Р Е Ш Е Н И
Е
07.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО,
V-ти
Районен съд –
Дупница състав
02.05. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 2554 2018
дело № по описа за г.
В.Л.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес:
село Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл.224, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД: за признаване на
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 98/16.11.2018 г. на инж. Емил Христов-Изпълнителен директор на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД, с която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Оператор спомагателни съоръжения“ и за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което той е
останал без работа, считано от 16.11.2018г., но не повече от шест месеца. При условията на евентуалност, ищецът е предявил
иск с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да му
заплати сума в размер на 2066.55 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото му правоотношение. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че съгласно Трудов договор №
40/08.05.2018 г., работил на длъжност “Машинист, валяк” към “ТЕЦ-Бобов дол”
ЕАД, с основно трудово възнаграждение в размер на 660.00 лв. месечно, като няколко
дни след това, с Допълнително споразумение към трудовия договор, на основание
чл. 119 от КТ, е бил преназначен на длъжност "Оператор спомагателни
съоръжения”. От първия ден, в който бил назначен, започнал работа и отговорно и
добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, като работодателят не му е
отправял никакви претенции и забележки, че не изпълнява добре задълженията си и
не му е налагал никакви наказания.
На 19.11.2018г., с писмо изх. №
ЧР-01-2491/19.11.2018 г., му била изпратена Заповед № 98/16.11.2018г., с която
работодателят едностранно прекратява трудовото му правоотношение, на основание
чл.71, ал.1 от КТ, което много го изненадало. Трудовият му договор бил сключен
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ
на 08.05.2018 г. и следователно срокът, в който изтича изпитателният срок и
договорът може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е 08.11.2018г.
В чл. 9 от трудовия му договор е отразено, че същият е сключен за срок до
23.11.2019г.
Твърди, че поради влошаване на здравословното му
състояние за периода от 15.10.2018г. до 09.12.2018г. се наложило да излезе в
отпуск по болест. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му е
била изпратена през същия период, поради което счита, че уволнението му е
незаконосъобразно.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с
който се излага становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът не оспорва, между страните било налице
трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 40/08.05.2018г., като
ищецът е заемал длъжност „Машинист, валяк“ към цех „Автотранспорт“. На
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ договорът е бил сключен за определено
време, като в т. 8 е определен срок до 23.11.2019г., ако не бъде прекратен в
срока за изпитване. На основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 е посочено, че срочният
договор е със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя т.е.
срокът за изпитване изтича в края на работния ден на 08.05.2018г.
Ответникът твърди, че с Предложение вх. №
1121/18.05.2018 г. началник цех „Автотранспорт“ Димитър Яньов е изразил
становище за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца, поради показани
незадоволителни резултати в процеса на изпълнение на трудовите му задължения. Въпреки
това, работодателят е проявил разбиране към ищеца и с Допълнително споразумение
№ 61/23.05.2018г. го е преназначил на длъжност „Оператор спомагателни
съоръжения“ към цех „Сгуроизвоз“, считано от 23.05.2018г. В допълнителното
споразумение също бил уговорен 6-месечен срок за изпитване, тъй като ищецът е
бил преназначен на друга длъжност, в друг цех и работодателят е в пълното си
право да определи нов срок за изпитване за новата длъжност и нов срок на
договора. Недопустимост за повторен срок за изпитване е налице единствено,
когато работник или служител е преназначен на същата длъжност, за която вече е
бил уговорен срок за изпитване. Срокът за изпитване, уговорен в допълнителното
споразумение, изтича в края на работния ден на 23.11.2018г., а срокът на договора
изтича на 23.11.2019г. Ищецът е парафирал длъжностната си характеристика за
новата длъжност на 23.05.2018г. С Рапорт № 477/14.11.2018г., инж. Красимир
Борисов - началник цех „Сгуроизвоз“, е отправил предложение към изпълнителния
директор на дружеството да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца от
длъжност „Оператор спомагателни съоръжения“, поради несправяне с възложената
работа, като изпитателният срок изтича на 23.11.2018г. Последвала е обжалваната
заповед № 98/16.11.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, която влиза в сила от датата на получаването
й. Тъй като по това време, както се твърди и в исковата молба, ищецът е ползвал
разрешен отпуск за временна неработоспособност, заповедта му е изпратена по
пощенски оператор с обратна разписка с придружително писмо №
ЧР-01-2491/19.11.2018г. От обратната разписка става ясно, че ищецът е получил
придружителното писмо, ведно с прилежащата заповед, на 20.11.2018г., три дни
преди да изтече шестмесечният изпитателен срок.
Ответникът счита, че дори да се приеме, че срокът
за изпитване действително е изтичал на 08.11.2018г., следва да се вземе предвид
обстоятелството, което е посочено и в исковата молба, че ищецът, във времето,
когато е получил заповедта за прекратяване, е бил в разрешен отпуск поради
временна неработоспособност. Видно от болничен лист № Е20170989487 е, че ищецът
е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 15.10.2018г. до
28.10.2018г., както и от болничен лист № 20180121027 - от 29.10.2018г. до
09.12.2018г. Общият размер на използваният отпуск за временна
неработоспособност за времето, в което ищецът е бил в трудово правоотношение с
„ТЕЦ - Бобов дол“ ЕАД, е в размер над 40 дни. В чл. 70, ал. 4 от КТ
законодателят изрично е установил, че в срока за изпитване не се включва
времето, през което работникът или служителят с бил в законоустановен отпуск.
Това ще рече, че срокът за изпитване се удължава с дните, в които ищецът е
отсъствал поради разрешен отпуск за временна неработоспособност, т.е. срокът за
изпитване на ищеца е изтичал в края на декември месец 2018г., а заповедта за
прекратяване е получена от него чрез пощенски оператор на 21.11.2018г.
С оглед гореизложеното, счита уволнението на ищеца
за законосъобразно, а предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за неоснователни.
Ответникът счита евентуално предявената претенция за обезщетение за неспазено
предизвестие, също за неоснователна, понеже прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание не предвижда предизвестие.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по
свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Трудов
договор № 40/08.05.2018г., ищецът е бил назначен на длъжност „Машинист, валяк“
към цех „Автотранспорт“ в ответното дружество. Договорът е бил сключен за
определено време, като в т. 9 от същия е определен срок до 08.11.2019г., ако не
бъде прекратен в срока за изпитване. На основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 е
посочено, че срочният договор е със срок за изпитване от шест месеца в полза на
работодателя.
Видно от приетата като доказателство по делото
Длъжностна характеристика на длъжността „Машинист валяк“ в цех „Автотранспорт“,
ищецът е запознат със същата и я е подписал на 08.05.2018г.
Видно от представеното с отговора на исковата
молба Предложение вх. № 1121/18.05.2018 г., началник цех „Автотранспорт“
Димитър Яньов е изразил становище за прекратяване трудовото правоотношение с
ищеца, поради показани незадоволителни резултати в процеса на изпълнение на
трудовите му задължения.
Видно от приетата като доказателства по делото
Молба с вх. № 1164/23.05.2018г., ищецът е поискал да бъде преназначен на
длъжност „Оператор спомагателни съоръжения“ цех „Сгуроизвоз“.
Видно от приетото като доказателство по делото Допълнително
споразумение № 61/23.05.2018г. към Трудов договор № 40/08.05.2018г., ищецът е преназначен на длъжност „Оператор спомагателни
съоръжения“ към цех „Сгуроизвоз“, считано от 23.05.2018г. В допълнителното
споразумение също бил уговорен 6-месечен срок за изпитване. В т. 9 от допълнителното
споразумение е определен срок на трудовия договор до 23.11.2019г., ако не бъде прекратен в срока
за изпитване.
Видно от приетата като доказателство по делото
Длъжностна характеристика на длъжността „Оператор спомагателни съоръжения в цех
„Сгуроизвоз“, ищецът е запознат със същата и я е подписал на 23.05.2018г.
Видно от представения с отговора на исковата молба
Рапорт № 477/14.11.2018г., инж. Красимир Борисов - началник цех „Сгуроизвоз“, е
отправил предложение към изпълнителния директор на дружеството да бъде
прекратено трудовото правоотношение с ищеца от длъжност „Оператор спомагателни
съоръжения“, поради несправяне с възложената работа.
Последвала е обжалваната заповед №
98/16.11.2018г., в която е посочено, че трудовото правоотношение на ищеца се
прекратява на основание чл. 71, ал. 1 от КТ-за периода на изпълнение на
трудовите си функции работникът е показал, че не се справя с възложената работа
и е негоден за изпълнение на същата.
Видно от приетите като доказателство по делото придружително
писмо № ЧР-01-2491/19.11.2018г. и известие за доставяне (обратната разписка) с
ИД РS 2600 00А5WN N, става ясно, че ищецът е получил придружителното писмо, ведно с приложената
заповед, на 20.11.2018г.
Видно от приетите като доказателство болничен лист
№ Е20170989487 и болничен лист № 20180121027, ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност за времето от 15.10.2018г. до 28.10.2018г., както и
за времето от 29.10.2018г. до 09.12.2018г.
От заключението на вещото лице Н.Ш., неоспорено от
страните и прието от съда, се установява следното: обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ за периода от 16.11.2018г. до 16.04.2019г. (за пет месеца) е в
размер на 3444.25 лв., определено съобразно чл. 228, ал. 1 от КТ, на база
брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2018г., което е в
размер на 688.85 лв.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е спорно и се установява от доказателствата по
делото, че по силата на Трудов договор № 40/08.05.2018г., страните са били
обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът първоначално е работил на
длъжност „Машинист валяк“ в цех „Автотранспорт“ в ответното дружество, а
впоследствие, с Допълнително споразумение № 61/23.05.2018г., същият е преназначен на длъжност „Оператор
спомагателни съоръжения“ към цех „Сгуроизвоз“, считано от 23.05.2018г. На
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор е бил сключен за
определено време, като в т. 8 е определен срок до 08.11.2019г., а с
Допълнително споразумение № 61/23.05.2018г. е определен нов срок-до
23.11.2019г., ако не бъде прекратен в срока за изпитване. На основание чл. 70,
ал. 1 и ал. 2, както в трудовия договор, така и в допълнителното споразумение,
е посочено, че срочният договор е със срок за изпитване от шест месеца в полза
на работодателя.
С обжалваната заповед работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като е
приел, че за периода на изпълнение на трудовите си функции работникът е
показал, че не се справя с възложената работа и е негоден за изпълнение на
същата.
Клаузата със срок за изпитване може да се включи в
трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното
приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване
може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа- чл.
70, ал. 5 КТ. При преценка дали работата е една и съща, съществено е не
наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и
задължения. (в т.см. решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2013
г., IV г. о., ГК; решение № 344 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2010
г., III г. о., ГК; решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009
г., IV г. о., ГК; решение № 338 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 64/2011 г.,
IV г. о., ГК и др.). Изложеното обуславя извод, че не е налице безусловна
забрана за договаряне на клауза за изпитване при съществуващо трудово
правоотношение, а за договаряне на такава за трудова функция, която не е нова.
Конкретиката на случая сочи, че трудовите функции,
включващи се в първоначално изпълняваната от ищеца длъжност „Машинист валяк” в
цех „Автотранспорт“ и тези, включващи се в длъжността „Оператор спомагателни
съоръжения” в цех „Сгуроизвоз“ в ответното дружество, на която е преназначен с Допълнително
споразумение № 61/23.05.2018г., са твърде различни. От приложените длъжностни
характеристики за двете длъжности се установява, че трудовите задачи и
задължения на „Машинист валяк“ в цех „Автотранспорт“, се изразяват в управление
и обслужване на валяк при разработване на почви, направа на канали, основи на
съоръжения, направа на изкопи и насипи, строителство на пътища и диги и т.н.,
монтаж и демонтаж на различното оборудване на машината, контролиране при
движение и работа изправното състояние на работните органи, системите за
управление, възлите и отговорните детайли на машината, осигуряване и поддържане
нормален режим на работа, извършване на профилактика, смазване и текущ ремонт,
участие в ремонта в условията на сервиз и т.н., а тези на „Оператор
спомагателни съоръжения” в цех „Сгуроизвоз“, се състоят в експлоатационно
обслужване на сгуропепелоизвозните съоръжения в цех „Сгуроизвоз“, участие при
пускане, спиране и превключване на съоръженията, периодични обходи и наблюдения
за работата на транспортните ленти, пепелоотделителната и пепелоизвозната
инсталации, помпените агрегати в помпените станции и водене на отчетна
документация.
