ПРОТОКОЛ
№ 307
гр. Благоевград, 28.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20231200900153 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищците Д. Г. О., Л. Г. О. и А. Г. О. – редовно призовани, се явяват лично и с
адв. Р. Р., с пълномощно по делото.
За ответника ЗД „Бул инс“ АД, редовно призован, се явява адв. М. М.,
преупълномощен от адв. М. Г. за цялото производство.
Третото лице-помагач Б. Ц. П., редовно призован, не се явява. Не се явява и
негов процесуален представител.
Вещите лица инж. Ж. М. С. и д. С. – редовно призовани, не се явяват.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВА се Писмо с вх. № 13114/07.10.2024 година от Окръжен съд –
Благоевград, с което се изпраща по делото изисканото НОХД № 348/2021
година на Окръжен съд – Благоевград, ведно с намиращи се приложени към
същото ЧНД № 730/2024 година по описа на САС и ВНОХД № 498/2022
година по описа на САС, ведно с приложените по тях ДП и прокурорски
1
преписки.
ДОКЛАДВА се писмо от д. С., постъпило по делото на 15.10.2024 година, с
което същият съобщава на съда, че не може да изпълни възложената му
съдебномедицинска експертиза, тъй като нараняванията на пострадалия са от
компетентността на специалист хирург, а той е ортопед-травматолог и не
може да даде пълен отговор и компетентно да отговори на поставените
въпроси, като моли да бъде заменен.
ДОКЛАДВА се и молба, постъпила по делото на 23.10.2024 година от инж. Ж.
М. С.; същият е назначен за изпълнение на възложената му съдебна
автотехническа и оценителна експертиза, но съобщава на съда, че поради
краткото време до провеждане на съдебното заседание и поради натовареност,
не му е възможно да представи експертиза; моли съдебното заседание да бъде
отложено за друга дата, за която да представи заключение по поставените му
задачи.
АДВ. Р.: Поддържаме изцяло изложеното в исковата молба и в
допълнителната искова молба, като оспорваме изложеното в отговора и в
допълнителния отговор. Относно наказателното дело – запознали сме се със
същото и молим да бъде прието като доказателство по делото. Относно
молбата от вещото лице лекар – заявяваме, че твърдим това си искане и молим
да бъде назначен специалист в съответната област, т.е. хирург. Относно
молбата от автоексперта – моля да му бъде Д.а възможност за следващото
съдебно заседание да изготви заключението и да се запознае с
доказателствата.
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, оспорвам исковата молба.
Поддържам поД.ия писмен отговор. На този етап нямам доказателствени
искания. Да се приложи наказателното дело, което е постъпило и което
докладвахте.
Съдът, на основание чл. 375, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПВА към доклада си по
делото, като за същия ПРЕПРАЩА към Определение № 460/17.09.2024 година
от закрито съдебно заседание, където подробно е изложил съображения по
наведените доводи и предявените искове от ищцовата страна, направените
възражения и наведените доводи от ответната страна, като е дал правна
квалификация на заявените искове и направените възражения, както и е
разпределил доказателствената тежест между страните по делото, съобразно
2
правилата на чл. 154 от ГПК.
Днешните изявления в съдебно заседание на пълномощниците на страните не
дават основание на съда за някакви допълнения, корекции или добавки към
така направения проектодоклад, като съдът изцяло препраща към
определението си от закрито съдебно заседание.
При тези съображения съдът ОБЯВЯВА доклада си на страните по делото.
АДВ. Р.: Запознати сме с доклада, като нямаме възражения, искания и
бележки. Заявявам, че ще се ползваме, съгласно чл. 300 от ГПК, от присъдата,
която е по делото и която касае вина, противоправност и дееца.
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, запознал съм се с проекта за
доклад, като нямам възражения по него.
Съдът счита, че следва да се пристъпи към събиране на поисканите към този
момент и събрани доказателства, а именно – следва да бъдат приети като
писмени доказателства всичките, приложени по делото при извършената
двойна размяна на книжа.
Следва да бъдат приобщени към делото постъпилите след изискване от съда
НОХД и ВНОХД, които съдът намира за относими към предмета на
настоящото дело, с оглед приложението на чл. 300 от ГПК, като съдът указва
на страните, че от наказателното право пряко могат да бъдат ползвани само
писмените доказателства и огледният протокол, като не могат да бъдат
приобщени и ползвани като доказателства по настоящото дело изготвените
експертизи и разпити на свидетели, които са извършени за нуждите на
наказателното производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства всичките, приложени по делото при
извършената двойна размяна на книжа, а именно – приложените към исковата
молба, находящи се на л. 8-38 от настоящото дело.
ПРИОБЩАВА към делото постъпилите с писмо от Окръжен съд –
Благоевград с вх. № 13114/07.10.2024 година – НОХД № 348/2021 година по
описа на Окръжен съд – Благоевград, ведно с намиращи се приложени към
същото ЧНД № 730/2024 година по описа на САС, Наказателно дело №
909/2022 г. по описа на ВКС, ВНОХД № 498/2022 година по описа на САС и
3
ДП № 114/2020 година по описа на РУ – Б., като УКАЗВА на страните, че от
наказателното право пряко могат да бъдат ползвани само писмените
доказателства и огледният протокол, като не могат да бъдат приобщени и
ползвани като доказателства по настоящото дело изготвените експертизи и
разпити на свидетели, които са извършени за нуждите на наказателното
производство.
Следва, с оглед направеното изявление с молбата от д. С. и поради
обстоятелството, че същият като ортопед-травматолог не би могъл да
отговори на поставените му задачи, същият да бъде заменен, като изготвянето
на така допуснатата съдебномедицинска експертиза следва да бъде възложено
на * К. Д. А..
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАМЕНЯ вещото лице д. С. с вещото лице * К. Д. А., като възлага
изготвянето на така допуснатата съдебномедицинска експертиза на експерта *
К. Д. А..
АДВ. Р.: Моля да бъдат разпитани допуснатите ни трима свидетели, които
водим за днешното съдебно заседание, същите се намират пред съдебната
зала.
АДВ. М.: Не възразявам да се изслушат свидетелите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на доведените за днешното съдебно заседание
свидетели.
СНЕМА самоличността на същите:
Ц. Е. Е. – ***.
Н. А. Ц. – ***.
Г. В. Д. – ***.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която
носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината, след
което бяха отстранени от съдебната зала, с изключение на свидетеля Ц. Е..
На въпроси от адв. Р.:
4
СВИД. Ц. Е.: Приятели сме с братя О. – Д., Л., А. и П., познавам ги от 50-60
години. Знам, че някъде преди 4 – 5 години стана ПТП, П. почина есента, а
ПТП-то стана малко по-рано, тъй като той престоя в болница преди да почине.
Какви са били отношенията между тях преди това ПТП – те строиха къщи
всички заедно, П. ги водеше, най-възрастният беше той. Бяха задружни,
всички направиха къщи, бяха все заедно. Много добри бяха отношенията им с
брат им, те много страдаха от това, което се случи. П. живееше при А., а
двамата – Л. и М., в друга къща в Б., която е на два етажа. Всички живеят в Б.,
близо са. Много често четиримата братя се събираха по поводи – празнуваха
П., Д.. П. не беше семеен – нямаше семейство, нямаше и деца. Бащата на
братята почина отдавна – преди около 15-20 години някъде, а майка им почина
по-късно. След като почина баща им, П. беше основата, той водеше, както се
казва. П. беше майстор и той беше в основата на строителството, като сторят
нещо – той беше в основата. Те бяха задружни, всичките работеха заедно,
строяха заедно, помагаха си. Дали са си помагали финансово помежду си и кой
на кого – точно не мога да кажа финансово, но имаше нещо, като не мога да
конкретизирам точно; за заеми ставаше въпрос – чул съм нещо, но не мога да
го кажа на 100%, не съм сигурен, но знам, че много се подпомагаха
финансово. Аз разбрах за инцидента от брат му, който е тук, от Д. – той ми
каза, с него всеки ден общуваме, близки сме от деца, той ми каза – така и така
стана, катастрофа. Аз брат му М. го видях на утрешния ден след инцидента,
беше притеснен. По какъв начин те са приели смъртта на П. – той беше в
реанимация, те ходиха там, обаче не бяха допуснати, после вече аз бях на
погребението. Как са изглеждали те, как са се държали, дали са говорели,
дали са ми споделили нещо – говорили сме, ние вече като разбрахме, че е
починал, споделихме с М. как е станало, той не е можал да влезе, иначе ходи
там да го види. Аз говоря за М. – един от братята, понеже с него всеки ден
контактуваме. С Л. също така общуваме. Дали към настоящия момент Д., а и
другите братя, ако имам наблюдение, са преодолели тая загуба; дали по
някакъв начин те са се променили като държание – най-вече с М. всеки ден
общуваме, разбира се, тежи му, постоянно говори за брат му, но... Дали
правят помени, дали се събират – да, правят, на П. знам, че се събират, на
помените също – 40, половин година, годишнина, които са по църковните
обичаи. Разстройват се като се събират, то няма как да не се, брат им е, много
общуваха всичките заедно.
5
На въпроси от адв. М.:
СВИД. Ц. Е.: В момента най-големият брат е Д., после е Л., после е А. – най-
малкият. На Л. жена му почина, той е вдовец, но има дете, М. има две деца,
другият също има две деца – женени, т.е. имат свои семейства, имат деца от
браковете си. Техните семейства са в добри отношения, общуват. Не мога да
кажа точно кога почина бащата на четиримата братя, но тогава те бяха вече
зрели мъже – имаха семейства вече.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля Ц. Е. Е. от по-нататъшно участие в
заседанието в 14:28 часа, но същият остана в съдебната зала.
На въпроси от адв. Р.:
СВИД. Н. Ц.: В приятелски отношения съм с братята, познаваме се от близо
50 години, живеем в един и същи град. С най-малкия брат сме от първи клас
заедно до казармата, докато се уволним. Знам за инцидента, при който
пострадаха П. и Л.. Аз разбрах от съседи, Б. е малък град и бързо се разбират
лошите неща. Може би още на първия ден разбрах, че е станала катастрофата.
Преди инцидента четиримата братя бяха в завидни отношения, в смисъл, че
бяха много добри като братя, те са голямо семейство. Аз с най-малкия брат
съм бил най-близък, но винаги, когато сме си били на гости, виждах, че бяха
много топли отношенията им. Мисля, че винаги са си помагали помежду си, аз
не знам някога да не са си помагали. По какъв начин са си помагали – то най-
вече когато правехме къщите, защото тогава се викахме, то пари винаги са
трябвали, но примерно за наливане на плочи и такива работи. Преди колко
време е станало това – преди може би 20-ина години и повече. Батко П. и Л. –
най-малкият, те живееха в една къща, а пък М. и Л. – в друга. В Б. са, не са
много далече къщите им една от друга, може би са на 5 минути пеша, и са
били заедно. П. нямаше свое семейство – съпруга и деца, имаше само
приятели, но никога не е бил с жена да живее при него. Аз най-малко 10 пъти
съм бил на събирания по семейни поводи, защото ние когато си чествахме
именни дни, празници – Коледи, рождени дни, с А. сме най-вече много
близки, те винаги са били заедно, в повечето пъти са били всички братя
заедно. Дали техният баща е починал и кога – както му викахме ние на батко
Г. – С. Ш., ориентировъчно ние сме били на около 30 години, значи това е
6
около новата демокрация, около 90-та година; той беше много сериозен човек
и майтапчия, разбира се; познавах го много добре. След като почина таткото,
понеже батко П. беше най-голям, той се изявяваше като баща на семейството,
те го слушаха много и без много, много да мрънкят. Слушаха го – думата му
тежеше, каквото и да кажеше, те го слушаха, и да ги изкомадва нещо
примерно, помагаше им много, той нямаше друго семейство, освен братята и
майка им, и тя беше жива, но той беше като водещ, с една дума. След
инцидента аз се видях само с Л., защото той ми е на път, там стопанисвам
едни къщи, и го видях може би седмица след инцидента, той току-що беше
излязъл от болницата, а пък с него си казваме всичко и ми разказа, видях му
раните. Разказа ми как е станало, въпреки че инцидентът тогава е станал за
секунди, „този челен удар не можеше ли да се избегне“, просто си го разказа
така все едно да се изповяда. Той беше адекватен като ми го разказваше, но не
работеше вече тая работа, която трябваше да работи, защото той по принцип е
електротехник и оправя перални и електрически неща, но беше спрял от
болките, тук, където му беше вързан коланът, имаше отпечатъци. Беше спрял
да работи – значи това означава, че не му беше много лесно и го болеше, беше
ошашавен по наше му казано, объркан, уплашен. След инцидента се затвори
доста в себе си. Той на мен каквото ми е разказал, разказвал е, може би не при
всеки е така, но го усетих, че не е вече същият жизнерадостен човек, който
беше преди инцидента, а то няма и как да е, може би му се отразило
отрицателно това доста. Здравословно – той като минат месеци, месеци, се
беше пооправил, но знам, че беше повдигнал ***р, и това не е от болест, а
просто от уплахата, защото и други такива случаи съм имал, това съм
запомнил. Той преди това не е имал такива проблеми, иначе е препатил доста
– съпруга е загубил, но след този инцидент стана това с ***р. Според мен към
настоящия момент другите братя не са преживели тая загуба, не са
преодолели това нещо, все едно част от мисълта им е винаги там, защото
когато и да се видим, става въпрос, че ги боли много. Не са го преодолели,
няма как, той им беше като баща – това е, втори, не са го преодолели.
На въпроси от адв. М.:
СВИД. Н. Ц.: Бащата почина около 90-та година, а майката почина някъде 15
години след него, тя доживя до 90 и няколко. Къде са живели бащата,
майката на П. и П. – те живееха заедно, на един етаж. Къде – в къщата с А., в
7
Б., срещу детската градина, малко над центъра, т.е. бащата и майката живееха
заедно с двамата братя в една къща, това е фамилната къща на рода. Другите
двама братя градиха къща на 5 минути от тази къща, която е, в малко по-
горната част на града. Другите двама си имат обща къща, пак е разделена,
която се намира на ул. „З. С.“ в Б.. Пак в Б. двамата братя си построиха обща
къща и си я построиха с голяма помощ. Братята, които в момента са в залата,
имат свои собствени семейства – имат собствени деца, всички имат и внуци.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля Н. А. Ц. от по-нататъшно участие в
заседанието в 10:40 часа, но същият остана в съдебната зала.
На въпроси от адв. Р.:
СВИД. Г. Д.: Познавам братята Д., Л., А. и П. О.и. П. го познавам от над 60
години, заедно сме израснали, в един квартал, и като деца играехме заедно,
като до смъртта му поддържахме връзка. Дали знам за инцидент, при който е
пострадал той и брат му Л. – научих още в същия ден, Б. е малко и веднага се
разчу, от квартала казаха, че са катастрофирали и са в болница, като казаха и
местото къде е – под Д. е, мястото го знам точно. В какви отношения са били
четиримата братя – какво да ви кажа, това е многочленно семейство и
братята и досега не могат един без друг, помагат си, направиха се къщи,
всичко, четиримата бяха напред. П., като най-стар, на него му се отдаваше и
строителството като майстор, организираше ги, цяло Б. ги знае, че са
задружно семейство. Те построиха две къщи и пристройка на старата къща. П.
живя в старата къща, която се намира до детска градина, близо до центъра на
Б., като там сега живее А., а Д. и Л. живеят в горната част на града, в обща
къща, която е по-голяма на квадратура. П. им беше като организатор, там се
правиха тухли, в строежа той участваше дейно. И на двете къщи участваше – и
на пристройката на старата къща, и на другата къща горе, той беше като
тартор, той ги организираше, те го слушаха много, много сплотени. Бащата на
братята мисля, че почина преди 90-та година, казваше се Г. – той държеше
юздите здраво, докато беше жив, а след това П. беше старши в семейството.
Те понесоха трудно смъртта на баща им, защото той се грижеше за всичко и ги
напътстваше – и в работата, и съвети им даваше, след това вече П. го замени и
семейството си остана много сплотено, даже в Б. всеки знае за тях, те имат
8
прякор – Ш., и като се чуе за * – цяло Б. ги познава, общителни са всичките,
особено П. – и той беше много майтапчия, много приятели имаше, и тъй като
нямаше семейство, той беше всичко за тях. Аз постоянно съм ги срещал, ако
не е единият с другия, много често се събираха и всичките, когато имаше
работа, бяха все заедно – особено при строежите все заедно. На поводи не съм
присъствал с тях, но знам, че за рождени дни, за празнувания на Нова година
се събираха, имам спомени от Л., защото ние сега сме много наблизо, в един
квартал живеем, през две улици сме и много често се срещаме и говорим по
тия въпроси. Л. го видяхме след излизането от болницата – това е някъде на 5
- 6 ден, с жена ми го посетихме вкъщи, но просто бяхме на разстояние, защото
тогава ковидът беше в разгара си и се плашехме, тъй като той е прекарал
инцидент, не знаем какви наранявания има, имунната му система каква е, и
тогава го видяхме. Тогава той беше целият син, не беше на себе си, просто
психиката му беше срината в тоя момент. Имам чувството, че той се
упрекваше, че има някаква вина за катастрофата, че брат му е пострадал. След
това вече, след като настъпи смъртта на П., той също така много тежко го
преживя, всичките го преживяха тежко. Ние избягвахме много да говорим по
тоя въпрос, защото гледахме, че психиката му беше срината, което е обяснимо
– загубил си брат, най-близкият. Д. съм виждал, но А. не съм го виждал
непосредствено след катастрофата. Д. – и той беше умислен, замислен, като
това за мен беше понятно, но избягвахме да говорим за катастрофата, за да не
си спомнят, да може да отлетят тия мисли. Според мен към настоящия момент
те не са преживели тая загуба. Особено след катастрофата, с Л. се виждаме
много често, те гледат градина и той е почти всеки ден там, и той, и Д., и А.
ходят просто да мине времето. Ходят там, на градината, просто за да мине
времето и да не мислят за това, но чувстват липсата на П.. Знаете, Б. е малко
градче и при нас си се спазват тия традиции – помени, годишнини – това се
спазва, всичките сме вярващи. Аз съм присъствал на един помен и там бяха
всичките. Споменът ми е, че не се забравя, не го забравят, споменаваха го на
всяка дума П.. Л. преди нямаше здравословни проблеми, но след това гледам,
че стана по-замислен, по-тих, просто свит в себе си, получи и захар, като
предполагам, че това е от стреса, всеки по-сериозен стрес се отразява на
здравето. Той приема лекарства. Преди това, преди инцидента, той нямаше
такива здравословни проблеми.
На въпроси от адв. М.:
9
СВИД. Г. Д.: Д., Л. и А. имат свои собствени семейства. На Д. съпругата му е
от Б., имат и две деца. Не мога да ви кажа дали Д. и съпругата му имат внуци.
На А. съпругата му е от С., те имат дъщеря, която мисля, че вече е омъжена. Л.
остана рано вдовец, той има дъщеря, която е в С., има и внучка. Братята бяха
вече по-зрели мъже, когато почина техният баща – той почина някъде около
90-те години. П. е по-голям от мен една година. Братята бяха вече здрави
мъже, когато почина баща им. Когато почина баща им, тогава мисля, че Л.
имаше вече семейство, а за А. не съм сигурен. И в момента братята са много
задружни, помагат си във всичко. В Б. всички семейства правят помени и т.н.,
кореняците банскалии си го спазваме, ние сме християни и си ги спазваме тия
традиции.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля Г. В. Д. от по-нататъшно участие в
заседанието в 14:52 часа, но същият остана в съдебната зала.
АДВ. Р.: На този етап нямам други искания.
АДВ. М.: Господин Председател, доколкото сте ни указали, че е в наша
доказателствена тежест да установим възражението за съпричиняване, моля
да допуснете комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която да
отговори на следните въпроси – има ли данни за коланна травма при
починалия П. О.; коя или кои от получените от него травми са
непосредствената причина, която е довела до неговата смърт; възможно ли е
тези травми, които са пряка и непосредствена причина за неговата смърт, да
бъдат получени и при правилно поставен колан; и на последно място –
доколкото в исковата молба се твърди, че е бил на предна дясна седалка, дали
процесният автомобил опел мерива е снабден с предпазен колан за предната
дясна седалка, от какъв тип е този колан, и с оглед механизма на настъпване на
пътния инцидент, който е детайлно установен по наказателното дело, дали
всички травми, получени от П. О., са щели да бъдат получени при правилно
поставен колан. Пак казвам за травмите – които са пряка и непосредствена
причина, довела до неговата смърт.
АДВ. Р.: Аз считам, че не е необходима комплексна експертиза, тъй като една
част от въпросите е за вещо лице лекар, а другата част – за автоексперт. Поне
аз не чух въпрос, който да изисква и от двете области специалист. Относно
10
травмите, които са получени или които са причинили смъртта – този въпрос е
изяснен по наказателното производство и в самата присъда, като са взети
предвид получените увреждания, настъпилият летателен край и оттам вече и
самото наказание е определено на тази база. Ако ответникът твърди, че П. О. е
починал от нещо различно, извън получените травми от ПТП, това напълно
противоречи с влязлата в сила присъда, и тук, с оглед на чл. 300 от ГПК,
считам, че този факт е безспорен и ненуждаещ се от доказване. Относно
коланите – да, действително те са направили такова възражение.
РЕПЛИКА НА АДВ. М.: Господин Председател, при наличието на влязъл в
сила акт по чл. 300 от ГПК, последното нещо, което ми минава през акъла, е
да оспорвам, че смъртта на П. О. е в причинно-следствена връзка с настъпилия
пътен инцидент и се дължи на някакъв друг факт, но присъдата не обхваща
поведението на самия пострадал при пътния инцидент, а на водача на лекия
автомобил. Самият факт, че в лекия автомобил на предните седалки е имало
двама пасажери и единият в момента е в съдебна зала, а другият не е сред нас,
за огромно съжаление на всички ни, в мен се поражда съмнението, че може би
този пасажер на предна дясна седалка не е изпълнил задължението си да
пътува с правилно поставен колан, а присъдата не обхваща конкретно
поведението на самия пострадал и дали той е изпълнил задължението си да
постави колан. И моят въпрос е – коя е травмата, довела непосредствено до
неговата смърт, за да може да се установи дали при правилно поставен колан,
такава травма може да се получи. Всичките въпроси, които поставям, са във
връзка с наведеното възражение за съпричиняване и с оглед Вашите указания,
че носим доказателствена тежест за това обстоятелство.
ДУПЛИКА НА АДВ. Р.: Аз не го разбрах така, и отделно – дали поведението
на пострадалия има значение по наказателното дело и при случай, че е
установено съпричиняване от страна на пострадалия, това се отчита при
определяне на размера на наказанието, така че в тая връзка не съм съглА. с
колегата, че това не е изследвано и няма значение в наказателното. Не е
установено такова нещо, установено е, че двамата са били с предпазни колани,
но нека да отговорят вещите лица.
Съдът счита, че искането на пълномощника на дружеството ответник е
своевременно направено, с оглед на разпределената от съда доказателствена
тежест с доклада по делото, по силата на която съдът е възложил на ответната
11
страна да извърши пълно и главно доказване на обстоятелствата, свързани с
направеното възражение за съпричиняване на деянието от починалия. Съдът
обаче счита, че не се налага да бъде назначавана допълнителна експертиза във
връзка с поставените от ответната страна въпроси, тъй като е допусната
автотехническа и оценителна експертиза от експерт с правоспособност за
извършване на експертизи по ПТП и на установяване на механизма от тях,
който би могъл да отговори на въпросите, поставени от ответната страна в
частта им, свързана с възражението за липса на поставен колан, а по
допуснатата от съда съдебномедицинска експертиза, след замяната на
експерта травматолог с експерт хирург, същата е възложена на * К. А., който е
патолог по специалност и който по преценка на съда е компетентен да
отговори на въпросите на ответната страна в медицинската им част, отново
във връзка с възражението за съпричиняване за непоставен колан, както и за
възможността за причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
настъпилите последици за починалия от това дали или не е имал поставен
колан.
Ето защо съдът счита, че така поставените от ответната страна въпроси следва
да бъдат възложени и към двамата експерти по вече допуснатите от съда
съдебна автотехническа и оценителна и съдебномедицинска експертизи, като
допълнителни въпроси към двамата експерти.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА въпросите към експертите по вече допуснатите съдебна
автотехническа и оценителна експертиза и съдебномедицинска експертиза с
въпросите, поставени от пълномощника на дружеството ответник в днешното
съдебно заседание, отразени в протокола от същото.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в едноседмичен срок от днес да внесе
предварителен депозит в размер на 300 /триста/ лева за всеки един от двамата
експерти, доколкото към настоящия момент с поставяне на допълнителните
въпроси ответната страна също ще се ползва от двете експерти заключение, с
оглед на процесуалните си задачи.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено, за да бъде Д.а възможност на
експертите да изготвят възложените им експертни заключения, поради което и
12
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на експертите инж. Ж. М. С. и * К. Д. А. да изготвят
възложените им експертни заключения.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 09.12.2024 година от 14:00 часа, за които
дата и час страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица инж. Ж. М. С. и * К. Д. А..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
13