№ 710
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502670 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ИСКР. ВЛ. СЛ., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 29, чрез адв. Р.М., против решение № 262286/15.07.2021
г. по гр. д. № 12364/2020г. на ВРС, с което упражняването на родителските права по
отношение на детето ПР. Р. Д., ЕГН **********, е предоставено на бащата Р. СТ. Д., ЕГН
********** като е определено местоживеенето на детето да е при бащата на адрес в гр.
Варна, ул. „Д. Д.“ № 1; определен е режим на лични отношения на майката ИСКР. ВЛ. СЛ.,
ЕГН **********, с детето както следва: майката ще взима и връща детето от дома на бащата
всеки първи и трети четвъртък, петък, събота и неделя от месеца, с преспиване, от
приключване на учебните занятия в четвъртък, до 16 ч. в неделя; един месец през лятото,
когато бащата не ползва годишен отпуск и който месец не съвпада с рождения му ден, за
което ще уведомява писмено бащата 10 дни предварително; на рождения ден на майката
25.06. от 10 ч. сутринта (или след приключване на учебните занятия), с преспиване до 10 ч.
на следващия ден (или до започване на учебните занятия); на рождения ден на детето 06.07.
и на училищните празници майката може да присъства по нейно желание, когато не съвпада
с режима и на лични отношения; през ученическите ваканции майката ще може да взема
́
детето с преспиване през първата половина на зимната и втората половина на пролетната
ученическа ваканция от 18 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден, като всяка година
пролетната и зимната ваканция ще бъдат поделяни по равно между родителите; през
Коледните празници от 12 ч. на 24 декември до 18 ч. на 27 декември, на всяка четна година;
през Новогодишните празници от 12 ч. на 30 декември до 18 ч. на 2 януари, на всяка нечетна
година; през Великденските празници от 18 ч. на Велики петък до 18 ч. на Велика събота, на
всяка четна година, а от 18 ч. на Велика събота до 18 ч. на Великден на всяка нечетна
година. Майката е осъдена да заплаща в полза на детето чрез неговия баща и законен
представител Р. СТ. Д. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно
1
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, като за времето, през което детето е при майката за
един месец през лятото, издръжка не се дължи.
В жалбата се навеждат твърдения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, изцяло е игнорирал важни и релевантни към спора доказателства, поради
което и неправилно е приел, че по-подходящият родител е бащата, изхождайки от желанието
на детето и характера на двамата родители.
Считайки решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, по подрбно изложените
във въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено изцяло и постановено друго, с
което предявеният от нея насрещен иск с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК да бъде уважен
изцяло. Претендира присъждане на сторените по делото пред първата и въззивната
инстанция разноски, в случай, че съдът приеме, че следва да присъди такива в това
производство.
В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Р. СТ. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Д. Д.“ №1, чрез адв. Л.Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Отправено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да
бъде потвърдено. Моли се за присъждане на сторени разноски.
Направено е уточнение, че към момента на подаване на жалбата детето е навършило
10-годищна възраст, като е предоставена на съда преценката за неговото изслушване.
Моли се за прилагане като доказателство по делото на решение № 1416/20.08.2021 г.,
постановено по в. гр. д. № 1913/2021 г. по описа на ВОС.
ДСП-Варна не взема становище по въззивната жалба.
В редовно проведените о.с.з. страните лично и чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно в писмения отговор.
Въззиваемият, чрез адв. Л.Д. е представил писмени бележки по спора.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Р. СТ. Д. е предявил срещу ИСКР. ВЛ. СЛ., искове за
предоставяне на родителските права по отношение на детето ПР., р. 06.07.2011г., за
заплащане на издръжка за детето от майката в минимален размер, както и за определяне на
разширен режим на лични отношения с майката, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
Излага, че с ИСКР. ВЛ. СЛ. живели дълги години на съпружески начала, което било
прекратено през 2019г. Имат родено едно дете ПР. Р. Д., р. 06.07.2011г. От 20-дневната му
възраст за детето се грижели майка му, сестра му и баба му. За майката било важно да го
придружава навсякъде и да имитира, че се грижи за студиото за красота, което й наел. Дори
и след като бизнесът й фалирал, тя не проявила интерес към сина си. В краткото време,
което прекарвала с него му крещяла и го биела, защото бил палав и не я слушал, понеже
почти не я познавал. Когато бебето плачело, тя му давала „Панадол“, без да има температура
или болки, т.к. препаратът го преспивал и тя можела да върши основните си занимания:
социални мрежи и онлайн пазаруване. За да има занимание, докато близките му се грижели
за детето, финансирал магазин за детски дрехи в съдружие със сестра й. Фалирал. ПР.
започнал детска градина, като уикендите прекарвал в дома на родителите му, а лятото в
дома на сестра му. Сестра му го научила да ходи в тоалетна на петгодишна възраст, а
2
възпитанието му било поверено на майка му и сестра му. Той се грижел за прехраната на
семейството. В това време майка му се разболяла и грижите за ПР. били поети от него и
майката на майката. Тя започнала работа при негов приятел, но постоянно натяквала какъв
пропаднал мъж е, щом й се налага да работи. Щом работи не смятала, че трябва да се грижи
за домакинството и друга работа. Така майка й се превърнала в тяхна домашна помощница,
а той поел изцяло грижите за ПР.. Една вечер му се скарала, че готви, понеже ще й се
вмирише косата, а ще излиза. На сина им крещяла, че е „тъп като баща си“, като допуснел
грешка при подготовка на домашните работи. Същевременно била ревнива и се сърдела, че
излиза в 5 часа да спортува, тренира по няколко пъти на ден, в спортната им група имало
жени, че създавал контакти. Настройвала детето срещу него. Имала цел да развали
отношенията му с всичките му приятели. Искала да й дава по 20.00л. на ден и големи суми
пари, които да харчи за свои нужди, например за чифт обувки, да прекарва всяко свободно
време някъде на почивка, а детето да изчезне като фея при някоя баба. За детето купували
дрехи той и близките му. Пред хората се представяла като изрядна майка и съпруга, а него
като безхаберен баща и съпруг, който й изневерява, освен за спорт не дава пари за друго и
не се интересува от друго, лъжела, че взема „химия“, става агресивен и я бие.
В края на 2019г. решил да прекрати връзката. С детето нямали никакво спокойствие.
Тя обаче гледала на сина им като единствен сигурен източник на доходи. Започнала да го
настройва срещу него, лъжейки го, че ги изоставям заради друга жена. Усетил промяна в
сина им, както и привързаност и свръхлюбов към него. За да има спокойствие се изнесъл
временно на квартира, като продължил да полага грижи за детето и да плаща всички сметки,
докато живеят в дома на родителите му. Поел абсолютно всички грижи за момчето,
включително водене на лекар, на тренировки, на лагер, заплащане на всички разходи.
Започнала да ограничава и контактите му с ПР.. Превърнал се в източник за пари, който
очаква веднъж в месеца да го види.
Изказва убеждение, че има по-висок родителски капацитет и по-големи възможности
да се грижи и възпитава момчето. Развива собствен бизнес, което му позволява да разполага
с времето си и се грижи за сина си. Майката започнала да злоупотребява с алкохол.
Откакто детето живее с нея, станал неспокоен, плаши се от нея и от шумове, защото
непрекъснато крещи и обижда. Същевременно го лъже, че не го иска и той се подчинява и
съобразява с нейните прищевки.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК ИСКР. ВЛ. СЛ. е оспорила исковите
претенции на Р. СТ. Д., като неоснователни и е предявила несрещна искова молба, с правно
осн. чл. 127, ал. 2 СК. Иска да й бъдат предоставени родителските права по отношение на
детето ПР., р. 06.07.2011г., като местоживеенето му бъде определено при нея, на бащата да
бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка четна седмица в
събота от 10.00ч. до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато не е в
платен годишен отпуск, като ако в рамките на 1 час от началото на РЛК бащата не дойде и
не се обади, РЛК няма да се осъществява, както и бащата да плаща месечна издръжка за
детето в размер на 600.00лв. , платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано
от завеждане на делото.
Навела е твърдения, че изложеното в исковата молба не отговаря на
действителността. Сочи, че ищецът осъществява непрекъснато домашно насилие по
отношение на нея, злоупотребява с приема на забранени вещества, анаболи и стимуланти,
които оказват влияние на поведението му. Фиксирал се е върху фигурата си и провеждал
екстремни тренировъчни натоварвания, за които отделял повече от 6 часа на ден. Това се
отразявало на неблагоприятно физически и емоционално, но отделял и големи суми от
семейния бюджет. Въпреки ,че роденото от връзката им дете било желано, Р.Д. не бил готов
да бъде баща. Прилагал странни и нестандартни методи за отглеждане на сина им. За детето
полагала грижи само тя, въпреки, че се налагало и да работи, подпомагана от своята майка.
