Р Е Ш Е Н И Е № 238
гр. Сливен, 08.12.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 104 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.145 и сл. от АПК, във връзка с във вр. с чл. 220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „С. Ко” ЕООД гр. Сливен против Решение към МД MRN 16BG002002H0008018/24.01.2016 г., рег. № 32-30076/28.01.2021 г., издадено от Директора на ТД „Северна морска” при Агенция „Митници“, с което е на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 74, § 2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, връзка с чл. 85, § 1, връзка с чл. 101, § 1, във връзка с чл. 103, чл. 104 и чл. 124 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка чл. 59 от АПК: е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN 16BG002002H0008018/24.01.2016 г.; определена е митническа стойност на декларираната стока № 1 по митическа декларация MRN 16BG002002H0008018/24.01.2016 г., в размер на 61 518,06 лв., на основание чл. 74, §2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 коригирана е митническата декларация, както следва - стока № 1, стойността по клетка 43 „Код – МО“ вместо 1 да се чете 3, стойността в клетка 46 „Статистическа стойност“ вместо 18 666,32 да се чете 61 518,06 лв., стойността в клетка 47 „Изчисляване на вземанията“ да се четат - вид А00, основа за изчисляване 61 518,06 лв., ставка 16,80%, сума 10 335,03 лв., вид В00, основа за изчисляване 72 331,25, ставка 20,00%, сума 14 466,25 лв., всичко сума 24 801,28 лв.; определени са задължения за МИТО „А00” 7 199,09 лв. и ДДС „В00” 10 010,17 лв. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, за дата на възникване на задълженията е определена 24.01.2016 г. На основание чл.124, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013, митническото задължение е счетено за погасено.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Счита, че посочената разпоредба е влязла в сила от 01.01.2020 г., а процесният внос бил от януари 2016 г., поради което не можела да намери приложение. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон. Не са съобразени представените от жалбоподателя фактура, платежни документи, фактура за транспортни разходи. Заявява, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Заявява, че към настоящия момент не може да се установи, дали стоките внесени от третото лице, ползвани от митническите органи за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки“. Моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Ответникът по оспорването Директора на ТД „Митница Варна“ в която е преобразувана ТД „Северна морска” при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представители ст. юриск. А. Д. в писмени становища счита жалбата за неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 24.01.2016 г. оспорващия „СИМО КО" ЕООД, гр. Сливен декларирал на режим „допускане за свободно обращение" с митническа декларация MRN 16BG002002H0008018/24.01.2016 една стока, 1314 колета, държава на износ К., деклариран произход К., условие на доставка CFR Варна, с обща фактурна стойност 10418,16 щ.д., при курс за 1 щ.д. 1,79171 лв.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени - фактура № LM20151022/24.11.2015г., опаковъчен лист № LM20151022/24.11 2015 г. коносамент № MSCUX7398402/20.12.2015 г., фактури за терминално обслужване и изготвяне на митнически документи №№ **********/21.01.2016г., **********/ 21.01.2016г., декларация, че стоката не е застрахована, пълномощно, преводни нареждания за плащане към бюджета на мито и ДДС.
Стока № 1 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: джапанки: дамски 6000 чифта, мъжки 24606 чифта. За нея са декларирани код по ТАРИК **********, нето тегло 8126.00 кг, цена на стоката 10418.16 USD, митническа стойност 0,61 лв./чифт или 2,30 лв./кг. (л.21-28)
При извършване на последваща проверка на осн. чл. 84, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) на декларираната митническата стойност и породило се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките, че декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., на основание разпоредбата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), с писмо № 32-296348/12.10.2020 г. от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката по цитираната митническа декларация. (л.35) Писмото е получено на 19.10.2020г., видно от известие на доставяне на Български пощи.
В отговор, с писмо № 32-319062/02.11.2020г., са предоставени обяснения, че дружеството няма сключен договор с продавача на стоките и са приложени платежни нареждания към купувача на стоките за процесната декларация. (л.37)
След направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, в същото или приблизително същото количество стоки, били установени декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ с произход К., внасяни в същия период. Прието е, че декларираните стоки в тези митнически декларации съставляват „сходни стоки“ според чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определена нова митническа стойност на процесните стоки.
В хода на съдебното дирене към доказателствата е приобщена митническата декларация послужили за определяне на митнически стойности за „сходни стоки“, МД MRN 16BG005704H0001554/11.08.2016г., с която са внесени „Мъжки плажни чехли (джапанки) с горна част от пластмаси - 6000 чифта; Код по ТАРИК ********** – 2,01лв./чифт (л.91-104).
По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И., която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, след проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото дружество, реално платената цена от „С. Ко“ ЕООД по фактурата № LM- 20151022/24.11.2015 г., приложена към митническа декларация MRN 16BG002002H0008018/24.01.2016 г. е в размер на 10418,16 щатски долари. Сумата по доставката е платена изцяло на 09.12.2015 г. с валутен превод с референтен № ********* , в размер на 10 418,16 USD в полза на XIAMEN JIASHENG FOREIGN TRADE CO., LTD. по сметка № ************ BIC *** с основание на плащането INVOICE NO: LM20151022. Платената от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД 16BG002002H0008018/24.01.2016 г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото доказателства, изявленията на страните и заключението на вещото лице.
Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващият на 01.02.2021 г., а жалбата е подадена по пощата на 15.02.2021 г., като е спазен срока по чл.149 ал.1 от АПК.
По основателността на жалбата:
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение е издадено от Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, при спазване пределите на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма. Актът, като постановен от компетентен орган и в надлежната нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар валиден, при преценка на приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка, допълнително представените такива и с оглед относимите правни норми, съдът преценява атакуваното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 §1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Спорният предмет по делото е, налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В конкретния случай с процесното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по митническа декларация MRN: 16BG002002H0008018/24.01.2016 г. за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки“ – обувки, с произход К. с декларирана обща фактурна стойност 10418,16 щ.д. При извършена проверка от компетентен митнически орган било установено, че липсва договор за покупко – продажба и не са налице сведения, документи и ценови листи, предшестващи издаване на търговската фактура, което породило съмнение дали това е единственото разплащане по сделката по банков път. Съгласно чл. 140 пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да представи допълнителна информация. Видно от доказателствата по делото при поискване от митническия орган дружеството представило фактурата, както и потвърждение за плащане – банков документ, удостоверяващ, че на 09.12.2015 г. с валутен превод с референтен № ********* , е заплатена сумата в размер на 10418,16 USD в полза на XIAMEN JIASHENG FOREIGN TRADE CO., LTD. по сметка № *********** BIC *** с основание на плащането INVOICE NO: LM20151022., по MRN: 16BG002002H0008018/24.01.2016 г. Въпреки това, митническия орган приел, че следва да се приложи чл. 140 пар. 2 от МКС, съобразно която разпоредба, ако съмненията на митническите органи след извършената проверка не отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 параграф 1 от Кодекса. Т.е. в случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност.
В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Съгласно правилото на чл. 74 § 1 от МК, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74 §2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1 §2 т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи, тъй като в същия момент или по същото време не е открита достатъчно изчерпателна информация за декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични стоки. Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с никакви доказателства и от същото не става ясно по какви причини е приложен именно методът по чл. 74 пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.
На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на ЕАД – МД MRN 16BG005704H0001554/11.08.2016г., за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква „б“ от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки. В хода на съдебното дирене е установено, че митническият орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за идентични стоки. Освен това за стоката е посочен един единствен ЕАД, като по този начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. На следващо място съдът намира за неправилен подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая съдът намира, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б. "а" и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.
На следващо място, съгласно извършената и приета като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, след извършена справка в счетоводството на дружеството е установено, че платената от дружеството цена на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД № 16BG002002H0008018/24.01.2016 г. пред митническия орган. Достоверността на така установеното от експерта се потвърждава и от приложеното към доказателствата Потвърждение за плащане, съставено от цитираната банкова институция.
При изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт – Решение към MRN: 16BG002002H0008018/24.01.2016 г., съставено с рег. № 32-30076/28.01.2021 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция “Митници“ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. (В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 5465 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2019 г., I о.)
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива по делото възлизат общо на 1246,00 лева, от които внесена държавна такса в размер на 50,00 лева, внесен депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева с ДДС. Същите следва да се възложат в тежест на ответния административен орган. Направеното във връзка с последното възражение за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която основа е добавен ДДС.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN: 16BG002002H0008018/24.01.2016 г., с рег. № 32-30076/28.01.2021 г. на Директора на ТД Северна морска (ТД „Митница Варна“) при Агенция “Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внасяните от „С. Ко“ ЕООД стоки по MRN 16BG002002H0008018/24.01.2016 г., като е увеличена митническата им стойност на 61518,06 лв. и са определение допълнителни задължения за мито в размер на 7199,09 лв. и за ДДС в размер на 10010,17 лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД „Митница Варна“ при Агенция “Митници да заплати на „С. Ко“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, разноски по делото в размер на 1246,00 (хиляда двеста четиридесет и шест) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: