№ 64
гр. *******, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130100898 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на Г. И. Т., ЕГН ********** с адрес с.
********** срещу Н. С. Т., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ****** № 24 с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на имот с идентификатор ****.7.4 по КККР на с. *******, одобрени
със Заповед № РД-18-1110/15.05.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 28.07.2021г., с площ от
3080кв.м., находящ се в с. **********, м-ст *******, при граници на имота по скица имоти с
идентификатори– ****.7.3, ****.7.67, ****.7.5, ****.888.9901 и ****.7.2, основани на
твърдения за придобИ.е на собствеността въз основа на давностно владение осъществявано
в периода от 2008г. до м.08.2022г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: От 2008г.
владее лично процесния имот. Владението си е установил, след като започнал да ползва
съседния на него имот, който официално придобил през 2021г. чрез договор за покупко-
продажба. Твърди, че ежегодно обработвал имота явно и необезпокоявано засявайки го със
зеленчуци.
След като решил да се снабди със скица на имота, узнал че той е записан на името на
ответника с КР, въз основа на КНА по обстоятелствена проверка.
Оспорва ответникът да е владял някога имота и да го е ползвал. Твърди, той да се
легитимира като негов собственик въз основа на упражнявано от него владение,
продължило повече от 13години.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна.
Твърди, че от много години се занимава със земеделие. Процесният имот, както и
този с идентификатор ****.6.1 са били безстопанствени, което го е мотивирало преди повече
от 15години да започне да ги владее и обработва. И до настоящия момент сочи само той да
1
владее и ползва имота, заявявайки се като негов собственик. Това го мотивирало и да се
сдобие с констативен нотариален акт за собственост за него. Твърди, че ищецът никога не
еимал претенции към него за имота, въпреки че го е виждал да го обработва. Ето защо,
оспорва ищецът да е владял имота лично, постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано.
Посочва, единствено през 2020г. да му е позволил и предоставил ползването на половината
от имота за засаждане на зеленчуци.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата
на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Искът е допустим, доколкото ищецът заявява собственически права на основание давностно
владение осъществявано от 2008г. и към датата на подаване на исковата молба. От своя
страна ответникът твърди да се легитимира като собственик по давностно владение, което
право му е било признато с КНА № 65/2021г. и осъществявано в периода 2006-2021г.,
давностно владение.
За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищецът е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на
твърдяното придобивно основание, респ. оборване съществуването на признатото на
ответника право на собственост с КНА от 2021г.
В тежест на ответника, е да установят наличието на противопоставими права върху
вещта, т.е че се легитимира като собственик въз основа на упражнявано от него давностно
владение в периода 2006г. до 2021г. признато им с КНА № 57/2021г.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
С КНА № 57/2021г. ответникът е бил признат за собственик на процесния имот по
давностно владение.
За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от ищеца
фактическа власт върху имота във въведения период 2008г. -м.08.2022г. от значение по
делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Д.С. и И. С., респ. С.К./братовчед на ответника/ и Т. Т./брат на ответника/.
В показанията си свидетелите Д.С. и И. С. свидетелстват за следните релевантни за
спора факти:
Св. С. се занимава със земеделие и обработва земеделски земи в с. **********.
Познава ищеца и ответника. С ищеца се познавали от повече от 25години. Ответникът бил
председател на земеделска кооперация в с. ******** и преди около 3години /2021г./ двамата
имали пререкания по повод размера на рентата, която платили на свидетеля. От около
2009г. ищецът обработвал процесния имот, който бил съседен на друг негов имот и
помежду им никога е нямало ограда. Описва имота около 3-4декара, с правоъгъкна форма
намирал се на края на селото, откъм шосето и от трите му страни имало път, овощна
градина. Преди да почне да го работи Г., имотът се обработвал от друг човек- К.Г., който
починал към 2008-2009г. и тогава Г. започнал да го обработва, включително със семейството
си. На мястото сеел различни зеленчуци през годините. Всяка година го работел и никой
друг свидетелят не е виждал да го обработва. Наблюденията му били ежедневни понеже
базата им била срещу имот, от другата страна на пътя. Докато не се появил Н. с документ за
собственост към 2020-2021г. и забил колчета и не поискал Г. да му плаща наем, никой не се
бил интересувал за имота и само Г. го работел.
2
Св. С. живее в селото. Познава ищеца и ответника от дълги години. Работел в
земеделска кооперация в селото повече от 30години. От около 26-27години Г. живеел в
селото. Имал земи и обработвал към 50декара, съседни на процесния имот. Описва имота да
е към три декара, с квадратна форма, над мястото откъм асфалта минавал селски път, а от
двете страни граничел с пасище и необработваема земя. Никога не е било оградено. До
2021г. сеел зеленчуци в мястото. Започнал да го работи към 2009г., след като починал
човекът, който се грижел за имота преди това- К., по прякор Г.. Миналата година не бил
работен имота, но преди това само Г. и семейството му го работели. Наблюденията на
свидетеля върху имота били почти ежедневни, защото работата му била на полето. Познава
Н., който сега бил председател на кооперацията в с. ********, но не бил чувал да се
занимава с лична земя. Не е чувал да има проблеми с мястото от Г.. Проблемите за
започнали, след като Н. е забил колчетата, в който момент нивата дори била засята.
В показанията си свидетелите С.К. и Т. Т. свидетелстват за следните релевантни за
спора факти:
Св. К. разказва, че Н. се занимавал със земеделие и знае, че имал място от лявата
страна на влизане в с. **********, а другото било до гробищата. Мястото на влизане в
селото било към три декара. Свидетелят не е ходил точно на мястото, но Н. му го е показвал
-като са минавали покрай него. Ходил е в имота два пъти, когато имало сергии и си купувал
дини. Имал го от 7-8, 10години. Когато е минавал покрай мястото, то не било обработвано.
Доколкото знаел, Н. косял трева от него за зайците си. Не знае някой да му е пречил за
косенето, нито знае да е имало през 2021г. проблем с мястото. Виждал е ищеца, но не го
познавал. Станал свидетел при издаване на нотариалния акт на Н.. Н. не му е казвал, че
някой е садил нещо в имота. Само станало на въпрос, че в мястото имало сят бостан и тогава
Н. му казал да си прибере продукцията и тогава да решават нещо. Не е виждал в съседните
парцели да е било сято нещо.
Св. Т. живее в гр. *******. Брат му имал две-три парчета земя в селото срещу
гробищата. Косял ги и носел храна на зайците си. Мястото му се намирало на входа на
селото, от дясно до гробищата, но извън тях. Не било заградено. Представлявало поляна,
само косял, но не и да копае. Свидетелят ходил два пъти, за да го види преди много години.
Н. не бил ползвал имот от около три декара в местността *******. Не познава ищеца. От Н.
знаел, че някакъв Г. искал да сее бостан в мястото, при което той му казал да го сее, а той ще
си коси тревата. Отрича да е ходил при нотариус за процесния имот.
Съгласно постъпилите документи от ОСЗ ******** и АГКК, ищецът е собственик на
съседен на процесния имот, придобит с договор за покупко- продажба през 2021г., но
обработван още от 2016г. въз основа на сключен със собственика договор за аренда. Другите
му съседни имоти са земеделски земи, с изкл. на един от тях, намиращ се в границите на
населеното място, са записани в собственост на Община ******** и една нива на физическо
лице. В периода 2020-2023г. процесният имот не е заявяван за обработване от никой
ползвател.
Ищецът заявява собствени права върху имота на оригинерно придобивно основание-
давностно владение осъществявано в периода 2008-м.08.2022г., като оспорва ответникът
някога да е владял имота. Ответникът се легитимира като собственик въз основа на КНА №
57/2021г.
Легитимиращото действие на КНА е оспорено от ищеца, което съобразно прието
тълкуване с ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС предполага доказване от
ищеца, както на твърдяните от него противопоставими права на титуляра на акта, така и
опровергаване на фактите, обуславящи придобивното основание посочено в КНА, в случая
осъществявано от ответника давностно владение.
3
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и субективният-
тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобИ.е на вещни права върху
имота. Или, за да докаже, че е придобил процесния имот по давност, ищецът е следвало да
установи, че е упражнявал фактическа власт- лично или чрез другиго с намерение за своене.
Понеже субективният елемент е по- трудно доказуем, като част от вътрешния свят на
човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт
на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя. Тази
презумпция дефакто ползва владелеца дори и в отношенията му с лице, което е притежавало
правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок и възлага на
последния доказателствената тежест по установяване основание за упражняваната
фактическата власт, т.е че вещта е била държана за другиго.
Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства обосновават извод, че
ищецът е установил фактическа власт върху имота през 2009г., когато е започнал да се
грижи за имота, като съседен на обработвания от него имот ****.7.3 и след смъртта на
предишния му ползвател наричан от свидетелите К.Г.. За този факт информация има в
показанията и на двамата свидетели- С. и С.. Техните показания са подробни,
последователни, обективни и взаимнодопълващи се. Отразяват техни лични впечатления,
трупани в годините почти ежедневно, доколкото единият е арендатор на земи в съседство, а
другият работи в кооперацията в селото. Те са съответни и на събрани писмени
доказателства, в частност договора за аренда от 2016г. за имот ****.7.3 и последващото
негово закупуване от ищеца през 2021г. Затова съдът ги кредитира в цялост. Показанията на
свидетелите К. и Т. в това отношение не им противоречат, а и поначало не са
информативни. От тях се установява, че тези свидетели нямат трайни и непосредствени
впечатления за имота. Объркващи са относно това кой точно имот касаят, предвид даваното
описание за параметрите му и навеждат на извода, че свидетелите говорят за другия имот на
ответника, за придобИ.ето на който също са свидетелствали при издаване на КНА №
57/2021г. и нямащ общо с процесния. Нещо повече, св. Т. изобщо отрича ответникът да е
владял имот с площ от три декара в местност ******* и сочи имотът, който е обработвал да
е бил поляна до гробищата. Предвид че и двамата свидетели признават да са ходили в имота
по два пъти, в т.ч св. К. да не е влизал никога в него, то достоверността на казаното от тях,
че имотът не е обработван бива дискредитирана и съдът не дава вяра на казаното в тази му
част като касаещо процесния имот. Този извод не се променя от липсата на данни за
заявяване имота за ползване в ОСЗ, доколкото това не е задължително условие за ползването
на имота, а и принципно заявяването му изисква представяне на документ за собственост
или друго правно основание /договор за наем или аренда/, с какъвто ищецът не е разполагал.
При това положение, следва да се приеме, че ищецът е установил и осъществявал
фактическа власт върху имота в периода от 2009г., а и към датата на подаване на исковата
4
молба.
Установявайки фактическа власт върху имота от тогава и до доказване на
противното, предполага се, че тя се упражнява трайно и непрекъснато, докато не се
установи, че трето лице осъществи такова действие, което явно и категорично да препятства
възможността на владелеца да упражнява фактическа власт върху имота занапред или да
предприеме действие имащо за последица отстраняване владелеца от имота. Принципът е,
че фактическата власт, веднъж установена като упражнявана за себе си, не променя своята
същност и не преминава в държане при промяна на носителя на правото на собственост
върху имота /снабдяване ответника с КНА/, след като владението е явно. Промяната на
носителя на правото на собственост е ирелевантно спрямо правата и качеството на третото
лице, което е установило самостоятелна фактическа власт върху имота още преди промяната
на собствеността. За намерението като субективен елемент на владението и факт по- трудно
доказуем се съди по външно проявени действия фактически запълващи съдържанието на
правото, чието придобИ.е се цели. Владение на ищеца през всичките тези години до 2021г. е
било осъществявано явно и несъмнено, доколкото не е установено чрез насилие или по
скрит начин, и е било упражнявано по начин позволяващ възприемането му от всеки-
имотът е бил засаждан и обработван ежегодно. Наличие на спорове за собственост с
ответника е нямало, респ. той не се е заявявал като собственик. То е било и непрекъснато,
доколкото липсват данни и доказателства по какъвто и да е начин до въведения период то да
е било загубвано от ищеца или срещу него да са заявявани собственически права. Такива
действия данните по делото сочат ответникът да е предприел едва през 2021г. снабдявайки
се с документ за собственост и извършвайки действия по трасиране на имота и изпращане
нотариална покана до ищеца през 2023г. в хода на процеса. От този момент следва да се
приема, че владението е смутено, но не и прекъсвано. При липса на действия, целящи
отблъсване на установеното владение по предвидения в ЗЗД ред, фактът, че ищецът се
намира в имота, обработвал го е лично и с членове на семейството си, и се е грижил за него
в рамките на необходимата грижа, следва да се възприемат като действия по упражняване
на фактическа власт по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. В този смисъл при липса на действия,
целящи отблъсване на установеното владение назад в годините и при липса на заявени
претенции за имота, фактът, че. Демонстриране по отношение на невладеещия собственик
на поведение, което несъмнено да сочи, че върху имота се упражнява фактическа власт като
върху собствен имот, т.е. предприемане на активни действия, е необходимо безспорно само
при наличие на заявени претенции от трето лице, че счита себе си за собственик на същия
имот. До този момент, ако подобни претенции не са били заявявани, то няма и по отношение
на кого владелецът да упражнява подобни действия. Достатъчно е в подобна хипотеза да се
полагат нормалните за собственика грижи за имота, както е било и в случая.
С ТР № 4/17.12.2012г. на ВКС се прие, че позоваването на придобивна давност не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, поради което и
правните последици от това позоваване, както е в случая, се зачитат от момента на изтичане
на законно определения срок, който няма съмнение, че в случая е 10г.
Следователно от 2009г. до м.08.2022г. е изтекъл нужния 10г. период, поради което и
следва да приеме, че ищецът е придобил собствеността върху имота в рамките на
въведеното в процеса основание изтекла придобивна давност за периода 2008г. до
м.08.2022г. Ето защо, съдът приема, че ищецът съумя да проведе доказване по оборване
легитимиращия ефект на КНА, въз основа на който ответникът заявяват собственически
права върху имота.
В заключение, искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищеца, следва да се понесат от
ответника. Представени е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се от разноски в размер на
5
1500лева платено адв. възнаграждение и 50лева за държавна такса. Направено е възражение
за прекомерност на адв. възнаграждение. Преценката за неговата основателност следва да се
извърши при съобразяване на задължението на националния съд да откаже да приложи
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
противоречието й с чл. 101, пар.1 ДФЕС, вр. чл.4, пар. 3 ДЕС, съгласно постановеното
решение по дело С -438/2022г. на СЕС. Съобразявайки установените в чл. 78, ал. 5 ГПК
критерии, настоящият съдебен състав намира, че няма основание да редуцира адв.
възнаграждение и под минималния му размер в Наредбата, в случая 1500лева. В тази си
преценка, съдът от една страна съобрази принципно липсата на фактическа и правна
сложност на спора, а от друга вида и обема на ангажираните по делото доказателства-
писмени и гласни такива, продължителността на производството /1г., 6м/, проведените пет
броя открити съдебно заседания, във всяко от които процесуалният представител на ищеца
се е явявал, без значение че само в три от тях за събирани доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Г. И. Т., ЕГН ********** с
адрес с. ********** и ответника Н. С. Т., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ******
№ 24, че ищецът е собственик на имот с идентификатор № ****.7.4 по КККР на с. *******,
одобрени със Заповед № РД-18-1110/15.05.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 28.07.2021г.,
с площ от 3080кв.м., находящ се в с. **********, м-ст „*******“, при граници на имота по
скица имоти с идентификатори– ****.7.3, ****.7.67, ****.7.5, ****.888.9901 и ****.7.2, въз
основа на давностно владение осъществявано в периода от 2009г. до м.08.2022г., на осн.
чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН ********** да заплати на Г. И. Т., ЕГН ********** сумата
от 1550лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
6