение на ползването в действителност при вариант № 5 се
постига рационално и балансирано определяне на свободните площи по начин, по който
оптимално се удовлетворяват потребностите на отделните съсобственици в така създалата се
спорна ситуация. За да определи разпределението по вариант № 5, вещото лице е използвало
всички налични данни и неговите изчисления са правилно съобразени с индивидуалната
собственост на всеки от съсобствениците. От друга страна, предложеният вариант № 6, за
който претендира въззивникът, съответства единствено на неговото разбиране за
разпределение, но не и на събраните по делото доказателства. Възражението относно
прилагането на вариант № 6 се основава на доводите относно съществуването на гаража и
приспадането на застроената площ от общата подлежаща на разпределение площ. Както
вече се уточни по-горе, районният съд е коментирал този въпрос в обжалваното решение и е
достигнал до законосъобразни изводи защо не следва да се извършва подобно приспадане,
съобразено с доказателствената съвкупност по делото. Следва да се отбележи, че вариант №
6 е неподходящ не само по така изложеното съображение относно площта на гаража, но и
поради нецелесъобразното разпределение на площите. При сравнение между вариант № 5 и
вариант № 6 се установява, че въззивникът Х. всъщност би получил по-малка площ за
ползване – във вариант № 5 отредената за него площ е 24.32 кв.м., а във вариант № 6 тя е
22.44 кв.м. Освен това във вариант № 6 се намаляват площите за ползване на останалите
двама съсобственици – ищцата А. и ответницата К., което е непропорционално на
застроената площ на притежаваните от тях в индивидуална собственост обекти. Следва да се
отбележи, че във вариант № 6 е по-малка и площта за общо ползване – 129.01 кв.м в
сравнение с 132.56 кв.м. при вариант № 5. При същия вариант като площ за общо ползване
остава онази част от имота, която осигурява непосредствено подход към входа и стълбището
към сградата. Във вариант № 6 тази част от имота не е предвидено за общо ползване, което
от своя страна би създало предпоставки за възникване на бъдещи разногласия и спорове
между съсобствениците. Ето защо въззивният съд намира, че правилно в обжалваното
решение като най-целесъобразен е възприет вариант № 5.
С оглед на гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба –
оставена без уважение като неоснователна.
Във въззивното производство е подаден отговор от страна на въззиваемата А.,
представлявана от адв. З., а в съдебно заседание е отправено искане за присъждане на
разноски. Въззиваемата К. не е подала отговор, не се явява и не изпраща представител.
Предвид изхода на делото, въззивникът Н.Х. следва да бъде осъден да заплати разноските,
направени в полза на въззиваемата А. в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК с оглед предмета на спора решението не
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260420 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д. №
3775/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Н. Б. Х. с ЕГН: ********** от град ***, ет.*** да заплати на Т. Д. А.
с ЕГН: ********** от град *** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8