Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 14.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №2390/2020година по
описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от А.Б. А. - И.,
ЕГН**********, с адрес *** срещу Н.Л.П., ЕГН**********, с адрес ***
иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД
за осъждане ответника да й заплати сумата от 25000лева, представляваща дължима главница по договор за заем,
преведена по банков път от ищеца на
ответника с платежно нареждане на 05.06.2019г., а в евентуалност /след
допуснато изменение на иска в с.з. от 06.01.2021г./ - иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 25000лева,, подлежаща на връщане като получена без
основание.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща
я молба: Ищцата и ответникът се договорили, първата да му
предостави в заем 25хил.лева, с уговорката той да й върне сумата в срок до един
месец. За целта на 05.06.2019г. ищцата с платежно нареждане превела по банков
път и по личната сметка на ответника процесната сума, като за основание в
платежното нареждане било посочено „заем“. След изтичане на уговорения срок и
след покана до ответника от ищцата, да й бъде върната заетата сума, същият
отказал категорично, след което се укрил и спрял да вдига телефона си. На
20.11.2019г. ищцата отправила нотариална покана до ответника, с която го
поканила в 10-дневен срок от получаването й да върне дължимата сума. Поканата
била получена от ответника на 14.01.2020г., което било удостоверено от нотариус
Р. Т. , рег.№148, район на действие ВРС. И към настоящия момент ответникът не
изпълнил задължението си, което обусловило правния интерес от завеждане на
настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва
исковата претенция, като неоснователна. Твърди, че не е сключвал договор за
заем и не е получил сумата, преведена по банковата му сметка на основание такъв
договор, респ. не е поемал задължение за връщане на сумата. Представеното
платежно нареждане от 05.06.2019г. не
установявало, че основанието за превода е договор за заем. Същото не носило
подписа му, респ. не удостоверява получена от него сума. Сочи, че нотариалната
покана не представлява писмено доказателство, установяващо основателността на
предявения иск. В поканата не се сочило, че основанието за превода е договорно
правоотношение във връзка със сключен договор за заем, както и че е уговорен
едноседмичен срок за връщане на заетата сума. Моли да отхвърляне на исковата
претенция на посочените основания.
В открито съдебно
заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД, а в евентуалност такъв по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предмет на
исковата претенция е сума, представляваща дължима главница по сключен между
страните неформален договор за паричен заем, съгласно който на 05.06.2019г. е
извършен банков превод в полза на ответника.
За да се приеме
за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по делото същият е
следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно наличие на валидно сключен договор за заем, реално
предаване на ответника на процесната сума срещу поето от него задължение за
връщането й в уговорения срок, както и размер на претенцията. При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже
изпълнение, т.е изправността си по договора и останалите наведени от него
възражения срещу дължимостта й, а именно че е получил сумата от 25хил.лева на друго основание, във връзка със скл.договор
за продажба на МПС между трети лица.
От ангажираните
по делото писмени доказателства се установява следното: С платежно нареждане от
05.06.2019г. ищцата превела по банков път по сметка на ответника процесната
сума, с основание „заем“. С нотариална покана от 20.11.2019г. ищцата поканила
ответника, в 10-дневен срок от получаването й да върне дължимата сума. Поканата
е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК на 14.01.2020г., съгласно удостовереното
от нотариус Р. Т. , рег.№148, район на действие ВРС.
По повод
оспорване сключването на договора за заем с твърдения, че процесната сума е
преведена по повод сключен договор за покупко- продажба на л.а „Мерцедес“ между
трети лица, по молба на ответника и по реда на чл.192 ГПК са изискани от трето
неучастващо в производството лице писмени документи. В тази връзка по делото са представени и приобщени:
сключен между Лъчезар П. и Живка Пометкова, в качеството им на продавачи и П.Н.,
като купувач договор за покупко- продажба на л.а. „Мерцедес Ц300“ с нотариална
заверка на подписите от 05.06.2019г. срещу продажна цена от 700лева, която е
удостоверено да е платена изцяло на продавачите; застр. полица за скл. ГО за
л.а. „Мерцедес“, както и удостоверение за застр. стойност на същия в размер на
700лева.
По делото са
ангажрани гласни доказателствени средства в полза на ответната страна посредством
разпит на св. Христо Неделчев. Същият заявява, че в края на 2018г. ответникът
закупил л.а. ‚Мерцедес“ с цел продажба. Твърди, че л.а. е продаден на ищцата,
която била клиент на автосервиза на ответника. Твърди, че ищцата е харесала
л.а. не за себе си, а за своя позната – П.. След като тествали колата, жените се
върнали в сервиза и се договорили с ответника за проджбата й за сумата от
25хил.лева. Тъй като П. не разполагала със сумата за закупуването й, А. щяла да
закупи автомобила. Впоследствие от ответника разбрал, че колата има проблем със
скоростната кутия, като ремонта й щял да струва 3200лева. След проджбата един
от ключовете за л.а. бил предаден на съпруга на ищцата.
Във връзка с
твърденията на ответника, че ищцата е изтеглила кредит за закупуването на л.а.
„Мерцедес“ в размер на процесната сума по делото са ангажирани специлни знания
посредством назначената от съда СЧЕ. Съдът кредитира заключението на експерта в
неговата цялост, като компетентно и пълно, отговорило на поставните въпроси,
така както са били първоначално поставени от ответната страна, със задача да се
установи дали ищцата е теглила кредит в периода края на м.май – м.юни 2019г.
Експертът след
извършените справки в „У. Б.“ АД и в БНБ е установил, че такъв кредит не е
теглен в посочения период, и е констатирал единствено отпуснат кредит в полза
на ищцата от „БНП Париба“ С.А. в размер на 409лв. през м.май 2019г.
По дефиниция
договорът за заем е неформален и валидността му не е обусловена от спазване на
някаква форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото
доказване. Той е и реален, т.е. счита се за сключен от момента на предаването
на паричната сума в собственост на заемателя. Предаването на заемната сума и
получаването й от ответника следва да се установи с надлежни доказателства.
В настоящия казус
между страните не е спорно, че сумата е предадена, респ. преведена по бнков път
от ищеца на ответника, спорът между тях е на какво основание е сторено това.
Съгласно константната съдебна практика не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват именно договор
за заем. Задължението може да произтича от друг източник и в тази връзка ищецът
не е освободен от доказателствената тежест да го установи с допустимите от
закона доказателствени средства. При липса на писмен договор за заем, не е достатъчно
наличието на разписка, респ.преводно нареждане, за преведената сума, за да се
приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал.
1 ЗЗД (в този смисъл са Решение №
274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. №
2202/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. №
134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о., Решение №
69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Решение № 52/22.05.2009
г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о.). В случая ищецът не проведе пълно
и главно доказване на факта, че сумата е дадена именно в заем, както и на поето
задължение за връщане на сумата от ответника, поради което така предявения иск
по реда на чл.240 ЗЗД остана недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността
на главния иск предполага произнасяне на съда по предявения в евентуалност иск
по реда на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Според трайно утвърдената съдебна практика, при
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане, а на ответника – основанието за получаване, респ. за
задържане на полученото. В този смисъл са Решение № 419/01.06.2006г. по т.д.№
12/06г. на ВКС, І т.о., Решение №1087/06.03.2008г. по т.д.№662/07г. на ВКС,
Решение № 721/03.01.2011г. по гр.д.№ 401/09г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 189/04.02.2014г.
по гр.д.№ 141/12г. на ВКС, ІV г.о. и др.
Съобразно изложените от страните твърдения съдът е
разпределил между тях доказателствената тежест по твърдените от тях факти, като
в тежест на ищеца е възложено да докаже реалното предаване на сумата от 25000лева
в полза на ответника на твърдяната дата, а в тежест на ответника при
установяване на реално предаване на сумата - да установи всички основания за
получаването й.
Доколкото предаването на сумата на 05.06.2019г. не
се оспорва, то следва ответникът да докаже основанието за получаването й. В
тази връзка той е противопоставил твърдения затова, че процесната сума е предоставена
на основание договор за покупко- продажба на л.а. „Мерцедес Ц300“ от
05.06.2019г. сключен между трети лица: Лъчезар П. и Живка Пометкова/родители на
ответника/, в качеството им на продавачи и П.Н. –купувач.
Настоящият състав намира, че от св. показания и приобщените
писмени доказателства в тази връзка – договор
за покуко-продажба на МПС, застр. полица за скл. ГО за л.а. „Мерцедес“, както и
удостоверение за застр. стойност
не се установява по безспорен начин, че ищецът е предал процесната сума в
размер на 25000лева на ответника именно за закупуване на л.а. за едно трето
лице за настоящия спор. Този извод на съда не се разколебава и от твърденията,
че описаната проджна цена в договора в размер на 700лева, не е реалната
стойност на МПС-то, предмет на договора за продажба. И това е така, защото с
нотариална заверка на подписите от 05.06.2019г. страните по този договор са се
съгласили срещу продажна цена от 700лева, която е удостоверено да е платена
изцяло на продавачите; в тази насока е и представеното удостоверение за застр. стойност
на л.а., според което неговата
застр.стойност е в размер на 700лева. От друга страна по никакъв начин не се
доказа и да е съществувало договорно отношение между ответникът и третото лице
– П.Н., което фигурира в този договор като купувач. Останаха недоказани и
твърденията на ответника, че именно ищцата е теглила кредит за закупуването на
л.а. на името на П.Н.. Въз основа на изложеното, съдът намира, че ответникът от
своя страна не успя да докаже основанието за получаването на процесната сума,
поради което искът в евентуалност следва да бъде уважен изцяло.
При горната установеност
и съобразно чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД, ответникът дължи връщане на получената сума. В
заключение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 25000лева, подлежаща на връщане като получена без основание.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК претендират се такива в общ размер на 2399лева,
от които 1300лева адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
1000лева платена държавна такса - за исковото производство и преводна такса от
10лева.Претендират се и разноски, направени по изп.дело в общ размер от 89лева,
които съдът счита, че не следва да присъжда, доколкото това са разноски по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка /а не разноски по обезпечителното
производство в хода на висящ исков процес/ и представляват извършени разноски
по самото изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител /в този смисъл определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК, определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Не следва да се присъжда и преводна такса от
10лева, доколкото събраната по делото ДТ е 1000лева. Така общо в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 2300лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б. А. - И., ЕГН**********, с адрес *** иск срещу Н.Л.П., ЕГН**********, с адрес ***
за осъждане ответника да й заплати сумата от 25000лева, представляваща дължима главница по договор за заем,
преведена по банков път от ищеца на
ответника с платежно нареждане на 05.06.2019г., като неоснователен, на основание чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Л.П., ЕГН**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Б. А. - И., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 25000лева, подлежаща на връщане като получена без основание, на
осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Л.П., ЕГН**********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Б. А. - И., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 2300лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: