№ 78
гр. Кърджали, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Въззивно
гражданско дело № 20245100500075 по описа за 2024 година
С решение № 538/29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 917/2023 г. по
описа на Районен съд – Кърджали, на основание чл. 128, ал. 1 от СК е
определен режим на лични отношения между С. И. Х. и Л. Ю. Х. с
малолетното дете А.Е.Х., родено на **.**.**** г., с родители С. С. Д. и Е. С.
Х., както следва: до навършване на седемгодишна възраст на детето А.Е.Х. –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа на
съответния ден без преспиване, а след навършване на седемгодишна възраст
на детето А.Е.Х. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа в съботния ден до 17.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на
бабата и дядото по бащина линия в с. К., общ. Ч. както и десет дни през
лятото /след навършване на седемгодишна възраст на детето/, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането
на детето става от дома на майката.
Със същото решение, на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определен
режим на лични отношения между С. И. Х. и Л. Ю. Х. с малолетното дете
Е.Е.Х.., родено на **.**.**** г., с родители С. С. Д. и Е. С. Х., както следва: до
навършване на тригодишна възраст на детето Е.Е.Х.. – всяка първа и трета
събота от месеца 10.00 часа до 13.00 часа без преспиване, в присъствие на
майката Л. Ю. Х.; след навършване на тригодишна възраст на детето Е.Е.Х..
до навършване на петгодишна възраст: всяка първа и трета събота от месеца
10.00 часа до 17.00 часа без преспиване; след навършване на петгодишна
възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца 10.00 часа
1
до 17.00 часа на съответния ден без преспиване, а след навършване на
седемгодишна възраст на детето Е. – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделя с преспиване на
детето в дома на бабата и дядото по бащина линия в с. К., общ. Ч. както и
десет дни през лятото /след навършване на седемгодишна възраст на детето/,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като вземането и
връщането на детето става в дома на майката.
С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. С. Д. и Е. С. Х. са
осъдени да заплатят на С. И. Х. и Л. Ю. Х. сумата от 750 лева,
представляваща разноски по делото.
Недоволна от така постановеното решение относно определените мерки
за лични контакти на дядото и бабата с малолетните деца А.Е.Х. и Е.Е.Х.. е
останала майката С. С. Д., която чрез своя процесуален представител го
обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
В жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като при формиране на правните изводи по спора не е обсъдил
събраните по делото доказателства. Сочи се, че съгласно Решение № 140 от
10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините по майчина и
бащина страна, по този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките,
включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес
на детето, освен в случаите, когато те вредят на развитието и възпитанието му
(в случая не са налице).
Излагат се съображения, че при определяне на конкретен режим на
лични отношения на дете с баба му и дядо му следва да се вземат предвид
възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие,
отношението му към тях, техните качества да го отглеждат и възпитават и
влиянието, което те оказват за развитие на личността му. При определяне на
конкретен режим на лични отношения на детето с баба му и дядо му следва
да се съобрази необходимостта то да посещава съответно учебно заведение,
както да се отчете обстоятелството, че родителят, който упражнява
родителските права работи и че на същия е необходимо време за ежедневни
контакти с детето. Твърди се, че конкретният режим при условията на чл. 128
от СК, следва да бъде съобразен с установения режим на детето на обучение,
почивка, включително и с родителя, който упражнява родителски права. При
определяне на мерките на лични отношения, освен посочените обстоятелства,
обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди подходящ
период от време със съответен режим на лични контакти предвид възрастта на
детето, през който то да възприеме и да се адаптира към установения режим.
Жалбодателката счита така определения режим за крайно неподходящ.
Счита, че същият не е в интерес на децата и с него няма да може да
упражнява родителските права, предоставени й с Решение № 411 от
2
27.11.2022 г. по гр. дело № 881/2022 г. по описа на Pайонен съд - Кърджали.
Посочва, че с решението гражданският брак между С. С. Х. и Е. С. Х.,
сключен с акт за граждански брак № **** от 02.10.2019 г., съставен в с. Ч.,
Община К., е прекратен по взаимно съгласие и упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца
А.Е.Х. и Е.Е.Х.. са предоставени на майката С. С. Д.. Със същото решение е
определен свободен режим на лични отношения на бащата Е. С. Х. с децата,
както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката, като вземането и връщането става от дома на майката С. С. Х..
В жалбата се излагат твърдения, че в случаите на срещи с големия й син,
той бил настройван срещу майка си, в резултат на което с дни не общувал с
нея. Счита се, че като не е обсъдил тези обстоятелства, първоинстанционният
съд формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на
ГПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което се
явява основание за отмяната му. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде определен режим
на лични отношения с внукът им Е.Е.Х.., в нейно присъствие, всяка втора
неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, а с внука им А.Е.Х., всяка втора
неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа. Алтернативно се иска молбата
по чл. 128, ал. 1 СК да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемите С. И. Х. и Л. Ю. Х., чрез
процесуален представител, е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Иска се въззивният съд да потвърди
обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание жалбодателката С. С. Д., чрез своя процесуален
представител адв. С. М. от АК-К., поддържа въззивната жалба по изложените
в нея съображения.