Изложеното обуславя извод, че със сключеното между
страните Допълнително споразумение № 61/23.05.2018г., по реда на чл. 119 КТ,
съществено е променена трудовата функция на работника, поради което включената
в него клауза за изпитване не е недействителна. Както бе посочено, забраната по
чл. 70, ал. 5 КТ е неприложима в хипотезата на изменение на трудов договор, с
който работникът или служителят изпълнява друга трудова функция. Изложеното
обуславя извод, че е налице валидна клауза за изпитване. Срокът за изпитване е
с продължителност 6 месеца (от 23.05.2018г. до 23.11.2018г.) и е уговорен в
полза на работодателя. Изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение е направено на 16.11.2018г. и е достигнало до работника на
20.11.2018г., видно от известие за доставяне (обратната разписка) с ИД РS 2600 00А5WN N.
Неоснователен е доводът в исковата молба, че уволнението било
незаконосъобразно, понеже е извършено по време на отпуск по болест. При
прекратяване на договор в изпитателния срок и на посоченото основание,
закрилата, установена с разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не намира
приложение /в този смисъл и Решение № 1549 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 3053 от
2001 г., ІІІ ГО на ВКС/. Основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по Глава ХVІ от
КТ, регламентирани в разпоредбите от чл. 325 до чл. 336, са неприложими към
режима на договорите със срок за изпитване по чл. 70 и чл. 71 от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 71 от КТ представлява
самостоятелно основание за преустановяване на трудовоправната връзка, имащо
сходство и с регламентацията на срочните трудови договори по чл. 68 от КТ,
което не се подчинява на изискванията в Глава ХVІ от КТ. Договорът със срок за
изпитване не е срочен договор по смисъла на чл. 68 от КТ. Той не се прекратява
с изтичане на срока, а модалитетът "срок за изпитване" дава
възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати
договора до изтичането му. Докато тече срокът за изпитване, съществуването на
договора е несигурно. Той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно
приет (арг. от чл. 71, ал. 2 и чл. 70, ал. 1, изречение 1 от КТ), а зависи от
волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до
изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно
сключен като срочен или за неопределено време, на основание чл. 71, ал. 2 от КТ. Договорът със срок за изпитване може да се сключи само веднъж за една и
съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните в договорна връзка,
която е неокончателна и затова – несигурна. Поради тази причина и с оглед целта
му, е ограничен с максимален срок, прекратява се облекчено - без мотиви,
предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения от страната, в
чиято полза е уговорен срокът. Именно тази специфика на института на срока на
изпитване като модалитет на трудовия договор, обуславя неприложимостта на
закрилата по чл. 333 от КТ. Смисълът на тази клауза е да бъде проверена
годността на работника или служителя да я изпълнява, респективно когато работникът
или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В срока на
изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол,
а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие, при условията на
чл. 71, ал. 1 КТ, във всеки момент от изпълнението му. Независимо в чия
полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия
договор, е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен
срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините,
мотивирали страната да прекрати договора, както бе казано и по-горе. В
конкретния случай работодателят е спазил изискванията на чл. 71, ал. 1 от КТ. Налице е трудов договор
със срок за изпитване в полза на работодателя, който не е изтекъл към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, издадена е писмена заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, която е получена от ищеца, видно от представените по делото доказателства.
Законността на уволнението обуславя извод за
неоснователност на предявения иск за незаконосъобразност на заповедта за
уволнение. С оглед акцесорния
характер на исковете за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение за
времето, през което уволненият работник или служител е останал без работа,
същите следва да бъдат отхвърлени поради отхвърлането на главния иск по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.
Съдът
намира за неоснователен и предявения при условията на евентуалност от ищеца иск
с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер на 2066.55 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото му правоотношение. Както се посочи
по-горе, при трудов договор със срок за изпитване, работодателят, до изтичане на срока за изпитване, разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие, при
условията на чл. 71, ал. 1 КТ, във всеки
момент от изпълнението му, поради
което претендираното от ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ не се дължи.
На основание чл.78, ал. 8,
вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПр.Пом. вр. с чл.23, т.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и предвид направеното искане, ищецът следва да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Л.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес:
село Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 98/16.11.2018 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, с която, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Оператор спомагателни съоръжения“ и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
за периода от 16.11.2018г. до 16.04.2019г.
в размер на 3444.25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Л.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес:
село Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, иск с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ,
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2066.55 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото му правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Л.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес: село Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, сумата
от 100.00 лв. /сто лева/, представляващи направени разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: