Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 09 май 2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 07 март две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Ирена Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №2338/2012год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от „В.С.”ЕООД против Н.Б.К. и Н.Б.К. иск правно
основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за дарение
обективирана в нотариален акт №130,том І,,рег.№8719,дело 0118/2009год. на
нотариус С.З., с рег.№150 в регистъра на НК ,въз основа на който Н. Б.К. е дарил на сина си Б.Н.К. своята 1/2
ид.част от следния придобит по наследство недвижим имот, а именно: апартамент
№5, в жилищна сграда в гр.София,СО,район”Лозенец”, на ул.”**********”, на
първия/партерен/еутаж, състоящ се хол, с ниша за спане,стая, трапезария, кухня,баня,тоалет,черно
антре и вграден дрешник, със застроена площ 98.73 кв.м. при граници,съгласно актове
за собственост на дарителя: стълбище,помещение за колички и велосипеди,ул.”Кръстьо
Сарафов”двор, двор, апартамент на П.Б.П., заедно с две мазета с обща площ
21.72,кв.м. при граници на първото мазе:стълбище,мазе на Б. К.,*** и коридор и
с площ на това мазе 9.68кв.м. и при граници на второто мазе: от две страни СП ”Софжилфонд”,улица
и коридор и с площ на това мазе 12.04кв.м., заедно с две тавански помещения с
обща площ 24.30кв.м. при граници на първото таванско помещение: разделителна
стена на вх.”А”,таван на П.Б., ул.”********”,коридор,
с площ на това таванско помещение 11.53кв.м. и при граници на второто таванско
помещение: от две страни СП ”Софжилфонд”,коридор, и двор с площ на това
таванско помещение 12.77кв.м. и заедно с 8.97 % ид.части от об.части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот,върху който е построена
тя, съставляващ УПИ VІІІ,кв.129, по плана гр.София, местност ”Лозенец”, целият
с площ 1740кв.м.,при запазена част на дарителят Н.Б.К. на вещното право на
ползване, съответно на дарената част, до края на живота си.
В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество е кредитор на първия
ответник Н.К., по силата на издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело
№3533/2010год. на СРС, І-во ГО, 41 състав, по силата на който длъжниците „Ю.М.Г.-Б.”ООД
и Н.Б.К. са осъдени да заплатят солидарно на „В. С.”ЕООД сумата от евро
50 000 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 16.07.2010год. до окончателното изплащане на вземането,както и
сумата от лева 1955.83 представляваща сторените от „В.С.”ЕООД разноски в
производството пред СРС.Изпълнителният лист бил издаден на основание придобит
от „В.С.”ЕООД запис на заповед с падеж 31.12.2009год.След образуване на
изпълнителното производство по изп.д.№1203/2010год. на ЧСИ Г.Д.,рег.№781 при
КЧСИ било констатирано,че всички недвижими имоти на първия ответник са
прехвърлени на трети лица в периода малко преди падежа.Самата безвъзмездна сделка – дарение в полза на
низходящ роднина – цели да бъде създадено затруднение за кредиторите на
длъжника да се удовлетворят от имуществото му,което привидно е изведено от
патримониума му,тъй като първият ответник в един изключително кратък период от
време е прехвърлил на сина цялото имущество, което притежава в гр.София и гр.С..
Ответникът – Н.Б.К. излага съображения за
недопустимост и неоснователност на исковата молба.Ищецът не притежава
качеството кредитор придобито по силата на на изпълнителен лист, издаден на
основание придобит от ищеца запис на заповед,като срещу този лист е подадено
възражение и ищецът е завел т.д.№1941/2011год.
на СГС, VІ-5 състав по чл.422,ал.1 във вр. чл.415 ГПК.Представеният
запис на заповед от 27.07.2009год. е издаден без основание, липсва каузална
сделка, за което се излагат съображения.В семейството му съществувала
дългогодишна традиция да се дарят имоти,
собственост на по-възрастен член на семейството – на по-млад от него, като се
позовава на нотариален акт №193 от 1992год.Към датата на прехвърляне на недвижимия
имот, предмет на нотариален акт за дарение, не му е известно да е имал
задължения към дружеството-ищец.Оспорва презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД.Никой
от семейството му не го е информирал за
неговата бизнес дейност, която осъществява,както и за взаимоотношенията с
партньорите му. Синът му Б. живеел отделно от него, почти не се виждали и
чували. Той работил от години по трудов договор с БТВ, с оглед на което е много
зает и контактите им са епизодични. Виждали се доста рядко и той не е осведомен
за бизнеса,който развива,както и за обстоятелствата, твърдени от ищеца в
исковата молба.Моли да се отхвърли иска и да бъде осъден ищеца да му заплати
направените в производството разноски.
Ответникът – Б.Н.К. излага съображения за
недопустимост и неоснователност,като счита,че ищцовото дружество не е активно
легитимирано да предявява иска по чл.135 ЗЗД, не е кредитор,не знаел, че направеното му дарение на процесния
имот,праводателят,който му е баща е „целял” увреждане на свой”кредитор”.Нямал
конкретна представа за работата и бизнес-делата на баща си. През последните пет
години знаел само,че се занимава с журналистическа дейност, която нямала нищо
общо с функциите и професионалната му ангажираност в местоработата му – БТВ, в
която телевизия е на трудов договор от
три години .Вече от три години не живеел на постоянния си адрес с родителите
му.Контактите му с тях се свеждали до телефонни обаждания по празници или
семейни поводи,като при редките си виждания никога не са споделяли или
коментирали професионалните си дела и отношения. Не бил информиран, осведомяван
и в знание, а и по никакъв начин не би могъл дори да предположи,че дарението на
процесния имот от баща му е целяло да постави в затруднение негови
кредитори.Дареният имот от баща му е наследство от дядо му и баба му. Приживе
дядо му е казал,че този имот е за него,тъй като носи неговото име.От години
наред баща му е заявявал,както на него,така пред близки хора,че в изпълнение на
волята на дядо му ще му дари процесния имот,което и сторил преди Коледа
2009год.С дарението на имота баща му е
целял единствено и само да изпълни волята на дядо му, а съща така приживе да се разпореди и уреди
имуществените последици,които биха възникнали след неговата смърт.Моли да се
отхвърли иска и му бъдат присъдени направените по делото разноски.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представени са нотариален акт №130/22.12.2009год. за дарение
на ½ ид.част от процесния недвижим имот, записи на заповед, нотариални покании редица нотариален актове за имоти ,които не са предмет на разглеждане
по настоящото дело.
С решение №960 от 28.05.2012год.,СГС,ТО, VІ-5
състав по т.д.№1941/2011год. е признал
за установено на основание чл.422,вр.чл.415 ГПК че „Ю.М.Г.-Б.”ООД/в ликвидация/
и Н.Б.К. дължат солидарно на „В.С.”ЕООД сумата от 50 000 евро, въз основа
на запис на заповед от 27.07.2009год. с падеж 31.12.2009год.,ведно със
законната лихва от 16.07.2010год. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по гр.д.№35331/2010год. на СРС, 41 състав.
С решение №789 от 25.04.2014год. САС,ТО, пети
състав по т.д.№3890/2012год./ е обезсилил решение от 28 май 2012год. постановено от СГС,ТО,
VІ-5 състав по т.д.№1941/2011год., в частта, ме, с която е признато за
установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК,че „Ю.М.Г.-Б.”ЕООД/в ликвидация/
дължи на „В.С.”ЕООД сумата от 50 00 евро, въз основа на запис на заповед
от 27.07.2009год., с падеж 31.12.2009год.,ведно със законната лихва от
16.07.2010год. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по гр.д.№35331/2010год. на СРС,
41 състав и е прекратил производството в тази му част.Отменено е същото
решение в частта му за разноските за
сумата 9911.16лв. разноски в първата съдебна инстанция и е потвърдено решението на СГС, в останалата му
част, с която е признато за установено на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК,че Н.Б.К.
дължи солидарно с „Ю.М.Г.-Б.”ЕООД/в ликвидация/ на „В.С.”ЕООД сумата от
50 000 евро,въз основа на запис на заповед с падеж 31.12.2009год.,ведно
със законната лихва от 16.07.2010год. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
гр.д.№35331/2010год. на СРС, 41 състав, както и в частта му, с която е осъден Н.Б.К. да заплати на”В.С.”ЕООД
сумата 9911.16лв. разноски в първата съдебна инстанция.
С
определение №562 от 15 май 2015год. ВКС на Р.Б., ТК, първо отд. пот.д.№
№3011/2014год. не е допуснал касационно обжалване на решение №789 от
25.04.2014год. по т.д.№3890/2012год. на САС,ТО.
Съдът с оглед представените доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност приема,че ищцовото дружество се явява кредитор по отношение
на ответника Н.Б.К., във връзка с издаден изпълнителен лист по реда на
заповедното производство от СРС а впоследствие и в развилото се исково производство пред СГС по
чл.422 вр. чл.415 ГПК и безспорно установено с влязло в сила решение,че
ответната страна Н.К. дължи солидарно с „Ю.М.Г..Б.”ЕООД/в ликвидация/ сумата от
50 000 евро,въз основа на запис на заповед от 27.07.2009год. с падеж
31.12.2009год.,ведно със законната лихва от 16.07.2010год. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за парично задължение по чл.417 ГПК
по гр.д.№35551/2010год. на СРС, 41 състав.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелят В.Х.К. посочва,че познава Б. и Н. К..С Н. били съученици от първи клас,
повече от 50 години се познават, приятели са.Б. го познавал, от както се е
родил.С Н. са имали и бизнес-отношения. Два пъти работил
за него - единия път във в.”Кеш”
бил директор на разпространението и втори път
в „Вокруг света”,също директор на разпространението, като по
съвместителност изпълнявал и разпространение на „Н.Ю.”.През
2009-2010год.,когато започнали финансовите проблеми на изданията,тогава му
станала ясно,че има някакъв проблем.На един фирмен купон 2009-2010год. около
Нова година разбрал,че има някакви подписани документи,които го задължават с
някакви суми във връзка с бизнеса му.На негов рожден ден 2010год.Б. се
похвалил,че вече му е прехвърлен апартамента в София.
Свидетелката А.А.Х. посочва,че
познава Б. и Н..С Б. са колеги от университета,а с баща му са работили
заедно повече от 12 години.С Н. имали служебни взаимоотношения, впоследствие се
сприятелили с него и със семейството му. Б. тръгнал по свой път намерил си
работа, развивал се добре и с него по
техните служебни въпроси с баща му никога не били комуникирали, а знаела и че
баща му не е.Б. не я е питал по въпроси с бизнеса им. И двете издания били
закрити през март 2010год. защото фирмата, която финансирала двете издания престанала да ги
финансира. Двете издания да се самофинансират било абсолютно невъзможно. Финансите
били предмет, който бил обсъждан със спонсора фирма „В. С.”,която чрез офшорна
компания ги финансирала.Казал и че е
подписал записите на заповед не само от името на фирмата, но и от собствено
име.Когато говорили,не е ставало въпрос за сделки и имоти в полза на сина
му.Още от началото на издаването на „Н.Ю.Б.” в края на 2007год. и началото на
2008год. са водели разговори, в които и
казвал, че той трябва да прехвърли апартамента на сина си, защото той си е за него.Б. и казал,че е собственик на имот и
тогава разбрала,че сделката се осъществила.
Съгласно чл.135,ал.1 ЗЗД кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането.Когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането.Недействителността не засяга
правата,които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността.
Съгласно ал.2 на същия член знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,брат или сестра
на длъжника.Трябва да се има предвид,че с решение, с което се уважава евентуално иск по чл.135 ЗЗД не се
създава вещно право в полза на ищеца.
Целта е да бъдат защитени интересите на
кредитора и имотът да бъде върнат в
патримониума на длъжника, за да може кредиторът да се удовлетвори чрез
продажбата му.За да се уважи този иск ищецът трябва да докаже,че е кредитор,че неговият длъжник е извършил
действия,които го увреждат и че при извършването им длъжникът е знаел за
увреждането. Самото увреждащо действие следва да е такова действие, която намалява имуществото
на длъжниците и с това затруднява или
осуетява удовлетворението на кредиторите. Във всички случаи отчуждаването на
имущество на длъжника чрез разпоредителна сделка е факт, който има за последица
намаляване на неговата платежоспособност и обективно уврежда интересите на
кредитора.
За да се уважи т.н.П. иск- чл.135 ЗЗД
необходимо е извършване на действия, които водят до увреждане на
кредитора.Чл.135,ал.2 ЗЗД установява една
оборима презумпция за знание на увреждането.Счита се,че съпругът,
низходящият, възходящият, братът или
сестрата на длъжника, които са договаряли с него/ след като той станал длъжник/ знаят,че тази тяхна сделка
уврежда кредитора. Счита се, че длъжникът знае това. Предполага се знанието –
субективната предпоставка на иска.
За уважаването на иск с правно основание
чл.135 ЗЗД ищецът следва да установи,при условията на главно и пълно доказване
наличието на следните кумулативни предпоставки: качеството си на
кредитор,знанието у длъжниците,че го увреждат,както и наличието на самото
увреждащо действие/ такова действие,което намалява имуществото на длъжниците и
с това осуетява или затруднява удовлетворението на кредитора/.
За уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не е
необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и да е установено по размер
при извършване на действията, с които ищецът е увреден, но трябва да бъде
установено по безспорен начин,качеството кредитор на ищцовата страна.Искът по
чл.135 ЗЗД не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна
сделка, длъжникът разполага със средства, с които да удовлетвори задължението
си към кредитора.
Безвъзмездното разпореждане обективно
предполага намаление актива на длъжника,който актив би послужил за
удовлетворяване на кредитора-взискател при принудително изпълнение. Затова
тежестта на доказване на факта,че няма увреждане е на ответника по
делото-длъжник
При възмездното разпореждане ще е налице
увреждане доколко не е налице еквивалентност на уговорените престации и е
доказано знанието на купувача по сделката – третото лице-приобретател.
В разглеждания случай не се установи да е
налице субективната предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД знанието у длъжника,че
уврежда кредитора, както и не е налице и нормата на чл.135,ал.2 ЗЗД,тъй като в
настоящото производство не се установи синът на длъжника – Б. К. да
е считал,че дарението уврежда
кредитора –„В.С.”ЕООД.
Свидетелят
В.Х.К. посочва - „Говорим си училище,оценки,слуша ли го баща му.Не е
ставало дума изобщо за негови финансови
притеснения”. Свидетелката А. А.Х. заявява – „Н. имаше правило, че със
семейството си не говори по работа,вкл. и мен ме беше предупредил,че ако имам
да обсъждам с него служебни въпроси,това ще го направим в офиса или навън, но
той семейството си с работа не го занимава”,
както и - „Още в началото на издаването
на „Н.Ю.Б.” в края на 2007г. и началото на 2008г.-, сме водели разговори,в
които ми е казвал,че той трябва да прехвърли апартамента на сина си, защото той
си е за него”.
В
тази връзка съдът кредитира изцяло,като достоверни показанията на свидетелите В.К.
и А.Х.,като непосредствени, обективни и взаимно допълващи
се, като данните са,че Н.К. не е
споделял за финансовите си проблеми
никога в семейството си, като синът му Б. е приел дарението със
съзнанието, че така продължава семейна традиция,като в подкрепа на това е
представен и предходен нотариален акт №193, том ІІ, дело №695 от 17.08.1992год. въз основа на
който бащата на ответника - – Б.
Пандов К. е дарил на синът си – Н.Б.К. собствените се 3/4
ид.части от недвижим имот съгласно описанието. Предвид на това,че не е налице
фактическият състав на чл.135 ЗЗД, исковата претенция следва да се
отхвърли,като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.3 ГПК „В.С.”ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Б.К. сумата 60лв., за направени разноски по
делото и сумата 1 600лв., възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД от „В.С.”ЕООД, ЕИК ********,седалище и адрес на
управление:***,”Промишлена зона”,съдебен адрес:*** против Н.Б. К.,
ЕГН-**********,съдебен адрес:г*** и Б.Н.К., ЕГН-**********, съдебен адрес: ***
за обявяване за недействителен на
сключения на 22. 12.2009год. с нотариален акт №130, том І, рег. №8719,дело №118
на С.З., нотариус с номер 150 в
регистъра на Нотариалната камара между Н.Б.К. от една страна и Б.Н.К. от друга
страна договор за дарение на идеална част от недвижим имот представляващ –
½ идеална част от следния придобит по наследство недвижим имот,
а именно: апартамент №5 в жилищна сграда в гр.София, Столична община,район”Лозенец”
на ул. ”********, вход”Б”,на първия/партерен/ етаж, състоящ се от хол с ниша за
спане,стая,трапезария,кухня,баня,тоалет,черно антре и вграден дрешник, със
застроена площ 98.73 кв.м.,при граници,съгласно актове за собственост на
дарителя:стълбище,помещение за колички и велосипеди,ул.”Кръстьо
Сарафов”,двор,двор, апартамент на П.Б.П., заедно с две мазета с обща площ
21.72кв.м.,при граници на първото мазе:стълбище,мазе на Б.К.,*** и коридор и с
площ на това мазе 9.68кв.м. и при граници на второто мазе: от две страни
СП”Софжилфонд”, улица и коридор, и с площ на това мазе 12.04кв.м., заедно с две
тавански помещения с обща площ 24.30кв.м., при граници на първото таванско
помещение: разделителна стена на вх.”А”, таван на П.Б., ул.”********”,коридор,
с площ на това таванско помещение 11.53кв.м. и при граници на второто таванско
помещение: от две страни СП”Софжилфонд”,коридор и двор,с площ на това таванско
помещение 12.77кв.м. и заедно с 8.97 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена
тя,съставляващ УПИ VІІІ,кв.129, по плана гр.София ,местност ”Лозенец”, целият с
площ 1740кв.м.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.3 ГПК В.С.”ЕООД, ЕИК ********
седалище и адрес на управление:***, ”Промишлена зона”,съдебен адрес:*** да
заплати на Б.Н.К., ЕГН-**********, съдебен адрес:г*** сумата 60.00лв. за
направени разноски и сумата 1600лв., възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: