РЕШЕНИЕ
Гр.С., 22.06.2015г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-5 състав, в публичното
заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хайгухи Бодикян
при секретаря
А.С., като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 2999 по описа за
Предявени са субектИ.но пасивно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
В исковата
си молба ищецът „П.” ЕООД ***, твърди, че е кредитор на първия
ответник „М.И.” ЕООД, като правоприемник
на „М. И.” ООД. Вземането по отношение на този
ответник било установено със
сила на присъдено нещо чрез съдебно решение на Софийски градски съд по т.д. №
119/2010г. на ТО, VI-13 състав, влязло в сила на
23.12.2012г., с което първият ответник (тогава все още “М.” ООД) е осъден да плати на „П.” ЕООД, обща сума в размер на 86 963,03 лева (осемдесет и шест хиляди деветстотин шестдесет
и три лева и три стотинки), като вземането произтича от договор за строителство
№ 1 на 25.10.2005г., по силата, на който ответникът е възложил на ищеца
да извърши строително-монтажни работи в жилищна сграда, парцел N/-461, кв.15а, по плана на гр. С., местност Беловодски път и с Анекс № 1/03.11.2008г.
подписан на 30.10.2008г. ответното дружество възложило допълнителни работи
извън предмета на сключения договор, описани по вид и стойност в анекса. Общата
сума в размер на 86 963,03 лева (осемдесет и шест хиляди деветстотин
шестдесет и три лева и три стотинки), включва сумата 6 876,12 лева (шест хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и дванадесет
стотинки), съгласно Акт № 14 за приемане на строително-монтажна работа –
земни работи – доставки на скални маси от 10.07.2007г. в обект „Бизнес център
Искър юг”, ведно със обезщетение за забава в размер на 2 314,54 лева (две хиляди триста и четиринадесет лева и
петдесет и четири стотинки) за периода 11.07.2007г. до 11.01.2010г. – датата на
исковата молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане на главницата, сумата 29 632,01 лева (двадесет и девет хиляди шестстотин тридесет и
два лева и една стотинка) с ДДС, съставляваща възнаграждение за извършени и приети
СМР на обект „Жилищна сграда и околно пространство на парцел V 461, кв. 15а по плана на гр.С., местност в.з. „Б. П.”, съгласно
протокол № 1 от 05.01.2009г. за приемане на строително-монтажни работи съгласно
Анекс № 1/03.11.2008г.; сумата 1703,20
лева (хиляда седемстотин и три лева и двадесет стотинки) на основание чл.
92, ал.1 ЗЗД вр.чл.11 от Анекс № 1/03.11.2008г. към
договор за строителство; сумата 31 920,96
лева (тридесет и една хиляди деветстотин и двадесет лева и деветдесет и
шест стотинки) с ДДС, съставляваща възнаграждение за извършени и приети СМР,
съгласно Акт № 17 за приемане на СМР-гараж в обект „Бизнес център Искър юг” от
12.04.2008г.; сумата 9313,25 лева (девет
хиляди триста и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки) – обезщетение за
забава на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода 13.04.2008г. до 11.01.2010г. –
датата на исковата молба; ведно със законната лихва върху главницата от 31 920,93 лева от датата на
исковата молба до окончателното плащане; сумата 5 202,95 лева – съдебни разноски.
Ищеца твърди, че след
завеждането на исковата молба на 11.01.2010г., първият ответник е извършил
апорт на почти цялото си имущество в капитала на втория ответник – трето лице
по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, с което капиталът на това дружество се е увеличил
от 5 000 лева на 14 707 700 лева. Сочи се, че на дата
27.09.2010г. първият ответник е продал своите дружествени дялове в „А.Д.” ООД на стойност 14 702 700 лева за сумата от
30 000 лева на „А.
А.Л.”. Твърди се, че с извършването на посочените правни действия – апорт
на недвижимо имущество в капитала на друго дружество се увреждат интересите на
„П.” ЕООД, тъй като се поставя в опасност удовлетворяването на вземането им.
Излага съображения,
че вторият ответник е лице, с което липсва договаряне, поради едностранния
характер на апорта като особен вид отчуждаване, следователно не е необходимо
установяване на знание и от „А.Д.” ООД. Ищецът твърди,
че с акта на апортиране на движимо и недвижимо имущество се намалява
възможността за удовлетворяване на кредитора от страна на длъжника, като тази
възможност може да бъде възстановена само с успешно доказан иск по чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът иска от съда
по реда на чл.135 от ЗЗД, да обяви по отношение на „П.”
ЕООД недействителността на извършената от „М. И.” ООД – праводател на
ответника „М.И.” ЕООД, непарична вноска в капитала на
„А.Д.” ООД недвижим имот описан в исковата молба по 2,
т.к. по отношение на имота описан по т.1, производството по делото е прекратено
поради отказ от иска, в първо съдебно заседание .
Ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Възразява спора да се разглежда по реда на Глава 32 от ГПК, тъй
като предявеният иск не попада в нито една от хипотезите на чл. 365 ГПК, спорът
не е търговски, а граждански с несъмнен вещноправен характер и следва да се
разглежда по общия ред от граждански състав на СГС.
Твърди, че за
успешната реализация на иска по чл. 135 ЗЗД ищецът
трябва да установи, че е бил кредитор на длъжника към датата на увреждащото го
правно действие, но ищцовото дружество „П.” ЕООД не притежава качеството на
кредитор на „М.И.”
ЕООД към датата на извършения от последния апорт на недвижимости в капитала на
„А.Д.” ООД. Сочи, че твърдяното в исковата молба е крайно недостатъчно
обстоятелство с оглед аргументиране на актИ.ната му легитимация в нейния
материланоправен аспект за нуждите на иска по чл. 135 ЗЗД, като също така и
самата искова молба не е в състояние да легитимира когото и да било като
кредитор съобразно изискванията за успешен процес.
С отговор на исковата
молба ответникът заявява, че както „М.И.” ЕООД така и „А.Д.” ООД са взели решение за осъществяване на апортна
вноска във време, предхождащо процесуалните действия на ищеца. Твърди се, че
апорта по никакъв начин не действа увреждащо, тъй като след като е внесъл свои
недвижими имоти в капитала „М.И.” ЕООД не се е лишило от имущество, а е
придобило имущество под формата на дялово участие в ООД в размер на 14 707 700
лева.
Оспорва се и
твърдението, че не следва да се доказва знанието за увреждащ характер на
действието от третото лице, каквото се явява „А.Д.”
ООД.
Оспорва се
Удостоверение приложено към исковата молба с изх. № 08868/30.05.2012г.
на ЧСИ №
В допълнителна исковата молба,„П.” ЕООД твърди, че отговорът на
ответника противоречи на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че
писмените доказателства към отговора на исковата молба са напълно неотносими
към спора на ищцовата страна и се моли да не бъдат приети докато ответниците не
изяснят ролята в процеса на тези документи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а и
от приетите писмени доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение на СГС, постановено по
т.д.№119/2010г., ТО, 6-13с-в, влязло в сила на 23.12.2012г., по силата на което
първият ответник/към този момент М. И. ООД е
осъден да заплати на „П.” ЕООД сума общо в размер на 86 963,03лв.по вземане произтичащо от договор за строителство №1 от
25.10.2005г., сключен между страните и по силата на който ответникът е възложил
на ищеца извършването на СМР в жилищна сграда, находяща се в парцел №461, в
кв.15а по плана на гр.С., м.Беловодски път, както и
възложените с анекс допълнителни работи.
Безспорно се установява също, че на 11.01.2010г. първият ответник е извършил
апорт на недвижимо имущество в капитала на втория ответник- „А.Д.” ООД, с което
капиталът на това дружество от 5 000лв. се е увеличил на
14 707 700лв. Увеличението на копитала чрез апорт е врисано в ТР на
08.03.2010г.В резултат на това дяловото участие на първия ответник в капитала
на втория ответник е 294 054дяла по 50лв. всеки, равни на
14 702 700лв. На 27.09.2010г. първият ответник продал своите
дружествени дялове в „А.Д.” ООД на стойност
14 702 700лв. за сумата от 30 000лв. на
дружеството „А.А.Л.”, регистрирано в Англия, като
промяната е вписана в ТР на 15.10.2010г.
От събрания доказателствен материал се установява, че в хода на исковото производство по т.д.№
119/2010г. на 6-13 с-в СГС, страна
по делото се е разпоредила с имущество чрез извършване на апорт на недвижимото
си имущество в капитала на друго трето дружество, вторият ответник по делото. На
02.05.2012г. е променена правната форма на дружеството ответник по т.д.№119/2010г., на М.И. ЕООД, което е правоприемник на
дружеството, сключило с ищеца договор за изпълнение на СМР, поради
неизпълнението на който е постановено осъдително решение срещу дружеството,
влязло в сила на 23.12.2012г.
Първият ответник внася свои недвижими
имоти в капитала на „А.Д.” ООД, като за опровергаване
твърдението на ищеца, че апарта е извършен в хода на висящото исково
производство между ищеца и първия ответник, по делото е представен Акт от
01.01.2010г. на длъжностното лице от АВп, за назначаване на вещи лица за
извършване оценка на непаричната вноска. Т.е. твърдението е,че решението за
апарта е взето преди завеждане на исковата молба на ищеца на 11.01.2010г. и не
с цел увреждане на този кредитор.
Предмет на конкретизираната по делото
искова претенция е очертан в първото по делото съдебно заседание, след
депозирания от ищеца частичен отказ от иска. Предмет на иска е обявяване по отношение на „П.” ЕООД
недействителността на извършената от „М.
ИВ” ООД – праводател на ответника „М.И.” ЕООД, непарична вноска в капитала на „А.Д.”
ООД, включваща следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1605.1219.1.162, съгласно кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр. С.,
община Столична, област С. /столица/, на адрес: гр.С., район
’’С.”, ул. ”А.С.М.” №** /седемдесет и шест/,, вх.”*”,
ет.1 (първи), обект № 5 (пет). Самостоятелният обект се намира в сграда № 1(едно), разположена в поземлен имот с идентификатор
68134,1605.1219 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
шестстотин и пет, точка, хиляда двеста и деветнадесет/; предназначение на
самостоятелния обект: За търговска дейност; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в документа
площ: няма
данни; прилежащи
части: няма данни, стар идентификатор: няма; НИ.о 1
(едно), съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1605.1219.1.163,
под обекта: няма, над обекта: 68134.1605.1219.1.53, 68134.1605.1219.1.26,
68134.1605.1219.1.27, 68134.1605.1219.1.52.и който
имот представлява, съгласно доказателство за собственост- Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 161 том III дело № 516 от
МАГАЗИН № 5 /пет/, находящ се в гр.С.,
Столична Община, Район „С.”, ж.к. „С. град”, в сграда на ул,’’А.С.М.” № 76
/седемдесет и шест/, във вход „В” (съгласно строителната документация — секция
„С” (Це)), на партерен етаж, заемащ източната част, състоящ се от: търговска
част, офис, складово помещение и сервизно помещение, със застроена площ 89, 87
/осемдесет и девет цяло осемдесет и седем стотни/ кв.м., при съседи: от запад -
магазин № 6 и стълбищна клетка на вход „В” (съгласно строителната документация
- секция „С” (Це)), от север — вътрешен двор, от изток — проход към вътрешен
двор, от юг — тротоар и улица, заедно е 2, 57 % /две цяло петдесет и седем
стотни върху сто/ идеални части от общите части на вход „В” (съгласно
строителната документация - секция „С” (Це)) на сградата, равняващи се на 14,
41 четиринадесет цяло четиридесет и една стотни/ кв.м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена цялата
сграда, съставляващо УПИ VIII-1220, 1219 /осми, отреден за имоти е
планоснимачни номера хиляда двеста и деветдесет и хиляда двеста и
деветнадесет/, с площ по скица 6 040 /шест хиляди и четиридесет/ кв.м., в кв.
271 /двеста седемдесет и първи/, по плана на гр.С., местност „С. град”, за
който имот регулационния план не е приложен, при граници на имота по скица: от
три страни улици, УПИ VII-1421, УПИ XII-1421, УПИ II- 1659, УПИ Х-1475 -
отреден за клиника и УПИ IX-395 - отреден за КОО. Съгласно учредителния акт на „А.Д.”
ООД, капиталът на дружеството в размер на
5000лв., разпределен в 50 на брой равни дялове, всеки с
номинална стойност от 50 лв.,първоначално разпределен между
съдружниците И.В. и С. С.-В., всеки с по 2500лв. С решение на съдружниците в „А.Д.” ООД, е взето решение за приемане на нов съдружник, а
именно „М. И.” ООД, ЕИК ********, чрез издаване на
294 054бр. нови дяла, всеки с номинал 50 лв., чрез поемането им от новия съдружник чрез внасяне на
непарична вноски в капитала на дружеството с предмет собствените му
недвижими имоти,
подробно описани в ТР.Вносителят „М. И.” ООД се е легитимирал като собственик на апортираните
недвижими имоти съответно за процесния Магазин №5/описан по-горе, представя нот.акт №161 от 2008г.
за покупко-продажба.
Извършените непарични вноски са оценени по реда на чл. 72,
ал. 2 от ТЗ, за стойност в общ размер на 14 702 698лв., като МАГАЗИН № 5 /пет/, находящ се в гр.С., Столична Община, Район „С.”, ж.к. „С.
град”, в сграда на ул,’’А.С.М.” № ** /седемдесет и шест/, във
вход „В” (съгласно строителната документация — секция „С” (Це)), на партерен
етаж, заемащ източната част, състоящ се от: търговска част, офис, складово
помещение и сервизно помещение, със застроена площ 89, 87 /осемдесет и девет
цяло осемдесет и седем стотни/ кв.м.,съгласно експертизи, изготвени
независими вещи лица, назначени с актове за назначаване на вещи лица на Агенция
по вписванията, е оценен на
201 654лв. С апорта на недвижимите имоти в дружеството „А.Д.” ООД, първият ответник „М.И.” ЕООД е придобил дялово
участие, съставляващо 294 054 дяла
по 50лв. всеки от регистрирания капитал като срещу вноската на описаните недвижими имоти е записал капитал от
14 702 700лв.
Страните не
спорят, че впоследствие първият ответник „М.ИВ" ЕООД се е
разпоредил с всички придобити срещу апортните вноски 294 054 на брой дялове в капитала на втория ответник „А.Д.” ООД като е прехвърлил същите на „А.А.Л.”, регистрирано в
Англия, по
силата на договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 27.09.2010г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на договарящите.
Съгласно
договора продажбата на дяловете е извършена срещу продажна цена в размер на 30 000 лв., която страните са
уговорили, че е заплатена от купувача на
продавача. В резултат от така извършеното прехвърляне на
цялото дялово участие в капитала на първият ответник „М.ИВ” ЕООД като
правоприемник на „М. ИВ” ООД е заличен като собственик на дялове в дружеството на втория ответник и на негово място като такъв е
вписан приобретателя на дяловете „А.А.Л.”,
регистрирано в А.,
при спазване на изискванията по чл. 122 от ТЗ.
С оглед установяване имущественото състояние на първия ответник „М.И.” ЕООД след извършените разпоредителни действия с процесните
недвижими имоти към доказателствата по делото са
приобщени удостоверения, издадени от ЧСИ Г.Д. по три образувани изпълнителни
дело, образувани от ищеца срещу ответното
дружество въз основа на изпълнителен лист, издаден му на основание влязлото в
сила решение по т.д №119/2010г. на СГС,
по наложена обезпечителна мярка по бъдещ иск. Удостоверението съдържа
констатации на съдебния изпълнител, че към 30.05.2012г.длъжникът
„М. И.” ООД не
притежава
имущество, което да обезпечава задължението му към
ищеца, доколкото от извършените по изпълнителното дело справки е установено, че
длъжникът не притежава недвижими имоти, не са открити регистрирани в КАТ МПС на
негово име, а от наложените запори на всичките му банкови сметки на територията
на страната е постъпила само сума в размер на 3 565,83лв.,преведени на взискателя, а част удържана за разноски
по изпълнителното произовдство.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на
спора:
С предявените искове се претендира прогласяване на относителна
недействителност по отношение на ищеца „П.” ЕООД на извършената от първия ответник "М.И." ЕООД, като правоприемник на „М. И.”
ООД апортна вноска
на недвижим имот - процесния Магазин №5 в капитала на втория ответник „А.Д.” ООД поради твърдяно от ищеца
увреждане на правата му като кредитор на първия ответник. Исковите
претенции са с правно основание разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, която урежда потестативно право на
кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с
които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за
увреждането, а ако увреждащото действие е възмездно, при наличие на знание за
това и у лицето, с което длъжникът е договарял. Съгласно посочената норма
успешното провеждане на отменителния иск се предпоставя от установяването на
сложен фактически състав, който включва няколко изискуеми, кумулативно дадени в
закона елементи, както следва: 1/ валидно възникнало и непогасено вземане срещу
длъжника, което съществува към момента на атакуваното действие; 2/ извършено от
длъжника увреждащо спрямо кредитора действие след възникване на кредиторовото
вземане; и 3/ знание за увреждането от страна на длъжника, а за възмездни
действия - и от страна на третото лице. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД кредиторът може да релевира
относителна недействителност и на увреждащите го действия, извършени преди
пораждане на вземането му, при наличие на допълнителен субективен елемент, а
именно намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което е договарял.
Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже при условията на пълно главно
доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи
основателността на предявените искове.
Ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник въз основа на вземане
за парични суми, които е заплатил на ответника в изпълнение на сключен между
тях договор за извършване на стриотелно-монтажни
работи, като вземането е установено със сила на присъдено нещо с влязлото в
сила решение по т.д.№119/2010г. на
ТО на СГС, 6-13 с-в. При
липсата на данни за удовлетворяването на това вземане, респ. погасяването
му по друг законоустановен способ, следва да се приеме, че то съществува към
момента на извършване на атакуваната апортна сделка.
Горните констатации налагат извод за наличието на действително непогасено
вземане на ищеца, което обуславя качеството му кредитор на първия ответник като
необходима предпоставка за упражняване на потестативното право по чл. 135 от
ЗЗД. В тази връзка следва да
се отбележи, че релевантен за установяване на легитимацията на
кредитора е единствено факта на
възникване на вземането, като не е необходимо същото да е изискуемо и ликвидно.
Поради това качеството кредитор на ищеца се явява доказано по
отношение на двамата ответници, като спрямо първият от тях то се извежда
допълнително по безспорен начин и от влязлото в сила осъдително решение на СГС. По тези съображения
обстоятелството, че спорът относно вземането е разрешен със сила на пресъдено
нещо след извършване на твърдяното увреждащо действие не е относимо за
определяне момента на възникване вземането на кредитора спрямо момента на
извършване на атакуваното действие и съответно не рефлектира върху избора на
приложима хипотеза по чл. 135 от ЗЗД. Затова и противно на
поддържаното от ответника становище следва да се приеме, че вземането, въз
основа на което се извежда к ачеството кредитор на
ищеца, се явява предхождащо апортната вноска, чиято относителна
недействителност се претендира, с оглед на което за уважаване на предявените
отменителни искове е достатъчно установяване на общия фактическия състав по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД.
Безпорно се установи, че първият ответник се е разпоредил със собствените
си два процесни недвижими имота като ги е апортирал в капитала на новоучредено
търговско дружество - вторият ответник, придобивайки по този начин 100% дялово
участие в последното. По своята правна природа апортът
представлява акт на възмездно отчуждаване с едностранен характер, чрез който
правото на собственост или други вещни права върху апортираните вещи преминават
от патримониума на прехвърлителя в имуществото на дружеството приобретател.
Тъй като вещно-прехвърлителният ефект на апорта настъпва с вписването му в
търговския регистър, апортните вноски на процесните недвижими имоти следва да
се считат извършени на 15.10.2010г., когато е било вписано обстоятелството в ТР, т.е. след възникване на
вземането, от което ищецът черпи кредиторовото си качество спрямо първия
ответник.
Спорът между страните е концентриран върху това дали така извършеният апорт съставлява увреждащо кредитора правно действие -
квалификация, чието именно установяване предпоставя прогласяването му за
относително недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако
няма законни основания за предпочитане. Увреждане
би било налице в случай на затрудняване възможността на кредитора да се удовлетвори
от длъжниковото имущество поради неговото намаляване или осуетяване по друг
начин предприемането на действия по принудително изпълнение върху същото.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,
че с оспорената апортна сделка първият ответник обективно е увредил ищеца
кредитор. В резултат от извършените непарични вноски първият
ответник се е лишил от правото на собственост върху апортираните недвижими
имоти, с което реално е намалил ликвиден актив от имуществото си. Действително с акта на апортиране той е придобил финансов актив с
равностойна цена под формата на дружествени дялове на стойност съответна на
определената с експертна оценка пазарна стойност на недвижимите имоти.
Така полученият актив обаче, макар и с еквивалентна стойност, не гарантира в
еднаква степен възможността за удовлетворяване на кредитора, тъй като
принудителното изпълнение върху дружествени дялове е по-трудно осъществимо,
отколкото срещу недвижими вещи, и в същото време носи риска от динамично
променящото се имущество на новоучреденото дружество, придаващо вариативен
характер и на стойността на дяловото участие. В този смисъл
апортната сделка независимо от своя дефинитивно възмезден характер не осигурява
еквивалентно имуществено разместване, обезпечаващо кредитора. Доколкото реалната стойност на дружествените дялове се обуславя
изцяло от имущественото състояние на дружеството, те съставляват лесно
обезценим актив при последваща декапитализация или недобросъвестно поведение на
длъжника като едноличен собственик на капитала. В
подкрепа на тези доводи е и извършеното от първия ответник по-малко от месец
след апорта прехвърляне на дружествените дялове срещу цена в пъти по-ниска от
номиналната им стойност. Така осъщественото
разпореждане и с придобитото дялово участие, освен че свидетелства за соченото
несъответствие между номинала и действителната стойност на дяловете, съставлява
и индикация за целено от длъжника освобождаване от налични активи с оглед
осуетяване удовлетворяването на кредитора. Целта на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е именно препятстване
недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по какъвто и да е начин
имуществото си, поради което и като се държи сметка за тази защитна функция при
преценката за причинено увреждане на кредитора следва да се отчете не само акта
на апортиране, но и следващите от особената му правна природа и от поведението
на длъжника последици.
От друга страна, установи се също, че първият ответник не разполага с
имущество, отделно от отчуждените недвижими имоти, което да покрие вземането на
ищеца, съответно да осигури удовлетворяването му независимо от извършените
апортни сделки.
Изложените съждения обосновават извода, че оспореният апорт
значително затруднява възможността на ищеца кредитор да събере вземането си
срещу първия ответник, поради което съставлява обективно увреждащ го акт, а с
това се явява доказан и вторият елемент от фактическия състав на чл. 135 от
ЗЗД.
Въз основа на събрания доказателствен материал се установиха и достатъчно
факти досежно субективното отношение на първия ответник при осъществяване на
апортните вноски. Обстоятелството, че ответникът е
извършил апорта в хода на висящото съдебно
производство по присъждане вземането на ищеца, сочи, че същият е знаел, че има
предявено задължение и че с отчуждаването на единствените си ликвидни активи
затруднява възможностите на кредитора да се удовлетвори. Знанието му за увреждане следва и от предприетото веднага след това
разпореждане с придобитите дружествени дялове срещу значително занижена цена,
което индикира и за преднамерена трансформация на имущество с оглед осуетяване
на предстоящо принудително изпълнение на присъденото вземане. Тъй като при апорта на вещни права в търговско дружество липсва
договаряне поради едностранния му характер като особен вид действие на
разпореждане, не е необходимо установяване на знание и от страна на втория
ответник. Поради това и не подлежи на обсъждане
позоваването от ищеца на презумпцията за знание, въведена с разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, още повече, че същата не би могла
да намери приложение в отношенията между
първия ответник и „А.А.Л.”, доколкото последните не са страни по атакуваната апортна
сделка.
Въз основа на изложеното съдът намира, че фактическият състав на
отменителния иск е осъществен във всичките си елементи, поради което и исковите
претенции се явяват доказани и подлежат на уважаване като основателни. Съобразно диспозитивното
начало на исковия процес за относително недействителен спрямо ищеца следва да
се прогласи конкретно оспорения апорт с предмет
процесния МАГАЗИН № 5 /пет/, находящ се в гр.С., Столична Община, Район „С.”,
ж.к. „С. град”, в сграда на ул,’’А.С.М.” № **/седемдесет и шест/, във
вход „В” (съгласно строителната документация — секция „С” (Це)), на партерен
етаж, заемащ източната част, състоящ се от: търговска част, офис, складово
помещение и сервизно помещение, със застроена площ 89, 87 /осемдесет и девет
цяло осемдесет и седем стотни/ кв.м., извършен от първия ответник в
капитала на втория ответник.
Относно
разноските по делото:
Ищецът претендира и деловодни разноски като представя списък по чл. 80 от
ГПК. Съдът констатира, че
направените от него по делото разноски възлизат на 10 974,72 лв. Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски в посочения размер.
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо „П.” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от инж. П.П., недействителността
на извършената от
„М. ИВ” ООД – праводател на ответника „М.И.”
ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.Д., непарична вноска в капитала на „А.Д.”
ООД , ЕИК ********, представлявано от С. С.-В., недвижим имот:
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1605.1219.1.162, съгласно кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/10.07.2012г. на ИД
на АГКК, находящ се в гр. С., община Столична, област С.
/столица/, на адрес: гр.С., район ’’С.”, ул. ”А.С.М.” №** /седемдесет и шест/,, вх.”*”,
ет.1 (първи), обект № 5 (пет). Самостоятелният обект се намира в сграда № 1(едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134,1605.1219 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда шестстотин и пет, точка, хиляда
двеста и деветнадесет/; предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в документа
площ: няма
данни; прилежащи
части: няма данни, стар идентификатор: няма; Ниво 1 (едно), съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1605.1219.1.163, под обекта:
няма, над обекта: 68134.1605.1219.1.53, 68134.1605.1219.1.26,
68134.1605.1219.1.27, 68134.1605.1219.1.52.и който
имот представлява, съгласно доказателство за собственост- Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 161 том III дело № 516 от
МАГАЗИН № ** /пет/, находящ се в гр.С., Столична Община,
Район „С.”, ж.к. „С. град”, в сграда на ул,’’А.С.М.” №**
/седемдесет и шест/, във вход „В” (съгласно строителната документация — секция
„С” (Це)), на партерен етаж, заемащ източната част, състоящ се от: търговска
част, офис, складово помещение и сервизно помещение, със застроена площ 89, 87
/осемдесет и девет цяло осемдесет и седем стотни/ кв.м., при съседи: от запад -
магазин № ** и стълбищна клетка на вход „В” (съгласно
строителната документация - секция „С” (Це)), от север — вътрешен двор, от
изток — проход към вътрешен двор, от юг — тротоар и улица, заедно е 2, 57 %
/две цяло петдесет и седем стотни върху сто/ идеални части от общите части на
вход „В” (съгласно строителната документация - секция „С” (Це)) на сградата,
равняващи се на 14, 41 четиринадесет цяло четиридесет и една стотни/ кв.м.,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е изградена цялата сграда, съставляващо УПИ VIII-1220, 1219 /осми, отреден
за имоти е планоснимачни номера хиляда двеста и деветдесет и хиляда двеста и
деветнадесет/, с площ по скица 6 040 /шест хиляди и четиридесет/ кв.м., в кв.
271 /двеста седемдесет и първи/, по плана на гр.С., местност „С. град”, за
който имот регулационния план не е приложен, при граници на имота по скица: от
три страни улици, УПИ VII-1421, УПИ XII-1421, УПИ II- 1659,
УПИ Х-1475 - отреден за клиника и УПИ IX-395 - отреден за КОО, и вписан на 15.10.2010г. в търговския регистър по партидата на „А.Д.” ООД , ЕИК ********,по исковете по чл.
135 от ЗЗД на „П.” ЕООД срещу „М.И.”
ЕООД, правоприемника на „М. ИВ” ООД и„А.Д.” ООД.
ОСЪЖДА „М.И.” ЕООД ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Д. и „А.Д.” ООД , ЕИК ******** да заплатят на „П.” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от инж. П.П.,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направени по делото разноски в размер на 10 974,72 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: