Решение по дело №487/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

град Ловеч, 28.08.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №487 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3223877 на ОД на МВР Ловеч на В.В.И., ЕГН ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 25.03.2019 година, в 01.44 часа в ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. Варна, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС Ш. АВЕО, вид лек, с регистрационен номер ……….. е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 92 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена директно в РС Ловеч жалба от В.В.И., който го обжалва в срок и излага, че на процесната дата е пътувал със семейството си като е спазвал и се е съобразявал с ограниченията на пътните знаци и условията за шофиране. Излага, че бил изпреварен от тъмен автомобил движещ се с несъобразена скорост при което били осветени от АТС. Излага, че  му били нарушени правата на гражданин по чл.32, ал.2 от Конституцията, и че желае да бъде допуснат един свидетел. В законоустановения срок А. депозирал срещу процесния ЕФ и жалба в ОД на МВР Ловеч, която е представена с административно наказателната преписка по делото, в която излага, че при издаването на процесния ЕФ е нарушен чл.34 от ЗАНН. Излага, че на процесната дата пътувал със семейството си като в процесния участък от пътя спазвал правилата за движение и ограниченията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли да се отмени обжалвания ЕФ.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и по същество е основателна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В хода на съдебното производство съдът е задължил АНО да представи доказателства от които да е видно на коя дата е връчен процесния ЕФ на жалбоподателят, с оглед проверка на обстоятелството в срок ли е жалбата срещу последния. В отговор на указанията на съда, в ЛРС е депозирано писмо с рег. №906000-6952 от 07.08.2020 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, което е прието и вложено като доказателство по делото, от което се установява, че в сектор „ПП” не е върната разписка, с която е връчен процесния ЕФ, и че в АНД е въведена дата на връчване 31.05.2020 г. Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая не са налице ангажирани такива, съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима. От друга страна видно от депозираната от И. жалба същата е депозирана в РС Ловеч на 12.06.2020 г., т.е. в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, с оглед отразената в АНД дата на връчване на същия.

В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателят е допусната до разпит в качеството на свидетел съпругата му К.Д. И. от показанията на която се твърди, че не знае, какво е било ограничението на скоростта във процесния участък от пътя, но че съпругът и не бил карал с много висока скорост, тъй като и детето им било в автомобила.  Установява се, че на тази дата пътували за р.д., и че автомобила не бил ползван на 100 % за извършване на дейност, а че бил и личен автомобил, освен, че бил използван за работа.

От доказателствата по делото се установява, че за цитираното в ЕФ нарушение първоначално на бил издаден ЕФ №2737587 срещу Р. П. А.в, ЕГН ********** от гр. Варна. Последния след като му бил връчен процесния ЕФ на 22.11.2020 г. депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на 08.08.2018 г. предоставил процесния л.а. на жалб. И., като към датата на нарушението 25.03.2019 г. последното се намирало в И.. С декларацията А. представил и копие от СУМПС на жалб. И.. Предвид на това ЕФ №2737587 бил анулиран и на негово място на 05.12.2019 г. бил издаден процесния ЕФ.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 92 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 32 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. Варна, землището на с. Малиново, извън населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че  процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 95 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 км.ч. толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 92 км.ч за която именно жалбоподателят е санкциониран, като направеното в тази връзка възражение, се явява неоснователно.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство -  система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., Протокол за проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 год. на ГД „МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и наличието на п.з. В-26 и ПЗ Е-24, за процесния участък от пътя. Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система. Видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение - камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. 

Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателя, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства за цитираното в ЕФ нарушение първоначално бил издаден ЕФ №2737587 срещу Росен Петров Александров, ЕГН ********** от гр. Варна. Последния след като му бил връчен ЕФ на 22.11.2020 г. депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на 08.08.2018 г. предоставил процесния л.а. на жалб. И., като към датата на нарушението 25.03.2019 г. последното се намирало в И.. С декларацията Александров представил и копие от СУМПС на жалб. И.. Предвид на това ЕФ №2737587 бил анулиран и на негово място на 05.12.2019 г. бил издаден процесния ЕФ.

Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Оттук следва, че по - дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по - краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че актът/респ. ЕФ следва да се състави /издаден при спазване на по - краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.

Няма спор по делото, че нарушението е извършено на 25.03.2019 г. Няма спор също относно факта, че личността на соченото за нарушител лице И. е била установена на 22.11.2019 г. след като Росен Александров е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирала писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а именно същият е посочил, че на 25.03.2019 г. процесното МПС е било управлявано от жалбоподателят И.. Няма спор между страните, и че процесния ЕФ е издаден на 05.12.2019 г. При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ Серия К №3223877 на ОД на МВР Ловеч, доколкото нарушението е извършено на 25.03.2019 г., а процесния ЕФ е бил издаден на 05.12.2019 г., към която дата е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. От доказателствата по делото се установява, че собственик на процесния л.а. е Р. А. по отношение на когото първоначално е бил издаден ЕФ за процесното нарушение, е изпълнил задълженията си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като е депозирал декларация, ведно със заверено копие на СУМПС, в което е посочил, че е предоставил процесното МПС на жалб. И.. Именно въз основа на горецитираната декларация е бил анулиран ЕФ издаден на името на собственика на л.а. и на негово място бил издаден ЕФ предмет на настоящето дело. 

По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е - 24, като направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.  В случая в процесния ЕФ е посочено, и че ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26 и ПЗ Е -24.

 По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

Видно от електронния фиш номера на техническото средство присъства, а от приложената разпечатка от системата за контрол на скоростния режим е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 05.12.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 31.05.2020 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 12.06.2020 г./. Обстоятелството, че ЕФ е връчен в по – късен момент на жалбоподателят по никакъв начин не е  ограничило правото му на защита.

Направените от жалбоподателят възражения, че на посочената дата и часа не е управлявал автомобила с посочената в ЕФ скорост, съдът намира за неоснователни. По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост, а от приложената по делото разпечатка от системата за контрол на скоростния режим е видно точното наименование на използваната система, като е посочено и установената скорост на движение, мястото, датата и часът на извършване на нарушението, с оглед на което направените в тази връзка възражения се явяват изолирани и не почиващи на събраните по делото доказателства.

Разпоредбата на  чл. 182, ал.3, т.4 от ЗДвП предвижда отговорност за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост. В случая по административнонаказателната преписка не са събрани данни нито се твърди, в обстоятелствената част на процесния ЕФ, че се касае за нарушение, извършено с моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, а единствено е наложено наказание глоба на това основание.

За пълнота следва да се посочи, че макар на приложения снимков материал да се виждат обозначения по превозното средство, от които да може да се направи обосновано предположение, че то се използва и за таксиметров превоз на пътници, то това само по себе си автоматично не води до извод за правилно приложена санкционна разпоредба. На първо място предметът на доказване по делото се очертава с описанието на нарушението в ЕФ, а в него липсва твърдение нарушението да е осъществено при управление на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари. Санкционната разпоредба в случая не кореспондира със словесното описание на нарушението, като на жалбоподателя не е предявявано административно обвинение по квалифицирания състав по  чл. 182, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка по-високият размер на административните наказания, определени с разпоредбата на  чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, произтича от завишената обществена опасност на деянието, когато превишаването на скоростта е осъществено при извършване на обществен превоз на пътници и опасни товари. Тук следва да се има предвид, че един таксиметров автомобил би могъл да се придвижва по платното за движение и без да осъществява дейност по обществен превоз на пътниците. Ако нарушението е осъществено именно в такъв момент, то би било неоправдано санкционирането му по квалифицирания състав по  чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, доколкото дейност по обществен превоз на пътници не е била осъществявана в този момент. Налага се извод, че разпоредбата на  чл. 182, ал. 3 от ЗДвП ще намира приложение, когато движението в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при или по повод на извършвана дейност по обществен превоз на пътници или опасни товари. Обстоятелството, че автомобил, който принципно има разрешение да извършва такава дейност, се придвижва по платното за движение, не означава, че винаги с автомобила се извършва само и единствено такъв обществен превоз. Този извод следва и от изричния регламент на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999 г., изм.) "при преустановяване на работа водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела "Не работи" (приложение № 13) и сваля или закрива с калъф знака "Такси". Последният представлява приложение № 8 от Наредба № 34/06.12.1999 г. Следователно действащият правен ред също допуска автомобил, който се използва за таксиметров превоз на пътници, да се придвижва по платното за движение и без в този момент да извършва посочената дейност. Осъществените тогава административни нарушения по превишаване на разрешената максимална скорост се наказват съобразно различията по чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, но не и по  чл. 182, ал. 3 от ЗДвП. АНО сам е изключил от предмета на доказване по делото обвинението за квалифициращо обстоятелство, но същевременно с това е наложил наказание, което не  съответства на описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти. Правото на защита на жалбоподателя по този начин е ограничено, тъй като на същият е наложено наказание за нарушение, извършено с моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, а в хода на съдебното следствие не се доказа извършването на такова. Съдът, намери за ненужно да събира доказателства в тази насока, предвид на това, че от една страна това е задължение на АНО, а от друга в обстоятелствената част на процесния ЕФ, не се твърди, че се касае за нарушение, извършено с моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари.

При тези съображения съдът намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя не е доказано по категоричен начин по делото, като обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3223877 на ОД на МВР Ловеч, с който на В.В.И., ЕГН ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: