РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Благоевград, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102916 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава 25 ГПК, чл.310 и сл. ГПК - Бързо производство.
Образувано е по искова молба от ЯНК. В. ИВ., с ЕГН ********** с постоянен адрес:
град Б., ул. „М.“ № , чрез пълномощник адв. Е.П. - САК, с която срещу „Ц. за п. на л. р. - О.
о.“ с Код по БУЛСТАТ със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „И. М.“ № ,
представлявано от М. К. Б. - Директор при условията на кумулативно обективно
съединяване са предявени искове за - за признаване уволнението на ищеца ЯНК. В. ИВ. с
ЕГН ********** за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищеца ЯНК. В. ИВ. с
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност; за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, а именно за периода от 26.10.2021г. до 26.04.2022 г. в размер на 410,00 лева
месечно, изчислено върху последното получавано трудово възнаграждение, а именно сума в
размер на 2460,00 лева, както и разноските по делото - правно основание чл.344, ал.1, т.1-3
КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Препис от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала
писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че на 23.09.2014г. между него и Общински ученически интернат
с код по БУЛСТАТ е сключен Трудов договор № 5/23.09.2014г., по силата на който ищцата
е приела да изпълнява длъжността „Г. с.“ с код по НКПД , като трудовото правоотношение е
сключено при условията на непълно работно време от 4 /четири/ часа.
Твърди се, че през 2017г. работодателят е преименуван на „Ц. за п. на л. р. - О. о.“ с
Код по БУЛСТАТ , а на 04.01.2021г. между страните е сключено Допълнително
споразумение № 7 към Трудов договор № 5/23.09.2014 г., с което е изменена т.4 от
цитирания трудов договор, като на ищеца е определено основно трудово възнаграждение в
размер на 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/.
Сочи се, че със Заповед № 41/25.10.2021г., издадена от „Ц.за п. на л. р. - О. о.“ с Код
по БУЛСТАТ , трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ - поради съкращаване на щата, както и е начислено обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 20 работни дни и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец. Посочва се връчване на
заповедта на ищеца на 26.10.2021г.
1
Оспорва се от ищеца, че е налице извършено реално съкращаване на щата по смисъла
на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ и в тази връзка се твърди, че уволнението на ищеца на това
основание е незаконосъобразно.
Сочи се, че работодателят - „Ц. за п. на л. р. -О. о.“ с Код по БУЛСТАТ е общинско
предприятие, чиято собственост е 100 % на Община Б. Твърди се, че отчитането на
дейността на предприятието в счетоводния отдел на общината е невъзможно без наличието
на служител, назначен на длъжността „Г. с.“. Твърди се, че на практика всеки изходящ
документ, който има отношение към финансовата дейност на ответника или към отчетността
му, се подписва от две лица - главен счетоводител и ръководител. Доказателство в тази
подкрепа е и издаденото от работодателя Удостоверение Обр. УП-2 изх.№ 23/15.11.2021г.
Твърди се, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от ищеца, като
се твърди, че работодателят е наел друго лице на мястото на уволнения работник. Изтъква
се, че издаденото от работодателя цитирано
Удостоверение Обр. УП-2 изх.№ 23/15.11.2021г. е подписано от лицето В. Д., в
качеството й именно на „г. с.“. Твърди се, че към датата на издаването на документа в
предприятието на работодателя е назначено лице на длъжност „г. с.“, което сочи, че
работодателят не е извършил реално съкращаване на щата, доколкото длъжността на
ищцата не е премахната, нито е премахната трудовата й функция. На практика
новоназначеното лице /посочено в цитираното удостоверение/ се твърди, че има идентични
трудови функции с трудовите функции на ищеца. На това основание се обосновава тезата,
че в настоящия случай е налице „фиктивно“ съкращаване на щата, поради което
уволнението се явява незаконосъобразно.
Посочва се, че от прекратяване на правоотношението ищецът не е започнал работа
при друг работодател, поради което претендира обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца за посочения в исковата молба размер.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен
интерес от предявяване на иска.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
събиране на гласни такива чрез разпит на един свидетел при довеждане, за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след като се запознае с
необходимите документи (вкл.находящите се в ответното дружество), да отговори на
следните въпроси:
1. Какъв е бил месечният размер на последното определено брутно
трудововъзнаграждение на ЯНК. В. ИВ. с ЕГН **********, съгласно Трудов договор №
5/23.09.2014 г. и подписаните към него допълнителни споразумения?
2. Какъв е размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 26.10.2021 г.
до 26.04.2022 г.?.
На основание чл.190 ГПК се иска задължаване на ответника да представи личното
трудово досие на ищеца, както и да представи трудов договор на лицето В. Д., посочено в
представеното от ответника Удостоверение Обр. УП-2 изх.№ 23/15.11.2021г.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответния работодател.
Не се оспорва обстоятелството, че между ищеца и ответника по иска е сключен
Трудов договор за длъжността „Гл.с.” и че същия е прекратен считано от 01.11.2021 г. със
Заповед № 41/25.10.2021г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание —
съкращаване на щата.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че има същата щатна бройка в щатното
разписание на ответника. Изтъква се, че е право на работодателя е да реши коя от щатните
бройки да закрие и коя да продължи да съществува, тъй като това е въпрос на управленско
решение и неговата целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Сочи се, че
2
компетентността на съда се заключава само в извършване само на проверка за законността
на уволнението. Твърди се, че е налице Заповед за закриване на длъжността „гл.с.”, което
само по себе си представлява и промяна в организационната структура на ответника и в
изпълнение на тази заповед е утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание на
персонала, в което тази длъжност вече не съществува.
Оспорва се твърдението на ищеца, че на същата длъжност е назначено на трудов
договор друго лице. Посочва се, че ответникът има сключен граждански договор с лице,
което да обслужва счетоводно „Ц. за п. на л. р. — О. о. — Б.“, лицето В. Д. не изпълнява
трудови функции, а отношенията между нея и ответника се определят от правилата на ЗЗД.
Посочва се, че сам по себе си предмет на този договор е предоставянето на трудов резултат,
а не както е при трудовия договор — предоставяне на работна сила. Изтъква се, че
изпълнителят по гражданския договор няма нито работно време, нито работно място, не се
ползва от отпуски, като има разлики между двата договора и в осигурителното и данъчното
третиране, с оглед на което изложеното в исковата молба се определя като неоснователно.
На самостоятелно основание се посочва, че съгласно сключения между страните
трудов договор ищцата се е задължила да не работи при друг работодател без изричното
съгласие на ответника, но ме станало известно, че същата е сключила и трудов договор на
същата длъжност и с друг работодател, с оглед на което се твърди, че ищцата не е спазила и
самият трудов договор.
При тези обстоятелства се иска отхвърляне на иска.
Доказателствените искания на ответната страна са за приемане на писмени
доказателства. Не се възразява по приемането на писмените такива, посочени от ищеца.
Възразява се по искането на тази страна за свидетел. Определя се за нередовно,
поради непосочване на какви обстоятелства ще се установява с това доказателство.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца чл.146, ал.1, т.2 от ГПК -
Предявени са от ищеца при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
По делото са приети писмени доказателства.
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Не са спорни между страните следните факти, а именно, че на основание Трудов
договор № 5/23.09.2014г., сключен между ЯНК. В. ИВ., от една страна и О. у. и. с код по
БУЛСТАТ , от друга е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е приела да изпълнява при този работодател длъжността „Г. с.“ с код по НКПД ,
считано от 23.09.2014г. при непълно работно време от 4 часа, за неопределено време.
С решение № 273 т.1 и т.2 по Протокол № 9 от заседание на О. с. Б.от 27 юни 2014г. ,
на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, вр. с чл. 99, т.2 и чл.102, ал.2 от АПК О. с. -Б. е
отменил Решение № 43 по Протокол № 2 от заседание на О. с. - Б. от 22.02.2013г. е
възобновена дейността на О. у. и. – Б., считано от началото на учебната 2014/2015г.
С Решение № 177 по Протокол № 6 от заседание на О. с. – Б.д от 26 май 2017г., на
основание чл.21, ал.1 т.23 от ЗМСМА и чл.310, ал.5 от Закона за предучилищно и училищно
образование, е взето решение за преобразуване чрез сливане на ЦПЛР – У. о. и ЦПЛР – О.
за д. с. в ЦПЛР – О.о. считано от 15.09.2017г., като трудовите правоотношения на персонала
на ЦПЛР – У. о.и ЦПЛР – О. за д. с. да се уредят по реда на чл.123, ал.1, т.1 от КТ.
На основание на горното решение не се спори, че правоотношенията между страните
са трансформирани по реда на чл.123 КТ, ищцата е продължила да заема длъжността Г. с.
при ЦПЛР – О. о., като на 04.01.2021г. е сключено помежду им последно Допълнително
споразумение № 17 към Трудов договор № 5 от 23.09.2014г., с което трудовия договор е
изменен по отношение на размера на трудовото възнаграждение и същото е уговорено в
размер от 410 лв.
От представените от ответната страна длъжностни разписания се установява
3
следното:
Видно от утвърденото поименно щатно разписание на ЦПЛР – О. о., считано от
15.01.2021г. /л.21/ и длъжностно разписание от същата дата /л.20/ е, че в щатната численост
на работодателя е предвидена половин щатна бройка за длъжността „Г. с.“, която е заета от
ищеца ЯНК. В. ИВ..
Със Заповед № 44 от 29.10.2021г. на директора на ЦПЛР – ОО, издадена на
основание чл.259, ал.1 и чл.258, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното
образование вр. с чл.31, ал.1, т.12 и чл.31, ал.3 от Наредба № 15/22.07.2019г.за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и ЧР/13.04.2021г. на кмета на община
Б. е утвърдено длъжностно разписание на персонала и поименно разписание на длъжностите
в ЦПЛР – О. о., считано от 01.11.2021г.
Видно от утвърденото към тази дата длъжностно разписание и поименно разписание
на длъжностите, считано от 01.11.2021г. /л.22 и л.23/ е, че в структурата на работодателя от
тази дати липсва щат за длъжността „Г. с.“.
По делото е приет като доказателство граждански договор № 1, сключен на
01.11.2021г. между ЦПЛР – О. п., от една страна, като възложител и лицето В. В. Д., от
друга, като изпълнител. С този договор, считано от сключването му за срок до 31.12.2021г.
от възложителя се възлага на изпълнителя да извършва цялостното счетоводно обслужване
на ЦПЛР – О. п.
Прието е като писмено доказателство и граждански договор № 1 от 04.01.2022г. със
срок до 31.12.2022г., сключен между ответника и трето лице В. Д., с който е възложено на
това лице, в качеството на изпълнител да извършва цялостното счетоводно обслужване на
работодателя.
Със Заповед № 41 от 25.10.2021г., издадена от Дректора на ЦПЛР – ОО, на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, считано от 01.11.2021г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата. Заповедта е връчена лично на ищеца на 26.10.2021г.
По делото е прието като доказателство, представяне от ответника - справка за
актуално състояние на действащите трудови договори при ответника към 03.12.2021г. /л.26/,
е видно, че липсва отразена длъжност главен счетоводител.
От ТД на НАП С., област Б.е изискана и представена Справка актуално състояние на
всички трудови договори при работодателя за периода от 01.01.2021г. до 11.01.2022г.
Според представената разпечатка от ИС на НАП са видни имената на служителите и
съответните им длъжности съгласно НКПД, като за длъжността – Г. с. кода по НКПД е и в
справката с този код е отразена само длъжността, заемана от ищеца ЯНК. В. ИВ., но считано
от 01.11.2021г. е вписано прекратяване. След тази тази в същата тази справка липсва
вписване на длъжност и имена лице, което да заема длъжността с посочения код по НКПД –
.
Със Служебна бележка изх.№ 1 от 10.01.2022г. /л.40/, издадена от ЦПЛР – О. о.се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
месец е 410 лв.
Видно от Справка за трудови договори от 12.01.2022г. /л.56/ се установява, че
считано от 18.10.2021г. ищцата ЯНК. В. ИВ. има сключен трудов договор с О. п.„Б. С. Р.“
/ОП/ гр.Б.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Изложените твърдения и искането за защита, сочат на правното основание на
предявените искове при условията на обективно кумулативно съединяване на
конститутивните искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и осъдителния
иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Исковете са процесуално допустими - предявени са при спазване наличието на
положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за
4
надлежното им упражняване, като правото на иск е надлежно упражнено чрез подаване на
редовна искова молба.
По същество: По иска с пр.основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.328, ал.1, т.2 от
КТ:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Заповед № 41 от 25.10.2021г. на
Директора на ЦПЛР – О. о., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ –
съкращаване в щата е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.
При спорове относно законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение
в тежест на работодателя е да проведе пълно и главно доказване на фактите и основанията,
на които се е позовал и упражнил потестативното си право на уволнение. Според съдебната
практика обаче това следва да става само въз основа на тези факти и обстоятелства, които
изрично са оспорени от ищеца и на които тази страна изрично се е позовала, било в исковата
молба, било най – късно в срока по чл.312, ал.2 вр. с чл.314 ГПК – едноседмичен срок от
получаване на разпореждането, с което делото се насрочва в открито съдебно заседание и се
прави доклад. Става дума за преклузивен срок, който предвид и диспозитивното начало в
гражданския процес сочи, че при спор за законосъобразно прекратяване на трудово
правоотношение предмет на спора са само тези основания, които са заявени от ищеца, а не
изобщо.
При незаявени с исковата молба или най – късно в срока /1- седмичен/ за становище
по доклада с разпореждането по насрочване на делото основания съдът не дължи
произнасяне, както и няма задължение да дава указания на работодателя да ги установява.
Ако става дума за основания, който едва за първи път се посочват след приключване на
устните състезания и то едва в писмени бележки – то тези основания се считат за
непредявени и съответно преклудирани. По такива основания съдът не дължи произнасяне
нито даване на указания на страните по доказването им.
Съобразно изложеното в Решение № 23 от 02.02.2016г. на ВКС по гр. д. №
4553/2015г., IV г. о., докладчик съдията Б. И., Решение № 216 от 06.10.2015г., на ВКС по
гр. д. № 916/2015 г., III г. о., докладчик съдията И. П., Решение № 258 от 01.07.2015 г. на
ВКС но гр. д. № 909/2015 г., IV г. о., докладчик съдията Б. Ц., Решение № 158 от 01.07.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., докладчик съдията С. Б., Решение № 290 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 882/2011 г., IV г. о., докладчик съдията М. П., Решение №
149 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о., докладчик председателят С. Ц.,
Решение № 555 от 09.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1224/2010г., IV г. о., докладчик
председателят Б. Б. Решение № 503 от 05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о.,
докладчик съдията В. Й., Решение № 459 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010 г.,
IV г. о., докладчик съдията Ф. В. и Решение № 665 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
242/2009 г., IV г. о., докладчик председателят Б. Б., съдът се произнася само по въведените
от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Предявеният иск не може
да бъде разгледан на основание, което не е посочено своевременно от ищеца. Последният
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение едностранно, с
исковата молба, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение
за надлежното му упражняване, с отговора на исковата молба. Съдът не може да основе
решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Работодателят е този, който има
интерес да установи законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение,
но не изобщо, а само на заявените от работника/служителя основания.
В случая ищецът е посочил и оспорил в исковата молба уволнението само на едно
конкретно основание твърдението, че не е налице реално съкращаване на щата, а и
фиктивно такова, тъй като за същата длъжност от работодателя бил сключен граждански
договор с трето лице.
Едва в откритото съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе и е
5
поддържал твърдението, че сключеният между работодателя и това трето лице два
последователни граждански договори за същата длъжност са нищожни, на основание чл.26
вр. с чл.17 от ЗЗД, като привидно сключени.
На основание чл.314, ал.1 ГПК вр. с чл.312, ал.2 ГПК това възражение следва да се
счете за преклудирано и като такова недопустимо да се въвежда като предмет на спора след
подаване на иска и след изтичане на срока за становище по разпореждането и доклада по
делото и след изтичане дори на срока по чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ – за оспорване изобщо на
уволнението по съдебен ред.
Аналогични са съображенията за недопустимо излагане на неподдържано основание
изобщо до приключване на устните състезания, а въвеждането едва за първи път с
писмените бележки по делото, както е процедирал в случая ищецът, а именно – заявил е за
първи път едва в писмените бележи, че става дума за взето решение за съкращаване на щата
от некомпетентен орган. Съдът не е длъжен да познава и знае структурата на всеки един
работодател, както и каква е йеархическата му конструкция, а оттук и кой е собственик на
капитала, респ. правомощията на всяка една организационно обособена структура.
Достатъчно е в случая, че са налице данни, а и липсва спор, че именно ответното
образувание самостоятелно наема работна ръка и притежава белезите на работодател по см.
на §1, т.1 от ДР на КТ. При липса на възражение и оспорване от ищеца в исковата молба на
това дали и кой е компетентния орган с оглед структурата на конкретния работодател съдът
не може служебно да изследва този въпрос. Именно поради спазване на принципа на
диспозитивното начало, отделно от това с оглед и цитираната съдебна практика, че
уволнението се преценява само на посочените от ищеца основания.
В тази връзка в случая съдът дължи преценка дали е налице ново щатно разписание,
в сила към датата на прекратяване на правоотношението с половината щат с ищеца и дали
това е реално, т.е. дали в щатната численост на работодателя е продължила трудовата
функция изпълнявана от ищеца, да се изпълнява от друго лице или лица, по начин, че да не е
загубила основната си водеща същност и определяща я за съответната длъжност, т.е.
единствената преценка е при извършване на съпоставяне на щатното разписание преди
уволнението и това към датата на извършването му дали съдържа щатната длъжност,
заемана от ищеца.
Или основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само
когато съкращаването на щата е реално - т.е. когато не само е премахната длъжността като
щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание
на отделна длъжност, независимо от нейното наименование.
По въпроса за извода дали съкращаването в щата е реално има многобройна и трайна
съдебна практика – в насока, че реално е съкращаването, когато едни щатни бройки се
съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от предходните
трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга
нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на трансформираната
длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се
изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова
длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа - В този смисъл Решение № 66
от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от 27.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1279/2010 г., III г. о., ГК.
Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции
са разпределени и поети от други работници и служители или част от тях /или изцяло/ са
възложени за извършване от лица по граждански договор /който граждански договор е бил
сключен към датата на вземане на решението за съкращаване на щата, в т.ч. и към момента
на уволнението/ - В този смисъл Решение № 1266 от 06.07.2005 г. на ВКС по гр.д. №
767/2003 г. ІІІ г. о., ГК, Определение № 1428 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 532/2012 г.,
III г. о., ГК и Определение № 1039 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., III г. о.,
ГК.
6
Това е въпрос на целесъобразност от компетентността единствено на работодателя и
не подлежи на съдебен контрол.Обратното е равносилно на недопустима намеса на съда в
организационната структура и управлението на работодателя /В тази насока е разбирането
на ВКС, изразено напр.определение № 1039/11 г., Определение № 1428/12г, ІІІ ГО на ВКС,
но и в Решение № 1266/05г по гр.д.№ 767/03 г., Решение № 1396/05г, ІІІ ГО на ВКС и др.).
Решение № 17/13г на ІV ГО на ВКС. "Съкращаването в щата" означава намаляване,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и
служителите. Причините за това могат да бъдат различни и наличието им се преценява от
работодателя, но това е въпрос на преценка за целесъобразното и ефективно осъществяване
на дейността на дружеството, който не подлежи на съдебен контрол.
Ето защо в случая е неоснователно оспорването от ищеца, че сключените граждански
договори са нищожни като привидни. Сключването на граждански договор с предмет
възлагане осъществяване на счетоводно обслужване на работодателя не засяга
законосъобразността на уволнението. Този факт не води до извод за фиктивно съкращаване
на щата. Въпрос на преценка за целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността
на работодателя при реализирането на работата е дали определени длъжности да се
извършват от лица наети по трудово правоотношение. От представените по делото писмени
доказателства не се установи, че след уволнението на ищеца в дружеството е съществувала
щатна длъжност “г. с. при ответника. Няма данни, че след прекратяването на
правоотношението с ответника функциите на длъжността, заемана от ищеца да са
продължили да се осъществяват като трудови. За да се преценява дали съкращаването в щата
е реално или фиктивно е необходимо и двете длъжности /премахнатата и новата/ да са в
щата, т.е. да се изпълняват по трудово правоотношение.
За пълнота следва да се отбележи, че сключването на гражданки договор с предмет –
възлагане счетоводно обслужване представлява по естеството си договор за предоставяне на
трудов резултат, а не за престиране на работна сила, което е наложено от практиката.
Признаване на тези договори за нищожни, като симулативно сключени, означава да се
отрече принципа на свободата на договаряне и възможността за сключване изобщо на такива
договори, което е недопустимо. Недопустимо е съдебна преценка на основаният на
работодателя за това, както и намесата в свободата на договаряне между трети лица. Не на
последно място следва да се държи сметка за спецификите на всеки един от договорите –
трудов или граждански. Като изцяло в преценка на страните, които договарят свободно, кой
договор да предпочетат да служат, предвид фактът, че при гражданските договори се дължи
резултат, а не регулярно работна сила, различни са принципите на осигуряване, признаване
на стажа като трудов, респ.осигурителен , ползване на отпуски, на отпуск, поради временна
нетрудосподобност и др.Ето защо изцяло в преценката на равнопоставените гражданско
правни субекти е какъв вид договор и с какво съдържание да сключат, с оглед конкретния
им интерес, вкл. и предвид целените най – целесъобразни икономически и стопански
резултати, което е извън предмета на съдебен контрол.
Позовавайки се на изложеното съдът намира, че уволнението е извършено
законосъобразно на оспорените в срок и непреклудирани оспорвания от ищеца, поради
което искът за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която е
извършено, е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че останалите два иска/за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради оставянето на ищеца
без работа след уволнението/ са обусловени от първия иск, то поради неоснователността на
първия иск следва да се отхвърлят като неоснователни и другите два иска – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение,
поради незаконно уволнение.
Осъдителният иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ е неоснователен и на
друго самостоятелно основание. Видно от справката за вписани действащи трудови
договори на името на ищеца – л.56 от делото, считано от 18.10.2021г. ищецът е започнал
работа при друг работодател. До приключване на устните състезания не се установи от
7
ищеца фактът, че след прекратяване на правоотношението при ответника не е започнал
работа при друг работодател. Този факт с разпореждането по насрочване на делото изрично
е указан, че подлежи на доказване от ищеца, но тази страна не е посочила каквито и да било
доказателства.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 700лв.-за платено адвокатско възнаграждение. Представени
са доказателства, че тези разноски са направени както по основание /сключен договор за
адв.защита/ и по размер /представени са доказателства, че е уговорено и са заплатени такива
по банков път/. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност, предвид
предявяването и защита по три иска.
Водим от горното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225 от
КТ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЯНК. В. ИВ., с ЕГН ********** с постоянен адрес: град Б.,
ул. „М.“ № , чрез пълномощник адв. Е.П. – САК срещу „Ц. за п. на л. р. - О. о.“ с Код по
БУЛСТАТ със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „И. М.“ №, представлявано от
М. К.Б. - Директор при условията на кумулативно обективно съединяване искове - за
признаване уволнението на ищеца ЯНК. В. ИВ. с ЕГН ********** за незаконно и отмяна на
заповед № 41 от 25.10.2021г., издадена от директора на ЦПЛР - О. о., с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата;
за възстановяване на ищеца ЯНК. В. ИВ. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „Г. с.“ при работодателя ЦПЛР – О.о.; за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а
именно за периода от 26.10.2021г. до 26.04.2022 г. в размер на 410,00 лева месечно,
изчислено върху последното получавано трудово възнаграждение, а именно сума в размер
на 2460,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА ЯНК. В. ИВ., с ЕГН ********** с постоянен
адрес: град Б., ул. „М.“ № , чрез пълномощник адв. Е.П. – САК да заплати на „Ц. за п. на л.
р. - О. о.“ с Код по БУЛСТАТ със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „И.М.“ № ,
представлявано от М. К. Б. – Директор направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700,00 /седемстотин/ лева.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред ОС - Б. в 2 - седмичен
срок от датата на обявяването му - 29.03.2022г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8