№ 12953
гр. С., 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110125892 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от Р. М. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
П., ул. „Р.“ № 108, ет. 3, ап. 6, срещу „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество, регистрирано
в Република Унгария, чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон
България“, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Л. С.“,
сграда ИВТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет ***** по чл.
7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004;
сумата от 443,89 евро, представляваща стойността на заплатена от ищеца
хотелска резервация по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (след допуснато
изменение на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.06.2023 г.);
сумата от 221,18 лв., представляваща стойността на закупен двупосочен
самолетен билет за полет ***** (С.-Бари) и за полет W6 4362 BRI-SOF (Бари-С.)
по чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004,
ведно със законната лихва върху горните главници от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.07.2022 г. закупил от ответника двупосочни самолетни
билети за дестинацията С.-Бари, за което му била издадена фактура, с отиване на
09.07.2022 г. и връщане на 12.07.2022 г. След получаване на потвърждение за полета
направил хотелска резервация с оглед планирана туристическа обиколка на гр. Бари и
околностите. На 09.07.2022 г. ищецът получил електронно писмо от ответника, че
предстои закъснение в началните часове на двата полета, като поради тази промяна
ищецът губи стойността на трите резервирани нощувки в съответен хотел, тъй като
още на 10.07.2022 г. от банковата му карта била изтеглена сумата от 482,49 евро.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва единствено иска за сумата от 482,49
евро като недоказан и поради това, че с него се претендира обезщетение за вреди,
1
които не са били предвидими към момента на сключване на договора за въздушен
превоз, а ответникът е нямало как да узнае каква е причината за пътуването на ищеца
до Италия. Ответникът бил добросъвестен, тъй като предприел ремонт на самолета
поради възникнал в него проблем на 10.07.2022 г. и не могъл да осигури друг резервен
самолет за процесния полет на същата дата. Ищецът не представил доказателства за
заплатени хотелски нощувки.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 7, § 1,
б. „а“; чл. 8, § 1, б. „а“ и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз
основа на договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е
задължил на съответната дата да изпълни уговорените полети до съответната
дестинация, в това число и закупуването от страна на ищеца на самолетни билети за
полетите, размера на обезщетението за закъснял полет, дължимо от превозвача,
включително и че е претърпял вреди, предвидими при сключване на договора за
въздушен превоз, като е сторил разходи за хотелска резервация за три нощувки на
съответна стойност.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета (чл. 5, § 4
от Регламент № 261/2004 г.); че неизпълнението му се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки (чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г.); че на ищеца е било предложено
премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за
по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание (чл. 5, § 1, б. „iii“ от
Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.
По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. "а"
(прилага се за пътници, заминаващи от Л., намиращо се на територията на държава-
членка, към която договорът се прилага) и чл. 19 от него, като той е задължителен в
своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл.
8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна
точка Л. на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен
превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО)
№ 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009
г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал задължително за настоящия
съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент.
Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004
трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
2
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа
(в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа
след определения от превозвача час на пристигане по разписание).
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз между летища на територията на държави-членки на ЕС (С., България
– Бари, Италия) за редовен полет № W6 4361 от Л. С. до Л. Бари, определен за
изпълнение по разписание в 08:00 ч. на 09.07.2022 г. и който следвало да пристигне в
крайния пункт в 08:25 ч. на 09.07.2022 г., както и в обратна посока от Л. Бари до Л. С.,
определен за изпълнение по разписание на 12.07.2022 г. в 7:40 ч. и който следвало да
пристигне в крайния пункт в 09:55 ч. на 12.07.2022 г.
Между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за
безспорно, че полетът по направление С.-Бари на 09.07.2022 г. закъснял повече от 24
часа, за което ищецът бил уведомен на 09.07.2022 г. в 05:06 ч., а на 12.07.2022 г. в 03:01
ч. – относно закъснението на полета по направление Бари-С..
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът има право на обезщетение по чл.
7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размерите на същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004). По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е под 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, а именно
– 250 евро.
В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че дължи
заплащането на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
***** по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Между страните не се спори и
с доклада по чл. 146 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
освен дължимостта на сумата от 250 евро, така и че посочената сума е била заплатена
от ответника на 29.03.2023 г., като последният е заплатил и дължимата върху тази сума
законна лихва за забава за периода от предявяване на иска – 28.11.2022 г. до датата на
плащането – 29.03.2023 г.
С извършеното в хода на процеса плащане се погасява съдебно предявеното
вземане за посочената по-горе сума, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
По иска с правно основание чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
Между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за
безспорно, че на 08.07.2022 г. ищецът закупил от ответника двупосочни самолетни
3
билети за дестинацията С.-Бари, респ. Бари-С., за което му била издадена фактура, с
отиване на 09.07.2022 г. и връщане на 12.07.2022 г.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че закупените
от ищеца двупосочни билети са на стойност 221,18 лв.
Страните не спорят и с доклада по чл. 146 ГПК съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответникът дължи заплащането на сумата от 221,18
лв., както и че посочената сума е била заплатена от ответника на 29.03.2023 г., ведно с
дължимата върху тази сума законна лихва за забава за периода от предявяване на иска
– 28.11.2022 г. до датата на плащането – 29.03.2023 г.,
С извършеното в хода на процеса плащане се погасява съдебно предявеното
вземане за посочената по – горе сума, поради което искът следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане.
По иска с правно основание чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004
Съгласно чл. 12 от Регламент № 261/2004 г. регламентът се прилага, без да се
засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Понятието „допълнително
обезщетяване“, посочено в чл. 12 от Регламента, трябва да се тълкува в смисъл, че
позволява на националния съд да присъди при предвидените в националното право
условия обезщетение за вредата, включително неимуществената, причинена от
неизпълнението на договора за въздушен превоз. Целта на обезщетението,
предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от
Регламента е да допълни предвидените в него мерки по такъв начин, че пътниците да
бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от
въздушния превозвач на неговите договорни задължения. От това следва, че вредата,
подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004 г., може да
бъде не само имуществена, но и неимуществена – виж решение 13.10.2011 г. по дело
C‑83/10 на СЕС /ECLI:EU:C:2011:652/. Чл. 12 от Регламент № 261/2004 г. не може да
бъде пречка за възможността увреден пътник да бъде обезщетен за присъща нему
вреда, доколкото националното или международното право му предоставят право на
такова обезщетение, при условие че то допълва предвиденото в този регламент
фиксирано обезщетение – виж решение 29.07.2019 г. по дело C‑354/18 на СЕС
/ECLI:EU:C:2019:637/. Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от
Регламент № 261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл.
такива, свързани с нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на
въздушния превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7,
като всеки пътник, който е претърпял вреди над този размер, има право да получи
допълнително обезщетение по общия ред, като тази претенция се нуждае от пълно и
главно доказване.
Съгласно чл. 12, § 2 от Регламента, без да се засягат съответните принципи и
съответните правила на националното законодателство, включително съдебната
практика, чл. 12, § 1 не се прилага за пътници, които доброволно са се отказали от
своите резервации по чл. 4, § 1 от регламента. Следователно, предвидена възможност
по чл. 12 от Регламента е за определяне на допълнително обезщетение на пътниците с
изключение на тези, които доброволно са се отказали от своите резервации – арг. чл.
12, апр. 2 от Регламента.
В настоящия случай ищецът твърди, че предвид промяната в началния час на
4
полета от С. за Бари същият вече нямал интерес да пътува, тъй като закъснението в
полета проваляло програмата му в гр. Бари. Съгласно българското законодателство,
ако поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно, кредиторът може
да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок – чл. 87, ал. 2 ЗЗД. В
случая не се твърди, респ. и не се доказа ищецът да е развалил договора за въздушен
превоз. Между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за
безспорно, че на 09.07.2022 г. в 05:06 ч. ищецът е бил уведомен от ответника за това, че
в полет № ***** по направление С.-Бари има забавяне, като ищецът сам твърди, че
предвид обявения нов час на излитане, се е отказал да пътува с посочения полет и
решил, че ще посети гр. Бари друг път. При това положение, доколкото според самите
твърдения на ищеца същият по своя воля след преценка на конкретните обстоятелства
доброволно се е отказал от своята резервация за процесния полет, съдът намира, че
ищецът няма право на допълнително обезщетение по реда на чл. 12 от регламента и
отговорността на ответника за вредите в размер на 443,89 евро не може да бъде
ангажирана. Ето защо, искът по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на делото, съдът намира, че право на разноски имат и двете
страни. Ищецът има право на разноски за исковите претенции по чл. 7, § 1, б. „а“ и чл.
8, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, тъй като ответникът е дал повод за
предявяване на исковите претенции, а исковете се отхвърлят поради извършеното
плащане в хода на процеса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса съразмерно с частта от исковете, които биха били уважени, ако същите не бяха
погасени от ответника чрез плащане в хода на производството, а именно сумата от
247,48 лв. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, при положение че
ищецът претендира сумата от 400 лв., която представлява минималният размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ (изм. ДВ., бр. 88 от
2022 г.).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма право на разноски за иска по чл.
12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., доколкото същият не е ангажирал доказателства за
реалното им извършване.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. М. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „Р.“ №
108, ет. 3, ап. 6, срещу „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество, регистрирано в Република
Унгария, чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Л. С.“, сграда ИВТ,
осъдителни искове по:
чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 250
евро, представляваща обезщетение за закъснял полет *****, ведно със законната
лихва от 28.11.2022 г. до окончателното плащане;
чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 221,18
лв., представляваща стойността на закупен двупосочен самолетен билет за полет
5
***** (С.-Бари) и за полет W6 4362 BRI-SOF (Бари-С.), ведно със законната лихва
от 28.11.2022 г. до окончателното плащане, като погасени чрез извършено в
хода на процеса плащане, както и
иска по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 443,89
евро, представляваща стойността на заплатена от ищеца хотелска резервация за
три нощувки в хотел „Бостон“ в гр. Бари (Италия) за двама думи за периода от
09.07.2022 г. до 12.07.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество,
регистрирано в Република Унгария, чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър
Унгария Црт. - клон България“, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. зона „Л. С.“, сграда ИВТ, да заплати на Р. М. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П.,
ул. „Р.“ № 108, ет. 3, ап. 6, сумата от 247,48 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6