Р Е Ш
Е Н И Е №
86
гр. София, 13.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 151
по описа за 2019 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ –
Н.М.Д., с ЕГН, и адрес гр.С., ул."Здравец" № 306, чрез пълномощника
си адвокат Ч. от Софийска адвокатска колегия е предявил срещу Застрахователно
дружество „Б” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" № 87, частичен иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева
от общо дължими 150 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 20.11.2018 год. на
ул.“Самоковско шосе“ в района на № 8 между лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“ с рег. № СА9801ТХ, управляван от Д.И.И. и лек автомобил марка
„Фиат", модел „Мереа“ с рег. № СО2578СС, по вина на първия водач, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/02/118002803156 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна
от 1.10.2018год. до 30.09.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на ПТП - 20.11.2018 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото съдебни
разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 20.11.2018г.
около 10:20 часа пострадал в резултат на ПТП. Излага, че бил пътник в лек
автомобил марка „Фиат", модел „Мереа“ с рег. № СО2578СС. Автомобилът се
движел правомерно, когато Д.И.И. при управлението на лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф", с д.к. № СА 9801 ТХ по ул.„Самоковско
шосе", нарушил правилата за движение по пътищата, като не съобразил
скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и навлязъл в
насрещното пътно платно, където реализирал ПТП с автомобила, в който пътувал
ищецът.
По случая било образувано досъдебно производство
№11434/2018г. по описа на СДВР и пр.пр. № 45570/2018г. по описа на Софийска
районна прокуратура.
Произшествието настъпило по изключителната вина на
водача Иванов, който грубо бил нарушил правилата за движение по пътищата.
Изложено е още в исковата молба, че след инцидента
ищецът незабавно бил транспортиран по спешност в УМБАЛ „С" АД - гр.С. с
оплаквания за болки в областта на гръдния кош, корема, лицето, и дясното
коляно. След извършване на множество изследвания и прегледи били установени
следните травми, вследствие на ПТП-то - контузия на гръдната и коремната
област, фрактура на носните кости както и множество натъртвания и охлузвания,
затруднено дишане.
Предписани му били обезболяващи, като му било
препоръчано след изписване да изпълнява хигиенно-диетичен режим. Ищецът
поддържа, че общото му здравословно състояние останало нестабилно, наложило още
няколко пъти да постъпва в болнично заведение. Поради фрактурата на носната и
гръдната кост дишането му било затруднено, лесно се уморявал и имал нужда от
дълга почивка.
Ищецът бил настанен в хирургично отделение, където бил
подложен отново на множество изследвания и прегледи. Били проведени
консервативни терапии с обезболяващи средства, след което ищецът бил изписван
за продължаване на домашно лечение.
Изложено е още в исковата молба, че нанесените травми
влошили цялостното физическо състояние на Николай и затруднили значително
неговото ежедневие. Месеци наред след ПТП той чувствал болка в дясна колянна
става. Въпреки проведеното лечение с дипрофос, болката не намалявала, появил се
оток в коляното, наблюдавало се накуцване с крайника. Ищецът отново бил насочен
за постъпване в болнично заведение за оперативна интервенция. Наложило се да му
бъде извършена Артротомия генус дек.
Твърди се, че продължителното време, прекарано в
болничните заведения травмирало ищеца, а мисълта, че до края на живота си ще
носи последиците от злощастното ПТП го убивала психически. Не можел да спи.
Започнал често да сънува кошмари. В продължение на месеци бил изцяло зависим от
своите близки, те били ангажирани с изпълнението на неговите битови нужди и
потребности - хранене, къпане, тоалет, тъй като същият изпитвал болки в
увредените области и било невъзможно да се справя сам.
Налице били и посттравматични нарушения и промени в
емоциите на ищеца. Вследствие на случилото се развил остра стресова реакция и
душевно разстройство. Нарушено било личното му и социално функциониране.
Собственикът на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с
д.к. № СА 9801 ТХ бил сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника, със застрахователна полица № ВG/02/118002803156
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 1.10.2018год. до 30.09.2019.
На 11.01.2019г. ищецът
предявил пред „З" АД писмена застрахователна претенция за заплащане на
определено застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лева от
общо дължими 150 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 20.11.2018 год. на
ул.“Самоковско шосе“ в района на № 8 между лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“ с рег. № СА9801ТХ, управляван от Д.И.И. и лек автомобил марка
„Фиат", модел „Мереа“ с рег. № СО2578СС, по вина на първия водач, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/02/118002803156 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна
от 1.10.2018год. до 30.09.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на ПТП - 20.11.2018 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б” АД,
ЕИК е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.Илиев, с
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищеца, тъй като последният бил без поставен обезопасителен
колан.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, като
също претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която е оспорил възраженията на ответника,
направени с отговора на исковата молба.
Препис от допълнителната искова молба и приложението към
нея е връчен на ответника на 19.09.2019 год. и срока по чл.373, ал.1 от ГПК,
същият не е депозирал писмен отговор на ДИМ.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото констативен протокол
за ПТП се установява, че ищецът Н.М.Д. с ЕГН е участник в ПТП, като е пътувал в
лек автомобил марка „Фиат", модел „Мереа“ с рег. № СО2578СС. Посочено е
още в протокола за ПТП, че Н.Д. след ПТП е настанен в УМБАЛ „Света Анна“ с
травма на гръден кош и корем.
Установява се по делото, че с молба – претенция от 11.01.2019г.,
ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП и последният му е предложил
извънсъдебна спогодба. На същата дата ищецът е посочил на застрахователя и
банкова сметка, по която да му преведе евентуално определено обезщетение.
С писма от 28.01.2019г. и 20.05.2019г., адресирани до
пълномощника на ищеца, ответното търговско дружество е поискало представянето
на доказателства.
От прието от съда
като компетентно и обективно заключение на в.л. Топалов по назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че ищецът
е получил следните травматични увреждания : контузия на гръден кош и корем
изразяващи се в болезненост при палпация, както и счупване на носните кости.
Травмите били получени в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и
съответствали на такива при ПТП. Не се установява твърдяната в исковата молба
травма на дясно коляно.
Вещото лице установява, че
увреждането на носните кости е предизвикало значителна болезненост с
продължителност от 2 до 25 дни. Травмата на гърдите и корема била с по-нисък
интензитет на болката, която отзвучала за около 10-15 дни. Към настоящия момент
болезненост не следвало да се наблюдава.
На ищеца била приложена
медикаментозна терапия за срока на болничния престой и било препоръчано
хирургично лечение на фрактурата, но нямало данни такова да било проведено.
При нормално протичащи
възстановителни процеси вещото лице заявява, че е настъпило пълно
възстановяване на пострадалия, без остатъчни явления. Трайни неудобства за
ищеца били причинени само от травмата на носа.
Вещото лице не отговаря категорично
на поставения му въпрос дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан в момента
на ПТП.
Установява се от представения по
делото съдебен протокол по НОХД № 18994/2019г., че е одобрено споразумение, с
което Д.И.И. е признат за виновен за процесното ПТП, тъй като е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.6, т.1
от ЗДвП, като не осъществил непрекъснат контрол върху управляваното от него
МПС, отклонил се в ляво спрямо посоката си на движение, пресякъл пътната
маркировка, означена с единична непрекъсната линия „М1“ и навлязъл в пътната
лента за насрещно движение, при което реализирал ПТП с наслещно движещият се лек автомобил марка
„Фиат", модел „Мереа“ с рег. № СО2578СС, управляван от Б.С.Б., като от
деянието била настъпила телесна повреда на повече от едно лице. За извършеното
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК на Д.И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, изпълнението на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен
срок от три години. Иванов е лишен и от право да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца
По делото е
назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, както и от
показанията на св.Борисов се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 20.11.2018г.
към 10.20 часа - светлата част на денонощието по второкласен път №82 от
републиканската пътна мрежа в посока от град С., към град С., в дясната си
пътна лента се движил лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № СА 98 01
ТХ, управляван от Д.И.
Платното за
движение в този участък било двупосочно с по една лента за движение в
противоположните посоки, всяка с широчина по 3,80 метра, отделени една от друга
посредством единична непрекъсната линия „М1". Повърхностното покритие на
пътя било от дребнозърнест, гладък асфалт, без нарушения, мокро.
Вещото лице сочи
още, че придвижвайки се по гореописания начин изводимо от мястото на
окончателното установяване на автомобилите, разположението на деформациите по
тях, лек автомобил „Фолксваген Голф" навлязъл в лентата за насрещно
движение, където в същото време и условия, но в насрещна посока - от гр. С.,
към гр. С., в дясната си пътна лента се движил лек автомобил „Фиат Мареа"
с регистрационен номер СО 25 78 СС, управляван от Б.Б. Достигайки до мястото на
удара, лек автомобил „Фиат Мареа" с челната си част ударил дясната
странична част на лек автомобил „Фолксваген Голф".
В същото време,
движещият се след Фиата лек автомобил „Опел Астра" с регистрационен номер
СО 76 35 СС управляван от В.П. с челната си част се ударил в задната част на
лек автомобил „Фиат Мареа".
Видно от заключението на вещото лице е, че не може да
се отговори по категоричен начин дали ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан.
Установи се по делото от заключението на допусната
съдебно-психиатрична експертиза, че ищецът е психично здрав и няма данни за
промяна на емоционалното му състояние и отражение на ПТП върху психиката му.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията
на свидетелите Б. и А. Първият свидетел установява, че видял ищеца след като го
изписали от болницата и състоянието му било тежко, имал охлузвания по лицето и
по гърдите, коляното му било отекло, трудно говорел, челюстта му била издута и
изкривена. Свидетелят сочи още, че Николай не можел да се обслужва сам, той
въобще бил неподвижен, бил на легло. Това негово състояние продължило някъде
около два-три месеца. Ползвал патериците на дъщерята на свидетеля, тъй като тя
била оперирана преди ищеца и вече не й трябвали. Към настоящия момент Н. все
още изпитвал затруднения от травмите,
защото когато изкачвал стъпала, коляното отказвало да се свива, също
така изпитвал и задух. Н. работел преди инцидента, но сега трудно работел.
Отскоро започнал да работи, но не било както преди. Свидетелят поддържа, че Н.
се променил до известна степен след ПТП, защото станал по-нервен.
Свидетелката А.
установява в показанията си, че ищецът бил три дни в болница, а тя по цял ден била
при него, но той не можел да говори много, бил много блед, надул се в областта
на челюстта, по врата си имал синини. След изписването от болницата Н. не можел
да се придвижва сам, много се замайвал, боляла го главата, гърдите, не можел да
ходи. Живеел на втория етаж, където нямало тоалетна, а той не можел да слиза по
стълби, поради което му направили столче, за да се изхожда. Не можел да ходи,
защото го боляло коляното, почнал да се надува, имал рани на крака и се оплаквал
от болки. В това състояние той останал доста време. След това в УМБАЛ „Света
Анна“ му направили операция на коляното и се възстановявал 7-8 месеца, но сега
когато се изморял се налагало да приема медикаменти.
Не се спори
по делото /с протоколно определение от 21.11.2019г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване/, а и от представената с исковата молба справка от
ИЦ към Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице застрахователно
правоотношение и сключена полица BG/02/118002803156
между ответника
по делото и собственикът на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА9801ТХ, управляван от Д.И.И., за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 1.10.2018год. до 30.09.2019 год., т.е. било е валидно към датата на процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящият съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд в представеното
по делото влязло в законна сила споразумение от 03.12.2019г. на Софийския
районен съд, одобрено по НОХД № 189949/2019 год. – относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От горното се налага,
че съдът следва да приеме за установени в случая: първо, извършеното виновно от
Д.И.И. деяние, съставляващо престъпление
по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1,
б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилите като пряк резултат от ПТП
увреждания на ищеца Н.М.Д.
В
резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза са били причинени следните травматични увреждания
: контузия на гръден кош и корем изразяващи се в болезненост при палпация,
както и счупване на носните кости. Не се установи по делото твърдяната от ищеца
травма на дясно коляно. Единствено свидетелите по делото излагат, че такава е
имало, но не конкретизират дали тя е получена при ПТП или по-късно. Вещото лице
сочи, че липсва медицинска документация за такава травма, поради което счита,
че тя е получена от ищеца след ПТП.
По делото бе установен и последният елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото
дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Доказан по основание,
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и
претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му
травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени
вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно,
по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично
право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 2018г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване
на носни кости и контузия на гръден кош и корем, което увреждане наложило
възстановителен период от около месец, след което е настъпило пълно възстановяване),
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените
от ищеца болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно
обслужване в ежедневието в битов аспект, както и болезненост за период от около
един месец, вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сума до 20 000 лв.
Съдът, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното
ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха. Така определеното
обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни
за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че направеното от ответника възражение за съпричиняване е
неоснователно. Доказателствата по делото, не могат да обосноват при условията
на пълно и главно доказване извод за противоправно поведение на ищеца, което да
се приеме, че е допринесло за увреждането му. Нещо повече – свидетелят Борисов
изрично установява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан и по този
начин обосновава на извод за неоснователност в случая на възражението за
съпричиняване.
С
оглед на изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата, на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.04.2019г. – датата на изтичане на срока, в който е следвало
застрахователят да заплати извънсъдебно определено застрахователно обезщетение
/чл.496, ал.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане, като отхвърли предявените
искове за разликата до пълния предявен размер на главния иск от 30 000
лева /предявен като частичен от общо 150 000 лева/, съответно за периода от 20.11.2018г. до 11.04.2019г. по
предявения акцесорен иск за лихва за забава.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК
ищеца е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото
производство, то предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете,
по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 800 лева /4 % от 20 000 лева/.
В хода на производството по делото ищецът е направила
разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 800 лева – депозит за
възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска автотехническа и
съдебно-психиатрична експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 533.33 лева,
съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.
В хода на производството по делото ответникът е направил
разноски в размер на 300 лева за възнаграждение на вещи лица. Същият, чрез
процесуалния си представител адв.Илиев претендира и адвокатско възнаграждение.
С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 100 лева, съставляваща разноски за вещи лица,
както и сумата в размер на 3 200 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част на исковете /не е направено възражение за прекомерност на
договорения от ответника адвокатско хонорар/.
Тъй
като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.11.2019
год., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „Ч., П. и И“, адвокат от
адвокатското дружество е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /20 000
лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 1440
лева с ДДС /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 1130 лева/,
която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
Застрахователно дружество „Б” АД, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец",
бул."Джеймс Ваучер" № 87 да заплати на Н.М.Д.,
с ЕГН, и адрес гр.С., ул."Здравец" № 306, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./,
съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания, физически дискомфорт, поради фрактура на носни кости, както и
контузия на гърди и корем за период от около месец, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на
20.11.2018 год. на ул.“Самоковско шосе“ в района на № 8 между лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № СА9801ТХ, управляван от Д.И.И. и лек
автомобил марка „Фиат", модел „Мереа“ с рег. № СО2578СС, по вина на първия
водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118002803156 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна
от 1.10.2018год. до 30.09.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.04.2019г. – датата на изтичане на срока, в който е следвало
застрахователят да заплати извънсъдебно определено застрахователно обезщетение
/чл.496, ал.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 30 000
лева, предявен като частичен от общо 150 000 лева, както и предявеният иск
за лихва за забавено изпълнение В ЧАСТТА
МУ за периода от 20.11.2018г. до 11.04.2019г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователно
дружество „Б ” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.., район
„Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" № 87 да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 800 лева /осемстотин лв./, съставляващи дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователно
дружество „Б ” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" № 87 да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 533.33
лева /петстотин тридесет и три лв. и
33 ст./, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно
с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Н.М.Д., с ЕГН, и адрес гр.С., ул."Здравец" №
306 да заплати
на Застрахователно дружество „Б” АД, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец",
бул."Джеймс Ваучер" № 87 сумата от 3
300 лева /три хиляди и триста лв./, съставляваща съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователно
дружество „Б” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" № 87 да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ с БУЛСТАТ *********, със служебен адрес гр. С., ул. „Клокотница” № 2А, ет.8,
сумата от 1440.00 лева с ДДС, съставляваща определено от съда
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: