РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Пловдив, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20235300101694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Х. Б. Х., ЕГН ********** от
гр.************************** против А. В. С., ЕГН ********** от
гр.***********************
Ищецът твърди, че е предоставил на съпрузите А. В. С. и Р. Д. С.
паричен заем в размер на 51 008,75 лева, като цялата сума е следвало да бъде
върната в срок до 30.12.2013г. Договорът за заем бил оформен в споразумение
от 04.10.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните.
Тъй като въпреки, че признавали вземането на ищеца, съпрузите не
върнали сумата в уговорения срок, ищецът подал заявление по чл.417 ГПК,
въз основа на което по ч.гр.д.№3208/2023г. по описа на Районен съд –
гр.Пловдив била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжниците. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжниците подали възражение, че
не дължат изпълнение на задължението по заповедта. След указания по реда
на чл.415 от ГПК ищецът е предявил иск само против длъжника А. С..
От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено,
1
че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта, а именно: сумата
51 008,75 лева на основание договора за заем, оформен със споразумителен
протокол, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.03.2023г.
до окончателното изплащане, както и 1020,18 лева – разноски за заповедното
производство. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. В. С. е подал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск с възражението, че сумата по споразумението е
върната на ищеца чрез два банкови превода – от 24.02.2015г., когато са
преведени 50 000,00 лева и от 31.07.2018г., когато са преведени 1097,00 лева.
Навежда и възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. Счита
за неотносими твърденията за провеждани срещи, бизнес отношения,
предоставяне на други заеми. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3208/2023г. на ПРС, ХXІ гр.с., е видно, че
по искане на ищеца срещу ответника и Р. Д. С. е била издадена Заповед
№1479 от 02.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист, с която заповед е разпоредено длъжниците
солидарно да заплатят на ищеца сумите: 51008,75 лева – дължима сума по
споразумение в споразумителен протокол от 04.10.2013г. с нотариално
удостоверени подписи, ведно със законна лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда – 01.03.2023г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 1020,18 лева.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците
и в указания от съда едномесечен срок е предявен настоящия иск за
установяване на вземането на заявителя против длъжника А. В. С..
Предвид горното предявеният установителен иск се явява допустим
и следва да се разгледа по същество.
Със споразумителен протокол от 04.10.2013г. Х. Б. Х., А. В. С. и Р. Д. С.
са констатирали, че: между трите страни е сключен договор за заем от
04.06.2011г., по силата на който заемодателят Х. е предал на заемателя С.
сумата 13 975,00 лева, а последният се е задължил да върне сумата в
уговорения срок – 29.09.2011г.; към момента на съставяне на протокола
солидарно отговорните длъжници не са върнали никаква част от заемната
2
сума; длъжниците признават, че дължат на Х. обща сума 51 008,75 лева,
включваща главница и натрупани неустойки; длъжниците се задължават да
заплатят на кредитора тази сума в срок до 30.12.2013г.; с подписване на
споразумението и с изпълнение на задълженията по него, трите страни ще
считат всички свои финансови отношения за напълно и окончателно уредени.
Съгласно платежно нареждане от 24.02.2015г. А. С. е наредил по
сметката на Х. Х. да се преведе сумата 50 000,00 лева, като за основание на
превода е записано „споразумение от 04.10.2013г.“ Съгласно вносна бележка
от 31.07.2018г. ответникът е заплатил по банковата сметка на ищеца сума от
още 1097,00 лева, като за основание на превода е записано „вноска“.
Съгласно приетата счетоводна експертиза на вещото лице В.Ш., което
съдът приема като компетентно изготвено и неоспорено от страните,
описаните в цитираните платежни документи суми са преведени от сметката
на ответника по сметката на ищеца.
Предвид горното съдът приема за доказано, че макар и със закъснение
ответникът е изпълнил задължението си и е върнал цялата сума, която е
дължал на ищеца съгласно споразумението от 04.10.2013г. Фактът, че втората
вноска бележка съдържа като основание за плащане „вноска“ и сумата не
съответства напълно на остатъка от задължението в размер на 1008,75 лева,
сам по себе си не обосновава друг извод.
По никакъв начин плащанията от страна ответника не могат да се
обвържат с други съществуващи между страните облигационни отношения, в
каквато насока са твърденията на ищеца. Това е така, тъй като другият
договор за заем между страните е подписан на 17.10.2022г., т.е. след
извършените плащания. Данните за други заеми, дадени от ищеца на
ответника, които се съдържат в извлечение от разплащателна сметка /л.14/
също касаят предаване на суми след извършеното погасяване на сумите по
споразумението, а именно – първата сума от 5000,00 лева е преведена на
ответника на 10.10.2019г. и втората – на 11.10.2019г.
Искът е неоснователен и ще се отхвърли. На основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски,
които се констатират в размер на 203,50 лева – платено възнаграждение за
вещо лице.
Видно от договор за правна защита и съдействие /л.47/ ответникът е бил
3
представляван по делото от адв.Т. С. М. безплатно, на основание чл.38, ал.1 от
ЗА. На основание чл.38, ал.2 от ГПК и с оглед изхода на делото, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв.М. възнаграждение в размер на
4812,00 лева, който размер е определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Б. Х., ЕГН ********** от
гр.************************** против А. В. С., ЕГН ********** от
гр.***********************иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите по Заповед №1479 от 02.03.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3208/2023г. на
ПРС, ХXІ гр.с., а именно: 51008,75 лева – дължима сума по споразумение в
споразумителен протокол от 04.10.2013г. с нотариално удостоверени подписи,
ведно със законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда –
01.03.2023г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 1020,18 лева.
ОСЪЖДА Х. Б. Х., ЕГН ********** от
гр.************************** да заплати на А. В. С., ЕГН ********** от
гр.********************** направените по делото разноски в размер на
203,50 лева.
ОСЪЖДА Х. Б. Х., ЕГН ********** от
гр.**************************, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати
на адвокат Т. С. М., БУЛСТАТ: ********** от
гр.*************************** възнаграждение в размер на 4812,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4