Ответникът Е. С. Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
не се представлява и не взема становище по жалбата.
В съдебно заседание ответниците по жалбата С. И. Х. и Л. Ю. Х., не се
явяват и не се представляват. От пълномощника на ответниците е постъпила
молба, с която се поддържа представения отговор на въззивната жалба, с
който се оспорва изцяло нейната основателност. Представя се договор за
правна защита и съдействие за разноски в настоящото производство, както и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК за настоящата съдебна инстанция.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на въззивника до размера на минималния такъв,
определен с Наредба № 1 от 2004 г. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по
повод подадената жалба, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
3
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено
следното:
Пред първостепенния районен съд, от С. И. Х. и Л. Ю. Х., в качеството на
баба и дядо на малолетните деца А.Е.Х. и Е.Е.Х.. против техните родители С.
С. Д. и Е. С. Х., е предявен с иск за определяне на мерки за лични отношения
с децата, с правно основание чл.128, ал.1 от СК и евентуално по чл.128, ал. 3
от СК
По делото не е спорно, че с Решение № 411/27.11.2022 г., постановено по
гр.дело № 881/2022 г. по описа на Pайонен съд – Кърджали, гражданският
брак между ответниците С. С. Д. и Е. С. Х., по време на който са родени
децата А.Е.Х. (на **.**.**** г.) и Е.Е.Х.. (на **.**.**** г.), е прекратен, като
упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на
майката, а на бащата е определен свободен режим на лични отношения с тях.
Видно от представеното удостоверение за раждане от 08.08.2002 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 1489/23.07.1989 г., ищците С. И. Х.
и Л. Ю. Х. са родители на ответника Е. С. Х., съответно баба и дядо по
бащина линия на децата А.Е.Х. и Е.Е.Х...
От представеното по делото удостоверение изх. № 10619/12.07.2023 г.,
издадено по изп. дело № **/2023 г. по описа на ЧСИ Х.П., с рег. № ***, с
район на действие Районен съд – Кърджали се установява, че изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 10 от 09.01.2023 г.,
издаден на основание Решение № 411/27.11.2022 г., постановено по гр.дело №
881/2022 г. по описа на Pайонен съд – Кърджали и молба вх. №
1532/08.02.2023 г., с която взискателят Е. С. Х. е посочил, че от влизане на
решението в сила не получава доброволно изпълнение от страна на длъжника
С. С. Д. на определения режим на лични отношения с децата си А.Е.Х. и
Е.Е.Х...
Не се спори между страните, че след раздялата на родителите, децата
живеят с майка си в дома на нейните родители в с. Д., общ. Ч..
От приетия по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Кърджали се установява, че детето А.Е.Х. познава
роднините си по бащина и майчина линия и е привързано към тях, а детето
Е.Е.Х.., което е на 1 година, контактува с членове на семейството по майчина
линия в с. Д., общ. Ч. и е силно привързано към майка си. Децата живеят на
първия етаж на къща, собственост на родителите на майка им. В
заключението на доклада се сочи, родителите на децата не са съумели да
запазят добрия тон на общуване помежду си, поради което са влезли в
конфликт по отношение изпълнението на режима на лични отношения.
Бащата обвинява майката, че не съдейства при изпълнението на режима, а
майката обвинява бащата, че не се интересува от Е.Е.Х...
С приетия във въззивното производство актуален социален доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали се
4
потвърждават данните по първоначалния доклад за влошени
взаимоотношения между родителите на децата по повод обгрижването им и
изпълнението на режима на лични отношения, както и липсата на взаимни
усилия за изглаждане на противоречията и преодоляване на конфликтите.
Съобразно данните в социалния доклад, ищците в производството силно
желаят да поддържат връзка с внуците си, като поддържат твърдението си, че
усилията им да ги виждат са напразни, тъй като майка им не позволява, а от
своя страна тя поддържа твърдението си, че дядото и бабата на децата не се
интересуват от тях.
От показанията на св. М.Ю.М. – сестра на ищцата, се установява, че след
развода на родителите си С. С. Д. и Е. С. Х., децата живеят при майка си, като
детето А.Е.Х. израснало в дома на баба си и дядо си по бащина линия.
Свидетелката заявява, че след развода, на бабата и дядото по бащина линия не
била дадена възможност да виждат лично децата, а само на баща им, който
бил в чужбина и много рядко идвал в България – един или два пъти имал
възможност да вземе детето А.Е.Х.. Посочва, че когато бабата и дядото
провеждали разговори по телефона да уговорят час за взимане на детето,
майката никога не им вдигала, а ако се вдигнел телефона, то отговарял някой
роднина на майката, който ругаел. Роднините по майчина линия искали
детето да се откъсне от роднините по бащина линия, но това било
невъзможно, предвид че то живяло в дома им четири години, където имало
всички необходими условия за живот, в това число и детски кът на двора.
Твърди, че бабата и дядото са много привързани към детето и имат
необходимите възпитателски качества, предвид че са бивши педагози, като
детето А.Е.Х. също милее за тях, но майка му и нейните родители не
позволяват осъществяването на контакт. Сочи, че присъствала на срещи, при
които майката С. С. Д. отправяла ругатни. Заявява, че през целия м. август
2023 г. детето А. било при баба си и дядо си. Свидетелства, че бабата и
дядото по бащина линия не познават детето Е., защото майка му им забранила
да го доближават. Посочва, че през месец юли 2022 г. отишли в с. Д., за да
видят детето, но това не им било позволено.
В показанията си св. М.И.М. – леля на майката на децата, сочи, че от
раздялата на племенницата й С. и съпругът й Е., бащата можел да вижда
децата без проблем, когато си поискал. Свидетелства, че нямало случай, в
който бабата и дядото да са поискали да видят децата Е. и А. и майката да им
е отказала. Заявява, че детето А.Е.Х. било при баща си в периода от 2-ри
август до 31-ви август 2023 г. и когато на 01.09.2023 г., на рожденния ден на
малкия Е., се върнал, бил много стресиран и агресивен и различен. Заявява, че
тъй като живее в гр. Х., всеки ден си говорели по месинджър и ако имало
проблем, то тя била винаги с тях като леля.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки на лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето, а съгласно ал. 3, ако
5
родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето,
временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване,
този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
В конкретния случай, не е подходящо съвместното упражняване на
мерките за лични отношения с децата от ищците и бащата на децата – син на
ищците в условията на чл. 128, ал. 3 СК, независимо от обстоятелството, че
той работи в чужбина и се прибира в България през големи периоди от време
и живее в дома на родителите си, тъй като с бракоразводното решение, на
бащата е определен свободен режим на лични отношения с децата, който
режим от една страна не подлежи на принудително изпълнение и от друга
страна – не е в техен интерес.
Според разпоредбата на чл. 128 СК, единственото ограничение на
установеното със същата право на лицата, които са баба и дядо, на личен
контакт с техните внуци, е преценката за засягане интереса на децата. В тази
връзка, по делото не са налице каквито и да е доказателства, които да
обосновават извод, че ищците, или който и да е от тях, демонстрира спрямо
децата, или което и да е от тях поведение, с което да застрашава техните, или
на което и да е от тях интереси. Напротив, от доказателствената съвкупност
прозира единствено естествената обич на бабата и дядото към внуците им,
тяхната привързаност и загриженост, болката им от липсата на възможност да
виждат децата и да контактуват с тях при нормални условия, в т.ч. от това, че
не са виждали малкото им внуче и то не ги познава като дядо и баба. Налице
са данни по делото, че ищците по професия са пенсионирани детски учители,
полагали са грижи за поколения деца на възрастта на техните внуци, че по-
голямото дете А. е родено и до раздялата на родителите му е живяло в дома
на ищците, които са полагали грижи и помагали на майка му в отглеждането
му от бебе до навършване на четири години. В тази връзка, в социалните
доклади се съдържат убедителни данни за силната привързаност на детето А.
към неговите баба и дядо – ищци в производството. Що се отнася до малкото
дете Е., може да се направи извод, че в основата на това то да не ги познава и
обратно, са влошените взаимоотношения между родителите на децата, а
неговата ниска възраст, предполагаща естествената необходимост от
ежедневните постоянни грижи на майката на детето и силна привързаност
към нея, е по-скоро претекст за запазване на това фактическо състояние,
създадено от нея и което не е в интерес на това дете. В интерес на всяко от
децата на ответниците е те да познават разширения си роднински кръг и да
получават допълнителна обич, за да се чувстват пълноценни и поощрявани, а
не да бъдат ограничавани в контактите със своите родственици. В тази връзка
не се споделя от настоящия съдебен състав заеманата от майката на децата
чрез нейния пълномощник позиция, че контактите на малкото дете с ищците
следва да започнат едва след навършването на тригодишна възраст от него.
Следва да се посочи, че на такава възраст би настъпило трудно преодолимо
отчуждение на детето от неговите баба и дядо, до каквото положение няма
основание и причина да се стига. От друга страна, реакцията на плач на дете
на невръстната възраст от една година и няколко месеца (на каквато е Е.) при
контакт с непознати хора (каквито сега са родителите на баща му), е
6
импулсивна и неосъзната, поради което на тази възраст може да бъде
преодоляна лесно и постепенно от страна на родителите (в случая – от
майката на детето, предвид привързаността на детето към нея), с проявата на
съответните внимание и такт, насърчаване и окуражаване на детето при
срещите с баба му и дядо му. Следва да се посочи в този връзка, че успехът на
бъдещия контакт между детето и прародителите му по бащина линия зависи
изцяло от поведението на всички възрастни около детето, в т.ч. неговите
родители, в т.ч. бабите и дядовците по двете линии, които са длъжни да
направят взаимни компромиси и отстъпки в отношенията си в името и на
двете деца. Така, след като по делото не е установено да е налице каквото и да
е основание, въз основа на което съдът да приеме, че интересът на което и да
е от двете деца е застрашен, направеното искане за определяне на мерки на
лични отношения между ищците и децата следва да бъде уважено.
Съдът, при определяне конкретните мерки на лични отношения, не е
ограничен от исканията на страните. В тази връзка, данните по делото, че
голямото дете А. до 4-годишна възраст е живяло в дома на баба си и дядо си в
с. Д., че обстановката му е позната, детето е силно привързано към тях,
позволяват то да остава с преспиване при баба си и дядо си всяка първа
събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и 7
дни през лятото, които не съвпадат с ползването на годишен отпуск от
майката, като при всички случаи вземането и връщането на детето следва да
става от баба му и дядо му заедно или от някой от тях, от и в дома майката,
считано от влизане на решението в сила.
По отношение на детето Е. следва да се отчете, че то не познава баба си и
дядо си по бащина линия, но е в изключително ниска възраст, в която този
пропуск може лесно да се преодолее с постепенното изграждане на
доверителна връзка между тях и с активното съдействие на майката на детето.
Така следва личните отношения между ищците и детето да се развиват
поетапно, както следва: 1. за първите два месеца, считано от влизане на
решението в сила, срещите с детето следва да се осъществяват всяка първа
събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на майката в
дома на ищците, в който детето следва да се води от майката; 2. за
следващите два месеца – всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 17.00
часа в присъствието на майката в дома на ищците, в който детето следва да се
води от майката; 3. за следващите два месеца – всяка първа събота от месеца
от 10.00 ч. до 17 часа в отсъствието на майката, като срещите следва да се
осъществяват в дома на ищците, които заедно или някой от тях следва да
вземат и връщат детето от и в дома на майката. След изтичането на този 6-
месечен преходен период – всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на ищците,
както и 7 дни през лятото, които не съвпадат с ползването на годишен отпуск
от майката, като и в тези случаи вземането и връщането на детето следва да
става от баба му и дядо му заедно или от някой от тях, от и в дома майката.
В този смисъл следва да се измени обжалваното първоинстанционно
решение.
7
С оглед изхода на делото разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
Предвид изложеното въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 538/29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 917/2023
г. по описа на Районен съд – Кърджали в частта, с която на основание чл.
128, ал. 1 от СК е определен режим на лични отношения между С. И. Х. и Л.
Ю. Х. с малолетните деца А.Е.Х., родено на **.**.**** г. и Е.Е.Х.., род. на
**.**.**** г., с родители С. С. Д. и Е. С. Х., както следва:
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между детето А.Е.Х. с неговите
дядо и баба С. И. Х. и Л. Ю. Х., считано от влизане на решението в сила,
както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до
17.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома им в с. К., общ. Ч. както и 7
дни през лятото, които не съвпадат с ползването на годишен отпуск от
майката, като вземането и връщането на детето става от баба му и дядо му
заедно или от някой от тях, от и в дома майката.
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на детето Е.Е.Х.. с неговите дядо
С. И. Х. и баба Л. Ю. Х., считано от влизане на решението в сила, както
следва:
1. през първите два месеца – всяка първа събота от месеца от 10.00 часа
до 12.00 часа в присъствието на майката, като срещите се осъществяват в
дома на дядото и бабата в с. К., общ. Ч., в който детето се води от майката; 2.
през следващите два месеца – всяка първа събота от 10.00 часа до 17.00 часа
в присъствието на майката, в дома на дядото и бабата, в който детето се води
от майката; 3. за следващите два месеца – всяка първа събота от 10.00 часа до
17 часа в отсъствието на майката, в дома на дядото и бабата, които заедно или
някой от тях вземат и връщат детето от и в дома на майката. След изтичане на
този 6-месечен преходен период – всяка първа събота и неделя от месеца от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на
дядото и бабата, както и 7 дни през лятото, които не съвпадат с ползването на
годишен отпуск от майката, като и в тези случаи вземането и връщането на
детето става от баба му и дядо му заедно или от някой от тях, от и в дома на
майката.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основанията на чл. 280, ал. ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9