№ 562
гр. Пазарджик, 29.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500503 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят ищец С. П. не се явява. За него се явява адв. В. П.,
упълномощен от по-рано.
Жалбоподатели ответници не се явяват. За тях се явяват адвокатите Р. П.
за И. Т. и Е. К. - П.а за К. Т..
Адв. П. : - Да се даде ход на делото. Представям пълномощно за
изготвен писмен отговор по въззивната жалба на другата страна и разписка за
заплатено възнаграждение във връзка с представителството по жалбата.
Адв. П. : - Да се даде ход на делото.
Адв. К. - П.а: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
1
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1814 по
описа за 2022 година е осъден И. К. Т. , ЕГН **********, от гр. В., общ. С.,
ул. „51-ва“ № 105, да заплати на С. И. П., ЕГН **********, от гр. В., общ. С.,
ул. „32-ра“ № 26, сумата 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания в резултат на закани, отправени към ищеца от ответника на
19.06.2017 г. в телефонен разговор, за които ответникът е признат за виновен
за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по НОХ дело 2244/2019 г- на Районен
съд - Пазарджик, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
19.06.2017 г. до изплащането на главницата, като отхвърлен иска за разликата
над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
Осъден е К. И. Т. , ЕГН **********, от гр. В., общ. С., ул. „51-ва“ №
105, да заплати на С. И. П., ЕГН **********, от гр. В., общ. С., ул. „32-ра“ №
26, сумата 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания в резултат на закани, отправени към ищеца от ответника на
19.06.2017 г. в телефонен разговор, за които ответникът е признат за виновен
за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по НОХ дело 2244/2019 г- на Районен
съд - Пазарджик, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
19.06.2017 г. до изплащането на главницата, като отхвърля иска за разликата
над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
Осъдени са И. К. Т. и К. И. Т. да заплатят на С. И. П. по равно сумата
410 лв., представляваща разноски по делото.
Осъден е С. И. П. да заплати на И. К. Т. сумата 552 лв., представляваща
разноски по делото.
Осъден е С. И. П. да заплати на К. И. Т. сумата 552 лв., представляваща
разноски по делото.
Осъдени са И. К. Т. и К. И. Т. да заплатят по сметката на съда по равно
сумата 107,40 лв., представляващи съразмерна част от разноските за
възнаграждение на вещо лице, поети от бюджета.
Така постановеното решение е обжалвано от С. П. в отхвърлителните
му части с искане да бъде отменено и присъдено обезщетение по отношение
на всеки от ответниците в пълния му размер.
Твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно и
2
незаконосъобразно, като не съобразено с чл.52 от ЗЗД и постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при
превратно тълкуване на събраните доказателства и нарушени правила на
формалната и правна логика при формиране на вътрешното убеждение и
критериите за справедливост .Решението било и необосновано.
Присъденият размер на обезщетението спрямо двамата ответници бил
прекомерно занижен.
Не било налице твърдяното съпричиняване от страна на ищеца.
На първо място, съдът правилно приложил разпоредбата на чл.300 от
ГПК при разглеждане на гражданските последици от деянието.
В разрез с процесуалния и материалния закон първоинстанционният
съд изобщо не посочил как кредитира разпитаните по делото свидетели и
най-вече - какви са били преживяванията на ищеца, тяхната продължителност
и вли янието им върху неговото поведение и живот.
Първоинстанционният съд направил редица изводи необосновано и
във вреда на ищеца. Не допуснал събиране на доказателства било то под
формата на съдебни решения или присъди с мотива, че са неотносими към
спора.
По отношение на събитието на 26.06.2017г., станало на „Мегдана” в гр.
Ветрен имало доводи в мотивите на съда, като съдът не допуснал
приемането на относими към него доказателства.
Съдът приел,че е установено по делото ,че са разменени обиди между
страните и при този случай. Ако бил приел доказателствата , представени от
ищеца щял да установи, че ищецът и св. П.а са оправдани по това дело.
В съдебно заседание от 19.12.2022г. съдът отменил предишното си
протоколно определение и изключил от доказателствата протоколите за
предупреждение представени от ответната страна - от дата 22.02.2017г. и от
22.03.2017г., както и доста пис мени доказателства, подробно описани.
Всичко това безспорно доказвало, че първоинстанционният съд
необосновано е приел факти във вреда на ищеца и то при условие, че има
произнасяне на наказателен съд по този въпрос, както и това че в
противоречие на собствените си определения цени писмени доказателства,
които са изключени като доказателства от делото.
3
Съдът изложил съображения ,че не кредитира заключението на вещото
лице Г. Кехайова - клиничен психолог, в частта, според която събитието
продължава да се отразява на психическото състояние на ищеца, но реално
няма мотиви какво съдът кредитира от приетата експертиза.
Счита ,че съдът не е извършил дължимата преценка на увреждането , за
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените вреди.
Първоинстанционният съд неглижирал приетото от наказателния съд по
отношение на съставомерния признак свързан със страха, като в решението
се приемало, че предизвикания страх не би могъл да бъде голям, защото П.
познавал извършителите, сега ответници и знаел, че те не са опасни и
способни на убийство.
Считат ,че решението е необосновано , тъй като съдът не е ценил
всички доказателства по делото – свидетелски показания и заключения на
експерти.
При съвместна преценка на доказателствата се налагал извода ,че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е несъразмерно ниско
и не отговаря на реално претърпеният комплекс от негативни болки и
страдания в психически, психологически и емоционален аспект от ищеца С.
П. .
От една страна била налице проявената от двамата ответници открита
агресивност и арогантност, както и безцеремонност и решителност за
извършване на престъплението убийство, при отправената закана към него,
че това ще стане, с които атакуват Ст. П. в късните часове на 19.06.2017г. в
присъствието на много хора чрез телефонно обаждане.
Съдът неправилно приел ,че е налице съпричиняване.
Според практиката на ВКС и съдилищата не всяко поведение на
пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Следователно за съпричиняване може да се говори само в случаите когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпване на
4
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно и виновно.
Несъстоятелно и самоцелно съдът приемал, че нежеланото брачно
поведение е противоправно действие. Това би било вярно, само ако по
делото бяха събрани доказателства, че Ст. П. е проявявал физическо насилие,
сексуално насилие, психологическо насилие и финансово насилие спрямо
бившата си съпруга или към двамата ответници. Такива доказателства не
бяха събрани.
Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и присъдено
обезщетение в пълния претендиран размер , както и да бъдат присъдени
разноски.
Направено е и доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 от
ГПК – да се приемат доказателствата , представени с молба от 23.01.2023
година.
В срок е постъпил писмен отговор от И. и К. Т.и , чрез процесуалните
им представители.
Считат, че жалбата е допустима , но неоснователна.
Няма спор, че И. и К. Т.и са осъдени по НОХД № 2244/2019г. на ПзРС
за извършено престъпление по чл.144,ал.З във вр.с ал.1 от НКсрещу С. П. и
следва да понесат отговорността по чл.45 от ЗЗД.
Неоснователно било възражението, че съдът не кредитирал
експертизата на в.л. Кехайова, тъй като тя като психолог си е позволила да
постави медицинска диагноза, съгласно МКБ, което е единствено в
компетентността на дипломиран лекар, какъв тя не е.
Частично неоснователни били възраженията и доводите по повод
повторната СПЕ на в.л. д-р Котетаров. тъй като изобщо не се обсъждат
неговите разяснения-отговори по повод зададените му уточняващи въпроси в
с.з. на 02.06.2023г.
Считат ,че е налице съпричиняване - емоционален стрес, като част от
семейната сага, започнала със скандалната извънбрачната връзка между
роднини по сватовство и продължаващата семейна драма на две разбити
семейства с малолетни деца, вкл. с естествените емоционални реакции на
засегнатите роднини- съпруг/а, деца на двете семейст ва, родители и на двете
5
страни и т.н. Интимната връзка, демонстрирана тенденциозно от ищеца, се
приемала от ответниците като аморална, унизителна и засягаща техни
нематериални блага. Това провокирало и множеството конфликтни
ситуации между страните. Поради това считат ,че правилно съдът е приел
наличие на съпричиняване.
Правилен бил извода, че в тежест на ищеца е да докаже поотделно от
всяка една заплаха каква е вредата и в какъв размер е тя ,каквото доказване
ищецът не направил.
Доказателствената тежест била върху ищеца, тъй като заплахите по
чл.144,ал.З от НК не са извършени в съучастие, а отделно от всеки от
ответниците, т.е те не носят солидарна отговорност.
В този смисъл, П. не доказал по размер конкретните болки и страдания
в резултат на нанесени психически травми, довели до ограничаване на
личната му свобода в резултат на нанесените увреждания от всеки един от
ответниците.
Оспорват доказателственото искане ,като от своя страна правят при
условията на евентуалност такива.
Претендират разноски.
В срок е постъпила въззивна жалба и ответниците по иска И. Т. и К. Т..
Съдът приел,че обезщетението за причинените неимуществените вреди
от двамата ответници се определят по справедливост (чл.52 от ЗЗД) в общ
размер на 3000 лева. като е налице съпричиняване в размер на 1/3 (една трета)
/чл.51,ал.2 от ЗЗД/ от ищеца и определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди общо на 2000 лева съответно за всеки ответник по 1000
лева.
Приел, че обезщетенията се дължат от датата на деликта - 19.06. 2017г.
до окончателното им изплащане.
Обжалват в частта ,с която са уважени исковете над 50.00 лева до
1000.00 лева за при чинените неимуществени вреди от всеки един ответник.
Решението било неправилно (нарушение на материалния закон и
необосновано) ,като били нарушени съществени процесуални правила.
Исковете не били предявени при солидарна отговорност, а били
обективно (по чл.45 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД) и субективно съединени
6
искове (срещу различни лица).
В съдебно заседание на 02.06.2023г. било направено възражение за
погасителна давност по отношение мораторните лихви по чл.86.ал.1 от ЗЗД.
считано от 19.06.2017г. (датата на деликта), тъй като исковете са предявени
на 08.06.2022г. (чл.120 във вр.с чл.111,б.”в”,пр.2 от ЗЗД), т.е такива се дължат
от 08.06.2019г.
Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
несправедливо е завишил обезщетението за неимуществените вреди,
въпреки извода за необходимостта от пълно и главно доказване от ищеца на
всички онези обстоятелства, с които законодателят свързва отговорността по
чл.45 от ЗЗД за причинена психическа травма и ограничаване на личната
свобода, поотделно от всеки един ответник, респ. размера на всяка една
отделна травма и ограничение, при липса на съучастие в престъпленията по
чл.144,ал.З от НК и липса на солидарност по чл. 121 от ЗЗД.
В решението липсвали мотиви по изложените факти и обстоятелства и
не били обсъдени възраженията им, т.е нарушена е разпоредбата на
чл.236,ал.2 от ГПК.
Ако съдът бил обсъдил в пълнота гласните и писмените доказателства,
вкл. и СПЕ при условията на чл.202 от ГПК, както и всички други факти,
фактически обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, щял
да стигне до извода, че на основание чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение
за неимуществени вреди следва да се уважи в занижен общ размер на 1000
лева., а не на определения от общо 3000 лева.
Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
неправилно разпределил поравно причиняването на вредите и обезщетението
от всеки един от ветник.
В решението липсвали мотиви по възприетия критерий за „равно "
причиняване па вредите и разпределение размера на обезщетението и не са
обсъдени възражения та на ответниците.
Ако съдът бил обсъдил в пълнота гласните и писмените доказателства,
както и всички други факти, фактически обстоятелства, доказателства и
доказателствени средства, щял да стигне до извода, че отправените заплахи
имат различна тежест, респ. вреди, с оглед тяхното значение и автор, поради
което те не са „по равно“
7
Съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД ,като
неправилно занижил размера на съпричиняването само на 1/3, а не на 9/10.
Съдът неправилно не уважил възражението за погасителна давност по
отношение на лихвите, като липсвали мотиви за решението му по този
въпрос.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете –
отхвърлени.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от С. П. ,чрез процесуалния му
представител.
Намира въззивната жалба за допустима , но неоснователна.
Излагат се доводи , подържани и във въззивната жалба на ищеца
относно неправилното приложение на чл.52 от ЗЗД, довело до присъждане на
обезщетение в занижен размер.
Отправената закана от двамата ответници нямала различна тежест,
което било установено в наказателното производство, видно от присъда №
260020, постановена по НОХД № 2244 от 2019г.И двамата ответници били
осъдени за отправените закани по отделно към ищеца въз основа на една и
съща правна квалификация на извършеното от тях престъпление и тя е по
чл. 144, ал.З, във връзка с чл. 144, ал.1 от ПК.
Подържат , че изобщо не е налице съпричиняване.
Конкретни доводи по повод оплакването за основания за приложение на
института на погасителната давност относно лихвите всъщност не са
направени.
Адв. П.: - Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба
с подробно изложените доводи. Оспорвам писмения отговор във връзка с тази
жалба. Поддържам доказателствените искания. Искам да обърна внимание, че
на лист 3 от решението е записан текста, че на 26.06 е станало някокво
събитие. Мисълта ми е, че е част от мотивите, чудя се от къде съда е стигнал
до това заключение. Оспорвам въззивната жалба подадена от двамата
въззивни жалбоподатели. Поддържам подадения писмен отговор. Ако
уважите доказателствените ми искания моля да ми дадете срок. Моля да
приемете и списък на разноските.
8
Адв. П. : - От името на доверителя ми И. Т. поддържам неговата жалба
и също от негово име оспорвам въззивната жалба на ответника. Тъй като с
Вашето определение сте заявили, че ще се произнесете в с.з. по
допустимостта на исканите доказателства заявявам, че оспорвам приемането
на тези доказателства по подробните съображения, изразени в съдебното
заседание на 24.2.2023г., тъй като са неотносими към спора. Ако евентуално
ги приемете моля да приемете и изключените, защото същите имат
отношение към моралното поведение на ищеца, предхождащ телефонния
разговор на инкриминираната дата 19 юни и са довели до емоционален стрес,
с оглед моралните устои в страната за взаимоотношенията. Считам, че дори
да не се приемат няма да се загуби от фактологическа страна по делото,
защото и този състав на тази инстанция, по това дело ще бъде вмъкнат в
безкрайната сага, започнала от 17.2.17г., продължаваща и с дела от различно
естество и до настоящия момент. За съжаление водят се дела за издръжки, за
увеличения. Относно размера на иска, на практика ищецът въззивник по
настоящето дело иска да компенсира това, за което е осъден за средната
телесна повреда счупената ръка на К. Т. преди този инцидент.
Адв.К. - П.а: От името на доверителя ми К. Т. поддържам предявената
въззивнат жалба, където подробно сме посочили пороците на решението на
първоинстанционния съд. Моля по съображеният изложени в отговора на
предявената въззивна жалб на ищеца въззивник в настоящия процес да
отхвърлите същата. По отношение доказателствените искания поддържам
изложеното становище от колегата П., още повече същото е изложено
писмено в отговора ни.
Съдът след съвещание намира, че доказателственото искане във
въззивната жалба на жалбоподателя - ищец не следва да бъде уважавано тъй
като счита, че не е налице хипотезата на чл.266, ал. 3 от ГПК. Правилно РС е
преценил, че се касае за доказателства неотносими към спора. Поради
същите съображения, като се има предвид това, че е направено като
евентуално искане на писмени я отговор, не следва да бъдат приемани и
доказателствата, приемането на които първоинстанционният съд е отменил с
нарочно определение. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на страните,
9
направени в жалбата на жалбоподателя ищец с писмения отговор към нея.
Адв.П. Моля да приемете списък за разноските.
Адв П.а: Представям и моля да приемете списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.П. : Уважаеми окръжни съдии, ще започна от думите на адв. П., че
се притеснява, че и Вашата инстанция ще бъде залята отново с проблемите на
тези две страни. Мисля, че с Вашият дългогодишен юридически и съдебен
стаж, това не е притеснение. Моля да уважите въззивната жалба по
съображения изложени вътре. Едно тежко престъпление от рода на закана от
двамата човека не следва да се приема лежерно от страна на съда, въпреки, че
тежките думи изречени в късен час засягат интегритета на моят подзащитен.
Изложили сме съображения във въззивната жалба и писмената защита. Все
пак намирам за доста странно, необосновано и неправилно да се позовават на
факти, които са неотносими, но все пак са част от мотивите на съда, че имало
някакви обиди. Още по странно е, че е прието съпричиняване с по малки и по
големи вреди. За по големите вреди е това, че е настъпил развод. Както
казват хората имаме престъпен състав, въз основа на него искаме да получим
обезщетение и се получава съпричиняване за това, че двете страни са се
развели. Това също е неотносими и съдът не следваше да го приема като
фактор свързан със съпричиняването. По същия начин стои въпроса и с
многобройните други дела, които съдът е отчел, в конкретния случай не са
изпълнени изискванията, които многократно Вие сте произнасяли и ВКС,
свързани с този правен институт съпричиняване. Трябва да има пряка
непосредствена връзка между двете, да е водило до някакво усложнение в
конкретния случай. Спорът е за размера на обезщетение, това не е свързано с
това, което се твърди от ответната страна, когато представяше своите доводи
по въззивната жалба, че едва ли се компенсира някакво друго дело. Както е
практиката на Районен съд и Окръжен съд по различни дела, едно
обезщетение което сме поискали за двете деяния извършени непосредствено
едно след друго от двамата въззивни ответници, следва да бъде обезщетено
достойно. Тази сума от 5000 лева не е прекомерна и затова съм изложил
доводи. По отношение на въззивната жалба съм изложил писмен отговор,
10
поддържам го, изложил съм подробни съображения. Моля да уважите
въззивната жалба по съображения, подробно изложени в петитума и да ни
присъдите разноски съобразно посочения списък.
Адв. П.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба на ищеца и
да уважите въззивната жалба на доверителя ми по подробни съображения,
които ще изложа в писмени бележки, за което ще моля да дадете срок. С
оглед твърдението за това, че съдът да се позове на своя юридически и
съдебен опит моля да изложим съображения с оглед житейския му опит да се
произнесе по едни морално етични въпроси, които са намерили израз в
определени действия и на едната и на другата страна. Моля да ни бъдат
присъдени деловодните разноски, съобразно списък на разноските.
Адв. К. - П.а: От името на доверителят К. Т. Ви моля да отхвърлите
въззивната жалба, предявена от С. П. и вместо това да уважите по
съображенията изложени в жалбата, депозирана от доверителя ми К. Т.. За
процесуална икономия моля да ми дадете подходящ срок за излагане на
писмени бележки защо считам жалбата на П. за неоснователна респективно
на Т. за основателна. Моля да ни присъдите разноските, съобразно списък на
разноските.
Съдът счете делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА срок на адв. П. и адв.К.-П.а до 01.12.23г. да представят писмени
бележки по съществото на спора.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 29.12.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11