Бащата не участвал пълноценно в живота на детето си. Смятал, че колкото по-суров е
режимът му, толкова в повече кален физически и психически човек би се превърнал. През
последната година до раздялата, проблемите съвсем ескалирали. На 20.11.2019г. Радослав
3
изчезнал от семейното им жилище и живота им, без да даде обяснение. Обяснила на сина
им, че баща му е по работа извън града. Той обаче се появявал инцидентно и го водел в
квартирата си, която бил наел. Детето се чувствало объркано и неловко. На 26.11.2019г.
отвел детето, както си играело пред дома им и заявил, че ще го върне, само ако тя се изнесе
от жилището. Подчинила се. Започнал да я моли да е с детето за всеки празник в неговия
живот. Вземайки го, веднага го оставял при баба си или сестра си. Личните му занимания и
собствен график винаги бил с приоритет. По време на контактите им детето било будено от
баща си в 5.00ч. и водено на тренировки и сауна, дори и след това да е на училище. За
тренировките си ПР. бил прехвърлян на друг баща да го води, защото той бил зает със
собствените си тренировки. Не съдействал за овладяване на дисциплината в училище. Не се
интересувал от сина си, как се развива в училище, не споделял разходите за униформа,
пособия, храна. Случвало се да имат уговорки за контакт с детето и баща му не идвал да го
вземе. Случвало се и това, с часове да го оставя сам и без надзор на плажа и детето се
връщало с рани по гърба от изгаряне. Оставял го без надзор и да играе навън. Подстригвал
го нула номер, за да прилича на него, но детето не възприемало тази прическа. Стремял се
да подчинява детето на своите разбирания и прищевки. Връщало се при нея объркано и
подтиснато. Баща му му обяснявал, че не е добра майка и няма правилен подход за
възпитание, че не може да я понася и затова са разделени. Ако тя приемела начина на живот
на баща му, можели отново да са семейство.
Заключава, че бащата няма нужните познания за гледане на дете и няма нужния опит.
Липсва емоционална връзка между баща и син ,доверие и разбирателство. Не е запознат с
хранителните му нужди и особености, със здравословното му състояние.
С по-големия си брат ПР. има силна емоционална връзка. При нея има осигурени
условия за живот, за спане, за игри и др. Свикнал е със средата на живот при нея, чувства се
сигурен и спокоен в нейно присъствие. Може да разчита на помощта са майка си при
обгрижване на детето.
В отговора на насрещната искова молба ответникът Р. СТ. Д. оспорва всички
твърдения и отправени обвинения за прилагано домашно насилие. Самата тя искали да се
съберат отново. Неверни са твърденията й за начина на обгрижване на детето, за това кой се
е грижел от раждането му до момента. Тя не притежава нужния родителски капацитет за да
се грижи за сина им. Нейната цел е да го накаже, защото не желае да живее повече с нея и да
получи възможно най-високата издръжка за детето. Същевременно желанието на детето е да
живее с него и това му го казва всеки ден. В дома на майка си ПР. не би получил
спокойствие ,не е свикнал с дома на своята баба. Майката никога не го е обгрижвала като е
бил болен, не го е водила на лекар, дори и след раздялата им здравословното му състояние е
негова грижа. Майката не може да разчита на помощ от страна на по-големия си брат,
защото е в чужбина. Освен това преди време момчето имало неприятности с криминално
проявени лица, за разрешаването на които съдействал самият той. И му няма доверие.
Потвърждава, че ПР. е тревожен и объркан, но ако бъде оставен на грижите на Искра, ще
продължи да е такова. Вместо да му предложи сигурност и спокойствие, тя го подлага на
подробни разпити за времето, което прекарва с него. Накарала го да прочете исковата му
молба, което смята за емоционално издеветелство. Твърди, че той не притежава нужните
познания и опит да гледа детето, а същевременно го търси при всеки проблем с детето и го
моли да го разреши, в това число да помага в уроците. Тя проявява пълна липса на
загриженост за интереса на ПР..
Моли за отхвърляне на насрещната искова молба и уважаване на предявения
първоначално иск. В случай, че съдът реши да предостави родителските права на майката,
защото има по-добър родителски капацитет, моли да му бъде определен средния режим на
лични отношения с детето: всяка нечетна събота и неделя от месеца от събота с преспиване
до неделя от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, всеки четвъртък от месеца след училище
до изплащането му на училище в петък сутрин, първата половина на зимната и втората
половина от пролетната ваканция от първия ден в 10.00ч. до 18.00ч. в последния, през
Коледните празници от 12.00ч. на 24.декември до 19.00ч. на 27 декември на всяка четна
4
година , през Новогодишните празници от 12.00ч. на 30 декември до 18.00ч. на 02 януари на
всяка нечетна година, през Великденските празници от 18.00ч. на Велики петък до 18.00ч.
на Велика събота на всяка четна година, а от 18.00ч. на Велика събота до 18.00ч. на
Великден на нечетна година, детето ще присъства на рождените и имените дни на
родителите си. При желание от страна на бащата той ще може да присъства на първия
учебен ден на ПР. на училищния празник и ще прекарва два часа с него в същия ден,
непосредствено след края на тържеството. Бащата ще има право да присъства на рождените
дни на детето при свое желание, както и на училищните празници, като ще има право да
прекарва с детето денят, следващ рождения му ден от края на учебните занятия на единия
ден до завеждане на училище на другия ден, или от 18.00ч. на единия ден до 10.00ч. на
другия, ако се касае за почивен ден, с преспиване. Претендираната издръжка е прекомерна и
несъобразена с нуждите на детето и неговите възможности.
С протоколно определение от о.с.з. на 23.02.2021г. ВРС е постановил по реда на чл.
127, ал. 3 от ГПК привременни мерки, с действие до приключване на производството с
влязло в сила решение. Съдът е предоставил родителските права по отношение на детето
ПР., р. 06.07.2011г. на бащата Р. СТ. Д.; постановил е местоживеенето на детето при бащата
в гр. Варна, ул. „Д. Д.”, № 1; определил е режим на лични отношения на майката ИСКР. ВЛ.
СЛ. с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от петък,
като го взема след учебни занятия-16.30ч. и ще го връща в дома на бащата в неделя в
17.00ч., както и на рождения ден на майката-25.06. от 8.30ч. до 19.00ч., като в случай, че
детето е на училище на рождения ден, след свършване на учебните занятия. В о-с.з. на
06.04.2021г. е допълнено определението от предходно о.с.з., като И.С. е осъдена да заплаща
месечна издръжка за детето ПР. в размер на 170.00лв., считано от 06.04.2021г., платима на
всяко 6-то число. В о.с.з. на 15.06.2021г. са изменени предприетите привременни мерки,
като е конкретизиран определения на майката режим на лични отношения с детето ПР. в
периода от 21.06.2021г. до 04.07.2021г., 19.07.2021г. до 01.08.2021г., 16.08.2021г. до
29.08.2021г. и 08.09.2021-12.09.2021г. и на рождения ден на бащата-27.08.2021г. Уговорено
е между страните, че по време на режима на личен контакт с детето в периода от
21.06.2021г. до 12.09.2021г., майката няма да плаща издръжка ,видно от определение №
265856/06.10.2021г.
ДСП-Варна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по
постъпилите искова молба и насрещна такава.
За да се произнесе съдът им предвид следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че до 2019г. страните са съжителствали на съпружески
начала и имат родено едно дете- ПР. Р. Д., р. 0.07.2011г., което се установява и от
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
1281/11.07.2011г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, според което
родители са страните по спора-ИСКР. ВЛ. СЛ. и Р. СТ. Д.. ИСКР. ВЛ. СЛ. има по-голям
син от предходна връзка АЛ.Д.Д., р. 25.11.2001г.
ДСП-Варна е представила социален доклад. В заключителната част на доклада се
сочи, че двамата родители са осигурили постоянни грижи и възрастен, необходими дрехи и
принадлежности за момчето според сезона и пола, подходящи битови условия. Детето е със
задоволени основни потребности, включително образователни и здравни. Детето ПР.
5
посещава училище, има избран личен лекар, поставени са му всички необходими
имунизации. И двамата родители посочват подкрепяща семейна среда, на която могат да
разчитат. Заявяват възможности да отглеждат детето в сигурна семейна среда. Желаят
активно да участват в грижите за ПР. и, че отговорно ще изпълняват родителските си
задължения.
ДСП, ОСД-Варна счита, че съдът следва да определи подходящ режим за отглеждане
на детето, като се вземе предвид възрастта, психическото спокойствие и здраве на детето,
както и нагласата на всеки родител да стимулира връзката с другия родител.
С влязло в сила решение № 1416/2.08.2021г. по гр.д. № 20213100501913 на ВОС-ГО е
потвърдено решение № 261990/18.06.2021г. по гр.д. № 1090/2021г. на ВРС, с което ИСКР.
ВЛ. СЛ. е задължена да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето ПР. Р. Д.,
на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата СПЕ, дадено компетентно и
безпристрастно и ценено от съда, като неоспорено от страните. Вещото лице е дало
заключение, което поддържа в о.с.з., че родителският капацитет на И.С. и Р.Д. покрива
възможността да задоволява базисните потребности на детето ПР.. И двамата родители
декларират, че желаят да полагат грижи за детето. Детето има изградена емоционална връзка
с двамата родители. Към момента тази връзка на детето с бащата и неговите близки е по-
пълноценна. Констатирана е повишена тревожност у ПР., както по темата за
взаимоотношенията между родителите, така и при засягане темата за отношенията с майка
му. Не се констатира наличие на Синдром на родителско отчуждение. Не е прекъсната
връзката с майката, въпреки, че „не му е интересно“. Тя се приема като авторитет, който
определя правилата за поведение, съобразно стила си на родителстване. И двамата родители,
сочи вещото лице, задават правилата на поведение на детето и имат изграден авторитет. Към
момента конфликтната ситуация се отразява негативно върху емоционалното състояние и
поведението на момчето. Липсата на единен подход по отношение на детето е предпоставка
да бъдат ползвани индивидуалните им особености на типа родителстване срещу родителя,
чийто подход не отговаря на ситуативните желания на детето. В о.с.з. вещото лице обяснява,
че детето е привързано към двамата родители и не може да каже, че към някой от тях има
голяма дистанция. Очевидно контактът с бащата е по-спонтатен. Съгласява се да отиде при
майката, но само се съгласява, без да откликва емоционално.
Към 27.10.2020г. ПР. Р. Д. е ученик в трети клас на СУЕО „Ал.С.Пушкин“-Варна,
според уверение №3337 от същата дата. Според удостоверение № 09-99/12.02.2021г. на
27.01.2021г. ПР. е бил взет от училище от баща си, който уведомил класния ръководител, че
ще води детето на лекар. Детето не е посещавало учебни занятия до 05.02.2021г., както и на
11 и 12.02.2021г. На 28.01.2021г. майката И.С. е водила разговор с класния ръководител и
учител в групата за целоднавна организация на учебния ден. Водила е разговор със ЗДУД,
вероятно заместник директора учебна дейност, и два разговора с училищния психолог. От
уведомление № 09-993/07.03.2022г. ,изд. от директора на СУЕО „Ал.С.Пушкин“-Варна се
установява, че през учебната 2021/2022г. няма подобрение в дисциплината на ПР. Д., в
6
сравнение с тази в учебната 2020/2021г. Има подобрение в успеха. След среща на бащата
Р.Д. с училищния психолог на 11.02.2022г. има промяна в поведението на ученика,
дисциплината и успеха на неговото дете, но са необходими още действия за корекция на
проявите. През учебната 2021/2022г. не е имало предложение за преместване на ПР. Д. в
друго училище. И на този етап не е наложена мярка спрямо него. И.С. е представила
извлечение от електронния училищен дневник, видно от който за 25.02.2022г., 24.02.2022г. и
18.02.2022г. , за 11.03.2022г., 10.03.2022г. и 04.03.2022. ПР. Д. е получил множество
забележки, предимно за лоша дисциплина, прояви на неуважение и липса на внимание,
както и за явяване без домашна работа, като на 25.02.2022г. забележките са най-малко 7бр.,
като е отстранен от час по музика.
На осн. чл. 59, ал. 6 от СК, ВРС и настоящият състав са изслушани двамата родители.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: С-М.М.К.-без родство
и дела със страните и Р.Т.Т.-племенник на ищеца, водени от ищеца и Яна Бойчева Танева-
без родство и дела със страните и Маргарита Василева Маркова-майка на ответницата,
водени от последната.
Видно от представените по първоинстанционното дело епикризи и медицинска
документация, майката на ищеца Р.Д.-П. Р. Д. страда от психиатрично заболяване.
Според удостоверение № 98/18.08.2020г., изд. от „Фортуна-Ком“ ООД-София, ИСКР.
ВЛ. СЛ. работи в дружеството и е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение
или приравнено на него в размер на 1045.38лв. в периода от м. 08.2019г. до м.07.2020г.
Съгласно удостоверение № 1/22.02.2021г., изд. от „РМ 79“ ЕООД, Р. СТ. Д. е получил
за периода от м. 01.2020г. до м.01.2021г. средно месечно брутно трудово възнаграждение от
937.50лв. Видно от информацията о ТД на НАП-вх. № 273118/19.02.2021г. до 021.07.2020г.
Р.Д. е работил в „Ни-Ра 2011“ ООД и получавал основна заплата от 423.00лв., в какъвто
размер е посочен осигурителния му доход. От работата в „РМ 79“ ЕООД за 2020г. е имал
среден месечен осигурителен доход от 1376.25лв.
На осн. чл. 15, ал. 2 от Закона за закрила на детето, е изслушано пред въззивния съд
детето ПР.. То споделя, че живее при баща си в апартамент на „Траката“ от м.февруари
2021г. При баща му му е по-добре, защото се чувства спокоен, не му крещи като майка му и
го гледа. Спомня си, че си счупил ръката докато играел футбол. Ръката му била с игли и
карал тротинетка с майка си. Тогава срещнали леля му Л.Д.. Лекарят му бил забранил да
кара колело, но майка му го качила. Иска да живее с баща си и да се вижда с майка си, както
досега.
Останалите събрани доказателства по делото няма да бъдат обсъждани от състава,
намирайки ги за неотносими по спора.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от
СК. Такава е правната квалификация и на насрещния иск.
7
Относно предоставянето на упражняване на родителските права по отношение
на детето ПР., местоживеенето на детето и режима на лични отношения с другия
родител.
С обжалваното решение родителските права по отношение на детето ПР. са
предоставени на бащата Р.Д..
При вземане на решението кой родител следва да упражнява родителските права по
отношение на детето, съдът следва да има предвид насоките дадени с ППВС №
1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. Настоящият състав приема това и ще изкаже
съображенията си по-долу. Според това ППВС решението следва да се основава на
интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски
качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално
обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и
родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Не е задължително за съда желанието
на детето и други лица от обкръжението му да живее с дадения родител.
Изхождайки именно от тези насоки при преценката кой от двамата родители следва
да упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и двамата родители изказват желание да
упражняват родителските права, заявено от тях лично в проведеното пред
първоинстанционния съд изслушване, поддържано и пред въззивния съд. Двамата родители
могат да осигурят подходящи битови възможности да отглеждат детето ПР. при себе си.
Майката обитава жилището на своята майка в гр. Варна, ул. „Р.“, № 29, като собствеността е
установена с НА № 44, т. 1, рег. № 1701, дело № 42/2018г. на нотариус Янчо Несторов,
заедно със своята майка, което предлага добри условия за отглеждането на дете. Може да
разчита на помощта на майка си. Не би следвало да бъде прието, че може да й оказва помощ
големия й син Александър, доколкото се установи ,че той учи и живее в Нидерландия.
Бащата от своя страна притежава собствено жилище, в гр. Варна, ул. „Ат.Липчев“, № 4, ет.
1, ап. 1, закупено през 2020г., но живее в жилището в гр. Варна, ул. „Д. Делчев“, № 1, ап. 2,
ет. 1, където също има подходящи условия за отглеждане на малкото дете, според
извършеното от социалния работник при ДСП-Варна социално проучване. Р.Д. може да
разчита на помощта на своята баба и сестра, когато е в гр. Варна.
Двамата родители работят и имат сравнително високи месечни доходи,особено
бащата, който развива собствен бизнес. Бащата се грижи за сина си, вече повече от година.
Майката работи като дистрибутор и почива в неделя, по думите на детето ПР.. Следва да
бъде прието, че и двамата родители разполагат със средства, които им позволяват да
посрещат потребностите на детето си. Двамата родители биха могли да полагат грижите за
ПР.. Дори и бащата да се занимава усилено със спорт, това не се отразява на възможностите
му да се грижи за детето или да го принуждава да спортува с него от 5 часа сутринта, след
което да отива на училище. Твърденията на майката в тази част остават недоказани.
8
Не се установяват лоши морални качества на някой от родителите, въпреки
твърденията за поддържани от бащата извънбрачни връзки, особено да са станали достояние
на детето или да се отразява на интереса му.
Може да се приеме, че и майката и бащата на детето ПР. работят, искат и имат
материални и битови възможности да отглеждат сина си, не се установяват отрицателни
прояви на родителите, които да са несъвместими с упражняването на родителски права,
отглеждането и възпитанието на деца.
Цялостното поведението на майката И.С. сочи на трайно ограничаване правото на
детето Ана да получи съответното за възрастта му образование, което като комплексен
процес включва обучението, възпитанието и социализацията му с цел неговото
интелектуално, емоционално, духовно-нравствено, физическо и социално развитие,
придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална
реализация и активен граждански живот, както и развиване и насърчаване на вродените му
заложби. С това, че е лишила детето си от Първи учебен ден и посещаване на първи
училищен клас, майката препятства детето Ана да изгражда и развива своите личностови
качества и социални умения в обичайната за неговата възраст социална среда, както сред
връстниците си в училище, така и сред разширения семеен кръг от роднини и близки
приятели. Същата ограничава и правото на детето да общува с другия родител-негов баща, а
за последния - да реализира родителската си отговорност към детето, предоставена му от
съда до произнасянето по спора с окончателен съдебен акт. С тези действия майката създава
предпоставки за отчуждаване на детето от бащата и от социалната му среда.
Следва да се отбележи, че за всяко дете би било добре да живее и се отглежда от
двамата си родители, но това очевидно е невъзможно.
Детето ПР., изслушано на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето е заявило, че желае да живее с
баща си и се вижда с майка си. С оглед преценката на съда за това кой родител следва да
упражнява родителските права и дали да се съобрази с желанието на момчето, съдът намира,
че следва да има предвид, показанията на свидетелите, разпитани пред ВРС, водени от Р.Д.
и заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ. На този етап се налага извода, че
емоционалната връзка между бащата и детето и между детето и близките на бащата е по-
пълноценна. Детето обаче е тревожно, когато се засяга въпроса за отношенията с майката.
По време на интервюто с вещото лице или е отказвал да отговаря на въпроси за нея или е
ставал много подвижен на стола. При контакт с нея, не е откликвал емоционално, а се
съгласявал да отиде при нея. Вярно, че проявява тревожност и по темата за
взаимоотношенията с родителите. Ето това е моментът върху който двамата родители следва
да съсредоточат вниманието си и да впрегнат общо усилия да нормализират отношенията
си, като не карат малкото момче да преживява раздялата им болезнено. Ето това е причината
за лошата дисциплина на ПР. в училище и за не добрата му успеваемост при овладяване на
учебния материал, а не както майката смята, че се дължи на начина на отглеждане на
момчето от бащата през последната година, че не се интересува от него и не го подпомага в
подготовката. Да, видно, че и тя се интересува от детето си, като контактува с класния
9
ръководител, директора на училището и психолога, но това само по себе си няма да доведе
до разрешаване на проблема, докато отношенията между родителите са крайно обтегнати и
не могат да контактуват и предприемат съответните съвместни действия за преодоляване на
състоянието на отношенията си.
Настоящият състав намира, че показателно за по-ограничения родителски капацитет
на майката да отглежда детето си е реакцията й, за която сама сподели пред въззивния
състав, при която е поискала обяснение от детето за споделеното пред съда.
Не е в интерес на детето, родителските права да бъдат предоставени на майката.
Не се установява по делото, че бащата Р.Д. употребява забранени вещества, които се
отразяват на психиката му и го правят склонен към агресия, както твърди И.С.. Той има
подкрепящо детето си поведение. Уважава индивидуалността му, признава правото му на
самостоятелно развитие.
След всичко коментирано до тук, съдът споделя и мотивите на ВРС, че родителските
права на този етап, следва да бъдат предоставени на бащата и препраща на осн. чл. 272 от
ГПК.
Местоживеенето на детето ПР. следва да бъде определено при него.
На майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето ПР., като
има възможност да вижда и взема детето си от дома на бащата и го връща пак там всеки
първи и трети четвъртък, петък, събота и неделя от месеца, с преспиване, от приключване на
учебните занятия в четвъртък, до 16 ч. в неделя; един месец през лятото, когато бащата не
ползва годишен отпуск и който месец не съвпада с рождения му ден, за което ще уведомява
писмено бащата 10 дни предварително; на рождения ден на майката 25.06. от 10 ч. сутринта
(или след приключване на учебните занятия), с преспиване до 10 ч. на следващия ден (или
до започване на учебните занятия); на рождения ден на детето 06.07. и на училищните
празници майката може да присъства по нейно желание, когато не съвпада с режима и на
́
лични отношения; през ученическите ваканции майката ще може да взема детето с
преспиване през първата половина на зимната и втората половина на пролетната ученическа
ваканция от 18 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден, като всяка година пролетната и
зимната ваканция ще бъдат поделяни по равно между родителите; през Коледните празници
от 12 ч. на 24 декември до 18 ч. на 27 декември, на всяка четна година; през Новогодишните
празници от 12 ч. на 30 декември до 18 ч. на 2 януари, на всяка нечетна година; през
Великденските празници от 18 ч. на Велики петък до 18 ч. на Велика събота, на всяка четна
година, а от 18 ч. на Велика събота до 18 ч. на Великден на всяка нечетна година.
Този режим съответства и защитава добре интереса на детето ПР.. Той е достатъчно
разширен, за да се поддържа връзката майка-дете, като тя при желание участва активно в
живота му в периода на контакти.
Първонстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част.
Относно размера на издръжката.
10
В решението си ВРС е определил месечен размер на издръжката от майката в полза
на детето ПР., в размер на 170.00лв., считано от датата на влизане на решението в сила,
съгласно поисканото в исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за
прекратяване или изменение.
Съдът е определил размер на издръжката, дължима от майката, към минималния
размер от 170.00лв., който размер е съобразен с реда за определяне по чл. 142, ал. 2 от СК,
като към датата на приключване на устните състезания размерът на МРБ е бил 650.00лв.,
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. Същият е размерът и към приключване на устните
състезания по въззивното дело-22.03.2022г. ВРС е отчел, че двамата родители имат високи
месечни доходи. Бащата получава средно месечно доходи от около 1600.00лв., а майката
около 1250.00лв.
Съдът се произнася, като има предвид възможностите на родителите и нуждите на
самото дете.
За правилното отглеждане на детето ПР., на 10 години и 8 месеца към приключване
на устните състезания по делото, месечната издръжка следва да бъде определена в общ
размер на 320.00лв., от която сума бащата заплаща 150.00лв.,а майката-170.00лв.
Издръжката от бащата е определена в по-нисък размер-150.00лв., понеже съдът има
предвид, че в негова тежест са ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, щом той ще упражнява родителските права.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която майката
И.С. е осъдена да заплаща за детето месечна издръжка от 170.00лв. Издръжката се дължи,
считано от датата на влизане на решението в сила, доколкото такова е искането на бащата в
исковата молба.
По разноските
Щом въззивният състав потвърждава първоинстанционното решение, не следва
преизчисляване на определените от ВРС държавни такси и разноски. Искане по чл. 248 от
ГПК не е предявявано, с оглед уточнението с молба № 298060/14.09.2021г., още по-малко е
постъпила частна жалба. И.С. следва да заплати за въззивната инстанция определеното от
съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 9 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
действителната фактическа и правна сложност на делото и проведените три съдебни
заседания по въззивното делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262286/15.07.2021 г. по гр. д. № 12364/2020г. на ВРС, с
което упражняването на родителските права по отношение на детето ПР. Р. Д., ЕГН
11
**********, е предоставено на бащата Р. СТ. Д., ЕГН ********** като е определено
местоживеенето на детето ПР. Р. Д., ЕГН ********** да е при бащата Р. СТ. Д., ЕГН
********** на адрес в гр. Варна, ул. „Д. Д.“ № 1; определен е режим на лични отношения на
майката ИСКР. ВЛ. СЛ., ЕГН **********, с детето ПР. Р. Д., ЕГН **********, както следва:
майката ще взима и връща детето от дома на бащата всеки първи и трети четвъртък, петък,
събота и неделя от месеца, с преспиване, от приключване на учебните занятия в четвъртък,
до 16 ч. в неделя; един месец през лятото, когато бащата не ползва годишен отпуск и който
месец не съвпада с рождения му ден, за което ще уведомява писмено бащата 10 дни
предварително; на рождения ден на майката 25.06. от 10 ч. сутринта (или след приключване
на учебните занятия), с преспиване до 10 ч. на следващия ден (или до започване на учебните
занятия); на рождения ден на детето 06.07. и на училищните празници майката може да
присъства по нейно желание, когато не съвпада с режима и на лични отношения; през
́
ученическите ваканции майката ще може да взема детето с преспиване през първата
половина на зимната и втората половина на пролетната ученическа ваканция от 18 ч. на
първия ден до 18 ч. на последния ден, като всяка година пролетната и зимната ваканция ще
бъдат поделяни по равно между родителите; през Коледните празници от 12 ч. на 24
декември до 18 ч. на 27 декември, на всяка четна година; през Новогодишните празници от
12 ч. на 30 декември до 18 ч. на 2 януари, на всяка нечетна година; през Великденските
празници от 18 ч. на Велики петък до 18 ч. на Велика събота, на всяка четна година, а от 18
ч. на Велика събота до 18 ч. на Великден на всяка нечетна година и майката е осъдена да
заплаща в полза на детето чрез неговия баща и законен представител Р. СТ. Д. месечна
издръжка в размер на 170.00 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, като за времето, през което детето е при майката за един месец през лятото,
издръжка не се дължи от нея.
ОСЪЖДА ИСКР. ВЛ. СЛ., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Р.“, № 29 да заплати
на Р. СТ. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д. Д.“, № 1 разноски за въззивната
инстанция в размер на 700.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12