Р Е Ш
Е Н И Е № 20/3.2.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 14
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 266 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адм.д.266/2019г.
на Административен съд Ямбол е образувано по исково заявление
вх.№1623/08.07.2019г. от Р.К.П. ***, против Министерство на отбраната на
Република България, с цена на иска 12
000000(дванадесет милиона)лева, от които 12 000 лева имуществени, съотв. 11 988 000 лева неимуществени вреди и
против акт с регистрационен номер 13-00-693/27.06.2019г. на МОРБ. С уточнение
вх.№1905/14.08.2019г. от Р.К.П. чрез пълномощника му адв.С.Д.
***, назначен за служебен защитник, е конкретизиран предмета на спора -
посочено е, че се обжалва Решение №13-00-693/27.06.2019г. на Председателя на Комисия
към Министерство на отбраната на Република България, обявена с МЗ
№Р-262/22.08.2018г., с което е отказано издаване на книжка за военноинвалид/военнопострадал на Р.К.П. с мотив, че според Решение на
НЕЛК №1265/14.12.2017г. няма причинно-следствена връзка между заболяванията на
гражданина П. и военната му служба. Твърди се,
че преценката на органа е неправилна, тъй като не е проучен и взет предвид
инцидент, случил се с Р.П. през 1984г., докато същият е бил на военен лагер в
запас, при който П. си счупва крака, поради което е признат за негоден за военна служба. Не е изискана медицинската
документация в тази връзка, поради което се иска решението да се отмени и съдът
да даде задължителни указания в насока Р.К.П.
да бъде признат за военноинвалид. Заявено е, че искането за парично обезщетение не се поддържа.
След
направеното уточнение, административната преписка по издаване на обжалваното
решение е постъпила с писмо вх.№2148/30.09.2019г., ведно със становище за
неоснователност на жалбата, тъй като Р.К.П. не отговаря на условията по чл.3,
ал.1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
В
съдебно заседание, жалбоподателят и служебният му защитник се явяват лично
и поддържат жалбата.
Ответната страна, Председателят на Комисия към
Министерство на отбраната на Република България, обявена с МЗ
№Р-262/22.08.2018г. – Началник на отдел „Социални дейности“ в Дирекция
„Социална политика“ в Министерство на отбраната на Република България, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът
счита производството по жалбата на Р.К.П. след уточнението като допустимо за
разглеждане по реда на
чл.6, ал.7 от Наредбата за реда за установяване качеството на военноинвалид или
на военнопострадал и за създаването, воденето и
съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите вр. с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок от
връчване на решението(съобразно датата на издаване на решението-27.06.2019г. и
датата на постъпване на исковото заявление в съда-08.07.2019г.), от неблагоприятно
засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
По
съществото на спора съдът взе предвид следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентно длъжностно лице, в рамките на предоставените
му правомощия от министъра на отбраната.Със Заповед №Р-50/12.04.2014г. на МОРБ
е назначена постоянна комисия за разглеждане на заявления, подадени на осн. чл.12, ал.1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване на качеството на военноинвалид
или на военнопострадал.Със същата заповед е
упълномощен директора на дирекция“Социална политика“ да издава и подписва
книжките за военноинвалид и военнопострадал и да
бъдат уведомявани заинтересованите лица за издадените книжки или за отказа да
бъдат издадени. С последваща Заповед
№Р-262/22.08.2018г.на МОРБ правомощието е предоставено на Началник на
отдел „Социални дейности“ в Дирекция „Социална политика“ в Министерство на
отбраната на Република България.
Административният акт е обективиран
в писмена форма, с излагане на мотиви, съответства на фактическите основания,
посочени за издаването му.
Според разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.5, ал.2, т.1 от
Наредбата за военноинвалидите и военнопострадалите - за
установяване качеството на военноинвалид или военнопострадал
заинтересуваното лице подава заявление до министъра на отбраната по образец,
към което прилага (за лицата, които по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗВВ са военноинвалиди - копие от експертно решение на
териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна
лекарска комисия (НЕЛК) с призната степен на трайно намалена работоспособност и
за причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането за
военнослужещите;при военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване-копие от
разпореждане на Националния осигурителен институт, удостоверяващо правото за
получаване на лична пенсия за военна инвалидност.
Безспорно жалбоподателят е подал заявление за установяване
качеството на военноинвалид или на военнопострадал,
по утвърдения образец (Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата
за военноинвалидите и военнопострадалите).Към
заявлението си е приложил извадка от военната си книжка и Експертно решение
№1265 от зас.187 на 14.12.17г. на НЕЛК. Заявителят Р.К.П.
във военната си книжка с №*** е записан с имената Р.К. А., а в регистрите на
население е записан с имената Р.К.П.(Удостоверение №000032 от 09.01.2012г. от
община Ямбол).Страните не спорят досежно
идентичността на имената на лицето. Тя се потвърждава и от медицинското му
експертно досие, водено от 1988г., когато лицето е освидетелствано за първи път
с ЕР №0065 от зас.004 на 08.01.88г. на ТЕЛК-Ямбол
като Р.К. А. с ЕГН ********** до освидетелстването му с Експертно решение №1265
от зас.187 на 14.12.17г. на НЕЛК като Р.К.П. със
същия ЕГН **********.
Преценка по чл.5, ал.2, т.1 от Наредбата за
военноинвалидите и военнопострадалите
административният орган е извършил въз основа на приложеното към заявлението ЕР
на НЕЛК(съдържащо както произнасяне за инвалидност по причини: 94% тр.н.р. поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 06.02.1993г. и 60% тр.н.р.
поради професионално заболяване, с дата на инвалидизиране
17.12.1991г., така и произнасяне, че липсва причинна връзка военна инвалидност
поради липса на протокол на военна лекарска комисия за признаване на лицето за
негоден за военна служба). Извършена е и допълнителна проверка в Държавния
военноисторически архив. До Директора на Дирекция“Държавен военноисторически
архив“-гр.В.Търново са изпратени две писма(писмо изх.№13-00-693/16.04.2019г. и
писмо рег.№ 13-00-693/16.04.2019г.) за предоставяне на наличните в архива
документи. По тях са получени отговори от Дирекция“Държавен военноисторически
архив“ в Държавна агенция“Архиви“ с рег.№2266/25.04.2019г. и с
рег.№2266/23.05.19г., според които в наборната книга на родените през 1956г. от
Ямболско военно окръжие срещу името Р.К. А./така се води/ е
отразено:род.1954г.;живущ ***;постъпил на наборна военна служба в поделение
60820 - Сливен на 3.10.1975г., уволнен от поделение 2520 – Шумен на 1.11.1977г.
Същият е бил лекуван във Военна болница гр.Сливен от 23.02.1976г. до
9.03.1976г., с приложена извадка от книгата за лежащо болни във Военна
болница-Сливен, според която лицето се изписва здраво с 20 дни домашен отпуск.
С оглед на горните констатации издаденото Решение
№13-00-693/27.06.2019г. на Председателя на Комисия към Министерство на
отбраната на Република България, обявена с МЗ №Р-262/22.08.2018г., с което е
отказано издаване на книжка на военно инвалид на Р.К.П. е съответстващо на
експертното решение и на проверката в държавния архив, въз основа на които е
формиран извод, че заявителят не отговаря в пълна степен на изискванията на
чл.5, ал.2, т.1 от Наредбата за реда за установяване качеството на
военноинвалид или на военнопострадал и за
създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите
и военнопострадалите(Наредбата за военноинвалидите и военнопострадалите), тъй като според експертното решение
№1265 от зас.187 на 14.12.17г. на НЕЛК няма
причинно-следствена връзка между заболяването на лицето и военната служба и не
е призната военна инвалидност.
Спорът по делото се свежда до това налице ли е друго
основание, за да бъде признато на лицето качеството военноинвалид, което с
обжалваното решение не е било взето предвид. Жалбоподателят сочи, че при
решаване на въпроса за признаването му за военноинвалид не е взет предвид
инцидент, случил се през 1984г., докато е бил на военен лагер в запас, при
който си счупва крака, поради което е признат
за негоден за военна служба и това е
основанието, на което счита, че следва да бъде признат за вонноинвалид.
За тези обстоятелства не се събраха доказателства в хода на съдебното дирене.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите(ЗВВ) -
военноинвалиди са българските граждани с трайно намалена работоспособност в
резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна
служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, доброволния
резерв и запаса, и освидетелствани по законоустановения
ред.
По смисъла на чл. 85, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване военна
инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това,
че са заболели или са пострадали през време или по повод на:1. наборната военна
служба;2. службата в запаса или в резерва.
По делото се изиска пълното медицинско експертно досие
на лицето - същото съдържа многобройни документи за освидетелстване, но с
начало 1988г., т.е. липсват доказателства за предходно освидетелстване на
лицето през 1984г., каквото се твърди, че е било извършено.
Допълнително съдът задължи насрещната страна да
извърши проверка и да представи документи за твърдяния
за настъпил инцидент с Р.К.П. по време на запасен лагер през 1984г. и за
престой на лицето във Военна болница – Сливен, където да е бил обследван и
признат от военна лекарска комисия за негоден или ограничено годен за военна
служба през 1984г. В отговор на запитване на административния орган по тези
въпроси се представи писмо рег.№7330/28.11.2019г. от Държавния военноисторически архив с
информация, че по архивните документи на Военна болница-гр.Сливен(азбучник и
книги за лежащо болни) за 1984г. не са открити данни за престой и лечение на
лицето.
По разпореждане на съда чрез Военно окръжие-Ямбол
и Централно военно окръжие се извърши справка
за съхранявани при тях документи за здравословното състояние на жалбоподателя,
въз основа на които същият е бил признат като ограничено годен за военна служба
с решение от 03.04.1984г., вписано на стр.15 от военната му книжка.Видно от
полученото писмо с рег.№3-1117/23.12.2019г. от Военно окръжие ІІ степен – Ямбол, Р.К.П. с ЕГН ***********, с име Р.К. А. по
военна книжка № ***, същият е отписан от военен отчет като запасен през
м.януари 2010г., поради навършване на пределна възраст за служба в запаса на
Българската армия. Във Военно окръжие ІІ степен – Ямбол няма информация под
формата на документи, които да показват здравословното състояние на г-н К. и
въз основа на които от 03.04.1984г. същият да е определен като „ограничено
годен за военна служба“.Видно от писмо
рег.№25-05-211/27.12.2019г. от Централно военно окръжие, във военните
окръжия няма съхранен документ за признаване на Р.К.П. като ограничено годен за
военна служба.Военно-лекарските комисии към ВМА са вземали решение за годност
за военна служба и са издавали протокол за това, екземпляр от който е връчван
на лицето и екземпляр е изпращан във военните окръжия, които са нанасяли
решението във военните книжки и в наборните книги, като екземплярът във
военните окръжия е съхраняван 3 години след получаването му, след което е
унищожаван.Предвид този отговор от Централно военно окръжие, в последното
проведено по делото открито с.з. на 14.01.2020г. съдът запита жалбоподателя Р.К.П.
пази ли протокол-решение на военно-лекарска комисия от 1984 г., с който е
признат за негоден за военна служба.Жалбоподателят П. отговори, че не пази такъв
протокол.
Според вписванията във военна книжка № ***, Р.К. А. е
изпратен на редовна военна служба от Ямболско военно окръжие на 03.10.1975г.,
заемал е длъжност редник, от която е
уволнен на 01.11.1977г. поради навършване срока на службата.На
3.11.1977г. е зачислен на отчет в Ямболското военно окръжие и е изключен от
военен отчет по пределна възраст на 07.01.2010г. - Към тази дата е действал
Законът за всеобщата военна служба в Народна република България(отм.), като
според чл.61 от същия редовият и сержантският състав се намират в запаса на
Въоръжените сили до 55-годишна възраст. Р.К. А. е навършил 55-годишна възраст
на 18.01.2009г., поради което и през следващата 2010г. е бил изключен от военен
отчет.
За да се приеме за осъществена хипотезата на чл.5,
ал.2, т.1 от Наредбата за военноинвалидите и военнопострадалите
за установяване качеството на военноинвалид или военнопострадал
е необходимо не само представяне на експертно решение ТЕЛК или на НЕЛК, с което
да е призната инвалидност, но и да е установена причинна връзка между инвалидността
и военната служба. Освидетелстването на лицето с Експертно решение №1265 от зас.187 на 14.12.17г. на НЕЛК е извършено след изключването
му от военен отчет. В тази връзка в негова тежест е да установи
обстоятелството, че е пострадал по време на военна служба. Действително във
военната книжка на жалбоподателя е налице отбелязване на стр.15, че на
3.4.1984г. е намерен НГВС/ОГВС. Същевременно от приобщените към делото писмени
медицински документи и от проверката, извършена в Държавния военноисторически
архив не се установява настъпване на твърдяното от жалбоподателя увреждане през
1984 г., а именно счупване на крак и престой във военна болница. С оглед на
това съдът счита твърденията на лицето Р.К.П., че през 1984 г. за него е
настъпило увреждане и е бил лекуван във Военна болница – Сливен, както и че
това е било основанието за признаването му за НГВС за недоказани. Същите са в
противоречие и с получената справка от „Държавен военноисторически архив“,
според която при извършена проверка във Военна болница – Сливен по азбучник и
книги за лежащо болни за 1984 г. не са открити данни за престой и лечение на
лицето Р.К.П.. По тези съображения, не са налице нови факти и обстоятелства,
които да са от значение за правилното произнасяне по въпроса за признаване
военна инвалидност на лицето и жалбата на Р.К.П. следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р.К.П. ***,
против Решение №13-00-693/27.06.2019г. на Председателя на Комисия към
Министерство на отбраната на Република България, обявена с МЗ №Р-262/22.08.2018г.
- Началник на отдел „Социални дейности“ в Дирекция „Социална политика“ в
Министерство на отбраната на Република България, с което е отказано издаване на
книжка за военноинвалид на Р.К.П. по подадено от него заявление с рег.№13-00-693/21.02.2019г.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете